АХМЕТ ДАВУТОГЛУ: ЦЕЛТА НА ТУРЦИЯ Е ДА ВЪЗРОДИ И ИНТЕГРИРА ОСМАНСКИТЕ БАЛКАНИ

Зора
Печат

Реч на турския външен министър на конференцията „Османското наследство и балканските мюсюлмански общности днес” - Сараево, 16 октомври 2009 г.

Характерна особеност на Балканите е тяхното географско положение в Афро-Евразия. А тяхната история е свързана с тяхната география. Балканите могат да се опишат с три характеристики. Първо, Балканите са буферна зона в геополитическия смисъл на думата. Обикновено тя се разглежда като буферна зона при прехода от Европа и Азия, от Азия към Европа, от Балтика към Средиземноморието и даже към Африка, от север на юг, от изток към запад – Балканите са геополитическа буферна зона. Ще обясня какво означава това, защо то е толкова важно и защо е изиграло роля в историята на Балканите.

 

Втората характеристика е гео-икономическа. От епохата на гръцката цивилизация, от древните времена до ден-днешен Балканите са зона на икономически взаимодействия – от морето към сушата, към сухопътните коридори на Източна Европа, от Изток на Запад.

Третата характеристика на Балканите е, че те са зона на гео-културни взаимодействия. Няколко култури са взаимодействали на Балканите. Вълни от миграции, много народи дойдоха на Балканите и се смесиха. Ако един регион има тези три характеристики – геополитическа буферна зона, гео-културни взаимодействия и гео-икономически преходен регион, този регион има две алтернативни съдби в историята.

Първата съдба на такъв регион е да бъде или център на световната политика, или жертва на световното съперничество, при което става периферия на друга световна сила. Следователно, историята на Балканите е била или история на успеха, или история на провали, в които регионът е ставал жертва на споменатото съперничество. Днес например, когато говорим за Балканите, ние мислим за тях като за периферия на Европа – не център на Европа, а нейна периферия. Така ли е? Периферия ли са Балканите? Не. В действителност Балканският регион е един от стратегическите центрове на Афро-Евразия. Но защо ние си мислим за него като за периферия? Защо стана така? Ако можехме да попитаме например Мехмед паша Соколович, той би отрекъл, че Солун или Сараево са периферия на османската държава, или периферия на Европа. Той би ви казал, че Солун и Сараево са разположени право в центъра на всичко, както в разказа за Настрадин Ходжа. И така беше – те бяха в центъра на всичко.

Затова нека гледаме историята. Първата голяма държава, имперска държава, която тръгна от Балканите, беше империята на Александър. Тя се роди на Балканите, макар че центърът й не беше на Балканите. На Балканите нямаше Александрийски полиси. Всички големи градове на неговата империя бяха в Анадола, в Египет, Иран и Афганистан. В Римската империя – Източната и Западната, Балканите бяха периферия. Римските императори споменават за Балканите само когато се готвят за военен поход в Азия. Те не възприемаха Балканите като център. Единственото изключение в цялата история – положително изключение – е Османската държава. В Османската държава Балканите станаха център на света през 16-и век. Това е златният век на Балканите. Казвам това, не защото ние сме наследници на Османската империя, а защото това е исторически факт. Кой управляваше световната политика през 16 век? Вашите деди! Те не бяха всичките турци. Някои бяха със славянски произход, други – с албански, някои бяха дори гърци, приели исляма. Но те управляваха световната политика. Мехмед паша Соколович е добър пример. Ако не беше Османската държава, Мехмед паша щеше да бъде беден сърбин, чийто живот щеше да намери смисъл в някоя малка ферма или каквото е имал там. Но благодарение на Османската държава той стана световен политически лидер. Следователно историята на Османската империя е история на Балканите, история на централния характер на Балканите в световната политика. Всички главни търговски пътища минаваха тогава през Балканите. Солун стана център на световната търговия. А преди това беше малко градче. Но в Османската епоха Солун стана един от центровете на световната търговия. Цялата търговия в Средиземноморието минаваше през Солун. Ако проследите миграционните маршрути на евреите, ще видите маршрутите на парите. Защо от 16 до 19 век, и дори през 19 век Солун беше най-големият еврейски град в света? Голяма част от населението на Солун беше еврейско. Какво са правили евреите там? Те мониторират и управляват цялата търговия от Солун – на север, към Евразия. Средиземноморската икономика се управляваше от Солун и Истанбул.

Аналогично, през 14-и век Белград беше село, или може би малък град. В Османската държава Белград стана център, ключов икономически и културен център за Дунавския регион и в Централна Европа. В него имаше стотици джамии и църкви.

