ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ПРОГРАМА Е НЕОЛИБЕРАЛНА И НЕОКОЛОНИАЛНА

Проф. дикн Ангел ДИМОВ председател на „Социалистическа партия Български път” 2015 - Брой 14 (2015)
Печат

След продължителни разговори между представители на парламентарно представените партии ГЕРБ, Реформаторски блок, Национален фронт за спасение на отечеството (НФСО) и АБВ, през януари 2015 г. бе изготвено споразумение за коалиционно управление на българската държава. На тази основа в ръководения от Бойко Борисов Министерски съвет е приета „Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г.”. По молба на редакцията на в. “Нова Зора”, коментар на тази програма направи проф. Ангел Димов, доктор на икономическите науки, председател на “Социалистическа партия Български път”.

Зора

Програмата на правителството с министър-председател ген. Бойко Борисов е изложена на близо 160 страници и се състои от десетки „цели” и стотици „мерки” за „стабилно развитие на България”. Повечето от тях са групирани и разпределени за изпълнение от съответните министерства - на външните работи, на правосъдието, на икономиката, на селското стопанство...

Трябва веднага да кажа, че в програмата са объркани понятията

„цел” и „мярка”

Например в раздела „Външна политика” е поставена като цел № 1 „Превръщане на България в активен участник в процеса на вземане на решения в Европейския съюз (ЕС)”. Това щяло да се постигне чрез следните мерки: „активизиране на контактите и взаимодействието” с ръководните органи на ЕС и неговите държави членки; „популяризиране на европейските политики и подобряване имиджа на България”.

Първо, българската държава не може да бъде активен фактор при вземане на решения в ЕС, който по същество е акционерна организация. Множеството наши представители в съюзните ръководни органи (Европейски съвет и парламент) имат неколкократно по-малък брой гласове от тези на големите държави, като Германия, Франция, Англия и едва ли ще могат чрез „активизиране на контактите” и пътуванията из Европа да засилват своето влияние върху решенията, които се вземат в Евросъюза.

Явно посочените мерки са включени в правителствената програма, за да може държавата „законно” да дава милиони левове на хилядите „неправителствени организации”, лобистки частни фирми и медии, които рекламират ЕС и членството на българската държава в него. Чрез такава постановка в програмата няма да се способства за „стабилно развитие на България”. Чрез нея обаче в нашата страна планово ще се създава паразитна обществена прослойка, която ще проповядва неоционизма, създаването на световна държава, управлявана от Америка, където по думите на проповедниците на религиозната еврейска секта щял да бъде построен „Сион (Новият Ерусалим)”. Второ, някои български граждани, които са понаучили английски, немски или френски език, гледат на участието на България в ЕС като на цел за себеуреждане на високоплатени служби у нас, в Брюксел или в други западноевропейски градове. Ръководени от тази користна и дребноинтелигентска цел, те заблуждават обществото, че в рамките на сегашния акционерен, капиталистически, а не кооперативен Евросъюз може да се ускорява развитието на българската икономика и да се повишава благосъстоянието на народа.

Непонятна е и набелязаната в програмата десета „Цел” – „Очертаване на ясна перспектива за развитието на гражданите и бизнеса в хоризонт до 2030 г.” Обикновено в политически напредналите общества такъв прогнозен документ се разработва от опозиционните партии, които след спечелването на държавната власт го използват като средство за решаване на геополитически, икономически, продоволствени, демографски и други проблеми.

Още в първите страници на разглеждана програма са посочени десетина „основни цели”: „провеждане на реформи в полза на обществото”; „спазване на върховенството на закона...”; “създаване на условия за развитие на страната и ускорен икономически растеж”; „ефективно и прозрачно усвояване на европейските фондове”; „гарантиране на националната и енергийната независимост на страната”; „повишаване на жизнения стандарт чрез осигуряване на по-добри условия на живот за хората” и т.н.

Повечето от формулираните в програмата „цели” звучат като благопожелания и дори да бъдат изпълнени, едва ли ще бъде постигнато „стабилно развитие на България” с оптимална териториална и производствена структура на нашето национално стопанство.

