МЕЖДУ СЪЖАЛЕНИЕТО И ПОЗОРА

Зора
Печат

Това, че на българите не им върви нито на съюзници, нито на поробители и братя, отдавна не е шега, а потвърдена от историята истина. Както е истина и че презрението към нещастната ни държава в т.нар. международна общност – източна или „евроатлантическа”, е издействано от „политическия елит” с пот на чело. Същият „елит”, който ни осигури три национални катастрофи, едната от които ни се размина на косъм, и подготви следващата, наречена „преход към демокрация и пазарна икономика”.

Българският „политически елит” притежава уникалната способност да разсипва градения с десетилетия престиж на страната, решавайки, че поредният „Голям брат” е завинаги. И че Господ е българин и ще прости всичките ни грехове. В резултат, по всички посоки на света будим недоумение, съжаление и презрение - от арабския свят, през Русия и Украйна, до Великобритания и Съединените щати. В Москва автори като Леонид Решетников и Никита Бондарев смятат, че сме се съюзили с враговете на Русия, а външният министър Сергей Лавров намеква, че политизираме в интерес на Вашингтон дори един европейски енергиен проект като газопровода „Южен поток”. „Българите никога не са предавали Русия” - твърдеше преди време в своя сайт Леонид Решетников, но очевидно това е било  приятна за ухото лъжа. В две световни войни сме били в противния лагер, дърпайки мечката за ухото, и днес отново сме в същата позиция. Народът в своето мнозинство може и да е русофилски, но елитът е „евроатлантически”. При това положение повече от нахалство е да искаме Русия да ни продава евтино петрол и природен газ. Само безразсъдно щедри държави могат да награждават своите врагове...

Но какво прави Западът, към който нашите политици с малки изключения изпитват мистично страхопочитание?

Британският премиер Дейвид Камерън готви мерки за ограничаване на достъпа на българите до трудовия пазар на Острова, а победителят на евроизборите Найджъл Фарадж (Партия на независимостта на Обединеното кралство) искаше България и Румъния да бъдат изритани от ЕС. В Холандия, по времето на Борисов, редовно ни посичаха за Шенген, макар някои политици там да бъркаха София с Букурещ. А наскоро в друга една водеща страна от ЕС забраниха вноса на свинско месо от България, заради „африканска треска”.

Дали не смятат, че България и географски се намира в Африка?!

Славата ни на „най-корумпираната държава” отдавна е надхвърлила пределите на Стария континент, достигайки до бреговете на Америка. На 8 юли вестник „Ню Йорк Таймс” публикува статията на Джон Юнг и Георги Канчев, озаглавена: „В България – корупция и недоверие превръщат обещанието в страдание”. Коментарът е посветен на банковата криза, но прави и други обобщения, които си струва да припомним тук.

На първо място, естествено, са разсъжденията за банковата паника, най-кратката в историята, която загасна така бързо, както се разрази. Само че авторите не изключват вероятността тя да е само прелюдия към нещо по-шумно.

В един град, където конспиративните теории са толкова обичайни, колкото сергиите за кебап, жителите имат различни схващания за онова, което през миналия месец предизвика внезапните потоци към две от най-големите банки в България. Беше ли това резултат на спора, въвлякъл двама политически обвързани бизнесмени? Или беше заговор на чужди агенти, като отмъщение за замразеното от България изграждане на един тръбопровод, предназначен да пренася руска газ? Нещо друго, или всичко казано по-горе? Каквато и да е причината, потоците към Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ) фокусираха отново вниманието върху крехката икономика и дисфункционалната политика, които спъват България” - пишат авторите. И още: “Макар че България изглеждаше много обещаващо, когато през 2007 г. се присъединяваше към ЕС, тя си остава най-бедната страна на блока”.

Това и сами си го знаехме, но повтарянето му на седмата година от влизането в Евросъюза и на десетата година от влизането в НАТО си е чисто признание за изгубените години в гонене на вятъра.

Авторите не са избягали от клишето, че правителството на Пламен Орешарски, което така или иначе ще подаде оставка до края на този месец, било виновникът за банковата „криза” и икономическите неблагополучия на България. Само че отбелязват и опасенията на бизнеса, че новото правителство след изборите на 5 октомври „няма да е много по-добро”. Противното щяло да е голяма изненада. Защото “дясно центристката партия „Граждани за европейско развитие на България”, водена от бившия премиер Бойко Борисов, води в социологическите проучвания. От 2009 до 2013 г., когато държеше властта, партията регистрира малък напредък в пресичането на корупцията и подобряването на икономическата производителност.”

Никакви магистрали, сметища, пречиствателни станции, спортни зали, „хиляди” опери и театри, с които се хвалят герберите, не са отбелязани в тази статия. Срам, голям срам!

Добавете към този „пропуск” и оценката на бившия американски посланик в София Джеймс Пардю за вашингтонската визита на Бойко Борисов (политически театър с цел излъскване на имиджа в България), и ще разберете, че на Чичо Сам му е все едно кой „кучи син” ще управлява българската колония. Достатъчно е да бъде верен на Американската империя.