Сараево е чудо – историческо наследство, събрано в миниатюра. Ако разбереш Сараево, значи си разбрал цялата османска история. Защото има поговорка – ако разбереш човека, значи си разбрал и неговия век. Ако разбирате Хегел, ще разберете германския манталитет през 19 век. Това е прототипът на целия този манталитет. По същия начин Сараево е прототипът на османската цивилизация. Сараево е прототипът на възхода на Балканите. По-късно през 19 век имаме Мехмед Али паша. Той е албанец и не само беше една от водещите политически фигури в Османската държава в онова време, но стана и основател на модерен Египет. Ако не беше османската традиция, египтяните нямаше да видят жив албанец до края на живота си. А самият той щеше да бъде не повече от някой си Мехмед Али бей, живуркащ някъде на Балканите в качеството си на обикновен интелигентен човек. Водещите фигури са прототипите на цивилизацията. Какво можем да научим от това? Че Балканите имат съдба благодарение на тези гео-политически, гео-културни и гео-икономически характеристики. Балканите ще бъдат или център на всичко, или жертва на всичко.

Защо Балканите бяха разделени от 19 век нататък, та до днес? Заговорим ли за Балканите, говорим за разединение, за етнически сблъсъци, но не и за цивилизация. Отсъствието на гео-културно взаимодействие означава културни сблъсъци.

Отсъствието на гео-икономическа дейност означава икономическа стагнация. Отсъствието на политическа власт означава регионът да стане буферна зона на всички конфликти.

Дойде време да обединим всичко това. И тогава ще преоткрием духа на Балканите.

Каква политика ни е нужна, за да го постигнем? Първо, за да сложим край на буферния характер на Балканите, който превръща този регион в жертва на конфликти, трябва да създадем ново чувство на единение, да засилим общото усещане за регионална принадлежност. Да погледнем на историята, като помним, че всички сме човешки същества и не живеем в рая. Човешките същества са сиви като историята. Можем да кажем също, че историята е сива като човешките същества. Не сме ангели, не сме и животни. Ние сме тези, които трябва да решат. Зависи коя част от историята ще изберем да тълкуваме днес. Историята на Балканите не е само история на конфликти. От 15 до 19 век Балканите бяха история на успеха. Днес ние можем да преоткрием този успех. Можем отново да постигнем този успех – като създадем ново, мултикултурно съвместно съществуване и нова икономическа зона. Мултикултурното съвместно съществуване е много важно, защото възходът на цивилизацията може да бъде разбран само чрез анализ на градските структури и културния живот в градовете. Ако един град има еднородно население, значи цивилизацията не е мултикултурна. Някога в Римската империя град Рим е бил пълен само с римляни. Но по-късно, когато Римската империя се утвърди, Рим стана космополитен град. По същия начин Истанбул и всички други балкански градове станаха мултикултурни. Ние живеехме заедно и поради това силно културно богатство се засилиха и взаимодействията. Прочистването, като това през 90-те години, е назадничавост. Онези, които организираха кланетата в Сребреница, Източна Босна, са варварски народ, който не желае да толерира културните различия. Духът на Сараево е дух на съвместно съществуване, духът да живеем заедно.

Как Турция гледа на Балканите? Ние искаме нов Балкански регион, базиран върху политическия диалог, икономическата взаимозависимост и сътрудничество, интеграция и културна хармония и толерантност. Такива бяха Османските Балкани. Ние ще възстановим този Балкан. Хората наричат това „неоосманизъм”, затова не искам да говоря за османската държава като за външнополитическа тема. Аз подчертавам османското наследство. Османската ера на Балканите е история на успеха. Днес трябва да я възродим.

Защо дойдох в Босна за по-малко от 24 часа? Защото днес Босна преживява жизненоважна трансформация. Искам да проявя солидарност с Босна и Херцеговина. Искам да покажа, че ние сме тук. Ние сме с бошняците и ще продължаваме да стоим с бошняците. Защо този преход е толкова важен? Защото териториалната цялост и политическото единство на Б и Х трябва да бъдат защитавани в името на сигурността на нашия регион. Ако Б и Х не е сигурна и стабилна, на Балканите няма да има сигурност и стабилност. Турската перспектива към този регион е да създадем нови Балкани на базата на политическия диалог, разрешаване на проблемите чрез политически диалог, засилване на икономическите отношения, културно съвместно съществуване и хармония.

