Правителството на Бойко Борисов: КАКЪВТО ЦАРЯТ, ТАКИВА И ПОДАНИЦИТЕ!

Людмил НЕДЯЛКОВ
Печат

„Що се отнася до султана, можеш да сложиш капан където и да е и за една нощ ще хванеш поне десет по-способни мъже”

Марк Твен, „Глупаци в чужбина”

“Понякога е вредно министрите да са експерти – заключи миналата седмица вицепремиерът по коалиционните политики и държавната администрация Румяна Бъчварова. - Министрите са политици. Те не трябва да са експерти, даже в определени случаи е вредно да са експерти. Експертът върви по една линия, която следва политиката на определения сектор за развитие. Политикът е този, който трябва да определи дали това е вярната посока, за да следва обществения интерес. Министрите трябва да бъдат политици, а заместник-министрите да са експерти”.

При кандидатстване за всяка друга работа работодателите изискват кандидатите да имат съответното образование и опит (експертиза), само за министрите от това правителство на Бойко Борисов експертизата не само не е необходима, а дори вредна.

Но за ГЕРБ това е рецидив. Първото правителство на Борисов беше еднопартийно и остана в историята най-вече с „вкалинчването”, а второто, макар и коалиционно, проевропейско и реформаторско, затвърждава гореспоменатата характеристика, с тази разлика, че в първия кабинет един вицепремиер и министър на вътрешните работи беше бивш даскал по физкултура. Но начело и на първото правителство, както и на сегашното, се самономинира един доктор на науките от пожарната и някога - бодигард. А самата г-жа Бъчварова, която в периода 2009-2013 г. беше просто началник на кабинета на Бойко Борисов, днес е вицепремиер - за коалиционните политики и държавната администрация. Имайки предвид собствената й „експертност”, тя може и да е права за вредата от министрите експерти. Но май не експертизата, а комбинацията от глупост, невежество, самонадеяност и нарцисизъм, представяни за работохолизъм, може да провали и най-добрата програма, изготвена от редови експерти.

Вкалинчването” при предишното управление на Борисов все пак получи полагащата му се негативна обществена оценка, включително на февруарските бунтове през 2013 г., сега обаче то е реабилитирано и влиза през парадния вход на Министерския съвет като официален критерий за подбор и назначаване на министрите. И така вещае нови неприятности за управляващите.

Кога е това „понякога”, кои са тези „определени случаи”, при които експертността на министрите вреди? Отговорът е един: винаги, когато премиер е Бойко Борисов. Независимо дали е начело на еднопартийно или на коалиционна правителство. Ако на експертизата на министрите не се гледаше с такова пренебрежение, за г-жа Бъчварова не би имало място в кабинета дори като заместник-министър или началник на канцелария.

И все пак, докато останалите министри от квотата на ГЕРБ, включително Ивайло Калфин от АБВ, имат някакъв управленски опит, „калинките” от Реформаторския блок (РБ) са абсолютно безобидни, според критериите на Румяна Бъчварова. Например министърът на икономиката Божидар Лукарски е юрист, който преди 12 години е консултирал Агенцията за приватизация, чрез която се реализира най-големият обир в историята на България. Да очаквате от един съучастник в това престъпление, че ще съживи икономиката, е повече от наивност. Нищо, че двамата зам.-министри, които си избра, са с икономическо образование. Когато му напомнят, че не е икономист, Лукарски отговаря, че и Никола Саркози не е учил икономика. Можеше да посочи и Стамболов, но отде да знае...

Подобно е положението в Министерство на отбраната, оглавено от ефрейтора от Строителни войски, сега председател на БЗНС „Никола Петков” Николай Ненчев - една историческа находка, понеже от времето на Александър Стамболийски военното ведомство не се е ръководило от земеделец.За жалост и неговите заместници, които Борисов му натрапи, не различават танк от трактор. Орхан Исмаилов идва от Комисията по досиетата, а Десислава Йосифова, от служебния кабинет, в който няколко месеца бе зам.-министър на отбраната. Като имаме предвид какви ги надроби служебният Велизар Шаламанов с неговата „Визия 2020” (харесана впрочем и от сегашния министър), се молим новото ръководство на МО поне да не ни въвлече във война с Русия.

Освен икономиката и отбраната, Р България получи още пет министерства, всяко от които плаче за реформи, но няма да ги дочака. Анестезиологът д-р Петър Москов по-скоро ще приспи здравеопазването, отколкото да го реформира; активистът на „Протестна мрежа” Христо Иванов ще предпочете да съществува безконфликтно, вместо да се конфронтира с корумпираните магистрати. Понеже и той не е чист откъм плащане на данъци и конфликт на интереси. Външният министър Даниел Митов пък ще е на директно командване от американското посолство. Така стои въпросът и в образованието, което оглави проф. Танев. РБ набута навсякъде хора без административен опит. Ерго, няма опасност да навредят на съответните сектори. Няма, но само ако не решат да започнат реформи, от които и хабер нямат.

Решат ли да се разчевръстят – Боже, пази България! Тогава народът ще съжалява не само за времето на Тато, ами и за управлението на Командира и Симеон СКГ. Казвали сме го и пак ще повторим: по-лошо от първото правителство на Борисов може да бъде само второ правителство на Борисов. Особено с попълнения от РБ, АБВ и подкрепа на ПФ. Всеки от „съдружниците в престъплението” се надява да спечели нещо от греховното си съешаване. Само патриотите ще изгубят всичко, освен срама си.

„Открадването” на тефтерчетата на Филип Златанов би трябвало поне да озадачи съпредседателите на ПФ. Това показва, че къртици в прокуратурата и МВР заличават улики и срещу днес управляващите гербери. Ерго, икономическият и административен рекет на властта ще продължи в пълна хармония между ГЕРБ и ДПС.

Готови сме да се обзаложим, че нищо от предизборните обещания на патриотите няма да види бял свят при правителство, което се управлява дистанционно от Брюксел и Вашингтон и се подпомага медийно и финансово от хора на вечните балансьори.

От ПФ можеха поне да си спестят унижението да чуят от Дол и Борисов, че не отговарят на „евроатлантическите ценности”. Но вече е късно за разкаяние, избирателите едва ли ще им простят вероломството.