ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ САНКЦИИТЕ СРЕЩУ РУСИЯ ЗА СТРАНИТЕ ОТ ЕС - 2

Зора
Печат

Текстът представлява анализ и оценка на екип от учени, членове на Научния съвет по комплексни проблеми на евразийската икономическа интеграция, модернизация, конкурентоспособност и устойчиво развитие при президиума на Руската академия на науките. Целта е да се получи обща оценка на вероятните последици от възможни санкции на ЕС по отношение на Русия за самите европейски страни, и на първо място за Германия като икономически лидер в Европа. Ръководител на екипа е Дмитрий Митяев

Краткосрочните и дългосрочните финансови рискове за Германия и ЕС във връзка с фактическия банкрут на Украйна.

Едновременно с ключовата роля на руските енергоносители за Германия и ЕС важни са и последствията, които ще има въвеждането на санкции срещу Русия по линия на финансовата система на континента.

Въпреки че БВП на ЕС е седем пъти по-висок от този на Руската федерация по сегашен курс (или пет пъти, ако се пресмята по паритетна покупателна способност), въпреки че банковата система на ЕС е 15-20 пъти по-голяма като капитал и активи от тази на Руската федерация, устойчивостта на еврозоната във финансов план е ерозирана от високата и растяща дългова тежест на банковите бюджети и баланси. В такива условия

„руският стрес-тест”

може да се окаже крайно суров за европейската финансова система.

В разчета за щетите, които ще понесат страните от ЕС, трябва да се има предвид не само прекия ефект от възможната липса на европейски инвестиции в руската икономика (оценяват се на 30-50 млрд. евро), но и най-важното, твърде вероятната загуба поради намаляването на външната търговия с Русия, което може да доведе до рязък спад в печалбите на енергийните и други компании, отписване на кредитите им от страна на банките, плюс фойерверк от банкрути на редица компании и вероятно, понижаване на показателите на европейския фондов пазар с 15-25 %, увеличаване на безработицата с 3-7 %, дестабилизиране на системата на разплащания.

Под натиск може да се окаже и единната европейска валута – дори до нивото на паритет с американския долар, или дори до нивата от времето на войната срещу Югославия.

Най-лошият сценарий, влизане на Германия и страните от ЕС в конфликта на страната на незаконната власт в Киев, може да причини още по-голям стрес за ЕС, т.е., до разкол между държавите по отношение на случващо се в центъра на Европа въоръжено действие; до спад в икономиките на страните от ЕС с 15-25 %, което да провокира напускането на южноевропейски държави членки; разпад на еврозоната, понеже европейският стабилизационен механизъм не е в състояние да поеме тежест от порядъка на стотици милиарди евро.

Струва ли си подобна цена – разрушаването на европейската икономика и вероятно и самия ЕС – за „украинската карта”, която разиграват САЩ, НАТО, ОССЕ и ЕС?

Първоначално, Европа ще трябва да мине „украинския стрес-тест” – илюзията, че пакетът от заеми за 11 млрд. евро до 2020 г. (т.е. 1,5 млрд евро годишно) ще са достатъчни за стабилизиране на страната, ще приключи едновременно с изчерпването на валутните резерви на Украйна. Илюзия е и че финансовата система на Украйна (както преди това Кипър) може да бъде „санирана” за сметка на „управляем банкрут” по линия на инвестициите и кредитите от „северния съсед” (така наричат в Украйна Русия).

Състоянието на днешната икономика на Украйна е пред банкрут (това е отразено и в рейтингите на държавите - ССС), а по отделни позиции (например заплащане за руския газ, изплащане на бюджетни средства за регионите, пенсии, социални помощи) е в истински банкрут. Украйна не може да бъде поддържана в условията на „революция” и перманентен майдан, където никой не работи и „професионалните революционери” настояват да получат хонорара си, нещо, на което бяха научени 20 години преди майдана (5 млрд. долара от САЩ, както признава зам.-държавният секретар на САЩ Нюланд, и още толкова от ЕС и различни фондации), а и по времето на самия майдан – всичко това е

прекалено скъпо удоволствие

Нека оценим текущия платежен баланс на Украйна. (табл. 1)

Нека пресметнем „стабилността на валутния резерв” на Украйна при отчитане на оценките, цитирани в таблицата 15 / 59 = 0, 25 годишно (15 – валутен резерв на Украйна, 59 – прогнозен годишен дефицит на платежния баланс).

Казано по-ясно – Украйна ще може да просъществува само едно тримесечие.

Ако вземем за отправна точка датата 1 февруари 2014 г. (когато Украйна изцяло „погълна” руския заем от 1 млрд. долара), то до 1 май, украинска икономика и съответно държава, няма да има. Ще има територия, без електричество, без газ, без продоволствие, без действащи предприятия, без транспорт, без държавни учреждения.

