ЗА РУСИЯ – ЗАГУБА ВЕЛИКА!

Зора 2015 - Брой 20 (2015)
Печат

Президентът на България  не отиде в Москва на 9 май. (Ех, ако Обама бе отишъл, Плевнелиев щеше да си строши краката от бързане, ама нейсе!) Баш на 9-и май той гостуваше в Гданск, където лъжеше колегите си от други източноевропейски страни, че Народният съд в България бил осъдил на смърт над 10 000 души, изтребвайки целия интелектуален елит на Отечеството. Нямаше кой да го попита защо тогава баща му е бил секретар в ОК на БКП в Благоевград, а и той самият е от комунистическата номенклатура. Нейсе!

Френският президент Оланд също не посмя да присъства на Парада на победата в Москва, а едва след затоплянето на американско-кубинските отношения  се реши да посети Куба. Фактът, че страната му реши да потопи направените по поръчка на Русия два вертолетоносача тип „Мистрал”, или да ги продаде на Китай, показва колко (не)суверенна е Франция. Кой ще освободи Франция от „освободителите” й от САЩ? Какво значение има, дали „Мистралите” ще бъдат във военноморския арсенал на Китай, или в този на Русия? Нали китайският президент беше на Парада на победата в Москва и подписа с Путин към 40 споразумения. А по Червения площад минаха подразделения от Китай, Индия и Сърбия, редом с тези на някои от бившите съветски републики като Казахстан, Азърбейджан, Армения, Узбекистан и други.

Европейските лидери имаше какво да видят на парада в Москва. И да се убедят, че европейската военна технология не е такава, че Русия да жали за два френски вертолетоносача. Напротив, неотдавна, при тренировъчен полет над Испания падна един „Еърбъс” А 400 А, след което командването на турските ВВС спря полетите на аналогични модели транспортни самолети в своя арсенал. Но ако моделът беше руски, представяте ли си каква помия щеше да се излее върху руския ВПК! Спомнете си само с каква радост „свободните” и „независими” български „национални” медии изтъкваха, че един от най-модерните руски танкове е закъсал по време на тренировка за парада на Червения площад. Самият парад обаче не им предостави втора подобна „радост”.

Всеки видя в Парада на победата това, което му бяха поръчали, или му беше изгодно да види. Едни изтъкнаха отсъствието на западните лидери, загърбвайки присъствието на президентите на Китай и Индия; други отбелязаха военната мощ на Русия като доказателство за нейните имперски амбиции; трети акцентираха на почитта към участниците и загиналите във Великата Отечествена война на СССР; четвърти преувеличаваха помощта на западните съюзници, без да обяснят защо вторият фронт бе открит едва през юни 1944 година.

Отсъствието на някои „лидери” бе просто заявление, че те и страните им нямат нищо общо с победата над нацизма и фашизма. България, която даде 30 000 жертви в Отечествената война и участва в Парада на победата в Москва на 24 юни 1945 г., седемдесет години по-късно бе лишена от тази чест, заради страхливостта на своя президент.

Модерният патриот” се оказа жалка марионетка, трепереща да не се разкрие номенклатурното й минало. Новото му амплоа е да направи така, че България да бъде „глас на Монголия” в ЕС.

Това обеща той в Улан Батор на монголския си колега Цахиагийн Елбердорж. Представяте ли си как ще произнася това име?..

Историята се пише от победителите, а победителите не ги съдят дори когато са вършили престъпления. Както написа преди време един западен автор: „В Нюрнберг разрушителите на Хирошима, Нагасаки и Дрезден съдеха разрушителите на Ковънтри. А създателите на ГУЛаг съдеха създателите на Освиенцим и Бухенвалд”.

Ако авторът на горните редове беше представител на българското „психо дясно” (изразът е на Александър Симов), щеше да пропусне да спомене не само за Хирошима и Нагасаки, а и разрушената от съюзническата авиация София. Въпреки „символичната война”, която тогавашните български управляващи обявиха на Англия и САЩ. Днес само Димитри Иванов си спомня думите на Чърчил, че София трябва да бъде изравнена със земята и там да се засадят картофи... Да се е чувала подобна закана от Сталин?

Някои твърдят, че у нас не е имало фашизъм, поради което отричат и антифашистката съпротива. Тогава защо е трябвало да се приема мракобесният Закон за защита на нацията, забраняващ да се дава българско гражданство на евреи от Македония и Беломорието? Кой окачваше жълти петолъчки на евреите, изпращаше ги в „трудови лагерии раздаваше по 50 000 лева за отрязана партизанска глава? Кой посрещна с аплодисменти вестта за присъединяването на България към фашистката ос Рим-Берлин-Токио, както и обявяването на „символичната война” на САЩ и Великобритания? Ако определящият признак на фашизма е еднопартийният режим, какво да кажем за това, че от 1934 г. партиите у нас бяха забранени, а правителствата се назначаваха от монарха?

След като 43-ото народно събрание отхвърли предложенията за отбелязване на приноса на страните от антихитлеристката коалиция, начело със СССР, и на антифашистката съпротива, кой тогава е победил Третия райх? Каква е тази демокрация, какви са тези „евроатлантически ценности”, които не позволяват на европейските лидери да отидат до Москва без разрешението на Барак Обама?

В играта на „ценности” Брюксел е просто симулатор на суверенен ръководен център и ретранслатор на нарежданията на Вашингтон!

Кралят на Саудитска Арабия може да си позволи да не присъства на сбирката, организирана в Кемп Дейвид от Барак Обама за инструктаж на лидерите от страните в Персийския залив. Западноевропейски лидер никога не би се осмелил на това, да не говорим за нашия Плевнелиев...

За Русия загуба велика!