СЪДБАТА НА СВЕТА СЕ РЕШАВА ТАЗИ ЗИМА

Радко ХАНДЖИЕВ
Печат

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 45

Путин в Брисбейн

Русия вижда своята мисия в света като защита на международното право, в чиято основа трябва да залегнат не само юридически норми, но и „морални принципи като справедливост, равноправие, истина“, включително справедливост в международното разпределение на благата. Това бе и основен акцент във Валдайската реч на Путин: да се гарантира суверенитета и на малките държави, защото днес суверенни могат да се нарекат само неколцина големи държави, които разполагат с оръжие за масово поразяване; все по-голяма роля в международните отношения да имат новите центрове на силата – Китай, Индия, Бразилия; защото устойчивост в света може да има само при възстановяване баланса на силите, разумно самоограничаване, отговорно лидерско поведение.

Всеки, който следи информационния поток, не може да не е забелязал, че руското разбиране за мисия в света, почти напълно се покрива с принципите на Атлантическата харта от 1941 г., тоест, с онези „западни“ принципи, залегнали и в устава на ООН, за които говорихме в предишните части, и които Западът, поне на думи, декларира, че отстоява. Само че както вече посочихме, официален Вашингтон и Брюксел нямат никакво намерение да отстояват на практика тези принципи; интерпретират ги утилитарно с оглед на външнополитическите си цели; използват ги само като инструмент за външен натиск; за шантаж на страните-членки; както и за намеса във вътрешните работи на суверенни държави – особено брутални след рухването на „желязната завеса“ и избухналата през 2008 г. глобална финансова криза.

Дори за убедени поддръжници на Вашингтонския консенсус става ясно, че сегашната система не само не работи; тя вече вреди на самите й създатели. Структурните проблеми, които взривиха кризата от 2008 г., не са и не могат да бъдат отстранени. Напъните на „международната общност“ сравнително координирано да преустрои системата без драстични катаклизми, не дават резултат.

За преобладаващата част от хората на планетата продължаването на еднополюсния модел или pax americana означава mors hominum, или смърт на човечеството.

В Брисбейн Вл. Путин съвсем точно посочи основната и единствено сериозна тема за обсъждане – реформата на МВФ. Едва ли трябва да се припомня, че форматът G 20 бе създаден като инструмент за контакти на върха, преди всичко за да се извърши преразпределение на сферите на влияние в контекста на световната финансова криза. И че промяната на начина за контрол над МВФ е ключов елемент на това преразпределение. Нека подчертаем, форматът G 20 бе замислен като мирна конференция, но не след края на войната, а вместо война, коментира politikus.ru.

През 2010 г. в рамките на G 20 е бил постигнат компромис: САЩ да се откажат от контрола над МВФ и този по същество неоколониален инструмент да премине под колективно управление, в което Китай, Индия, Русия, Бразилия, Германия, Франция и други страни да имат думата по управлението на регионалните операции на фонда. В замяна ще се подпомогне американската икономика да излезе сравнително безболезнено от дълбоката криза. Това вероятно е имал предвид Путин, когато във Валдайската си реч преди месец спомена, че справедливото международно разпределение на благата няма да мине без „земетръс в основата“.

Значителна част от т. нар. американски елит обаче приема компромиса за МВФ на нож. След президентските избори Конгресът го блокира. Белият дом обяви отказ от тази договореност и пристъпи към реализиране на мащабни регионални войни и майдани само и само да съхрани статуквото на Вашингтонската хегемония.

Свидетели сме как ескалират агресивните акции на САЩ (в съучастие с някои от натовските им съюзници) в Близкия изток, Северна Африка, Украйна, както и срещу Сирия, този път с инструмента “Ислямска държава”.

Редица наблюдатели смятат обаче, че чрез този си подход САЩ се изолират от съюзниците си. Сервилният евросъюзен елит продължава покорно да играе по свирката, макар много от страните-членки да декларират преданост само поради страх от сопата на Вашингтон.

Центробежните тенденции са налице не само в страни като Унгария, Чехия, Словакия, Австрия. Дори традиционната и твърда русофобска линия на Полша търпи колебание. А Канада създаде офшорен център за разплащане в китайски юани, за да улесни реализацията на своя петрол.

През април т. г. G 19 (деветнадесет от участниците в G 20) поставят своего рода ултиматум на САЩ: Вашингтон трябва да сдаде контрола над МВФ преди края на годината, тоест до декември 2014 г. В противен случай всички договорености отпадат. Ултиматумът е отразен в официалните съобщения на медиите. Междувременно BRICS започват да създават паралелна финансова структура – банка за развитие и валутен резерв, която да замени МВФ.

Така че Вл. Путин пристигна на срещата на върха на G 20, не толкова като руски лидер, колкото като неформален говорител на BRICS. Дори даде да се разбере, че защитава интересите на развиващите се страни.

Именно в това си качество, Путин директно заяви, че САЩ са нарушили споразумението за трансформиране на МВФ, че политически фактори (разбирай, ястребите във Вашингтон) оказват давление върху цената на петрола. Но Русия е подготвена за всякакви възможни сценарии, включително срещу още по-крути санкции, включително срещу евентуална нова вълна на глобални сътресения.

Показателни са данните за икономическото състояние на руската икономика. Валутните резерви възлизат на 421,4 милиарда долара, дори след чувствителния спад, следствие от изкуствено занижаваната цена на петрола; златните резерви са 1149.8 тона.

По-важното според нас е, че търговският й баланс е положителен; днес Русия продава на други страни повече, отколкото купува. Енергийният й баланс също е положителен; енергоносителите й са значително повече, отколкото потребява руската икономика; докато САЩ, Япония, Китай и цяла Европа не могат да се похвалят с енергийна самодостатъчност. Продоволственият й баланс също е положителен; Русия произвежда толкова, колкото й трябва; дори остава за износ. В момента Русия е един от най-големите износители на зърно в света, с което Съветският съюз навремето не можеше да се похвали. Иначе казано, Русия е самодостатъчна в трите трите ключови области на икономиката.

И за слепецът е ясно, че дори без компютри – може да се живее, но без нефт и зърно – не може, коментира politikus.ru.

СЛЕДВА