НЕЧИСТОПЛЪТНИТЕ ИСТИНИ ЗА НПО

Мирослав ШОМОВ
Печат

Когато разискваме въпроса за неправителствените организации (НПО, NGO – от англ.), по обясними причини, за нас е интересно какво представляват тези организации и фондации, чиито цели са свързани с демокрацията, гражданското общество и защитата на човешките права и ценности.

Съгласно официалното определение неправителствена организация (НПО) е всяка частна, независима от държавното управление институция, която развива някакъв вид обществена дейност, без стопанска цел, и се финансира от източници, несвързани с правителството. Такава е теорията, а как е в действителност? Оказва се, че на практика това правило търпи някои „малки” изключения. И то именно защото зачатието на НПО с подобни цели е порочно.

Колкото и парадоксално да звучи, НПО от този вид е рожба на самото правителство, нещо повече, нейното съществуване е невъзможно без финансовата помощ от него. Правителството на САЩ е първото, което замисля и осъществява идеята за създаване на “неправителствени организации”. От там нататък работата с НПО става практика на всички американски правителства, включително и това на Обама. Вашингтон първи финансира НПО, за да извършват дейност „за изграждане на един по-добър свят”, както твърди американският мултимилиардер Джордж Сорос.

Сериозно ли е да мислим обаче, че правителството на САЩ е изобретило и финансира с милиарди долари организации и фондации само за да осигури препитание на безброй паразитиращи свои наемници и емисари на „свободата и демокрацията”? Би било наивно и погрешно, ако някой вярва, че това е основната роля на НПО. Причината е чисто политическа. НПО от посочения вид реализира концепции, следствие от политиката на американското правителство в страните, които са в обсега на неговите стратегически интереси. Ето защо Белият дом харчи милиарди долари и най-малката му грижа е, че една не малка част от тези пари отиват за издръжка на паразити!

По света вече има над 40 000 международни НПО, но най-многобройни, най-мощни и най-добре финансирани са тези, създадени от САЩ. Лидери сред тях са фондация “Отворено общество” на Джордж Сорос и “Фрийдъм хаус” (Freedom House - “дом на свободата”), фондацията, която “милее” за демокрацията, свободата на медиите и правата на гражданите, раздава оценки и присъди. Финансират я Държавният департамент, USAID (Американската агенция за международно развитие), свързани със САЩ правителства (предимно десни, изповядващи неолиберални идеи) и международни фондации и физически лица. Сред “домоуправителите” на този “дом на свободата” са Збигнев Бжежински и бившият шеф на ЦРУ Джеймс Улси. С тези мастодонти САЩ директно влияе и участва в политическите процеси в страните от Източна Европа и в бившите съветски републики. Те са и най-ефективните политически оръжия за постигане на геостратегическите цели на САЩ. В техния актив са „цветните революции” в Сърбия - 2001 г., в Грузия - 2003 г., в Киргизстан - 2005 г., и две в Украйна - 2004 и 2014 г.

В България има общо 34 000 НПО, над 50 имат цели, свързани с демокрацията, гражданското общество и защитата на човешките права и ценности, 12 са международни, 20 имат предимно външно финансиране (предимно, защото се оказва, че абдикиралата от власт ГЕРБ също ги е подпомагала финансово, и то по неясни критерии - справка спечеленото през 2013 г.съдебно дело от klassa.bg.) и работят открито за събаряне на законно избраното правителство на Пламен Орешарски.

Кои са те? Това са всички, които не откликват на призивите на правителството за диалог, които подклаждат протестите от юли 2013 г. насам и които фондация „Америка за България”, чиято майка е USAID, тази година щедро възнагради за усърдието. По официални данни на USAID “грижата” за демокрацията в България струвала мизерните 600 млн. долара за периода 1990-2007 г. Днес отрочето на USAID - фондацията “Америка за България”, разполага с 200 млн. долара. А протестърните “лица”, НПО, тинк-танкове (сиреч мозъчни тръстове) и “експерти” си заработват хонорарите от Trust for Civil Society in Central and Eastern Europe. По правило, години наред грантове на фондацията ”Америка за България” са български НПО и „граждански структури“ на свързани един с друг бизнесмени и „общественици“.

