ТРАГЕДИЯТА НА ПРЕВАЛА ТОРОНГ ЛА

Румен ВОДЕНИЧАРОВ
Печат

• Още едно доказателство за глобалното затопляне

Мощните тропически циклони, които се зараждат над топлата повърхност на океаните носят нежни имена, но нанасят големи щети на крайбрежните райони в Караибско море, Бангладеш, делтата на Ганг, в Япония и по други места  Метереолозите са установили, че необходимите условия за формиране на циклон са главно  две - въртенето на Земята, и висока влага над затоплената над 31 градуса по Целзии океанска повърхност.

Като започнаха с парния двигател и стигнаха до газираните напитки, хората, с дейността си, непрекъснато увеличават съдържанието на въглероден диоксид във тропосферата (на височина 8-12 км). При това увеличение екосистемите (горите и фитопланктонът) трудно запазват биологичното равновесие и като резултат Земята бавно, но неотклонно се превръща в подобие на парник, в който започват да се топят ледниците, да се покачва  снежната линия в планините и да изтънява ледената покривка в Арктика и Антарктика.

Повишаването на температурата в тропосферата води до изпаряване на по-големи количества морска вода, която съгласно кръговрата на тази животворна течност, неизбежно пада отново  като дъжд и сняг на повърхността. Засега човекът е безсилен срещу ненадейна водна стихия, чиято мощ нараства все повече и повече. Обилни дъждове след депресии и циклони се стоварват  на най-неочаквани места, предизвиквайки наводнения, свлачища и лавини. На други места пък се регистрират трайни засушавания, които обричат на глад и жажда милиони хора. Обикновените хора се молят на боговете си, надявайки се бедствието да не се повтори. От по-учените малко са тези, които са убедени, че истинската причина за промяната на световния климат е глобалното затопляне, което с нарастване броя на земните жители изглежда не може да бъде преустановено. Според световно известния английски учен Джеймс Лавлок („Отмъщението на Гея“) „човечеството вече е преминало точката, от която връщане назад няма.“

Циклонът Худхуд, който се формира на 8 октомври т.г.в Бенгалския залив, не беше нещо необичайно за северната част на Индийския океан. Той беше силен, 4-та категория, което означава ураган със скорост на вятъра 195 км/час.

Окото на циклона е било с диаметър 60 км, а скоростта му на север – 10 км/час. Знае се, че когато под него няма водна повърхност да го захранва, силата на циклона бързо отслабва на сушата. Затова и метереолозите не наплашиха излишно туристите и алпинистите в Хималаите.

За 4 дни Худхуд отслаби силата си до категория 2 (вятър със 120 км/час) и се насочваше към Кашмир и Пакистан, когато на петия ден рязко зави на изток и изля своята влага  в Непал, и по-точно в района на осемхилядниците Даулагири и Анапурна. Щетите надхвърлиха 11 млрд. долара, а жертвите само в Хималаите достигнаха 43 души.

Трекингът през Торонг ла се оказа опасно начинание.

Точно в този район се намира един от най-високите превали - Торонг ла (5416 м), който съединява двата най-дълбоки разлома на Земята: този на река Кали Гандаки, извираща от загадъчното кралство Мустангq и подобно на р. Искър си е пробила  път между двата осемхилядника, и другият – на река Марсианди, спускаща се в близост до третия осемхилядник Манаслу.

През октомври на Торонг ла няма снежна покривка и превалът може да бъде преодолян от всеки здрав туристq стига да спазва правилото - при изкачването към него от селището Мананг да нощува на не повече от 300- 400 метра по-високо от предната вечер. Ако все пак симптомите на височинната болест (безсъние, главоболие, повръщане, сърцебиене, липса на координация) го споходят, се препоръчва „първата хватка на джудото“ – бързо бягане надолу, където въздухът е по-гъст. Не са редки случаите, когато неаклиматизирани здравеняци, но по курназ, остават над 4000 метра, но изпадат в безпомощно състояние, развивайки мозъчен или белодробен оток.

Всичко това го  бях преживял два пъти: първия път на Базовия лагер на Еверест (5300 м) при разузнаването за експедицията на Лхоце през 1980 г. с Христо Проданов и Методи Савов, и през 1983 г., когато с Павката, Асенчо, Попа и Монката (от ПКСС-София) се изкачвахме към Торонг ла по обратния път от Муктинат (3800 м) към Мананг. По това време на височина над 3800 м нямаше хотелчета и заслони, кончета и носачи. Всичко необходимо за оцеляване (храна, палатка, спални чували, примус) беше на гърба ни. Знаехме, че за един ден 1600 м денивелация е много, но ако успем да се смъкнем веднага надолу, височинната болест щеше да ни се размине. Силен снеговалеж, макар и без много силен вятър, ни захвана още от сутринта. Потънахме освен в пресния сняг и в самия облак, така че често губехме верния път. Към 5000 м височина настана „бяла тишина“.

