ШОК И УЖАС СЛЕД ПРОБИВА НА “СИРИЗА”

Зора 2015 - Брой 5 (2015)
Печат

Победата на “Сириза” на предсрочните парламентарни избори, която се превърна в разгром за доскоро управляващата дясна „Нова демокрация” (НД) в Гърция, вече е факт, както е факт и обявеното от Алексис Ципрас коалиционно правителство с „Партията на независимите гърци” - АНЕЛ. Поздравления заслужава Алексис Ципрас не само за убедителната победа на “Сириза” над дясната НД, но и за бързата му и изкусна реакция да състави правителство веднага след официалното обявяване на изборните резултати. Оценяйки невъзможността да състави самостоятелно правителство, след като получи 149 мандата в 300-местния гръцки парламент, сутринта на 26 януари Ципрас спешно се срещна с председателя на АНЕЛ Панос Каменас, който се съгласи и лично обяви пред медиите: „Гърция вече има правителство”, като заяви, че „министър-председателят Ципрас ще обяви неговия състав”.

Урокът на “Сириза” и АНЕЛ

Всичко това стана пред недоволните погледи на инквизиторите от ЕК, кредиторите от т. нар. ядро на ЕС и въпреки тяхната недопустима намеса в политическия живот на Гърция, целяща демонизиране на радикалната левица и възпрепятстване на нейното идване на власт. Българските медийни папагали, които повтаряха до втръсване мантрата на западните пропагандни централи „колко е опасно, ако ляво радикалната “Сириза” спечели изборите и че ако спечели, няма как да състави правителство, защото никой не иска да се коалира с нея”, също останаха с пръст в устата. Цяла седмица вече те не могат да проумеят какво е това „странно” сътрудничество на ляво радикалната “Сириза” с „Независимите гърци”, която определя себе си като дясна. Трудно е наистина за асимилиране от лъжежурналисти като нашите „правилни”, които без да мислят и анализират, преповтарят чужди плиткоумни медийни клишета. Освен че е трудно, е и срамно, защото с Гърция сме съседи и да не знаеш какво става у съседа, с който границата е отворена, е израз на късогледство и най-малко на глупост. Отговорът на въпроса за това, което се случи на предсрочните избори в Гърция, е много прост.

Халът, до който кредиторите от „Тройката” доведоха Гърция, направи доскоро невъзможното възможно - сплотяване на всички национално отговорни партии независимо от мястото им в политическото пространство в името на спасението на страната от хищния евроатлантически капитал. Факт е, че на този етап лидерите на двете партии “Сириза” и АНЕЛ осъзнават отговорността си пред своя народ за премахване или предоговаряне на заробващите меморандуми на „Тройката” (МВФ, ЕС и ЕЦБ) и са решени да изведат страната от кризата, в която продажните и корумпирани гръцки политици от редуващите се във властта НД и ПАСОК вкараха страната.

В България обаче, която е в перманентна криза през целия вече 26-годишен преход към дивия капитализъм, дори лидерите в лявото пространство, БСП и производната от нея АБВ, доказаха, че не са национално отговорни и в борбата за политическо оцеляване и лично обогатяване се надпреварват с десните в безлично сервилничене към европейските бюрократи и задокеанския им господар.

Сега е ред да споменем за някои подробности, свързани с процедурите по усвояване на властта от Ципрас, които нашите медии умишлено пропуснаха, смятайки ги вероятно за несъществени, но които са важни и интересни за нашите читатели от гледна точка не на сензацията, а преди всичко поради факта, че са знакови за намеренията на новото правителство и могат да послужат за урок на домораслите ни политици за това какво трябва да е отношението към институциите, какво е национално достойнство и как трябва да се отстоява.

Знаковият ритуал на Ципрас

Веднага след публикуването на екзитпола с резултатите за победата на “Сириза” първият знаков вътрешнополитически акт на новия министър-председател Ал. Ципрас бе отдаването на почит към паметта на разстреляните от окупационните войски през Втората световна война антифашисти и комунисти на стрелбището в Кесарияни.

След церемонията Ципрас се свърза по телефона с началника на Генералния щаб, генерал Михалис Костаракис, изразявайки високото доверие на “Сириза” във въоръжените сили. Аналогичен бе разговорът и с началника на гръцката полиция генерал-лейтенант Димитрис Цакнакис, който също получи доверието на новия министър-председател.

Преди да отиде в президентския дворец за полагане на клетва, Ципрас се срещна с Архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним (а не както умишлено излъга нашата Би ти ви, за да го изкара безбожник). Обратно на гръцкия протокол и традиции, Борисов не отиде при българския Патриарх, а го извика при себе си, и то не преди поемане на властта, а след като народът го изгони с камъни от нея. И така незачитането на църковната институция бе представено в точно обратния смисъл - като загриженост на първосвещеника на Българската православна църква...

