УКРАЙНА - СВЕТЛИНИ И СЕНКИ

Проф. Евгений ГИНДЕВ
Печат

Този текст се базира само и единствено на проверени и установени факти и игнорира всякави емоции, не прави интерпретации, а изводи, използва не субективност, а хипотези.

Украйна придоби статута на държава Украйна след Октомврийската революция, т.е. като държава е „съветско производство”. Потвърди го публично и бившият вътрешен министър на Юшченко Юрий Луценко: „В Украйна започна революция. Хората искат да довършат това, което не беше направено през 1991 и 2004 г. Тук и сега умира Съветска Украйна” („Независимая газета” – 2.12.2013 г.). Като територия Украйна е неотменна част от руското етническо пространсто. Ето и кратка историчска справка:

9 век - образуване на Киевска Рус; 988 г. -Покръстване на Киевска Рус; 1019-1054 г. - Разцвет на Киевска Рус при Ярослав Мъдри; 1169 г. - Андрей Боголюбски превзема Киев и се обявява за велик княз във Владимир; 1240 г. - Киев е завладян от Монголската империя; 14 век - голяма част от древните руски земи стават полско и литовско владение; 1569 г. - Люблинска уния, образувана е Жечпосполита, като основната част от горните земи преминава под контрола на Полша; 1380 г. - в Москва започва формирането на Московска Русия като център и приемник на Киевска Русия; 1553-1554 г. - основаване на Запорожката Сеч, обществено-политическа и военно-административна организация на казаците от покрайнините на Московска Русия; 17 век — успешни сражения на казаците с Османската империя; 1648-1654 г. - Богдан Хмелницки предвожда въстание срещу поляците; 1654 г. - хетманът Богдан Хмелницки сключва съюз с Русия в търсене на подкрепа срещу Полша; 1709 г. - битка при Полтава, хетманът Иван Мазепа, подпомогнат от краля на Швеция Карл XII, се опитва да откъсне покрайнините от руското влияние, но Петър I излиза победител; 1775 г. - Запорожката Сеч е унищожена от руските войски; 1876 г. - емски указ, пълна забрана на местния език в образованието и книгопечатането; 22 януари 1918 г. - обявяване на независима Украинска народна република; 1919 г. - на територията на Украйна се бият шест различни армии, за по-малко от година в Киев се сменят пет правителства; 1922 г. - създаване на СССР, Украйна става негова съставна част.

Първите изводи вече са налице. Русия, Украйна и Белорусия като отделни исторически субекти не съществуват в историята. Древна Русия е единен народ, който точно така се е осъзнавал. Петнайсетината руски държавици, появили се върху развалините на Древна Русия след монголското наществие, винаги са се смятали като единен Руски свят. Най-западните от тях: Галицко-Волинското, Полоцкото, Черниговското търсят защита от татаро-монголите във Великото Литовско княжество и  Реч Посполита

Когато митрополит Алексей по времето на Димитрий Донски взема курс на създаване на Московска Русия като център на Руския свят, Константинополският патриарх го предупреждава за последиците от разкъсването на единния руски свят, тъй като единен този свят е по-важен от московския център. Но макар и в по-лоши географски условия, Московската държава става приемник на Древна Русия и руските владетели са се чувствали потомци на княз Владимир – Покръстителя, и настойчиво са възстановявали Единна Русия. Някъде в средата на 16-и век Киев вече е в границите на Московското царство, а през 1654 г. тогавашна „Украйна” е обхващала околностите на днешния Переяслав-Хмелницки (на изток от Киев на около 80 км, на река Грубеж, десен източен приток на Днепър) - територията между Киев, Днепропетровск и Харков.

Съвременната карта на Украйна е нарисувана от Генералния щаб на Австро-Унгария през 1900 г. с цел окончателно присвояване на древните руски земи. Политика с дълбоки корени в Западна Европа.