През 90-те години се натъкнахме на големи трудности в Босна, Косово и Македония. Когато тези трудности станаха факт, към кого се обърнаха бошняците, албанците, турците, Македония и Косово? Към Турция. Тези връзки са исторически. Ще дам пример, за да стане ясна аналогията.

Този характер – на геополитическа буферна зона, на гео-културни взаимодействия и гео-икономически преход – е същият както в Ирак и Афганистан. Защо проблемите възникват в Югославия, Б и Х, в Ирак и Афганистан? Защото тези държави бяха миниатюрни модели на своя регион. Босна и Херцеговина е умален вариант на Балканите. Имате мюсюлмани, католици, православни, съответно бошняци, сърби, хървати, които живеят заедно като в миниатюра на Балканите. По същия начин Ирак е умален вариант на Близкия изток – араби, кюрди, туркмени, шиити и сунити. Афганистан е малък субконтинент в Централна Азия – таджики, пущуни и хазари. Това са критични страни. Ако ги управляваш добре, ще можеш да управляваш целия регион.

Какво е Турция? Турция е малък Балкан, малък Близък изток, малък Кавказ. В Турция живеят повече бошняци, отколкото в Босна, повече албанци, отколкото в Албания, повече чеченци, отколкото в Чечения, повече абхазци, отколкото в Абхазия. Имаме още кюрди, араби, турци – заедно. Защо е така? Заради османското наследство. За всички тези мюсюлмански националности в тези области Турция е била и е убежище. Родината – да, Анадола – ви принадлежи, добре сте дошли, скъпи наши босненски братя и сестри! И бъдете сигурни, Сараево е наше! Ако искате да дойдете – елате, но ние искаме да имате сигурност и безопасност тук, като владетелите на Сараево и Б и Х. Следователно, ние трябва да се погрижим за това. Ние носим отговорност за всичко, което става в Босна и Херцеговина.

Днес един дипломат, чиято държава няма да назова, ме попита защо в рамките на една седмица, при всички политически проблеми, сме ускорили и работата си по Босна и Херцеговина. На срещата ми с Хилари Клинтън в Цюрих във връзка с Армения поставих въпроса за Босна и Херцеговина. Двамата говорихме повече за Босна, отколкото за Армения.

Когато президентът Харис Силайджич дойде в Анкара миналата седмица, ние имахме много работа. Аз веднага промених програмата си. Реших да дойда в Сараево и оттук да тръгна за Армения. Един западен дипломат попита „Защо скачате в Босна като парашутист? Защо внезапно решихте да спуснете с парашут този проблем?”. На нашия посланик, който ми предаде тези думи, аз отвърнах: „Кажи му, че ние не се спускаме в Босна с парашути – ние отидохме в Босна на коне и останахме там заедно с бошняците, споделяйки една съдба!”

Да, каквото и да става на Балканите, в Кавказ, в Близкия изток, е наш проблем. Като външен министър един ден аз съм в Ирак, на другия ден съм в Азърбайджан, на третия съм в Босна. Каквото и да става там, то е част от нашата външна политика. На срещата с държавния секретар Клинтън й разказах една шега. През юни, когато се установих в Анкара, очертах един кръг с радиус 1000 км около моя офис. В него попаднаха 23 страни. Всички те са наши роднини и чакат нещо от нас. Ако начертая кръг с радиус 3000 км, в него влизат 72 страни. Всеки ден от тези страни в нашето външно министерство пристигат новини, които променят програмата ни. Това е наш исторически дълг. Когато казвам „стратегически дълг”, имам предвид исторически дълг.

През юни бях в Северен Афганистан и посетих Мазар-и-Шариф, Балх, Джовзиян. Посетихме 6 града. Западните дипломати и министри спират само в Кабул, а някои даже не влизат в града, правят си срещите на летището и отлитат обратно. Само турски министри могат да посетят 6 афганистански града без всякакви трудности. Защото и Афганистан като Босна е наша страна. В Афганистан аз не съм чужденец. В Мазар-и-Шариф губернаторът на Балх седна до мен и каза: „О, г-н министре, аз имам нужда от училище, болница, парк”. Веднага извиках координатора на TIKA и му казах: „Записвай си, ако обичаш!” (TIKA – Турска агенция за международно сътрудничество и развитие). Нашите журналисти бяха много учудени. Казаха ми: „Той иска от вас неща, сякаш сте министър на Афганистан, а той – губернатор на Коня!”

Да, с мен той се чувстваше толкова удобно! Той смята, че аз трябва да направя всичко това. За него Турция е велика държава, един турски министър може да направи всичко, каквото реши, без ограничения и трябва да го направи. Той има историческо оправдание за това.

