QUI BONO?

Зора 2015 - Брой 10 (2015)
Печат

Още в Древния Рим е формулирано правилото при оценката на което и да е човешко деяние, с известен или неизвестен извършител, да се задава въпросът: Qui bono? (Кому е изгодно?). И много често при така наречените политически убийства истинските поръчители тиражират „шум в системата”, за да отвлекат вниманието в изгодна за тях посока.

Спомнете си за „българския чадър” при убийството в Лондон на дисидента Георги Марков, или за „българската следа” в атентата срещу папа Йоан-Павел II, която ЦРУ тиражира посредством италианските тайни служби и измислиците на Клеър Стърлинг. Известно беше, че физическите извършители на двете покушения не бяха българи, че „сивият вълкМехмед Али Агджа е застрелял главния редактор на вестник „Миллиет” Абди Ипекчи и с помощта на турските тайни служби е избягал от затвора в Истанбул, за да отиде през България в Рим и да участва в най-голямата провокация от периода на „Студената война”. Арестуван след атентата на площад „Свети Петър” в италианската столица Агджа си „спомни” подробности от жилището на нашия Сергей Антонов, с които италианският съд „доказваше” връзката на България с атентата. После се изясни, че Агджа е описвал апартамента на долния етаж, но издевателствата над служителя на БГА „Балкан” не спряха, докато не го превърнаха в развалина. Освободиха го „поради липса на доказателства”, вместо да го оневинят.

Физическият извършител на опита за покушение полежа в италиански затвор, после бе предаден на Турция да излежи и присъдата си за убийството на Абди Ипекчи и неотдавна излезе от затвора. След това разказа нова версия, според която атентатът му бил поръчан от аятолах Хомейни. При обтегнатите отношения между Вашингтон и Техеран във връзка с иранската ядрена програма, Агджа отново предложи услугите си на САЩ. А на България никой не се извини. Само дето при посещението си в София папа Йоан-Павел II каза, че никога не е вярвал на „българската следа”.

На 27 февруари тази година, в 23,40 часа, на Големия Москворецки мост, намиращ се в непосредствена близост до стените на Кремъл и на десетина метра от храма „Василий Блажени”, беше извършено покушение срещу един от лидерите на руската опозиция - Борис Немцов, бивш депутат във Върховния съвет на РСФСР и Държавната Дума, бивш министър на горивата и енергетиката и вицепремиер в две правителства, и бивш губернатор. Немцов, според последната версия, е бил причакан от убиеца, прикрит зад минаващ снегорин, след което е бил прострелян смъртоносно с четири куршума. Неговата 23-годишна приятелка (с 30 години по-млада), украинският фотомодел Анна Дурицкая, изобщо не е привлякла вниманието на нападателя и е останала невредима. Това показва, че мишена на стрелеца е бил само Борис Немцов. След като бе задържана като защитен и единствен свидетел, Дурицкая отлетя от Москва на 3 март. Тя е в основата на хипотезата, че убийството може да е извършено от ревнив ухажор на Дурицкая, макар че колата, с която убиецът избягал, е с регистрация в Северна Осетия.

Специалната следствена група, назначена от Владимир Путин, работи и по така наречената чеченско-украинска връзка. Защото ако има някой, който е най-заинтересуван от дестабилизацията на Русия с цената на един живот, това са именно „доброволческите” батальони в Украйна, украинските специални служби, а защо не и някои среди в Киев. Единственият, който категорично няма полза от убийството на руския опозиционен лидер е Владимир Путин. Никой не поръчва убийство до стените на работното си място или на своя дом. Такава е логиката на криминологията, но кой казва, че черната пропаганда се ръководи от такава логика?

Че като започнаха едни спекулации, едни „спомени” и заключения – ум да ти зайде! При това се изказваха главно противници на Путин. Например Михаил Касянов, който в периода 2000-2004 г. като министър-председател работеше под ръководството на Владимир Путин като президент на РФ, си „спомни” как Немцов му се оплакал: „Боя се, че Путин ще ме убие!”. Нещо подобно си „спомни” и Михаил Ходорковски, осъден за данъчни измами и помилван предсрочно от Владимир Путин. Няма добро ненаказано!

