ЗА ТЕРИТОРИИ КАТО БЪЛГАРИЯ Е ОТРЕДЕНО ДА СА ПЕРИФЕРНА ЗОНА

Зора
Печат

Журналистката Милена НИКОЛОВА разговаря с политолога Иво ХРИСТОВ

• ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА, Е ЧЕТВЪРТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА

- Как коментирате днешната ситуация в България? Най-после се сдобихме, след дълги преговори, с правителство.

- Първо, искам да кажа нещо във връзка с отразяване на т. нар. процес на съставяне на правителство. За разлика от господстващия дискурс в медиите, не споделям сладникаво-шербетния тон за описване на възвикването и функционирането на т. нар. съгласие. Всичко това намирам за тежка демагогия и опит за опаковане на предварително взети решения и договорени сделки, които, разбира се, трябва да се представят на наивната публика като тежък процес на договаряне, взаимни отстъпки, на новия консенсусен образ на новата българска политика и т.н.

Ясно е, че става въпрос за сделка, и то сделка, която е реализирана много отдавна. Разбира се, винаги може да има някакви корекции на ход, дотолкова, доколкото всъщност ГЕРБ очакваше по-голям изборен резултат. Това не се получи, поради което те бяха принудени да направят някои дребни концесии на вечните властогонци в България - Реформаторския блок. И разбира се, някакви други политически организации като Патриотичния фронт, да речем, за да могат все пак да сформират въпросното правителство.

- Наричат новия кабинет националноотговорен, други определят това правителство като правителство на олигархията. Какво е Вашето становище?

- Второто, разбира се, и въобще не бива да се учудвате, защото за да може да си обясните какво се случва в момента, трябва да си обясните какво се случва в последните няколко години в България, т.е. процесите на падането на Борисов от власт или абдикирането на Борисов от властта, сформиране на правителството на Орешарски, т. нар. граждански протести и след това формиране на този кабинет.

Става въпрос за много тежка вътрешнодомашна разпра между няколко крила на българската, победила вече, олигархия на прехода. Олигархията, няколкото олигархични клана, които не се разбраха за все по-намаляващата рента в страната, т.е. за финансовите потоци. Което доведе, първо - до февруарските протести от миналата година, абдикацията на Борисов, който смяташе, че типично по ленински ще направи ход назад и два хода напред след това. Но именно защото не беше оценил правилно ситуацията, той не прецени как ще играе Пеевски и ДПС, а те играха срещу него. И това предизвика окопната война, която се наричаше внезапно избуяли граждански протести в продължение на 1 година, солидно финансирани от олигархичните клики от двете страни на барикадата. В резултат на което миналата година ДПС решиха, че е по-изгодно да отидат на някакво разбирателство с кръга около Борисов за формирането на нова управленска коалиция, в която, разбира се, интересите на ДПС свято ще се спазват.

- Взе ли си поука ГЕРБ от февруарските протести, или от резултата от изборите?

- Не, разбира се. Няма такова нещо като ГЕРБ, там има един човек - “one man company”. Това е типичен проект, отгледан, издундуркан от победителите в българския преход, съчетан с финансови ресурси и медийна прислуга, припознат от външни геополитически централи, което му гарантира и средносрочния живот, на който той в момента се радва.

- Добре, но как е възможно да се формира поредно правителство на олигарсите при над 40 % бедни хора у нас? Имаме потенциален ляв електорат, който не може да излъчи управляващи.

- Аз се отнасям с огромен скептицизъм към делението ляво-дясно в България и го намирам за крайно изкуствено. Това са лепнати предварително етикети на някакви “неща”, използвам неслучайно този мърляв термин, защото българското ляво и дясно нямат нищо общо с лявото и дясното, каквото то се разбира в европейски контекст.

В този смисъл всякакви аналогии с Европа са безпочвени и се дължат или на политическа неграмотност, или на тежка демагогия, или комбинация от двете.

Да се твърди, че ГЕРБ е дясна партия, е оксиморон като “дървен камък”, просто няма какво да го коментирам. Другите, които са се прикачили като копче на балтон, т. нар. Реформаторски блок, те не са нищо друго освен една естетска красива компания, обилно подкрепяна отвън по финансови, идеологически и политически причини. Разбира се, единственото дясно в нея е, че с дясната ръка непрекъснато се опитва да се добере до властови постове.

Друг е въпросът, че именно лявото и дясното в България са изначално сбъркани като концепции. Ако си спомняте т. нар. протести от лятото на миналата година преминаха под изключително не леви, а левичарски лозунги буквално: “Не ви искаме прехода”, “Долу олигархията”, “Кой, кой” и т.н., “Унищожаването на модела “Кой”, но те бяха опаковани като десни такива, което показва тежката идеологическа и политическа неразбория в умовете на много хора.

- Реално погледнато, българинът може да промени съдбата си, ако излъчи подходящ политически субект.