Посещението при Архиепископ Йероним не беше само протоколно и още по-малко самоцелно. След официалното приветствие Ципрас се обърна към него с молба: „Идвам, за да получа Вашата благословия, и Ви уверявам, че отношенията между държавата и църквата ще бъдат по-добри и по-съществени, отколкото е било преди. Имаме нужда от Вашата сила и вяра, по-специално в областта на социалната солидарност, където ролята на църквата е много важна”. От своя страна Архиепископ Йероним увери лидера на “Сириза”, че: „Първата задача на църквата е да помага на хората, които страдат и постоянно ще ви съдействаме по всички други въпроси”.

Оказа се, че с молбата си към светия човек Ципрас търси подкрепа от страна на църквата за осъществяване на програмните си цели. Това пролича още на първото заседание на неговия кабинет, състояло се на 28 януари, където Ципрас обяви, че това е „правителство на социалното спасение”. На това заседание министър-председателят посочи четирите приоритета на програмата за управление: спешни мерки по повод хуманитарната криза, възстановяване на престижа и достойнството на гръцкия народ и на страната, възстановяване на социалната справедливост и реформи за справяне с клиентелизма в държавата.

Тези четири приоритета също не са случайно хрумване или кухи лозунги, подобни на програмата за управление на нашите от ГЕРБ, приета цели пет месеца, след като дойдоха на власт. В анкетата на гръцката социологическа агенция „Alco” на въпроса: „Кое мислите, че трябва да бъде приоритет на новото правителство след изборите”, 35 % са отговорили „насърчаване развитието на икономиката”, 29 % определят като приоритет „справянето със социална криза”, 26 % са отговорили „уреждане на претенциите за дълга”, и само 6 % са за „продължаването на реформите, наложени от Тройката”. Както се вижда, нагласите на гръцките избиратели са в пълно покритие с определените от “Сириза” приоритети. Ясно е, че Ципрас като добър диагностик постоянно държи ръка на пулса на болния човек и търси най-доброто лекарство за лечението на Гърция.

Брилянтен бе и първият му външнополитически акт, с който парира опитите на ЕС да игнорира позицията на Гърция по повод налагане на нови икономически санкции срещу Русия. „Подчертаваме, че не сме давали съгласието си за това”, заяви решително Ципрас в пряк телефонен разговор с външния министър на ЕС Федерика Могерини. Ефектът от него се прояви веднага. От Москва дадоха ясно да се разбере, че ще помогнат за икономическото възстановяване на страната чрез вдигане на забраната за износ на хранителни продукти от Гърция, която е една от мерките, приети от руското правителство в отговор на санкциите на Запада.

На Запад обаче това предизвика

вулкан от гняв и нескрити заплахи

Посрещнах с ужас отделянето на Гърция от общата позиция на Евросъюза по повод обсъждането на евентуални нови санкции срещу Русия. Няма как да искаш от Европа да демонстрира солидарност с твоята страна (разбирай, опрощаване на дълговете. - Бел. ред.), а после, в качеството си на своя първа официална правителствена стъпка, да посяваш разкол в общата европейска позиция, както направи г-н Ципрас”, заяви ядно председателят на Европарламента Мартин Шулц.

Същият Шулц който заедно с Юнкер демонстрира дотолкова изненадващо одобрение към политиката на кабинета “Борисов”, че се наложи председателят на БСП Михаил Миков да му пише протестно писмо.

Английският „Файненшъл таймс” със самочувствие на първооткривател писа: „Новото радикално ляво правителство на Гърция показва, че търканията с европейските партньори не се ограничават само до икономическата политика, а се разширяват до външната политика, като се дистанцира от решението на ЕС за разширяване на санкциите срещу Русия”.

Опасна игра” нарeчe първите стъпки на новото гръцко правителство агенция CNBC и продължи: „Движението на новото гръцко правителство показва разликата между него и европейските партньори и предполага, че различията вече се простират отвъд мерките за строги икономии.”

Шефът на Отдела за развиващите се пазари в „Standard Bank” - Тимъти Аш, заподозря в позицията на новото гръцко правителство опасна тактика за преговори с оглед предоговаряне на спасителния пакет за Гърция. Ако съмнението на Аш се окаже основателно, значи Ципрас е осъществил блестящ политически ход.

Без съмнение стъпките на новото гръцко правителство в тази посока са достойни за подражание, от което най-много се страхуват брюкселските бюрократи и донорите на Гърция. Сега, когато Гърция направи първия ход, в Испания и Португалия доминото започва да се люлее. Предстоят избори вероятно със същия изход. Идва ред и на унгарците, а може би и на Словакия и Кипър, да намерят смелост да кажат „не” на диктовката от Брюксел. Време е вече и ние, българите, да се събудим.