В края на януари т. г. на сайта на BPost.bg бяха публикувани точните суми, които „независимите” НПО са получили през 2013 г. от фондацията, за да дестабилизират държавата. Редно е да запознаем читателите с имената и сумите, които са получили тези „безкористни” стожери на демокрацията и морала, за да са ясни мотивите на лидерите им, когато разказват и доказват от тв-екрана, където са („абонирани” гости), „искрените” си и „неподкупни” мнения за това колко пагубен за България е този парламент и защо правителството на Орешарски трябва да падне. Ето какво показва проверката на BPost.bg.

200 000 долара е получил близкият до кръга „Капитал“ Асен Асенов и неговото „Списание Едно“. Парите са дадени за организацията на „Три седмици в София: Sofia Dance Week, Sofia Architecture Week и Sofia Design Week”. Името на Асенов нашумя през 2011 г., когато Столична община се опита да даде без конкурс на него и фондация „Кредо Бонум” на Цветелина Бориславова 800 000 лв. за организиране на културни събития в София.

Сумата от 195 255 лв. е с реципиент асоциация „Прозрачност без граници”, за да обяснява как няма никаква прозрачност в българския политически живот.

Институтът за развитие на публичната среда на протестърката Антоанета Цонева е взел 194 000 за „инициатива за честни и свободни избори“. Дамата със спорни качества продължава да обикаля тв-студиата, за да иска оставката на правителството и нови избори. В медийните си изяви г-жа Цонева откровено защитава и пропагандира идеите на ГЕРБ, Реформаторския блок и президента Росен Плевнелиев.

Сайтът „Офнюз“ е мотивиран да прави „разследваща журналистика“ със 102 800 лв.

Никому неизвестното сдружение „Булгарион“ се е уредило със 116 000 лв. за „журналистически разследвания за парламентарните избори през 2013 г.“, показва още списъкът на “Америка за България”.

Български институт за правни инициативи получава 142 360 лв., за да „мери индекса на реформа в българската прокуратура“.

Програма „Достъп до информация“ на Александър Кашъмов отнася 194 710 лв. като „отговор на нарасналите изисквания към прозрачност в обществения живот“. В края на миналата година тази НПО обяви, че у нас няма никаква прозрачност!?

Фондация на първата съпруга на Иво Инджев (Регина) - „Работилница за граждански инициативи“, е ощастливена със 178 000 лв. Не е известно как са били похарчени парите.

„Кантус фирмус“ АД, която е собственик на “Джаз ФМ”, получава 450 000 лв.

В началото на 2014 г. „Америка за България“ е дала 448 000 лв. на Института за изследване на близкото минало на Ивайло Знеполски, Ленко Ленков и Дими Паница. Интересен е фактът, че в екипа на тази НПО фигурира и Теодор Захов, един от издателите на „Капитал“ и „Дневник“.

Държавната БНТ е взела 65 000 лв. също за журналистически разследвания. В списъка на „Америка за България“ фигурира и „bTV Медиа Груп“. На отдел „Документалистика“ са отпуснати 9 900 долара. За Нова телевизия информация няма, но там финансирането според проверена информация от една друга телевизия става от източници също от ГЕРБ.

Тук му е мястото да отбележим, че всичките тези медии и НПО-та бяха глухи и слепи, когато в продължение на близо четири години диктаторското управление на Борисов и Цветанов ежедневно насилваше демокрацията, а през февруари 2013 г. хората заляха улиците, протестирайки срещу чудовищното влошаване на живота и се палеха и горяха като факли поради невъзможност да си осигурят съществуванието.

