СВОБОДАТА НА ДУХА РАЖДА СВОБОДА

Христо ЧЕРНЯЕВ
Печат

Всъщност Клисура не е онази Клисура, която знаем от историята. Този град се различава от другите подбалкански градове, характерни с възрожденската си архитектура. Клисура не е Клисура. Най-старите й къщи са на сто и няколко години. Онази Клисура, която имам предвид, е останала цялата под тъмните пепелища след Априлското въстание. Но именно тя е жива в народната памет. В стаята на Павурджиевата къща, където апостолите Волов и Бенковски образуват революционния комитет,  с необикновена сила са звучали думите на клетвата: „Заклевам се в името на всемогъщаго Бога, че за славата на народа си и за честта на православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на турския султан. Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-тежкото Божие наказание.“ Четирикрако столче с бяла бродирана покривка, на която стоят върху разтворена книга кръстосани пистолет и кама.

Клисура на Илия Р. Блъсков и Христо Г. Данов.

Клисура на Никола Караджов и Боримечката.

Клисура на святото дело, на черешовите топчета, на Зли дол!

Клисура на черните шапки с лъвчета.

Тази Клисура!

Нито времето, нито поробителите са могли да отнемат както духа на клисурци, така и прелестната околност на града. Това са нахвърляните във фантастично безредие планински била и върхове, надмогващи се един друг. Остри и меки форми. Поляни и долове. Гори и ливади. И онзи див мирис на трева и на хвойна, който замайва. Билата са като стъпала към синята глъбина на небето. И всичко това е обградило Клисура. Достъпно за човешкия крак, то е тайно с красотите си. А слънцето със своите светлини и сенки бързо променя различните места на планината. Ту изтъква едни, ту засенчва други. По летящите им отражения можеш да проследиш движението на облаците. И всичко това би могло да се изрази с една дума – волност! Волност на формите, на скачащите води, на ветровете, които идват като въздишка на планината. Хората, живели тук, са закърмени от самата природа със свободолюбие. Погледът им е виждал по-далече. Не случайно в Клисура всички се вдигат на въстание. Дъхът на планината е бил слят с дъха на хората. Нещо много българско има в тази природа и то е давало своя съдбовен отпечатък в душите и сърцата на клисурци.

Волността ражда волност.

Свободата на духа ражда свобода.