Самият Владимир Путин осъди убийството на Борис Немцов, изрази съболезнования на майка му и посочи, че престъплението може би е нагла провокация, целяща дестабилизацията на Русия.

Очевидно след като Вашингтон се убеди за сетен път, че Русия не може да бъде превзета отвън, нито да бъде победена на бойното поле от бандеровци, вече акцентира на възможността да се предизвика руски „майдан” и „диктаторът” Путин да бъде свален от власт. Каквото и лошо да се случи в Русия, то се приписва на Владимир Путин или на „атмосферата на ненавист”, създавана от „режима” в Кремъл. Така преди години приписаха на Путин убийството на журналистката Анна Политковская, голям защитник на правата на чеченските терористи. Разследването на това убийство стигна до извършителите и те се оказаха май чеченци. Няма добро ненаказано! Какво тук значат някакви си Политковская и Немцов? Други противници на „режима на Путин”, като Борис Березовски и Александър Литвиненко, намериха смъртта си в чужбина, но никой не обвини властите в страната домакин. Ако убийството на Борис Немцов не е комерсиално или битово, значи тези, на които Немцов слугуваше против интересите на Русия, убиват „уморените коне”, след което обвиняват за това „диктатора” Путин. Удивително бързо западните медии „анализираха” случая в Москва и започнаха да рисуват руския президент като кръвожаден вампир. Ако имаше как, биха го обвинили и за неразкритото убийство на американския президент Кенеди...

Специалната следствена комисия работи по пет версии за убийството на Борис Немцов: политическа провокация, търговска война, битово престъпление от страна на ревнив мъж, връзка със събитията в Украйна и отмъщение на ислямски фанатици, заради подкрепата на Немцов към френския хумористичен седмичен вестник „Шарли”.

А като става дума за това кой печели от атентата на Москворецкия мост, единственият който няма интерес от него е Владимир Путин. Приказките, че Немцов бил ликвидиран заради критиките си срещу Путин и руската военна намеса в Украйна, са чиста проба фантазии. Човек, който се бои, че може да бъде убит, би ли отишъл с млада жена на ресторант до Кремъл?

Би ли се разхождал по нощите пеша по Големия Москворецки мост? Във фаталната за Немцов вечер в Москва е валял мокър сняг и съвсем не е било време за нощни разходки. Буди учудване и фактът, че изстреляните по него патрони са били от различни партиди. Това един професионален убиец не би допуснал, понеже може да се получи засечка. А така също не би оставил жив свидетел на покушението.

Макар да е прието, че за мъртвите се говори или добро или нищо, честно казано смъртта на „приватизатора” Немцов не ще да е толкова неприятна на всички руснаци. Защото и греховете му спрямо Русия не са малко. По време на „демократа” Елцин, който заповяда на танковете да обстрелят Белия дом по време на пуча срещу Горбачов, Немцов, заедно с Чубайс, Борис Березовски и други налагаше в Русия неолибералния модел, довел до финансовата катастрофа през 1998 г. При това, правеше го далеч не безкористно. Според Световния еврейски конгрес, за осемте години от президентстването на пияницата Елцин, Немцов е натрупал състояние от 300 млн. долара. Неотдавна една „национална” телевизия у нас го представи като „приятел на Елцин и враг на Путин”. Това комплимент ли е, или обяснение на убийството на Немцов? Вярно, че и Путин бе доведен в Кремъл от Елцин, но той бързо се еманципира от него. Накрая Елцин му отстъпи стола си предсрочно, а след това Путин и без него печелеше всички парламентарни и президентски избори. С днешния си рейтинг от 85% одобрение Путин изпреварва далеч и Обама, и Оланд, и Ердоган. За нашия Росен Плевнелиев да не говорим. Но и той, барабар Петко с мъжете, се „изока” по въпроса за убийството на Борис Немцов. От белите писти в Банско Плевнелиев заяви: „Ние уважаваме Русия на културата и православието, Русия, която ни е освободила. Но се боим от една агресивна Русия, която не зачита международното право и анексира чужди територии!”