В тази връзка САЩ и ЕС са подложени на

голяма съблазън

– да решават финансовите проблеми на страната за сметка на Русия. Общият дълг към Русия се оценява на 60 млрд. долара (35 % от БВП на Украйна), от които:

- рисковете за руските банки в Украйна, по Fitch * , ще достигнат 28 млрд. долара. Повече от половината от общия обем рискове са по линия на кредити за местни компании, 25 % - по линия на руски и украински бизнесмени, които са взели кредити за придобиване на активи в Украйна (изчислени по Fitch). Тези кредити са рискови както в икономически план, така и в политически, „включително рецесия, потенциална заплаха за правата на собственост за заложените активи и девалвация на гривната – около 60 % от кредитите са в чужда валута”, съобщава агенция Fitch.

- дълг към „Газпром” за доставения газ към края на месец март – 2 млрд. долара

- обемът на преките чуждестранни инвестиции е не по-малко от 40 % от всички натрупани чисти чуждестранни активи в икономиката на Украйна, т.е. 28 млрд. долара (според анализа на Евразийската банка за развитие за целия масив от големи инвестиционни проекти)

- преки вложения на Министерството на финансите на Руската федерация в украински еврооблигации – 3 млрд. долара.

Русия предложи стабилизационен пакет, който бе изчислен за мирно време – отстъпка за газта (8-10 млрд. долара годишно при по-добър търговски баланс), а също кредит от 15 млрд. долара годишно (а не 7 години, като ЕС) с цел стабилизиране на дълговата ситуация. Новата „самопровъзгласила се” власт в Киев отхвърли пакета, и също така не заплаща газта дори и по намалени цени, и освен това заплашва, че няма да върне получените 3 млрд. долара за еврооблигации, а също така води Украйна към банкрут, като изнася златния запас на страната и разрушава остатъците от икономиката й.

От друга страна, инвестициите на украинските олигарси (предимно в офшорки и в страните от ЕС) се оценяват на 140 млрд. долара. (Табл. 2)

Към чуждестранните активи на Украйна следва да добавим и спестяванията на населението в налична валута (долари и евро), които се оценяват на 50-80 млрд. долара и 3 - 5 пъти надвишават наличната парична маса на Украйна в гривни.

Според официалната статистика БВП на Украйна на човек от населението е на едно ниво с Узбекистан, Тунис, Египет (около 4 000 долара), по-нисък е отколкото руския 3-4 пъти, а също и по сравнение с показателите на европейските страни. Обаче платежният баланс на страната е всъщност растящ дефицит. Санирането на финансовата система на Украйна може да има поне три източника – средства от Русия (от порядъка на 60 млрд. долара), средства на населението (50-80 млрд. долара), средства на олигарсите (70-100 млрд. долара). Общият обем на тези „резервни фондове” надхвърля БВП на Украйна и е „съблазнителна плячка” за държавите-санатори.

В случай на по-нататъшна финансова парализа на Украйна резервните средства на населението ще бъдат употребени за преживяване (ще стигнат за няколко месеца), резервните средства на олигарсите, основно в офшорки като Белиз, Сейшелите, Маршаловите острови и т.н., са обременени от съответни задължения (кредити за украински предприятия – 77 млрд. долара в края на 2013 г.), и значи не могат да бъдат мобилизирани за саниране на украинската икономика.

Ето така „лесната плячка” ще станат руските инвестиции в Украйна, които в условия на санкции може би ще бъдат „опростени”. Но руските банки и компании не могат да отпишат такъв обем инвестиции без рязко влошаване на собствените баланси. Затова и Русия, като държава, ще бъде принудена да консолидира всички държавни и корпоративни искания към украинската икономика и да търси безусловното им връщане.

В подобни условия Германия и ЕС, които имат в пъти по-малки финансови искания към Украйна, няма да могат (както са го планирали фондове от САЩ, които имат искания към Украйна под форма на пакет еврооблигации от около 6-8 млрд. долара) да се превърнат във „финансови лешояди”*, като отместят икономическите интереси на Русия под предлога за политическа обструкция на РФ, защото ще трябва да поемат исканията върху себе си и да отговарят за връщането на кредитите и инвестициите. В противен случай, при отказ от предвидените условия в търговските договори по линия на изискване на залозите и при нарушаване правото на руските собственици на украински активи, Русия е в правото си да изисква тези задължения във всяка достъпна форма, в това число от страни и компании – бенефициари на „узаконения грабеж” на активи на РФ в Украйна.