Една истина и десет лъжи

Тук е мястото за отговор и на някои въпроси, повдигнати в писанията на г-жа Татяна Ваксберг, поместени в сайта на „Дойче Веле” под заглавие „Как в България отеква триумфът на “Сириза”. Госпожата, която е известна грантова журналистка, понастоящем на хранилка в „Дойче Веле”, добре владее похватите на Гьобелсовия тип пропаганда - покрай една безспорна истина могат да бъдат внушени десет неистини, касаещи в случая битието на народа ни. Г-жа Ваксберг отбелязва правилно, че ние нямаме достиженията на гръцката политическа култура, и ни внушава, че нямаме и проблемите на гърците, и би следвало да останем „по-скоро в ролята на наблюдател, клонящ към ЕС, отколкото в ролята на съмишленик на гръцките съседи”.

Кои от проблемите на Гърция нямаме обаче, след като сме най-бедната страна в ЕС? Ваксберг не уточнява дали това е безработицата, дали корупцията, дали продажността на управляващия политически елит, дали разграбването на богатствата на страната от чужди компании, дали мизерията и петорно по-ниските заплати и пенсии, дали вълната от ислямистките пришълци, които източват и без това колабиращата ни социална база? На г-жа Ваксберг трябва да напомним, че именно тези проблеми предполагат ответната одобрителна реакция и колкото на нея и нейните работодатели да им се иска, няма да успеят да приспят гнева на българина, който зрее и тътне като в гърлото на вулкан.

Това, което се случи в Гърция, със сигурност ще се случи и в България, защото който е сял неправди, ще жъне тръни.

Що се отнася до твърдението, че „ДПС е подчертано проевропейски ориентирана партия”, то г-жа Ваксберг е сбъркала ваксата – ДПС е опасно за националната ни сигурност не само защото „пътят на България за Европа минава през Босфора”, но защото пътят на България не е пътят на т. нар. нов цивилизационен избор.

Също толкова невярно е твърдението, че това, което извърши “Сириза”, окриляло БСП и давало перспектива за подражание. Пак в умишлено лъжлива посока ни отпраща г-жа Ваксберг, която прекрасно знае, че БСП е овладяна на всички нива от т. нар. американска партия и че в сегашния си вид е аналог не на “Сириза”, а на късната и залязваща на политическия небосклон партия на гръцките социалисти ПАСОК, която на тези избори едва прекрачи изборната бариера. Съзнават ли го или не, лидерите на партията на българските социалисти, но те я тласкат по пътя на ПАСОК и нямат никакво намерение „да се застъпват за победата на пролетариата над прогнилия капитализъм”, както твърди с лажлив патос г-жа Ваксберг. Отделихме твърде много време и място за нейните опуси, но така или иначе без отговор остава сакралният въпрос – кой следва и кой може да освободи изстрадалия български народ от лапите на грабителския ЕС и да спаси България от тласкащите я към гибел продажни български политици? Не е ли повече от актуална в този смисъл битката на ПП “Нова Зора” за търсене на форми за единодействие и обединение на всички леви и патриотични сили срещу разрушителните процеси в българското общество? Все по-значимите дялове от съсипията в националното пространство, в икономиката, в образованието, в енергетиката, в продължаващата демографска катастрофа, не са ли съзвучни с тревогите на хиляди, на милиони българи, загрижени за утрешния ден на Отечеството?

Към всичко изброено се прибавят и новите опасности за страната, най-непосредствената от които е въвличането на България във война с братска Русия по вина на САЩ и НАТО и със съдействието на продажната ни политическа върхушка.

До какво ще доведе всичко това? Демонтажът на енергийната ни система, заграбването й от чужди монополи, връхлетялата ни по волята на световния жандарм бежанска вълна ще спрат ли, или ще ни пометат от лицето на земята? И ако тъкмо днес създаването на Единен национален ляв фронт е окуражаваща стъпка по примера на “Сириза”, нима той не е дваж по-необходим пред лицето на надвисналата опасност от унищожението на България?

Все още има време, а развитието на вътрешната и международната обстановка властно налагат осъществяването на едно спасително за България обединение на хората на социалната идея, на отговорността за бъдещето и на волята за България.

Отдавна е време атаката на левия фланг да прерасне в настъпление по целия фронт. Има огромен потенциал от хора и сили, които прогледнаха за истината и техният гняв клокочи като гърлото на вулкана, за който споменахме.

Свети и лавата, бляскат и мълниите на българския гняв и озаряват пътя на Сизиф към върха. Като надгробна плоча над вековете неправда е неговият камък. Той знае, че боговете са зли и отмъстителни, но Сизиф никога не се отказва.

Да се съберем и да помогнем на Сизиф.