И от кого ни е освободила Русия, господин президент? От марсианските поробители ли? Защо в своите речи по случай националния празник 3 март никога не сте изтъквали „вината” на Русия за българското Освобождение, а я споменавате заедно с Украйна, Финландия и Беларус, които никога не биха започнали сами война срещу Османската империя, за да освобождават един толкова неблагодарен народ? Ако руският император Александър II, наречен Цар Освободител заради отмяната на крепостничеството, не беше заповядал на войските си да преминат Дунава, нямаше да има нито 3 март, нито 6 септември (Денят на Съединението). Буржоазна, а не Татова България му е издигнала паметник в знак на признателност, който гледа към сградата на Народното събрание.

Нейсе! От премиера Борисов не чухме думи на съболезнование или упрек към Кремъл по повод гибелта на опозиционния лидер Борис Немцов: Бойко си беше скъсал менискуса на коляното и спешно го оперираха за трети път. Това го спаси може би от нов гаф. Защото, както пише Марк Твен: „По-добре да замълчиш и другите да те мислят за глупак, отколкото да отвориш уста и да разсееш всички съмнения”.

Нещо такова премиерът поръча и на своя вътрешен министър Веселин Вучков: „МВР да не философства по цял ден, а да се стегнат и да си вършат работата!”. С нетърпение очакваме деня, в който ще препоръча подобно поведение и на министъра на финансите Владислав Горанов...

Обаче на медиите нищо, освен интересите на техните собственици не може да попречи да морализаторстват „политически коректно” - във вреда на Русия и в полза на САЩ. За тях каквото и лошо да се случи в Русия или около нея, то се дължи на „кървавия диктатор” Путин. Или в най-добрия случай, на атмосферата на ненавист, която насажда неговият „режим”. А всичко добро става въпреки Путин...

Обаче 85% от руснаците одобряват политиката на Путин. Одобряват я и управляващите в Унгария, Австрия, Чехия, Словакия, Турция, Гърция и Кипър. По-точно, залагат на икономическия обмен с Русия и отхвърлят санкциите на Запада, които нанасят щети на целия ЕС. Сами Коен пише във вестник „Миллиет” (28.02.2015), че Русия укрепва своето присъствие, икономическо и военно, в Източното Средиземноморие. Специално с Република Кипър били подписани споразумения, според които Русия ще участва в търсенето на газ и нефт около Кипър, а руски военни кораби и самолети ще могат да използват кипърските пристанища и летища. Но още по-фрапиращо е, че българската прокуратура е приела метода на Путин за справяне с различните НПО, финансирани отвън, и главно от САЩ. Путин им забрани да получават пари от чужбина, както направи и Виена спрямо различните мюсюлмански структури в Австрия. За целта австрийският парламент прие нов Закон за исляма, който задължава имамите да научат немски език и забранява на мюсюлманските фондации, настоятелства, мюфтийства и прочее да получават помощ от чужбина. У нас прокуратурата разпореди на НАП и криминалната полиция да проверят финансовите дела на активистите на „Протестна мрежа” като Антоанета Цонева и Асен Генов. От посолството на САЩ изреваха като заклани и започнаха да уверяват, че фондация „Америка за България” действала законно, открито и прозрачно, подпомагайки „протестърите”. Главният прокурор Цацаров бе принуден да напомни, че проверяваните хора нямат имунитет. Оставаше да добави и че „протестърите” напразно пилеят парите на американските данъкоплатци.

Независимите” медии у нас и цял рояк „политолози” и обикновени дрънкала писнаха в защита на „Протестна мрежа”. Видите ли, срещу нея се водела злостна кампания за очерняне и дискредитиране. Това ни накара да припомним една информация на вестник „Гардиан” (27.02.2015), цитирана във френския седмичник списание „Куриер Интернасионал” под заглавие „Скандалът HSBC”. Според публикацията, един от авторите на редакционни статии (едиториалист) в британския „Дейли Телеграф” е подал оставка в знак на несъгласие с мълчанието на вестника по скандала с банка HSBC, един от главните му рекламодатели. Той заявил: “Вестниците са институционализирани лицемери. Те заклеймяват властта и раболепничат пред нея. Казват й своите четири истини и обядват на масата й. Навират своя морализаторски нос навсякъде, положили удобно задника си върху купища гноясващи договори, привилегии, рушвети и реклами, без които не биха съществували. И най-странното във всичко това е, че тази тъмна купчина дарява Великобритания с една забележително... (може би обективна, б.р.) преса”.