След 2-3 седмици пък отидох с делегация в Санджак, Нови пазар. Същото стана и там. Хората в Санджак и Рожае ми казваха: „Трябват ни училища, болници, и това, и онова”. Да, те смятат, че това е работа на Турция, че турците трябва да сторят всичко това. Те са прави – за тях Турция означава центърът. Горките турци, аз не зная какво да кажа, но ние, турците, трябва да го направим! За тях (хората в Санджак). Турция е закрила, а турците – народът, който трябва да решава проблемите. От тази гледна точка ние, турците, не можем да си позволим да бъдем слаби. Следователно, нашата външна политика трябва да бъде проактивна, както се казва. Не можем да оставим нищо настрана. Сега всеки от вас като бошняк е толкова далече от някой дагестанец в Русия, или азер в Каспия. Но в един апартамент в Турция бошняк, азер и албанец живеят заедно. Вие сте далеч едни от други, но в Турция живеете под един покрив – заради тази историческа връзка между вас. Затова нашата външна политика цели да наложи ред във всички тези съседни региони – Балканите, Кавказ и Близкия изток. Защото ако няма ред, ние ще платим цената. За всеки западен дипломат, или такъв от другия край на света един проблем на Босна е технически проблем, с който той се справя чрез технически дипломатически процес. За нас обаче всеки босненски проблем е проблем на живот и смърт. Толкова е важен! За нас териториалната цялост на Босна и Херцеговина е важна колкото териториалната цялост на Турция. Благоденствието и сигурността на Сараево са толкова важни за нас, колкото благоденствието и сигурността на Истанбул. Това не е просто чувството или отговорността на един държавник. Това е отговорността и емоцията, която всеки отделен турчин изпитва, независимо къде живее в Турция. Днес разказах на вашите лидери за две големи, спонтанни демонстрации в Турция. Първата беше през 1993 г. В новините, около 8 часа вечерта, съобщиха, че сърбите са използвали химически оръжия срещу Горажде. За два часа не хиляди, а стотици хиляди турци излязоха спонтанно на пощадите. Ако бяхме поискали от тях да тръгнат към Босна веднага през нощта, нито един нямаше да се колебае и без да се връща вкъщи, щеше да тръгне – към Босна. Ето, виждате ли как сме свързани едни с други? Ние имаме това чувство. Този случай показва колко много се обичаме.

Накратко, имаме обща история, имаме обща съдба и затова имаме общо бъдеще. Както през 16 век - периодът на възход на Османските Балкани като център на световната политика – така и днес ще направим Балканите, Кавказ, Близкия изток заедно с Турция център на световната политика на бъдещето. Това е целта на турската външна политика и ние ще я постигнем. Ние ще реинтегрираме Балканския регион, Близкия изток и Кавказ върху принципа на регионалния и световния мир – заради бъдещето, не заради себе си, а заради цялото човечество! Благодаря ви, че ме поканихме. Аллахиманет. (Довиждане)

 

***

 

“Новият османизъм и българите. Политически очерк” - е заглавието на неголямото по обем изследване на проф. Станислав Станилов. В него авторът е подбрал свои анализи, документи и исторически свидетелства, които илюстрират достоверно и обективно случващото се на Балканите и в Югоизточна Европа. “Евангелието на новия османизъм - “Стратегическа дълбочина” на Ахмед Давутоглу - не предвижда някакво бъдеще за българите, както впрочем и за останалите наследници на раята в Османската империя... От сегашната ситуация следва, че постосманска Турция ще управлява в своето постосманско пространство наследниците на раите с натиск и манипулации... защото според Давутоглу “османската история е най-успешната за Балканите...  Обратно, протестите срещу посещенията на турския министър-председател Ердоган в България, Гърция, Ливан и на други места в бившите османски колонии показват, че за тях неоосманистката политика на Анкара има ефекта на кошмарен сън, който иска да прекъсне стремежа им към модернизация и европеизация”...

Изключително премерената позиция на проф. Станилов намира най-дълбок израз в споделенето от него в предговора - “Взирайки се дълго в нагласите на турското общество и поведението на турските политически среди, започвам да мисля, че живея в края на 14 век - такова политическо и нравствено безхаберие царува в съзнанието на повечето съвременни българи”.

Коментарът е излишен, а неголемият по обем политически очерк на проф. Станилов повдига въпроси, които пряко водят към близкото бъдеще. Каквото го изберат днешните български граждани.

Фрагментът, който публикува в. “Нова Зора” е от последната глава на очерка - “Неоосманизмът в документи”.

Зора