Бяхме опитни планинари и планински спасители, затова благоразумно опънахме палатките си до една скала и зачакахме проясняване. Павката вареше чай и супи, но моят стомах и стомахът на Монката отказваха да ги приемат. Височинната болест започваше да изцежда силите ни. Но ако се върнехме към Муктинат, ни очакваше скучно връщане по „пътя на солта“. Прекарахме тежка нощ, защото губехме автономното си дишане. На другия ден преминахме няколко стотин метра и отново потънахме в снеговалеж с мъгла. Вече имаше и явна лавинна опасност (10 мм дъжд в планината натрупва 100 мм сняг), затова отново спряхме и опънахме палатките. Втора нощ над 5000 метра без аклиматизация. Ставаше опасно и за третия от нас, Недялко. Чувствахме се като в снежен капан.

След втората нощ хиндуистките богове се смилиха и на сутринта видяхме превала Торонг ла съвсем близо до нас. Потеглихме незабавно, защото си давахме сметка, че трета нощ на тази височина  можеше да бъде фатална. Само който е газил пресен сняг с 20-килограмов самар на гърба, може да си представи как сме се чувствали Монката, Недялко и аз. Правех по двайсетина крачки, оглушен от ударите на сърцето си, и очаквах да се пръсне всеки момент... По едно време наклонът свърши и започнахме слизане.

Торонг ла беше зад гърба ни. Чак сега можахме да хвърлим поглед към шестхилядниците, които се откриваха от време на време: Торонг пик, Чулу вест и др. И да си спомним култовата фраза на нашия  приятел Евгени Христов, че „Най-добрият алпинист е живият!“ .

След два дни  стигнахме в Мананг и се погледнахме в огледалото. Лицата ни бяха отекли от безсънието и хипоксията, носовете ни - обелени, а устните ни - покрити с херпеси. Личеше си, че сме преживели нещо, което няма скоро да забравим. Но бяхме доволни от себе си. Заедно с двамата  италиански алпинисти Джанкарло и Пиетро бяхме единствените, които се бяха престрашили се  да прекосят хималайското било през Торонг ла по време на депресията.

Припомням си това премеждие, защото на същия превал преди месец се разигра трагедията с туристи от различни страни, преминаващи Торонг ла (5416) по т.нар. Round Annapurna trek (Трекинг около масива на Анапурна).

Българските вестници прибързано разпространиха информацията, че нашата малка група е била на косъм от гибел. Всъщност ние преминахме без проблеми превала една седмица по-рано и даже затворихме кръга с още един трекинг от „столицата“ на гурунгите Гандрук до хълма Poon Hill (3200 м), радвайки се на чудесно време.

Така след 31 години стъпих отново на високия колкото Елбрус превал Торонг ла.

Този път подходихме по зелената долина на Марсианди кхола, в която кипи живот и гурунгите отглеждат ябълки, картофи и дори карфиол до 3500 метра височина. По ужасяващия път, под който клокочи буйната река, пълзят на първа скорост едни невероятно здрави индийски джипове „Mahindra“, с които се спестяват 2-3 дни ходене по прахоляка. Български шофьор не би се наел да вози хора в претоварени джипове по издълбан в скалите път, но местните шофьори преодоляват всичко с усмивка и силна музика.

На местата, където мусонът беше прекъснал пътя със срутвания, джиповете, останали от другата страна, поемат мераклиите за адреналин. По паралии могат с мотоциклет да достигнат вече и селата Писанг (3250 м) и Мананг (3550 м).

От Мананг при хубаво време започва истински пир за фотографа-трекер. Всичките седемхилядни Анапурни (без Анапурна 1) плюс Гангапурна и Тиличо пик с висящите  ледници и ледопади по стените им, представляват гледка, от която човек не може да откъсне поглед  от изгрев до залез слънце.