Не е ясно например как у нас може да бъде повишен „жизнения стандарт чрез осигуряване на по-добри условия на живот за хората”, когато е известно, че жизненият стандарт на народа може да се повишава посредством ефективно използване на инвестиционни, човешки, поземлени и т.н. производствени фактори.

В прогрмата е предвидено през следващите четири години нашите министерства и ведомства да се занимават главно с разработване на около

двадесет стратегии

По една стратегия ще изготвят министерствата на външните работи (комуникационна) и на правосъдието (за реформиране на правосъдната система), а в Министерството на икономиката щели да сътворят четири стратегии, в т.ч. за малките и средните предприятия, насърчаване на инвестициите и развитието на туризма. В Министерството на енергетиката ще се разработват: „Енергийна стратегия 2050”; „Национална стратегия за енергийната ефективност”; „Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво”. Служителите на Министерството за социална политика ще изготвят редица стратегии – за правата на хората с увреждане, за демографското развитие, за насърчаване на равнопоставеността на половете.

Предвидено е да бъде изготвена и Стратегия за българското село. Дано чрез нея бъде прозряна простата истина, че без свободен достъп на българските земеделски производители до огромните руски пазари е почти невъзможно да бъде спряно по-нататъшното обезлюдяване и запустяване на хилядите родни села.

Впрочем при липса на външни европейски, включително руски, пазари е некомпетентно и дори престъпно оповестеното през февруари 2015 г. в Монтана правителствено решение за съживяване на западналия северозападен район чрез финансово стимулиране главно на няколко производства и дейности - биоземеделие, агробизнес и туризъм. Според вицепремиерката Меглена Кунева (член на Билдербергския клуб, т.е. на световното правителство) за бъдещето формиране и развитие на тези подотрасли в северозападния район на България трябвало да се похарчат стотиците милиони евро, които се очаква да бъдат предоставени от Европейския фонд за регионално развитие и от чуждестранни банки, даващи на бенефициентите заеми за съфинансиране на одобрени проекти.

Разглежданата правителствена „програма” показва, че нейните автори и министрите, които са я утвърдили, нямат и понятие от „стабилно развитие” на нашата икономика и държава. Например в глава „Икономика и растеж” не са определени годишните темпове на икономическия растеж. А за да бъде постигнато „стабилно развитие” у нас през следващия седемгодишен планов период (2014-2020 г.), годишните темпове на икономически растеж би трябвало да бъдат над 5 %. Една част от получаваните приходи по линия на икономическия прираст ще се отделя за инвестиции, друга – за задоволяване на социални нужди, трета за погасяване на главоломно растящия външен дълг и т.н.

Има голяма разлика между понятията „растеж” и „развитие”. Например в житните посеви на местата, където е извършено прекомерно торене се постига „бурен растеж”, при който израстват зелени и високи стъбла, но в техните класове липсват зърна, т.е. отделните стръкове са израснали, прескачайки някои от „фазите на развитие” - покълване, поникване, братене, изкласяване. Подобен „растеж” и „развитие” има и в икономиката. Например по време на властването (2001-2005 г.) на Симеон Сакскобургготски у нас ежегодно се отчиташе няколко процентов „растеж” на Брутния вътрешен продукт (БВП), който беше „кух”, защото се дължеше не на разширяване и увеличаване на родното производство, т.е. на вътрешното „стопанско развитие”, а главно на приходи от продадените на чужденци държавни електроразпределителни и застрахователни дружества, Българска телекомуникационна компания, банка ДСК и други народни обекти.

Във въпросната програма е поставена цел през 2015 г. да бъде постигнат 9,4 % „ръст” (увеличение) на акцизите спрямо 2014 г. Вместо икономически „растеж”, нарастване, прираст, увеличение на акцизите и за БВП е употребена думата „ръст”, с която се обозначават други понятия, например височината на човек или животно.

Освен темповете на растеж във всяка икономическа програма би трябвало по отрасли (машиностроене, електроника, земеделие...) да се посочат очакваните обеми на производството. Такива числа няма в представяната правителствена програма.