През 1518-1522 г. Еразъм Ротердамски пише: ”Скоро видях целия земен кръг, изобразен на голям лист. И като го разглеждах внимателно, разбрах каква малка част от света искрено и сърдечно изповядва християнството. Това е северната част на Западна Европа, след това – далечният юг; що се отнася до источната част, тя вероятно завършва с Полша. Всичко останало е заето от варвари, които малко се различават от добитъка, или от схизматици, или от еретици, или и едните, и другите заедно” (Разговоры запросто. М., 1969. Стр.377).

Наполеон Бонапарт: Ние ще раздробим Русия на предишните феодални княжества и ще я потопим в тъмнината на феодална Московия, за да може Европа за в бъдеще да гледа с отвращение на Изток... Ще изгоним руснаците в техния ужасен климат, извън който не трябва да преминават. Нека останат в своите ледовити пустини, обиталище на робство, варварство и разврат, дето човек стои по-долу и от скотовете” (А. Тошев – Ръководство по риторика и красноречие. “Хр. Г. Данов”. Пл., 1901. Стр.188-189).

Железният” германски канцлер Бисмарк казал: „За да има равновесие в Европа, Украйна трябва да бъде независима” (www.warandpeace.ru”, 13.09.2013 г.).

На 6.12.1918 г. английският лорд Берти ще подпише в Париж секретен документ на държавите-победителки в Първата световна война, в който между другото се казва: „Няма повече Русия! Тя се разпадна, изчезна идолът в лицето на императора и религията, които свързваха в едно различни нации с православна вяра. Ако ни се отдаде да формираме на изток буферни държави около Германия, като Финландия, Полша, Естония, Украйна, останалите може да вървят по дяволите и да се варят в собствените си сокове”. (Анатолий Кузьмич, “Заговор мирового правительства”. М., стр. 14, 54)

„Ние завършваме вечното движение на германците на юг и запад – пише Хитлер в „Моята борба”, – и обръщаме поглед на изток. Когато говорим за нови земи на изток, трябва да мислим само за Русия и за подвластните й покрайнини”.

През 1989 г., когато Михаил Горбачов предложи „Общият европейски дом”, немският социолог Ралф Дарендорф написа в своята книга „Размишления за революцията в Европа”: „Ако има общ европейски дом, към който трябва да се стремим, това не е стремежът на Горбачов, а стремежът да се движи на Запад неговата разпадаща се империя. Европа завършва на съветската граница, където тя и да се намира...”

Погледнато географски, в последната фраза няма никаква истина. Ако си представим, че в наше време амбициозният проект „Европейски съюз” обхване всички европейски страни без Руската федерация, пак 43 % от европейската територия остава извън ЕС: Европейска част на Руската федерация е 4 584 250 кв. км. Няма да пресмятаме какво ще се получи, ако към тях прибавим Украйна и Белорусия. Територията на ЕС към 2013 г. е 4 325 675 кв. км. Очевидно, Дарендроф има предвид менталния смисъл на термина „Европа” и това се потвърждава във всички днешни публикации в западните медии, т.е. Русия е извън „Духът на Европа”.

Ако възприемем такъв подход, неминуемо стигаме до религиозните различия и следователно до начина, по който се възприема заобикалящия ни свят. Трябва да се признае, че в руските земи, завоювани от Австро-Унгария и Полша, се извърши религиозна трансформация: руснаците от православие преминаха в гръко-униатско вероизповедание, като тамошната аристокрация масово прие католицизма. И днес сред полската интелигенция и сред новите полски политици властва ягелонската идея – полски вариант на германския „Натиск на изток”.

През 20-и век особена роля в тази стратегия играе митрополитът на униатската църква Роман (Андрей) Шептицки. Плановете за поголовно покатоличване на Русия са провалени от Октомврийската революция. Това е достатъчно за Шептицки да анатемоса и революцията, и болшевиките, и съветската власт – те стават негови смъртни врагове. Шептицки е организатор, вдъхновител и духовен ръководител на украинската националистическа организация ОУН, създадена през 1922 г. Заедно с ръководителите на ОУН – Евгений Коновалец и Андрей Мелник, Шептицки насочва дейността на ОУН към една цел: „Освобождаването на Украйна от болшевишките пълчища”. Във всички исторически периоди Шептицки и ОУН са в съюз с враговете на Русия и на Съветския съюз. Оперативната зона на действие на националистическите банди са Западна Украйна, с център Лвов, и Западна Белорусия.