Излиза, че НПО у нас не се борят за демокрация, морал и защита човешките права и ценности, както шумно и постоянно го декларират, а срещу тях. За тях законно избраното ляво правителство е нелегитимно, защото десните сили претърпяха пълен провал на изборите и не успяха да влязат в парламента, а носителят им ГЕРБ, на който разчитаха, е извън властта. При тези обстоятелства е излишен въпросът защо същите тези медии и НПО-та водят психологическа война за сриване имунната система на българския народ и сваляне на всяка цена на законно избраното правителство на Пламен Орешарски.

След всичко, казано дотук, възниква още един въпрос. Беззащитна ли е държавата и законно избраното правителство срещу терора на НПО, които “независимо от заявените цели и задачи” сеят разделение и омраза в обществото, провокират насилие, рушат обществената собственост, окупират обществени сгради, организират незаконни акции за блокиране работата на парламента и за сваляне на правителството? Формално погледнато не. В законодателството ни са уредени начините и органите, чрез които държавата може да се намесва в дейността на НПО. Това става чрез Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и съдът е този, който следи за спазване на закона. Съдът упражнява контрол върху дейността на ЮЛНЦ, т.е. НПО, който се осъществява както в процеса на тяхното учредяване, така и след възникването им. Контролните функции обаче са стриктно ограничени, за да се защитят основни принципи на гражданската свобода.

След регистрацията на НПО съдът може да контролира тяхната дейност само ако тя противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави, като по искане на всеки заинтересуван или на прокурора НПО може да бъде прекратено от съда.

За съжаление обаче въпреки многобройните факти и доказателства за нарушения на Конституцията и законите, мерки не се предприемат. Как успяват другите държави да опазят своя суверенитет от посегателствата на чужди на техните интереси НПО? В Русия, която напоследък е много чувствителна по отношение на националния си суверенитет, този въпрос е решен радикално. През юли 2012 г. Държавната Дума на Русия прие закон, въвеждащ статут на чуждестранен агент за неправителствените организации, които действат в политическата сфера и получават средства от чужбина. За чуждестранни агенти се обявяват и НПО, които получават парични средства и друго имущество от руски юридически лица, ако последните се финансират от чуждестранни източници. Дори да не е политическа партия, дадена НПО се признава за участник в политическата дейност в Русия, ако “независимо от заявените цели и задачи” участва или се използва в политически акции, целящи “да променят държавната политика” чрез въздействие върху работата на държавните органи, както и “при формиране на общественото мнение”.

Този закон не обхваща НПО от сферите на науката, културата, изкуството, здравеопазването и редица свързани дейности, социалната защита, физкултурата и спорта, природозащитната и благотворителната дейност.

НПО, представляващи “чуждестранни агенти”, са включени в специален регистър; упълномощен орган събира от тях доклади за дейността им, включително финансови, и го представя всяка година на отчет в парламента. Тези НПО са задължени да отбелязват своя статут на “чуждестранни агенти” върху публикуваните и разпространявани от тях материали, включително чрез медиите и интернет. За неспазване на законодателството им се търси наказателна отговорност.

Интересен е опитът и в някои страни от ЕС в Източна Европа.

В Унгария, която е страна с най-голям опит по отношение на НПО, работи т. нар. „механизъм 1 %”. Този механизъм е въведен по-късно и успешно действа в Полша, Словакия и Румъния. Всеки данъкоплатец дава 1 % от своите данъци за избрана от него НПО. Самите граждански организации пък търсят и собствени източници - членски внос, дарителство, доброволчество. Така се гарантира финансова устойчивост и независимост на организациите.

В заключение, чуждият опит в работата с НПО е богат и разнообразен, но като че ли всичко опира до две неща: създаване на условия за строго спазване на законите, регламентиращи тяхното функциониране и дейност, и пълна прозрачност за финансирането им.

Ще успее ли правителството да прояви воля в това отношение, или ще остави на „външни благодетели” и стихията на улицата да определят правилата, е въпрос от чието решаване ще зависи и неговото бъдеще.