Ако се допусне повторение на „киърския прецедент” в Украйна (фактическа конфискация на вложенията на руски банки и компании) под предлог за незначителната (като размер на руските искания) финансова помощ от ЕС и САЩ – значи окончателно да се закрепи разрушаването на световната финансова система чрез отказ на правовите системи на САЩ, ЕС и техните сателити, а също и емитентите на резервна валута, от задълженията им.

В подобен случай ще се задейства механизмът на саморазрушаване на финансовия ред: нито банките, нито компаниите, нито гражданите на страните от ЕС ще могат да разчитат, че контрагентите ще спазват задълженията по договорите. В случая с Украйна и Русия става дума за неголям сегмент на финансовата система, който може да бъде изолиран и забравен (както с Кипър), не става дума и за стойността на „спасението” (а реално – замразяване в кома) на Гърция срещу 210 млрд. евро, т.е. 120 % от БВП. Става дума за пряка финансова анексия на руска собственост за десетки милиарди долара, която ще се обясни с „революционната целесъобразност” (в Украйна) и правото на санкции (в САЩ и в ЕС). Обаче от руска гледна точка, и от гледна точка на света, това ще е очевидна извънсъдебна конфискация на огромни средства, и по всички канони на международните отношения – пряко обявяване на война.

Ако санкциите засегнат валутните резерви на Руската банка и средствата от фонда за национално благосъстояние, като резервния фонд на Руската федерация, в такъв случай правителството на Русия ще бъде безусловно задължено да намери начини за съразмерно изземване на активи на страните-агресори (около 450 млрд. долара). Такива начини ще бъдат намерени при съответните последици за финансовата система на страните от НАТО, осъществяващи нападение под формата на финансови санкции.

Логиката на руския отговор (според независима западна оценка) е следната. „Под заплахата от западни санкции заради събитията в Крим, руските власти разработиха мерки, които позволяват мощен отговор”, твърди френският журналист Ксавие Моро от realpolitic.tv. Според него „безпощадният” отговор на Русия ще включва цяла поредица решителни действия:

- продаване на дълговите задължения на всички държави, които са въвели санкции

- отказ от връщане на всякакви кредити, взети от руската държава или предприятия

- конфискация на западни активи

- продажба на цялата западна валута и замяната й с азиатски валутни резерви, търговията със Запада ще приключи, икономиката ще се преориентира към Азия, в частност и към Китай и Южна Корея, които вече са наясно с подобна перспектива и за които подобен разрив ще е крайно изгоден

- доларът ще бъде изключен напълно от търговския оборот.

Последствията от такива стъпки ще са катастрофални за много европейски икономики и най-вече за Франция, Германия и Полша, предупреждава Ксавие Моро.

Можем да кажем, че това е мнение на някакъв френски чудак. Обаче мнозина германски политици и бизнесмени, както и такива от други страни от ЕС, и дори от САЩ, смятат подобен подход за разрушителен по отношение на политическата и финансовата система на Запада. „Да се изолира Русия” ще е не само разрушително, но зад такъв подход се крие опитът тя да бъде ограбена и унизена.

Ето защо Украйна трябва да се разглежда не като „плячка” или поле за икономическо и силово противопоставяне, а като мост и възможност за съвместен проект на развитие, не по югославския или дори гръцкия вариант, а по модела на „социалното пазарно стопанство” на западногерманското „икономическо чудо”.

Значението на Украйна като мост между Русия и Европа

Ролята на Украйна за сигурните доставки на руски газ за Европа е изключително голяма. От общите доставки (около 160 млрд. куб. м годишно), по украинския маршрут минават половината от тях, т.е. повече от 80 млрд. куб. м годишно.

Не е ли по-добре Германия и Русия да осъществят съвместни мерки за стабилизирането на ситуацията в страната, за формирането на отговорно правителство, способно да осигури мира и да спазва транзитните задължения, да се разработи съвместна програма за реконструкция и развитие на Украйна, включително модернизация на газопреносната й система, отколкото да се превръща една голяма централноевропейска държава в повод за изолация на Русия и ерозиране на европейската сигурност, и в крушение за собствената икономика?!

Все още има време за подобни съвместни действия.

И една положителна съвместна икономическа програма между Германия и Русия, с общ обем не по-малко от 150-200 млрд. евро за 2-3 години, е в състояние да спре негативното развитие на събитията. Условието за разработка на подобна програма е отказ от езика на санкциите и неприемливите ултиматуми, а също и подкрепа за конструкивните сили в Украйна.

РИА Новости

*Fitch Ratings - международна корпорация, известна най-вече като рейтингова агенция, предоставяща на световните кредитни пазари независими и ориентирани към перспективите оценки за кредитоспособност

*Финансови лешояди – специфична категория държатели на дългове на страни от периферията на световния капитализъм