През Втората световна война ръководител на украинските националисти става Степан Бендера.

Още не са заглъхнали оръжията на Втората световна война, а в Западна Украйна и в Прибалтика загърмяват оръжията на антисъветските банди. През есента на 1944 г. край град Черновци, близо до румънската граница, в предпланините на Източните Карпати, в Путиловския район, попадат в засада на оуновци и загиват в неравен бой майор М.С. Новожилов, майор А.И. Меняшкин, капитан П.Ф. Болшаков. Пленена е тежко ранената лекарка Е.С. Лебедева. Пред чекистите, пристигнали на помощ, се открива потресаваща гледка. Тялото на майор Новожилов е накълцано, очите му са избодени, в гърдите му е забита брадва, сърцето му е извадено и захвърлено. Капитан Болшаков е с избодени очи, размазан череп и с изрязана с нож петолъчка на гърдите. Майор Меняшкин е със счупени и обърнати към гърба крака. Отрязаната му ръка още стиска пистолет. Лекарката Лебедева е открита мъртва по-късно в землянка, в състояние, което не трябва да се описва, когато става дума за жена (Фронт без линия фронта. „Московский рабочий”. М., 1975. Стр. 374-403).

От 1944 г. до 1953 г. украинските националисти извършили 1424 нападения, 5099 терористични акта, 1004 пожара. Убити са 30 000 съветски активисти, 2662 партийни работници, 582 председатели на селсъвети и колхози, 1931 лекари и учители, 30 секретари на райкоми, 32 председатели на райизпълкоми, 37 секретари на горкоми и на обкоми. В сражения с националистите загиват 20 000 съветски войници и офицери. (А.Т. Рыбин – “Сталин и Жуков”. М., 1994. Стр. 36).

В „независима” Украйна, наследник на националистическите бандити от ОУН става „Движение РУХ”. С негова помощ за президент е избран дясно ориентирания политик Юшченко (площадната „оранжева” революция в Киев от края на 2004 г.), който провъзгласи като национална цел присъединяването на Украйна към НАТО и към ЕС. В Западна Украйна е забранен руският език и разпространението на руски книги. Украинската православна църква е обявена за автокефална (самостоятелна). Продължават провокациите срещу Руската православна църква, организирани от гръко-католическата  украинска църква зад граница под влияние на идеите на  митрополит Мстислав Скрипник – племенник на масона и бандита Петлюра и негов адютант. (Виза за убийство. „Военно-исторически журнал”, бр. 11/1990, стр. 48-62). Днес наследникът на РУХ е т. нар. „Десен сектор” на Майдана.

Какво подклаждаше този бесен национализъм, тази неукротима злоба, този открит канибализъм и животинска жестокост? Украинският национализъм никога не е бил народен национализъм, причината е ясна – самостоятелен украински етнос няма. Формирането на малоруския език е рожба на политически фактори. Най-неочаквано потвърждение на казаното намираме в творчеството на видния просветител от българското Възраждане Райко Жинзифов. На него дължим и превода на „Гуслар” на Тарас Шевченко. На титулната страница на книжката стои пояснение: „Превод от руски език и малоруско наречие на български език и македонско наречие”.

С това е казано всичко!

Менталните различия са най-устойчиви и най-силни. Затова и малоруският етнос е разделен по признака „език” на три големи групи: западна, централна и югоизточна. Западната група от векове е подложена на най-силна ментална трансформация и нейният краен екстремизъм почива на абсолютното непризнаване и отказ от руския свят и от руския дух. Това не е техният свят и те не желаят да принадлежат към него по никакъв начин. Тяхната вечна задача е или да претопят останалите малоруснаци, или да ги терминират. Те мразят и Велика, и Голяма Русия независимо от нейната форма на управление и от нейния обществено-политически и обществено-икономически строй. Всичко това ще намерите в откровенията във фейсбук на назначения от Киев зам.-губернатор на Днепропетровска област Филатов (06.03.2014, www.iraqwar.mirror-world.ru): „Никакви екстремистки заявления. Никакви десанти от Майдана. Трябва на тези нищожества да се дават всякакви обещания и гаранции и да се правят всякакви отстъпки... А бесенето... Ще ги бесим след това”.