Аклиматизирайки се с изкачване и слизане за нощувка на по-ниско, открихме едно прелестно място на височина 4000 м, носещо странното на български име Гнусанг. Там странно семейство от една местна непалка („диди“) и американеца Никълас са превърнали камънака в еко оазис без ток, но с много цветя. Престоят на това място с две хотелчета и невероятните гледки към Анапурна 2 и Гангапурна бе истинска наслада за душата. Напуснахме със съжаление Гнусанг и поехме нагоре към Ледар (4200 м) и Торонг педи (4450 м). По пътеката бе оживено. През тази есен по трекингите в Хималаите беше пълно с израелци и японци. Израелците имаха някакъв дълъг национален празник, а и Непал е една от малкото страни, в която пътешествието им е безопасно и не крие риск от тероризъм. Японците пък се познават отдалеч. Те ходят опаковани като за ядрен удар: широкополи шапки, очила, шалове и маски-филтър. Сякаш от чистия въздух може да им прилошее... Напоследък китайците на групи  също нахлуха за трекинг в Непал, но изглежда, предпочитат пролетния сезон. Израелците, не виждали сняг, по детски се радваха на следобедните снежинки и започваха да се снимат с тях. Но на 13 и 14 октомври никой от тях не се досети, че когато снеговалежът започне от сутринта, става въпрос за депресия и рязка промяна на времето.

Когато ние преминахме безснежния превал Торонг ла и вече се спускахме, прехвърляйки се от автобус на автобус по долината на Кали Гандаки, чухме по радиото, че циклонът Худхуд е ударил Бенгалския залив със скорост на ураганния вятър 195 км / час и се измества на север със скорост 10 км / час. Бедата е там, че в понеделник, 13 октомври циклонът вместо да продължи към Индийски Кашмир неочаквано направи завой на североизток и изля своята влага в Непал, по-точно  в района на Анапурна и Даулагири, със 170-мм порои, които на високия превал образуваха 1,5 м снежна покривка и рязко понижиха температурата.

Неопитните туристи, техните гидове и босоногите им носачи са направили фаталната грешка да продължат във виелицата, и загубили верния  път, започнали да измръзват и да попадат под лавините, свличащи се по голите склонове. Тези, които се подслонили в малката чайна на превала, или в т.н. Височинен лагер (High camp - 4800 м), избегнали съдбата на 43-имата загинали и 150-те измръзнали, но спасени трекери.

Разигралата се трагедия, най-голямата досега, показа за пореден път, че с Хималаите шега не бива, защото с масовизирането на трекинг-туризма в Непал нарастват и рисковете при транспорта, както и от хранителни проблеми, от височинната болест, от срутванията от мусона и лавините след неочакваните циклони, които стават все по-чести и по-силни заради глобалното затопляне. Сигурно е, че Министерството на туризма в Катманду през 2015 г. ще усложни издаването на трекинг-пермити. Който тръгва за Хималаите, не трябва да забравя, че тези велики планини не могат (и не би трябвало) да бъдат победеждавани.

Хиндуистките и будистки богове могат да ни подарят само по едно прозорче във времето, за да видим с очите си и да запаметим с фотоси тяхната невероятна, мощна и дива красота.

На това място бих запитал еколозите: „Представяте ли си какво ще се случи със земеделието и изхранването  на около 2 милиарда жители в Азия, ако в резултат на глобалното затопляне изчезнат хималайските ледници?“

Пет велики реки, водещи началотто си от Хималаите: Инд, Ганг, Брамапутра, Хуан хо (Жълтата река) и Меконг ще трябва да разчитат на водни ресурси само от мусона и циклоните. Това обаче, ще бъде недостатъчно за повече от една реколта. А Китай се готви да разреши раждането на второ дете в семейството...

Човечеството ще трябва вместо стени по границите между етносите, да започне превантивно да строи високи вълноломи покарай мегаполисите. Защото мощните циклони ще вдигат все по-високи вълни и те ще трябва да бъдат укротявани по някакъв начин.

Дали ако температурата на Мраморно и Черно море през август достигне 31о С (засега до тази стойност остават 3 градуса), няма да сме свидетели и на български Худхуд в Бургас дори на нашите географски ширини?

Отговорът ще получим в следващото десетилетие. Гея се отнася скептично към афишираното в Брисбейн (Австралия)  на срещата на Г-20 споразумение за климатичните цели на най-големите замърсители на атмосферата Китай и САЩ. За нея това е поредният кьорфишек, който при ожесточеното съперничество за световно икономическо лидерство не звучи реалистично.

Отмъщението на Гея“ може единствено да се забави, защото неолибералната мания за „икономически растеж“ ще продължи и след конференцията в Париж за климатичните промени през 2015 г.