ИМА ТАКАВА ДЪРЖАВА...

Зора
Печат

• Удивително е, че въпреки зловонното тресавище на обществения живот у нас, в България продължават да се раждат таланти

Нищетата на философията на „прехода” продължава да ражда и нищета на политиката, макар и далеч от класическата. Прословутите принципи и „ценности” на „евроатлантическия цивилизационен избор”, в които се кълнат всички управляващи през изминалите 25 години, са само димна завеса, зад която си поделят държавната баница поредните „спасители”.

Отъждествявана с „усвояването” на европейските фондове, с нагласените обществени поръчки, с лицензионния рекет и откровената политическа, чиновническа, магистратска и общинска корупция, тази баница е единственият движещ мотив на домогващите се до властта шмекери. Разбира се, не е луд, който изяжда два зелника, луд е оня, който му ги дава.

Даващият в нашия случай е избирателят, който независимо дали гласува „с отвращение”, или не, упражнява едно от малкото останали му реални конституционни права, но с малки изключения получава това, което никога не е искал.

Никога не е искал негово величество избирателят противоестествени управляващи коалиции, чиито членове първо се ругаят едни други по време на предизборната кампания, а след изборите постигат „съгласие” (по това как да продължат ограбването на техния Им народ). Избирателят започна да не се интересува и от партийни програми, защото пак с малки изключения, те се оказват гола примамка. Ерго, неговото величество гледа и на демокрацията като на възможност да избира

кой ще го мами и граби през следващия мандат

Веднага след изборите гласоподавателят вече не е приоритет за политиците, които са се докопали до властта. Политическата апатия на гражданите, която се превръща в отговор на цялата тази мила родна картинка, както и изреченото на ум по повод на мнозина от “политическия елит”, се оказва съвсем на място, защото представляващите ги в законодателния орган бързо плюят на всичко, което са обещавали и подхващат задкулисни пазарлъци и игри.

Българският избирател дефакто не гласува нито за „разбойническо-братовчедската” приватизация на Иван Костов, нито за реституцията на „царските” имоти, нито за формулата 8:5:3, или 2:2, или нещо от тоя сорт. Още по-малко за модела „кой”, или за алъш-вериша на депутати при управлението на Б. Борисов.

Негово величество избирателят не вкара в 43-ото НС осем партии, за да му пробутат нова крадливо-фалшива многослойна коалиция. Обаче последната коалиция на ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ) и АБВ, подпряна с партньорството на Патриотичния фронт (ПФ), направо ще изтрепе рибата...

Уж правителството е дясно центристко, проевропейско и реформаторско, а в РБ се вихрят срамни разпри, от които и циганин би се изчервил. Как хора, които не могат да управляват себе си, ще управляват съдбините на България - ето един въпрос, на който няма скоро да се чуе отговорът!

Скандали тресат и т. нар.  ПФ по повод подкрепата за Бойко Борисов и декларациите за лоялност, събирани от Валери Симеонов. Ако спорът за коледните добавки на пенсионерите, който се разгоря между министъра на финансите Владислав Горанов (ГЕРБ) и „левия” вицепремиер и министър на социалната политика Ивайло Калфин не е само театър, значи новото правителство си е просто една тиктакаща бомба.

А с какво, освен с вътрешните си крамоли, ни занимава новата „проевропейска и реформаторска” власт?

Какви коледни добавки, какви пет лева?!

Първо, с актуализацията на Бюджет-2014 и тегленето на външен заем за 4,5 милиарда лева. Не и за осъществяване на социалната политика на Калфин. Само 100 млн. лева ще бъдат дадени на НЗОК, ами за обезщетяване на изгорелите вложители в КТБ?! Нали и от ЕК настояват? Същите евробюрократи, дето ще санкционират България за очертаващия се свръхдефицит от 3,7% от БВП.

Какви коледни добавки, какви пет лева?!

Второ, лично премиерът похвали себе си и депутатите в 43-ото НС, че одобрявайки новото правителство, са спасили 800 милиона лева от европейската програма за околната среда. Това, видите ли, било доказателство за възстановеното доверие към България. Една седмица управление на Бойко Борисов и доверието в България е възстановено!

Но не бяха ли замразени еврофондовете заради нагласени обществени поръчки по време на първото правителство на ГЕРБ? Да не говорим за личния принос за това замразяване на евродепутатите на ГЕРБ и лично на Борисов и Цветанов, които клепаха кабинета „Орешарски”, а опръскаха с кал България!

В ЕНП, която доминира в Европарламента, и ЕК, разбира се, са наясно какви „експерти и десни” поеха властта в България след последните парламентарни избори. Но нали са техни плагиати, подхвърлиха им трохи от европейската трапеза. На Украйна, която не е член на ЕС, ще дадат милиарди евро, и там парите ще потънат в частни джобове, както у нас. Но в София президентът Плевнелиев и военните министри се надпреварват да хулят Освободителката ни, нищо че не са киевчани.