Всеизвестно е, че след присъединяването (2007 г.) на България към ЕС, делът на българските домати, ябълки, месо и консерви на нашия пазар спадна едва на 10-15 %. Останалите количества от тези продукти са чуждестранни! Но във въпросната програма не са заложени числа, от които да се разбира дали след нейното изпълнение родното селскостопанско производство ще може да осигурява тези и други хранителни продукти на местните и международните пазари. С такива числа не е програмирано и бъдещето развитие на българската индустрия.

В глава трета - „Икономика и растеж” на правителствената програма, пише, че за „оздравяване и ускорено развитие на българската индустрия” ще бъде разработена „Концепция за индустриалната база в България”, съставена „според” подготвената от Европейската комисия Стратегия за възраждане на индустрията в Европа. Предвидено е изграждане на технологични паркове, включително „София Тех Парк” АД.

Данайските дарове на ЕС

Понастоящем в нашата страна е почти невъзможно да се води самостоятелна инвестиционна политика. Държавата ни е в режим на колониален валутен борд, липса на действаща централна банка и финансова зависимост от Америка и големите капиталистически държави членки на ЕС. През 2015 г. у нас се планира от държавния бюджет и по линия на фондовете на Европейския съюз да бъдат инвестирани около 1 млрд. долара за придобиване на дълготрайни активи. През 1989 г., т.е. при държавния социализъм, когато българската държава е богата, капиталните вложения у нас са възлизали на над 11 млрд. долара, т.е. повече от прехвалените количества евросубсидии, които страната ни получава от фондовете на Евросъюза за седем години. Тогава капиталните вложения са представлявали 23-25 % от БВП на страната, а сега са едва 1-2 %. Една трой унция злато е купувана за около 800 долара, а днес – за около 1200 обезценени долара.

През 1989 г. в нашата страна само за закупуване на трактори, комбайни и прикачен инвентар са изразходени над 1 млрд. долара. През 2014 г. нашите фермери са купили чуждестранна селскостопанска техника за около 200 млн. девалвирани долара. В сравнение с 1989 г. през 2014 г. у нас са произведени 5-10 пъти (!) по-малки количества месо, зеленчуци и плодове.

През периода 2007-2014 г. нашите земеделски производители ежегодно са получавали (от фондовете на Евросъюза и националните доплащания) по около 1 млрд. лева (около 700 млн. долара) главно под формата на преки плащания на декар използвана посевна площ (по тридесетина лева на декар). През този период у нас обемът на произвежданата селскостопанска продукция в съпоставими цени е намалял с около една четвърт!

Посредством евросъюзната система на субсидиране (плащане на декар използвана земеделска площ) у нас принудително се налага монокултурно земеделие, в което се отглеждат основно нискодоходни култури - жито, слънчоглед и рапица за износ от американски и западноевропейски транснационални компании. Тази „международна специализация” на нашето селско стопанство продължава и през определения (2014-2020 г.) от Евросъюза планов период, през който се прилагат десетина схеми за директно подпомагане, обвързано с производството на животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци.

С тези схеми не би могло да се постига съществено увеличение на производството на мляко, месо, плодове и зеленчуци. Още повече че по схемата за обвързано с производството подпомагане на секторите „Животновъдство”, „Плодове и зеленчуци” могат да се дават едва по 13 % от тавана за директните селскостопански плащания. Нашите животновъди ежегодно ще получават по около 60 млн. лева или 35 млн. долара, а овощарите и градинарите – общо около 70-80 млн. лева, или 40-50 млн. долара. При положение, че френските, италианските, холандските и другите западноевропейските фермери получават неколкократно повече национални доплащания и евросубсидии, българските производители на животински продукти, плодове и зеленчуци няма да могат да се конкурират на пазарите на ЕС.

В заключение

Разглежданата правителствена програма задържа развитието на българската икономика, защото почива главно на антинародни неолиберални принципи. Такъв е принципът на ограничаване на стопанските функции на държавата и оставянето й без държавен сектор, съставен от действаща централна банка, производствени, обслужващи и външнотърговски предприятия. За нейното колонизиране, собствениците на Федералния резерв на САЩ и своеобразните му филиали - Световната банка и Международният валутен фонд, изискват да бъде извършена тотална приватизация на държавната собственост, включително на над десет държавни предприятия, като: „БДЖ-Товарни превози”; „Булгарплодекспорт” ООД гр. София; „Русалка” ЕООД гр. Варна; „Сортови семена Елит” ЕАД.