Надеждата, че Украйна може да се върне в нормалното си състояние отпреди Майдана, е илюзорно. Може ли някой да си представи, че силите, завзели властта, лесно ще се откажат от нея? Те могат да бъдат изгонени само със сила – всенародна или външна.

Бавно и полека в снагата на Съветска Украйна израстваше раковото образувание „национализъм и сепаратизъм”, подхранвано от оцелелите бандеровци и предавано от тях на младите хора. Те станаха гръбнакът на родилата се през 2000 г. бандеровска партия „Свобода”. До 2012 г. тази партия имаше слабо регионално влияние само в трите западни региона: Ивано-Франковски, Лвовски и Тернополски. И изведнъж, на изборите за Върховна Рада, на 28.10.2012 г., тази партия става национална и трета по влияние политическа сила.

Както е известно, в голямата политика чудеса и случайности няма и на повърхността изплува информация, че във финансирането на „Свобода” вземат участие най-видните украински олигарси-милиардери и заинтересовани сили на световното задкулисие.

Така се ковеше материалната сила на предстоящия киевски майдан. Наблюдаваното в момента явно и официално влизане в новата власт на олигарси е сериозно доказателство в това отношение. Може да се предполага, че това е цената за временно запазване на натрупаното богатство.

Ако Украйна стане член на ЕС, като територия - 603 628 кв. км, ще бъде на първо място, и на четвърто място по население - 46 000 000 жители. На Украйна принадлежат най-плодородните земи на Велика Русия, най-топлия климат и най-дългото Черноморско крайбрежие. През Украйна минават главни сухопътни пътища от Европа към Москва, Урал и Кавказ, т.е. към сърцето на Азия.

„Загубването на независимостта от страна на Украйна би имало преки последици за Централна  Европа и би превърнало Полша в ключова геополитическа зона за източната граница на Обединена Европа – пише Бжежински. - Към 2010 г. френско-германско-полско-украинското сътрудничество, в което ще бъдат ангажирани 230 милиона души, може да се разгъне до партньорство, укрепващо геостратегическата дълбочина на Европа... По такъв начин основната геостратегическа цел на Америка в Европа може да бъде съвсем простичко резюмирана: посредством едно по-искрено трансатлантическо партньорство да се консолидира предмостието на САЩ на Евразийския континент така, че Обединена Европа да стане по-жизнеспособен трамплин за разпространяване в Евразия на международния ред на демокрация и на сътрудничество” („Голямата шахматна дъска”. Обсидиан. С., 1997. Стр.100, 102).

Евентуалното присъединяване на Крим към Руската федерация цели тъкмо подкопаването на основите на „плана Бжежински” и проект „Анаконда”. Следващите геостратегически ходове на Русия произтичат непосредствено от това подкопаване: превземането на останалото Черноморско крайбрежие до границата на Молдова и отваряне на сухопътен коридор към Приднестровската република. Така Русия излиза в тил на Западна Украйна с всички произтичащи от това стратегически последици, а и хоризонтът към България като член на НАТО е открит !

Неочаквано в играта се появи и Турция. Тя си спомни, че съгласно руско-турския мирен договор (Кючук-Кайнарджийски договор) от 1774 г., Турция е признавала само руския суверенитет над Крим. Тази претенция Турция предяви още през 1968 г. в Международния съд, но искът беше отхвърлен (Алексей Балиев – „STOLETIE.RU”, 19.02.2014).

При влошаване на днешната ситуация в Украйна Турция ще възобнови своите претенции.

Шумотевицата около Украйна и Крим е със сбъркан адрес. Тя не съответства нито на геополитическия статус на Украйна като държава, нито на географския мащаб на Крим. Причината е другаде. Западът и САЩ са в стрес, че държава, която е била победена в “студената война”, предявява претенции за управление на света редом с тях. Украинската „криза” показа, че идеологията на ЕС е разделянето на континента на „европейци” и „не-европейци”. Високомерният и оскърбителен тон на Европа по „кризата” ярко показва, че „не-европейците” са изостанали в културното си развитие от „европейците”, поради което подлежат на „модернизиране” и обучение по „европейски тертип”. От тук израства „нормалната европейска” експанзия на нейните „морални ценности”.

