ГРАНТОВАТА ИСТОРИЯ НА ТУРСКОТО РОБСТВО

Александър СИМОВ
Печат

„Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.”

(Евангелие от Матея, гл. 7, 13:14)

Репликата на кмета на Панагюрище Никола Белишки „Няма синоним на „турско робство”. Всички опити да бъде намерен, са равносилни на национално предателство“, отприщи някакви мракобесни страсти във виртуалното пространство на България.

Гласовитата прослойка на грантаджиите реагира така, сякаш някой й размаха червен плащ и като започнаха едни оргаистични клетви, че в България никога не е имало робство, че тези, които го твърдят това, са „робофили“, че било ненормално да се говори така, човек можеше да си помисли, че този дебат се води в някаква паралелна вселена.

Оказа се, че има една различна версия на нашата история. Заради това ще се опитам да я обобщя тук пред вас.

Нещата, които ще напиша, се базират на реални твърдения, които прочетох, така че почти никъде не изсилвам, а там, където преувеличавам, го правя, с цел да покажа онова, което авторите на новата грантова история си мислят, но все още ги е страх да го изразят с думи.

 

И така - как звучи новата история. Значи, българи и османци си съжителстват спокойно, ведро, лъчезарно. Ходят си на гости, кефят се едни на други и тече такъв купон, че даже перото на Сандра Браун не може да го опише така розово. 450 години пълно блаженство, смущавано от време на време от някое и друго въстание и масови убийства, но сами знаете как е - когато тече як купон, хората се объркват от толкова много кеф. И тогава точно, когато историческото парти почва да става все по-култово, се появяват някакви мрачни типове, някакви пълни гадове и манипулативни интриганти, направо армия на злото, наречени “възрожденци”, които с целенасочена пропаганда промиват мозъка на доволното население, че то е под робство. Тия лъжливи копелета обикалят страната, за да разпространяват клеветническата си кампания и така провалят един голям кеф.

В тази мрачна дейност особено се отличават няколко гадове:

1. Христо Ботев. Този изверг лъжовно, в своята поезия, навсякъде пише за робство или пък ги пуска ей такива – „а бедният роб търпи и ние, без срам, без укор, броиме време...“ Виждате ли – изпечен интригант. Така да лъже и да срива истините за грантовата интелигенция. Този, същият, докато възпява един друг изпечен лъжец, че и държавен подривник - Левски, продължава да промива съзнанието на веселия народ:

„Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня“.

Майка му, в случая родината, била черна робиня. Този не е ли чел последните инструкции на учените на „Америка за България“ - няма робство! Няма! Ботев е подозрителен и с това, че в стихотворението си „Хайдути“ намеква, че Чавдар войвода бил страшилище за „чорбаджии и турци“, с което се опитва болшевишки да твърди, че богатите са били крепители на статуквото и е комунистически камък срещу красивия рай на пазарната икономика.

2. Иван Вазов. Това авторче, като върл путинист е написал роман с име „Под игото“. Разбирате ли колко е гнусен тоя. Истинското заглавие е трябвало да бъде „Безкрайното парти“, а пък тоя веднага говори за робство... Същият не спира с лъжите си и в самия роман описва безкрайни гаври на турците с българите, което няма как да отговаря на истината, според версията на новата грантова история. Абсолютен манипулатор.

3. Добри Чинтулов. Изпечен интригант. Написал, моля ти се, - „доста робство и тиранство, всички на оръжие!“. Ехиден възрожденец. Част от армията на мрака, решила да разбутва хубавата държавичка.

4. Стефан Стамболов. Още един манипулативен изверг, написал следното четиристишие:

„За роба няма тука свобода, за роба няма правда, чест; за него има остра брадва, има бесилки, мъки, бич...“

В този списък може да бъдат прибавени още много други от сатанинския списък на възрожденците, за които една университетска преподавателка каза, че трябвало да се отървем от революционерите и да наблегнем на просветителите. Още като криминална загадка ме вълнува въпроса - кои точно са тези просветители, които не са революционери, но вероятно това се дължи на факта, че грантовете никога не са стигали до мен. И дано все така да остане.

Казвам ви - едва сега прогледнах за истината. Всичко, което са ни разказвали предците, е било лъжа, пропаганда, измислица и литература. Добре, че е грантовата интелигенция, за да ни отвори очите, че как досега сме живели в този мрак? Само не знам защо изпитвам неприятното усещане, че ако възрожденците сега се вдигнат от гробовете си, ще разпознаят в тези, които толкова много искат да ги няма, образът на всички ония, заради които 500 години останахме под чужда ярем...

Коментари от блога:

Nikifor Haralambiev. Сега разбрах защо трябва да мразим руснаците. Те направо са ни развалили рахатлъка.

Martin Ivanov.  Симов, тук те подкрепям напълно! Струва ми се, че ни подготвят за идеята за връщане на Турция в старите й граници. Никога националният ни суверенитет и националното ни достойнство не са били така унижавани! Продукт на евроатлантическата ни ориентация. Те и годината на основаване на България ще променят - какви са тези 1300 години, когато Големият брат има-няма 200 години история? Това трябва веднага да се коригира!

Поглед инфо