Но ако някой си въобрази, че управлява суверенна държава и посегне на интересите на американския бизнес, ще му „покажат сопата изпод абата”.

Тази нагласа проличава дори в общо взето спокойния коментар на авторите на статията в „Ню Йорк Таймс” “Банковите суетни само задълбочиха разочарованието сред чуждите инвеститори и мултинационалната бизнес общност. Те разклатиха доверието в способността на БНБ – централната банка, да надзирава финансовата система на страната и поставиха под въпрос статута й на една от малкото правителствени институции, които функционират съвсем рационално и добре”.

Като контрапункт на уверенията на банкерите, че „нашата банкова система е една от най-стабилните в Европа”, авторите на статията цитират думите на 36-годишния строителен инженер Ивайло Стефанов: “Щом за две седмици можете да разклатите една толкова стабилна система, колко ли стабилно е всичко останало?”

Според цитираните в статията данни за чуждите инвестиции у нас, от над 9 млрд. долара през 2009 г. те са стигнали до 1,4 млрд. долара през миналата година.

Като се има предвид, че през първите два месеца на 2013 г. управляваше Бойко Борисов, а до юни – служебното правителство на Марин Райков, назначено от президента Росен Плевнелиев, няма как за спада на чуждите инвестиции да е виновен само кабинетът „Орешарски”.

Има неща, които се повтарят през всичките 25 години на „прехода”. Едното е корупцията, другото е непоследователната правителствена политика. Според авторите на статията, това са „хронични проблеми след падането на комунизма”.

Следващото изречение показва „къде е заровено кучето”, тоест американските бизнес интереси. Защото виновни за спада на чуждите инвестиции и банковата криза се оказват, - според авторите, - и „стотиците милиони долари неизплатени задължения към американските и европейските електропроизводители, които развалиха бизнес климата”.

Ние не можем да посочим нито един такъв „европейски електропроизводител”, защото скандалните ЕРП, чешки, австрийски или германски, само доставят енергия до потребителите, която е произведена в различните електроцентрали. Най-евтина е тази на „руската” АЕЦ „Козлодуй”, а най-скъпа – произведената от ВЕИ и американските ТЕЦ AES „Гълъбово” и „Марица Изток” 2.

Ако под „европейски” авторите са имали предвид вятърните и соларните паркове, значи те са „български под прикритие”. Или обратното...

Точно американските и европейските електропроизводители, плюс ЕРП-тата бяха наградени от правителствата на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов: било с гарантирано от държавата изкупуване на тяхното електричество, било с дългосрочни заробващи договори и с преференциални цени. Сега, разбира се, ще хленчат, че им налагат цени, при които печалбите им ще намалеят, но няма да паднат под себестойността. Базираната в Арлингтън американска корпорация AES, според статията, била инвестирала у нас 2 млрд. долара, но сигурно вече си ги е избила с излишък, продавайки 3 пъти по-скъп ток от този на държавната ТЕЦ „Марица Изток”.

Към хора на „разтревожените чужди инвеститори” се присъединява и собственикът на „Бояна филм”, американският евреин Давид Варод. На него пък му пречели бавните процедури за издаване на визи на гостуващи артисти и цели групи. Варод закупи Киноцентъра през 2006 г., където срещу 50 млн. долара за ремонт, получи богата колекция от средновековни и модерни оръжия,  както и макет в естествени размери на цял римски град. Неотдавна с участието на престарелите звезди Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер, там бе заснет филмът „Излишните - 3”.  Междувременно г-н Варод има защо да се притеснява от състоянието на КТБ, където е държал няколко милиона долара...

“Отвъдморските инвеститори са обезпокоени”, обобщават авторите и цитират вицепрезидента на Американската търговска камара в България Алекс Нестор: „Инвестиционният климат в страната не е нещо, с което можем да се гордеем”.

Тези, които развалят инвестиционния климат, според статията, са “популистките партии, които отдавна доминират българската политика (и ГЕРБ ли е популистка?). И които наложиха орязвания на цената, подтискайки я под себестойността – според енергийните компании. Освен това, според хора в индустрията, притежаваният от правителството електропроизводител дължи на компаниите, произвеждащи електричество, грубо 500 милиона долара неизплатени такси”.

Кои са тези „хора в индустрията”?

Що се отнася до въпроса кой е предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС, този скандал е намерил обидно малко място (обидно за „ранобудните”!) в статията. Цитирано е само мнението на изпълнителния директор на софтуерната фирма „Онтотекс” Атанас Киряков. Той признава, че е участвал в миналогодишните „масови” протести в София, а за самото номиниране на медийния магнат Пеевски казва: „Все едно да назначите Рупърт Мърдок да ръководи Ми-6!”

Ще излекуват ли предсрочните парламентарни избори болестите на нашето общество?

Ако слушаме г-н Киряков, едва ли: “Ние сме млада демокрация. Въпреки средната класа в страната, имаме много недобре образовани, които са манипулируеми. При това положение винаги ще има такива, които ще се опитат да експлоатират този феномен”...