Израз на неолибералния характер на правителствената програма са нейните мерки за ограничаване на прякото участие на българската държава в производството и разпределението на БВП. Функциите на българската държава се свеждат основно до „създаване на условия” за добра бизнес „среда” на чуждестранните банкери и търговци, които владеят почти всички наши големи банки, добивни и други промишлени предприятия.

Правителствената програма предвижда запазване на ниския плосък данък, наложен по волята на чуждестранните господари. В нея е отбелязано, че ще бъде следвана политика на „запазване на валутния борд до влизане в Еврозоната”. Какво означава това? Това означава, че колониалният валутен борд ще бъде държан, докато бъдат изкупени повечето български земеделски земи от израелски, американски и турски граждани. Независимо от обстоятелството, че при неговия режим (въведен уж за поддържане на „финансовата стабилност” в страната) през 2014 г. у нас избухна банкова криза, при която със закон са обсебени няколко милиарда лева народни пари, а напоследък се обезценява и вързаният за еврото български лев и се засилва пълзящата инфлация.

В режим на колониален валутен борд българската държава разполага с ограничени количества инвестиционни ресурси, получавани главно от държавния бюджет, европейските структурни и инвестиционни фондове и продажба на имоти на чужденци.

В правителствената програма е записано, че ще бъде извършено „фокусиране на инвестициите за развитие на иновационния потенциал в технологични и продуктови ниши”. Предвидено е с държавн пари да бъде създаден инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на участието на държавата след успешното му развитие”. Както показва практиката, тази форма на симбиоза на частния бизнес с държавата често се използва преди всичко като форма за източване на народни пари.

Поради липса на външни пазари и непрекъснато свиване на стоковото производство у нас се прибягва до вземане на непроизводителни държавни заеми от чужбина. Неотдавна правителството на министър-председателя Бойко Борисов прие решение за вземане на държавен заем в размер на 16 млрд. лева, които сигурно ще бъдат изразходвани за военни цели (закупуване на американски изстребители и издръжка на разположени на наша земя американски и натовски войскови подразделения), за съфинансиране строителството на магистрали като „Струма”, „Марица” (Оризово - Димитровград - Харманли) и „Хемус” и за саниране на многофамилни жилищни сгради.

Разглежданата програма е особено съдържателна в едно отношение: тя е ярък израз на антинародната политика, провеждана от българската колониална администрация, която има наглостта да се титулува като правителство на Р България, но и в Светото писание е казано: “по делата ще ги познаете”. В програмата намеренията за делата могат да се видят в позициите на т. нар. мерки, както и кои са те: „задълбочаване на диалога и динамичното сътрудничество между България и САЩ във всички области”; „привличане на инвестиции (от чужбина) чрез ускоряване и приключване на приватизационния процес в 8 държавни дружества”; „участие с финансов принос в доверителните фондове на НАТО”. Тези мерки не са нищо друго, освен форми за по-нататъшно колонизиране на българската държава.

През септември 2014 г. в Уелс по указание на американските неоколонизатори и неоционисти в НАТО бе взето решение държавите членки да увеличат разходите си за военни цели до 2 % от БВП. При изпълнение на това решение у нас годишните разходи за отбрана би трябвало да бъдат увеличени с близо 1 % и да бъдат над 1,6 млрд. лева. Въпросното решение се изпълнява в България, въпреки че по последни статистически данни над 1,5 милиона български граждани или една пета от населението едва оцеляват физически с месечни доходи 150 лева, а 700 хиляди души – с под 100 лева. На българска територия се разполагат няколко натовски координационни и комуникационни центрове, чиято първостепенна задача е да пазят реставрираната капиталистическа система и властта на местните колониални администратори чрез изпращане на натовски войски за потушаване на очакваните социални вълнения.