РАЗПОЗНАВАНЕ ЧРЕЗ ОБИЧ

Зора
Печат

В препълнената зала на художествена галерия „Дарение Светлин Русев” в Плевен, на 23 март, беше представен творчески портрет на поетесата Детелина Павлова.

Организатор на литературното събитие среща е творческо обединение „Зора” при сдружение „Евразия”.

„Тя пише искрено и не обича ребусите на словото, предпочита да се изповядва, да бъде чута, че любовта и свободата на този свят вървят ръка за ръка”. С тези думи на Евтим Евтимов започна представянето на Детелина Павлова. След това поетът Васил Милев посочи най-запомнящите се щрихи в нейния творчески портрет.Детелина Павлова е човек, който знае, че от тресавището на думите може да се излезе само с цената на едно сърце, което разпознава себе си в страданието и обичта”. Васил Милев говори вдъхновено за творчеството на Павлова, и предостави самата тя да нанесе по-ярките щрихи в изясняването на своя творчески образ.

Председателят на сдружение “Евразия” г-жа Евгения Иванова поздрави творческия клуб “Зора” и връчи на поетесата поздравителен адрес.

Осмокласници от училище „Йордан Йовков” рецитираха поетична композиция от нейни стихове, а преподавателката по български език и литература Ирена Кирова, която беше и водещ на срещата, допълни това, което остана недоизказано.

Песенен поздрав към Детелина Павлова и към всички ценители на нейното творчество отправиха “Вокална формация “Българка” с ръководител Елка Недялкова, и смесен хор “Планински звуци” с ръководител Живка Петрова.

Нели ЗАРКОВА

ДетелинаПАВЛОВА

СЛИВАНЕ

 

Аз искам да бъда добра

и волна с крилете на вятър.

Да кацам във птичи гнезда.

Аз искам да бъда вселена.

Да бъда земя и небе.

Щурец във тревата зелена

и риба в дълбоко море.

Звезда. Да политна в безкрая,

Да слея в едно и земята и рая...

 

 

НАСЛЕДСТВО

 

Текат годините, минават,

със скоростта на вятър луд.

А сътвореното остава -

следа от земния ни труд.

 

В пръстта телата ще изгубим.

Духът ни пак ще полети.

Животът, всичко дето любим

в написаното ще блести.

 

 

ЖАЛБА ЗА ОБИЧ

 

Тръгни със мен във тази нощ

по лунната пътека.

Вземи от южен вятър мощ

с крилете на светулка лека.

 

В гнездо на птица да заспим,

а слънцето да ни събуди,

за да поемем в път един

и от любов да бъдем луди.