И изведнъж Западът почувства, че матрицата на проекта се пропуква и че Русия отказва да я поддържа. Украинските събития може да се окажат репер за края на еднополярния постзападен свят.

Следният анекдот отразява и днешната реалност.

“Обама предлага нещо на Путин. Путин отговаря: „Съветският съюз ще разгледа предложението”. Обама (учудено): „Доколкото си спомням, Съветският съюз се разпадна”. Путин (с тънка усмивка): „Ние се пошегувахме” („Майтап бе, Уили”).

През 90-те години украинската икономика се свива драстично и много украинци започват да разчитат на отглеждане на собствена храна и бартер, за да оцелеят. Средният брутен вътрешен продукт на глава от населението е 3 пъти но-малък от този на България и Румъния (4-5 000 щ.д.). Очевидно е, че ЕС не е в състояние да дотира съвременна Украйна. За да достигне  БВП на най-бедните страни в ЕС – България и Румъния (ВВП на глава от населението 13-14 000 щ.д.), са необходими ежегодни дотации от 30-40 милиарда щ.д. в течение на 10 години.

Основните износни продукти на земеделието са зърнени храни и зеленчуци, а на промишлеността - въглища, електроенергия, стомана, машини и химически продукти. Главните търговски партньори са Русия, Германия, Китай, Турция и Полша. Украйна е практически световен монополист в производството на титан и е един от водещите производители на манган, цинк и желязо. Страната разполага с един от най-големите металургични отрасли в Източна Европа. Украинската промишленост е почти изцяло съсредоточена в югоизточната част на страната. Например в Лвов има само един автобусен завод и при приемането на Украйна в ЕС, неговата продукция ще се конкурира с продукцията на „Волво” и „Мерцедес”.

Какво икономическо бъдеще предлага нелегитимната власт в Киев на украинците, може да прочетете в статията на проф. Валентин Катасонов „Новата власт в Украйна пристъпва към разработването на план за тотален геноцид”, поместена във в. „Нова Зора” (18.03.2014 г.). Планът носи дългото и трудно разбираемо заглавие: „Предложение на Министерство на финансите по План за подготовка за реализация на Програма за действие на Министерския съвет на Украйна” (4.03.2014 г.) и много напомня за това, което се случи в България след приемането й в НАТО и ЕС, само че в по-страшен вариант.

Събитията в Украйна са ярко въплъщение на многоаспектната съвременна война, война, в която доминират абстрактните надежди и предпочитания, превърнати в абсурдни масови мечти без връзка с реалността. Казано с други думи, това е еволюционна война.

Проф. Стивън Коен, почетен професор в Принстънския и Ню-Йоркския университет, даде интервю за  “Нюзуик” (13.03.2014), където точно и нагледно описва ситуацията. „Затова аз използвам следната аналогия, макар да не я намирам за идеална. Да предположим, че утре Русия внезапно започне да демонстрира своята мощ – политическа и икономическа – в Канада, точно до нашата граница, а също и в Мексико. Ние какво, в този случай просто ще кажем: „Добре, всеки народ има право да решава своята бъдеща съдба ?” Нима това ще кажем ?

Но ако заявим, че Русия трябва да се махне от Крим, което по принцип е нелепо, какво да правим с Гуантанамо? Та това е двоен стандарт, въведен като абсолют. Не зная защо нашите политици мислят по този начин: защото са глупави или лъжливи, или защото просто са объркани.

Моят главен тезис е, че не Путин, а ние се изхитрихме да придвижим рубежа на новата студена война далече от Берлин, където беше опасно за нас. И го придвижихме точно до границите на Русия. Може това да не е Желязната завеса, но Берлин беше разделен 45 години. А ние преместваме тази граница на територията на разделена Украйна. Но не Путин раздели Украйна, а Бог и Историята” (www.warandpeace.ru, 18.03.2014 г.).