НА БРЕГА НА УГРА

Зора
Печат

Н. Стариков: Какво знаем за ръководството на двете републики? Виждаме по телевизията, че това са смели, мъжествени хора, готови да рискуват живота си в името на своите идеали. И това предизвиква уважение. Но за жалост, е всичко, което знаем. А има един телевизионен ефект, ефекта на информационното пространство - който присъства в него, значи той непременно е познат и симпатичен. Обаче сега е необходимо да се избира власт, това е процедура, ясно очертана от световната практика. И за да седнем на една маса с теб и да преговаряме, трябва да имаш легитимни управници.

Обърнете внимание, че западните ни партньори хаотично крещяха, че Муамар Кадафи няма легитимност. Тези сакрални думи станаха първата стъпка към онова, което последва - неговото разтерзаване. Тоест, с такъв не може да се водят преговори.

Затова изборната процедура трябва да се спазва най-скрупульозно, с цялата строгост, а населението е длъжно да избере парламент и ръководител, така че никой в ОССЕ да няма за какво да се хване... Това е много важно.

“С.П.”.: Мнозина възлагат големи надежди на примирието, смятят, че то ще даде шанс да се завърши политическото оформяне на Новорусия. Впрочем, защо двете републики не се обединиха досега?

- Към днешна дата, в рамките на съществуващото международно право, това са две отделни области на Украйна, които никой досега не е признал. И според мен те трябва непременно да се обединят. Не бива да има двама президенти, два парламента, двама главнокомандващи. Това е погрешно, така се разпиляват силите. А пък ако територията на Новорусия иска да стане държава, тя трябва да постъпва като държава. А какво е държавата? Нима можете да си представите държава, в която командирите на отделните военни формирования се събират, за да обсъждат решението на държавния глава?

Това напомня два исторически сюжета, първият е махновщината, вторият е полската шляхта от 16-17 век. Махновщината завърши с пълното й изкореняване, а шляхтата доведе Полша до крах. Ето защо, ако държавата трябва наистина да е държава, тя трябва да има изградена ясна вертикала на властта. Особено ако държавата е обект на агресия, ако воюва, ако отстоява своята независимост и като цяло - правото си на съществуване.

Приказките “харесва ми - не ми харесва” трябва да се оставят в дискотеките за момичетата. А властта трябва да се избира от народа. В Донбас ще има избори, и властта ще стане видима.* Възможно е това да са същите онези, които и днес са на власт, може и да са други - няма ние с вас да го решим, ще го решат жителите на ДНР и ЛНР. Те ще избират, ще има ръководство, а военните формирования ще трябва да изпълняват заповедите на властта. Иначе нищо няма да излезе.

- Нека се върнем в Русия, от която, нека не си правим илюзии, зависи до голяма степен съдбата на нашите съотечественици в Новорусия. Може ли да се каже, че страната ни преживява исторически момент, който условно можем да наречем геополитическо “стояние на Угре”? **

- Русия дълго време “плащаше данък”, нека наричаме нещата с истинските им имена. Настина такъв данък плащаше не само Русия, а всички. Сега сме близо до момента, когато ще прекратим тази работа. Не знаем точно кога ще приключи това “стояние на Угре”, но “татаро-монголските ни приятели” вече събират полковете, и това е очевидно. Най-голямата опасност е, ако в момента, когато нашата т. нар. армия тръгне към т. нар. Угра, в Москва да не пламне въстание под лозунга “Царят - батюшка ни предаде!”. Тоест, че той бил тръгнал към Угра да плати поредната дан. И ние вече 200 години твърдим, че не бива така, а той, гадта му с гад, все плаща и плаща...

Ето тук е опасността - в момента, когато противостоянието със Запада достигне апогея си, да не можеш да организираш взрив отвътре, също както през 1917 г. А тогава Русия бе на прага на огромна геополитическа победа.

Заедно с нашите геополитически противници - с англичаните, трябваше да неутрализираме Германия и да получим Проливите - Босфора и Дарданелите, един значителен къс турска територия, за която нашите царе са воювали практически двеста години. И в този момент рухнахме - рухнахме на прага на голямата победа. Рухнахме, защото нашите противници - англичаните и французите, на всяка цена и въпреки всичко, въпреки че бяха наши съюзници тогава, не искаха да допуснат геополитически реванш на Русия.

Сега ситуацията е същата. И затова, вместо да се плашим от митичната китайска заплаха, от нападение на НАТО, трябва да се плашим от майдан в Москва. Ето я най-страшната заплаха за руската държавност днес.

