НАПРЕД-НАЗАД ПО ИМЕНА И ПАЛАНКИ

Евгений ЕКОВ
Печат

Тъкмо бе тръгнал да позатихва скандалът с нереализиралото се решение на Общинския съвет - Варна за преименуване на 215 местности с турски имена на територията на общината, поканиха на ме “пица на Джумаята”. Помислих, че става дума за площад “Джумаята” в Пловдив, тъй като приятелят ми е от Града на тепетата, но той избрал да изкара Коледа и Нова година в столицата и поканата бе за среща на „софийски терен”... Провокиран от нестандартното име на заведението, за миг да пропусна да повдигна темата дали не трябва общинските съветници от морската ни столица да минат на „обмяна на опит” и през Пловдив и София... И тогава получих „реплика”, която ме накара дълбоко да се замисля: „Докъде ще преименуваме?”

Родният град на моя приятел преди “Великолепния век” носел името Пълдин, а още по-рано се казвал Филипополис. Разбира се, градът се е наричал и Фелибе, но това име не го обсъждаме. Така и не успяхме да намерим отговор на неговия въпрос, но той остава да стои пред всички поддръжници на „варненската инициатива”, от него просто не може да се избяга, защото земята, на която Господ ни е отредил да живеем, е препълнена от история и никой не знае къде „да сложи границата”.

Наред с акцията по “превеждане” на имената на местности край Варна днес върви и един друг процес, за който почти нищо не се пише. Става дума за пълната противоположност на „мероприятието” на варненските общинари, а именно, изписването с турска латиница на наименованията на туристически местности в Родопите например. Така “Гюрджан” става “GyaurCan”... Преди време впрочем имаше и “анкета” на изселнически организации в Турция с въпроса дали да се връщат османските наименования на местности и селища в “Булгаристан”... Е, това може би е първата стъпка към осъществяването й. Втората я правят неграмотните риформатори”, които записват в новия кадастър тюркоезичните наименования на местности. Чиновниците от 1934 г. (когато пак имаше промени на имената) биха се обърнали в гробовете си, ако видят какво късогледство управлява подобна  управленска “леност”. Третата стъпка е в областта на културата. Вместо “Превала” смолянските вестници вече пишат “Ешекулак” (“Магарешки пратеник”). В Борино пък правят “Музей на юруците”! Твърде много ми напомня това на „възродителен” процес, но с обратен знак.

Днес по вътрешноевропейския път Кърджали-Комотини са изградени чешми с надписи на турски език. Има и чешми с откровени надписи за “шахити” (демек - “мъченици” паднали за вярата). Официално това е международно шосе, което свързва две европейски държави.

Трябва да отбележа, че до абсурдите, които ще посоча по-долу, се стигна благодарение и на „европейската адаптация” на наименованията на местности по българските туристически дестинации.

1. Знаете ли, например, какво е “Zeila”? Българско вино от фирма “Kopsa” в Карлово, или пристанище в Сомалия? Kopsa на турски означава “от крана”? Какво още ще изтече като идеология от този “кран” и кой го “управлява”?

2. С кой указ е “върнато” старото турско наименование на българското село Устина, което на бутилките с вино, произведено там, се изписва като Yustina? Няма съмнение, че става дума за наименование на селище в Република България, защото е посочен и адрес: ул. ”Никола Петков” № 51.

3. “Midalidare” - БГ-селото Могилово, Чирпанско. На турски наименованието на тази винарска фирма означава нещо като “екстрапирамидален”? Доскоро в Смолян имаше фирма “Джихат-строй”, а фирма ”Рамбо” побратимяваше Смолян с Тетово-БЮРМ, забележете.

4. “Levent” е търговско етикетче за БГ-вино, на турски значи “лъч”. Откъде им дойде на нашите “бизнес-левенти” този лъч-озарение за марката на виното? Може би в Турция ще продават този “ширап”?

В “царското правителство” административният министър Николайчо Василев въведe английска латиница за изписване на БГ-селищата и географските наименования. А как пишат на българска кирилица днес в Смолянска област ли? “СтоманЕво” вместо “СтоманОво” и “ЧурУково” вместо “ЧурЕково”.

