КОН ЗА КОКОШКА

Илко ДЕБЪРЛИЕВ 2015 - Брой 6 (2015)
Печат

С умилителен възторг българските медии съобщиха за реставрацията на българската църква в Лозенград, извършена от турските власти. Както и за разрeшението им да се възстанови още една в близкото село Кабъклък. И напомниха за възстановените две български църкви в Одрин.

Безпорно, това са жестове на добросъседство, но не могат да прикрият истинските амбиции и намерения на южната съседка. Оставяме настрани факта, че освен това Турция просто се нуждае от демонстрация на религиозна толерантност, доколкото все още не се е отказала от членството си в ЕС... Срещу тези жестове обаче се получава нещо много по-мащабно и опасно за България.

За какво иде реч? На 30 януари т.г., в Кърджали започна изграждането на втора джамия, която ще се издига над града, в квартал “Прилепци”, и ще побира 1200 богомолци. Общата площ на джамията е 357 кв. метра, което я прави най-голямата на Балканите, само минаретата й ще се издигат на 35 метра височина. Планира се да бъде завършена до година и половина.

На курбана по стартирането на строежа присъстваха генералният консул на Турция в Пловдив Алпер Акташ,  местните депутати от ДПС Шабанали Ахмед, Ердинч Хайрула и Мустафа Ахмед, председателят на Общинския съвет Раиф Мустафа, кметът Хасан Азис и двамата му заместници.

Извън официалните новини, посланието на тази първа копка е ясно и добре познато за хората, които разбират от подтекст - “турско е било и пак ще бъде”... А най-голямата ирония се крие във факта, че джамията ще бъде построена върху земи, които са били отчуждени от потомци на тракийски бежанци! На това му се вика “две в едно”, или по-скоро - кон за кокошка.