- Как да прецени обществото ни, че поредният транш на тази дан все пак накрая няма да бъде платен?

- Една от мерките е отказ от валутата долар във външната ни търговия и преминаване към рубла и юан. Ние трябва изцяло да преминем към рублата в търговията с нашите природни ресурси.

- Западът има ли възможност да спре Русия, да я накаже за опита да избяга от доларовата зона? Например като се откаже от нашите енергоносители. Това е стара заплаха, но доколко е възможна на дело?

- Те сега точно това се опитват да направят. Отстъплението е видимо, въпросът е кой пръв ще прекрачи през бодливата тел, където стои охрана с пушка, а част от затворените се опитват да се измъкнат (Бразилия, Китай, Русия). И всеки казва “След вас...”, “Ама как така, вие сте първи, вие...” “Не, не, моля ви се, след вас”... Ето за какво става дума.

Защо Китай не излиза от долара? Защото е по-изгодно сега да остане в тази система, да набира сили, да наблюдава как САЩ отслабват. Трябва да се разбере, че политиката, особено добрата политика, това не е работа за един ден, не и за два, не дори за десетилетие, а завинаги. В този смисъл Китай няма закъде да припира.

- А на Китай изгодно ли му е да се изостри конфронтацията между Русия и Запада?

- На Китай му е изгодно САЩ да отслабват. Следователно, по косвен път, нашият конфликт със САЩ също му е изгоден, защото така Русия ще е по-сговорчива спрямо Китай. От друга страна, ако Западът успее да промени властта в Русия, да я разчлени, да я изтощи, Пекин ще остане очи в очи със своя основен съперник. И в Китай разбират прекрасно това.

- Онова, което се случва в Хонконг, дали не е звънът на камбаната на майдана, който предупреждава с “оранжева светлина”?

- По-скоро е демонстрация на възможностите.

- Но Хонконг е стара китайска “ахилесова пета”. Дали не се опитват да я ударят отвън, според Вас?

- Всъщност, когато една и съща методика се прилага в различни части по света, а пък хората, които я прилагат са учили в едни и същи американски колежи, ясно е, че става дума за едно и също нещо. Дори ролите са аналогични. Един път китайска девойка разказва колко лошо се живее в недемократично общество. Друг път същото разказва украинка, а пиесата и в Хонконг, и в Украйна е една и съща. И освен това всичко е озвучено на английски.

Аз всъщност винаги се умилявам много, когато в дадена страна се говори сръбски, албански, руски или украински, а пък демонстрантите носят лозунги на английски език. Но към кого се обръщат те всъщност? Изглежда, че трябва да е към правителството, но тогава кажете честно, че вашето правителство е във Вашингтон, и че всъщност се обръщате към него на разбираем за него език.

Според председателя на “Партия Велико отечество” Николай СТАРИКОВ, историк, икономист и публицист, автор на почти две дузини книги, за двете републики в Новорусия - Луганската и Донецката, е особено важно да се възползват от краткото, условно казано “мирно” затишие, за да легитимират властовите си структури.

Интервюто на Николай Стариков в предаването “Открито студио” е публикувано в “Свободная преса” на 26 октомври 2014 г., дни преди изборите в Луганск и Донецк, проведени на 2 ноември т.г.

* Бел. ред. - След изборите за парламент и премиер от 2 ноември в ДНР и ЛНР отзивите са в в следната тоналност - Европейският съюз няма да признае президентските и парламентарни избори, които се проведоха в неделя - 2 ноември, в самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини заяви, че вотът е нелегален и нелегитимен и представлява пречка пред опитите да се намери успешно политическо разрешение на кризата в Украйна.

** Бел. ред. - Познатото „стояние на Угре”, Угорщина, е важен епизод от историята на Русия през 15 век. Предводителят на Златната орда хан Ахмад и великия Московски княз Иван Трети започват военни действия със своите армии, които се разполагат по двата бряга на р. Угра, но дълго не предприемат битка (т.е. пасивни са, “стояние”). Причината за конфликта е, че през 1476 г. Москва отказва да плати ежегодния данък, наложен й по време на монголо-татарското иго. Преди това, през 1472 г., войските на хана тръгват към руските граници, но при Тарус ги посреща многобройна руска рат. Монголите така и не успяват да преминат река Ока и са отблъснати. В отговор те опожаряват град Алексин и унищожават до крак населението му, но походът завършва с неуспех.

Датата е 11 ноември 1480 г. Така Московското княжество става изцяло независима държава.