5. Неотдавна имаше изложба “Европейската кухня”, където провинциални фирмаджии лансираха суджук с турското име на селище в Първомайско (изцяло населено с Беломорски и Одрински бежанци впрочем!). Сочната секретарка простичко обясняваше, че марката била такава, защото “едно време суджукът в това село бил правен от тамошните турци, които се изселили, но майсторлъкът останал.” Да, ама в суджука имаше и... свинско!

6. До неотдавна на пазара се ширеше водка “Горна Джумая” от Благоевград!

7. В зората на демокрацията родопска мандричка от с. Еховец пусна кашкавал с марка “Палас” (сиреч дн. Рудозем).

8. Магистралата Пловдив-София е накичена с “търговски слогъни” (“Сите българи сити”), Кой стои зад гавраджийската игра на думи, рекламираща в екшън-стил колбасите “Оренда” (оренда е старобългарска дума обаче!)?

За жалост, българският манталитет често робува на крилатата фраза “Всичко Мара втасала...”, та сега пък ще се вглеждаме и в наименованията. Е, тогава защо се чудим, че в Скопие “научарите” директно наричат сегашното население на България “турано-бугари”, а преди 5-6 години гърци ми бяха донесли пътеводител “Вулгария ме(и) Анатолики (Източна) Румелия”. В същата тази Гърция пред българоезичните мюсюлмански селища табелите са само на гръцки - няма дори английска латиница!

Кой ще оценява баланса между “емоционалните решения”, държавноприетата английска латиница и етнопартийния “инатлък”?

Явно много въпроси ще останат без отговори. Докато пишех, задавах си въпроса дали сме толкова изкривени, защото ни е сбъркан чипа, както твърдеше „Негово Величество”, или има и друга причина? Засега отговорът ми клони към „чипа”...

И още един случай. Александър Барбов, възпитано и прилежно етнобългарче от Молдова, мой познат, следваше в България, после стана водещ на кулинарно предаване. Върти се около “тенджурите” и размишлява, смаях се, като видях клип на Саша Барбов, в който демонстрираше шопска салата, а “шопите” бяха обявени за етногрупа, населяваща освен Софийското поле и източните райони на Югославия (!) и Република Македония...

Такива неща по въпроса за имената.

Очевидно проблемът ще се решава в близко бъдеще, но дано акълът ни дойде първия, а не втория път...

 

***

Писателят Никола ИНДЖОВ:

ПРОМЕНИТЕ В ТОПОНИМИЯТА ДА СТАВАТ НА АКАДЕМИЧНО НИВО

Случаят във Варна с преименуването на някои местности показва, че промените в топонимията не е достатъчно да се коментират на телевизионно и политическо ниво. На пуснатия в обръщение елементарен въпрос как биха се казвали някои днещни населении места, който очевидно е предназначен да предизвика иронично отношение към проблема, може да се противопостави същото питане - а как  щяха да се казват някои днешни градове, ако не им бяха дадени български имена? Ето някои примери: Ардино – Егри дере; Златоград  - Даръ даре; Ивайловград – Ортакьой; Крумовград – Кушу кавак; Тополовград – Кавакли; Смолян – Пашмакли; Асновград – Станимака; Свиленград - Мустафа паша...

Както личи, преименуването  не се е извършвало единственно посредством  механичен превод от един език на друг.

Още Иван Вазов в качеството си на министър на просвещението и академик участва в този процес, като има съществен принос в новата  национална топонимия чрез създаване на привлекателни названия - Стоянов мост, Черноочене, Минзухар и и т.н.

Проблемът има и един особено актуален аспект. При положение, че Турция стане член ЕС и държавните граници отпаднат, именно българската топонимия ще обозначава българското землище. И май че е време да помислим с какви имена на селища и местности ще попаднем в общата географска карта на единна Европа. Но това е на първо място обществена отговорност на БАН, на Министерствата на образованието и на културата, на Съюза на българските писатели и други институции със съответна компетентност.

***

Областният управител на Варна Иван Великов изрази готовност във вторник (14 януари) да пусне решението на Варненския общински съвет за преименуване на 215 варненски местности с турски имена, ако бъде прегласувано. На извънредна пресконференция Великов обяснява защо е спрял общинското решение. Първо, варненци не са били запознати предварително с проекта за промяната на имената, и второ, сесията е била свикана в нарушение на правилника за работата на общинския съвет. Сесията от 13 декември 2013 г. се е провела в петък, а според правилника на съвета тя трябвало да бъде в сряда.