Трето, една част от управляващата върхушка се опитва да внуши, че правосъдна реформа е възможна и без Велико народно събрание и нова Конституция. Затова на обществото трябва да се напомня постоянно, че корупцията е само при съдиите и прокурорите. И че докато те не бъдат поставени под политически контрол, нищо в държавата не може да се промени към добро. Още малко и ще обвинят магистратите за скандала „Ало, Ваньо!”, за седянката в дома на Борисов в Банкя, за незаконните подслушвания на ДОТО по времето на Цветанов и за неговото осъждане на първа инстанция на 4 години затвор. В колко държави по света един осъден ефективно може да бъде ръководител на предизборен щаб, заместник-председател на партия и депутат? Поне в ЕС не е, възможно е само у нас.

Последният скандал - „открадването” на “тефтерчето на Филип Златанов” (бивш шеф на Комисията за конфликт на интереси, сега подсъдим за злоупотреба с власт), доказа, че записаните там инициали ИФ, ЦЦ, ББ, РП и други са на реални политици, някои от които май-май отново са на власт. Впрочем, напускането на политиката от Искра Фидосова е достатъчно потвърждение на тази теза. Тефтерчето на Филип Златанов просто описва технологията на употреба на властта по време на предишното управление на ГЕРБ. Странно защо след като собственикът на тефтерчето е налице, трябва да се прави повторна графологична експертиза на инициалите, а работата да се възлага на пенсионера Стефан Бенчев, който разнася с колата си из София толкова важна улика по делото срещу Златанов. На всичко отгоре, Бенчев се загубил по пътя, та се наложило да се отдалечава от колата, за да пита за пътя... или да ходи по малка нужда. Накрая спукал гума и докато я сменял, - ах! - някой откраднал документите от колата му. Обадил се на телефон 112, без да обясни какъв документ е бил откраднат и чак на следващия ден подал жалба в РПУ, а пък полицията се заела да разследва случая след още една седмица.

Междувременно, главният прокурор Цацаров се чуди защо при наличието на няколко копия на записаното в тефтерчето или тефтерчетата на Филип Златанов, се отдава такова значение на тяхното открадване.

„Да й имам държавата!”

– изригна той.

Но ако тефтерчето е толкова незначително, защо е назначена повторна графологична експертиза? Да не би първата да е фалшифицирана? Възможно ли е графологична експертиза на текст да се направи върху копие на оригинала? Според нас не. Тази „кражба” може да провали както делото срещу Златанов, така и възможността за доказване кои хора се крият зад въпросните инициали. Според бившия шеф на Комисията за разкриване на досиетата на ДС Методи Андреев, тефтерчетата били откраднати, след като в тях се появило името Делян Пеевски. От показаното по телевизията се видя и името на вицепремиера, отговарящ за еврофондовете Томислав Дончев, както и това на президента Росен Плевнелиев. Да не би те да не са заинтересувани от унищожаването на уличаващия ги документ?

И тук му е мястото да попитаме какво стана с оня известен случай покрай Красьо Черния?!

Под заплахата да прекара дълги години в затвора, Златанов може и да се разприказва и да направи излишна всяка графологична експертиза. Докато след „открадването” на тази улика спокойно може да твърди, че такива тефтерчета изобщо не е имало, че всичко е скалъпено от противници на ГЕРБ. А може и да даде съвсем друго обяснение на инициалите. Всъщност може и болен да легне...

Ето как ЦЦ веднага може да стане Цанко Церковски, а ББ – Боян Ботев, или Ботьо Ботев...

Свободата на Филип Златанов виси на тъничък конец, но почти сме убедени, че той няма да бъде осъден. Освен това оня, който е уредил „открадването” на тефтерчетата, сигурно има средства да накара Златанов да замълчи завинаги...

Естествено, че това няма да нахрани гладните, да излекува болните и да утеши отчаяните. Но и никой от властимащите политици няма намерение да облекчи някак живота на обикновения човек. Лозунгите за реформа на правосъдието са само средство за сплашване и дисциплиниране на съдии и прокурори, така че те безропотно да приемат загубата на своята независимост от изпълнителната власт.

Децата, децата, народе!

Удивително е, че въпреки зловонното тресавище на обществения живот у нас, в България продължават да се раждат таланти, които правят живота по-поносим. На 15 ноември, на финала на детската Евровизия, състоял се в една корабостроителница в малтийската столица Ла Валета, деветгодишната Крисия от Разград и братята близнаци Хасан и Ибрахим класираха България на второ място от 16 страни участнички в конкурса. Само смесването на геополитиката с изкуството лиши малките магьосници от заслуженото първо място. Зад нас останаха страни като Украйна, Русия, Беларус, Холандия, Швеция, Сърбия, Хърватска, Словения и др.

„Децата, те ще да ни умият очите” – казвал Апостолът на свободата Васил Левски.

Под мотото „Заедно” децата дадоха урок на политиците как се прави етнически мир и национално съгласие. И също така да не забравяме онези гении - невръстни наши сънародници, които удивляват света с невероятния си талант в математиката, физиката, високите технологии... Очевидно не ни е писано да трупаме международен авторитет само с юмруци и ритници. Затова вместо да се занимават с тефтерчетата на Златанов, по-добре нашите политици да прочетат тефтерчето на Левски. Белким разберат защо е написал онова „Народе !!!!”.

Да имаме тефтерчето на Левски и да се занимаваме с тефтерите на някой си Златанов – какво падение!