- Българите нищо не могат да променят. Съжалявам, че трябва да ви го кажа. България е вкарана в обективен коридор от възможности още преди 25 години, той е геополитически и в този смисъл ние не можем да променим земното притегляне. За територии като България е отредено да бъдат периферна мърлява зона между трите цивилизационни центъра - Русия, ислямския свят и Европа.

В този смисъл тук не може да се очакват никаква висока европейска култура, високи технологии, силна държава, действащи институции.

Това са обективните параметри на играта и който твърди противното, очевидно не е наясно с фактите или обслужва това статукво.

И второ, на тази база, в рамките на този коридор от възможности е възможно една или друга политика, но тази политика вече е функция и на вътрешни възможности, а истината е, че т. нар. български преход е функция на два процеса. Първият процес, това е, разбира се, загубата на България отново, за трети път да бъде на страната на губещите в Трета световна война, която беше наричана “студена война”, и страната в момента изпитва всички негативи на победена страна. И второ, това е алчността, бих казал животинската алчност на българската олигархия, къснокомунистическата българска олигархия, на всяка цена да се пришие към световния елит, дори с цената на предателство на собствената си страна.

Това са хора, които никога не са мислили през категории, различни от тези на собствения им стомах.

- Това означава ли, че предателството минава и през предателството към Русия?

- Да, разбира се. Но е вярно и обратното: истината е, че Съветският съюз предаде България, а другото е следствие. Аз имам много руски приятели, с които непрекъснато споря по тези въпроси, тъй като за да сме в това състояние в момента, огромната историческа вина носи Горбачов и неговият екип. Това е типичен пример за това как късният комунизъм, късният социализъм в Съветския съюз раждаше геронтократична клика, която нямаше адекватна представа за света и за собствената си страна.

Неслучайно Юрий Андропов, определено умен човек, казва: ”Ние не познаваме обществото, в което живеем”, това е 1981-1982 г. Този човек - Горбачов, и неговият екип тръгнаха да правят реформи, без въобще да са наясно с какво са се захванали. Резултатът е геополитически крах и най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век, както каза президентът Путин, и аз напълно съм съгласен с него - разпадането на Съветския съюз. Ние сме функция, макар и много малка, от този процес.

И второ, вече по отношение на нашата олигархия - тук, в България, тя играеше ролята на, хайде да го наречем така, представителство на кремълската администрация на терена. Българската управляваща върхушка никога не е мислила през патриотични категории с изключение на ерата на късния Живков, искам веднага да подчертая това, ерата на късния Живков и самият Живков разбраха, започнаха да идентифицират собствените си интереси и на групата около тях с интересите на обществото и държавата.

В този смисъл ще кажа нещо, което не е политкоректно - това беше златният век на българската държава, който никога няма да се повтори.

Каква е цената на това нещо, е друг въпрос, тъй като всяко нещо има две страни. Истината е, че българският икономически, социален и цивилизационен успех имаше много тежка цена. А тя е, че българското общество заложи на своето развитие само и единствено през държавата. Българите бяха лишени от възможността и бяха лишени от сетивата за собствено автономно развитие. И когато тази държава, комунистическата държава, беше разпадната поради вътрешни и най-вече по външни геополитически причини, се оказа, че на терена ние нямаме общество. След това нещото, което остана, след като се разпадна хитиновата обвивка на социалистическата държава, беше лесна плячка за всякакви политически хиени до ден-днешен.

- Това означава, че олигархията ни е престъпна по силата на тези обстоятелства.

- Въпросът, който ми задавате, е от категорията риторични, то е очегледно, както се казва.

- Песимистична ли е теорията Ви за българския народ?

- Не, реална е. Реалистична е. Аз смятам, че съм социален учен и не се занимавам със социална демагогия и не участвам в нечий инженерен проект, поради което мисля, че нещата трябва да бъдат назовавани с истинските им имена.

- А революцията изход ли е оттук нататък, имаме огромно море от бедни.

- Не знам къде сте го видели това огромно море, аз даже и локва не виждам такава.

- Напротив, имаме толкова бедни хора.

- Не, бедни са, но те нямат никаква социална виталност, ние имаме “спихване” на социалната енергия, имаме имплозия на социалните процеси.

Това, което се случва с България, е четвърта национална катастрофа, ние пребиваваме в такава четвърта национална катастрофа. Тя може би е най-тежката в цялата ни история, не може би, а със сигурност - най-тежката, ако не стане някакво чудо, каквито неща стават в историята.

Но не се надявайте, на мен ми се струва, че сме обречени в средносрочна перспектива.

- Това означава, че чудото за нашето оцеляване отново трябва да дойде отвън ли?

- Да, за съжаление, но проблемът е, че дори да дойде отвън, т.е. да възникне геополитически интерес, който да има интерес България да я има и тя да бъде субект, силен субект, може да се окаже, че ние не можем да отговорим на тази външна заявка.

в. „Дума” 17 ноември 2014