Нужно ли е на Владимир Путин да убива своите противници? Категорично не! Заинтересуваните от ликвидирането на Борис Немцов трябва да се търсят другаде. Обама, Меркел, Камерън, Оланд и дори Росен Плевнелиев заявявиха, че се надяват убийците да бъдат намерени и наказани, но до каквито и заключения да стигне Специалната следствена комисия, на Запад няма да ги приемат, ако не са насочени срещу Путин. Понеже Немцов е бил „приятел на Елцин” и „враг на Путин”, значи е „наш кучи син”.

В момента в един затвор в Москва „гладува протестно” Надежда Савченко, пилот от украинските ВВС. Тя е обвинена за смъртта на двама руски журналисти, причинена по време на изпълнение на бойна мисия в Източна Украйна. Според Киев тя не е убийца, а „военнопленник” и трябва да бъде освободена в рамките на Минските споразумения за размяна на заложниците и пленниците. Неотдавна Савченко бе посетена от група германски медици, които установиха, че се намира в добро здраве. Берлин не отрича, че тя е военнопленник, но Киев иска Меркел да притисне Путин за освобождаването на убийцата. Бомбардирането на мирни жители може да изглежда от високо като електронна игра. Друго е да стреляш по човека, гледайки го в очите. Вероятно в такъв случай Савченко би се поколебала, преди да натисне спусъка. Отделен е въпросът дали един военен пилот може да не изпълни заповед на своите началници, която е престъпна. Рано или късно обаче, съвестта проговаря и идва разкаянието. Казват, че американският пилот, хвърлил атомната бомба над Хирошима, по-късно полудял. Както пееше Висоцки: „Жжет нас памят и мучает совестъ, у кого, у кого она эсть”.

Извършеното на Големия Москворецки мост убийство повдига и други въпроси. Например защо се случи сега и защо само на метри от Кремъл? Можеха да го убият на излизане от ресторанта и в някой подлез.

Отговорът е прост: декорът трябва да е внушителен. Освен това бойните действия в Украйна затихнаха, а разследването на катастрофата с малайзийския пътнически самолет не доведе до никакви доказателства срещу Русия и опълченците. Западната пропаганда, подобно на руската опозиция, започна да издиша и се нуждаеше от нещо, което да й вдъхне втори живот. Както каза един от участниците в предаването на Първи канал на ОРТ „Времето ще покаже” (28.02.2015): “С тялото на Борис Немцов бе прикрит провалът на провокацията с малайзийския пътнически „Боинг-777” над Източна Украйна. Добре, че той не падна на наша територия”.

Не е без значение и фактът, че ЕС се отказа да налага нови санкции срещу Русия. Известно е кой най-много настоява за разширяване на западните санкции, нали? А и хилавата руска опозиция не може само с крясъци да дойде на власт. Какво по-ефикасно средство за предизвикване на руски „Майдан” от убийството на един противник на Путин.

По ирония на съдбата, вместо Немцов да предвожда протестното шествие на опозицията на 1 март, него изпращаха на 3 март към вечното му жилище. Всички призиви към политиците да направят крачка назад и да се смирят по човешки, са напразни. Вашингтон ще налива масло в огъня, докато не бъде ударен през пръстите.

Защо за сцена на престъплението бе избран Червеният площад? За да бъде по-убедително внушението на ЦРУ, че именно Кремъл е вдъхновителят, а не руската опозиция, Киев, „Ислямска държава” или Вашингтон.

Какъв по-хубав фон за репортажите на американските  и британските „независими” телевизии от стените на Кремъл и храма „Василий Блажени!

А някои у нас продължават да твърдят, че Русия водела „хибридна война” срещу България...