ИСТИНА, КРАСОТА, СПРАВЕДЛИВОСТ

Александър ВОЛИНСКИ
Печат

Критикувайки философите от своето съвремие, Генон точно определя, че резултатите от ерата на Разума и Просвещението са довели до пълна профанация на Истината. „В традиционните цивилизации е почти невъзможно ситуация, в която човек да приписва тази или онази идея изключително на самия себе си. Ако все пак някому би дошло в главата нещо подобно, неговият авторитет веднага би паднал и доверието към него би било напълно подронено, при това самата идея би била оценена като безсмислена фантазия. Ако идеята е истинна - тя би принадлежала на всеки, който е способен да я разбере. Ако тя е лъжлива, то нейното изобретяване не може да представлява никаква ценност и вярата в нея няма да има никакъв смисъл. Истинската идея не може да бъде „нова”, така както Истината не се явява продукт на човешкия разум. Тя съществува независимо от нас и всичко, което ние можем да направим, е да се постараем да я разберем. Извън такова познание съществуват само грешки и заблуждения. Но нима съвременните хора, макар и в малка степен, са загрижени за истината? Нима у тях е останала, макар и някяква представа за това какво тя сама по себе си представлява? В дадения, както и много други случаи, думите окончателно загубиха всякакъв смисъл и някои съвременни прагматици стигат до това да се използва понятието „истина” към всичко това, което може да бъде практически полезно, тоест към това, което лежи съвършено отвъд пределите на интелектуалната сфера.

Впрочем отрицанието на истината, точно както и интелекта, обект на който се явява истината, е закономерно и логическо следствие от съвременната извратеност.”

В крайна сметка, Истината представлява сама по себе си и е една и съща с това, което се нарича „неподвижен двигател”. По аналогия с мисловно-волевия акт на човека, ако някой предмет на мислене е станал цел , той е длъжен да представлява сам по себе си някакво благо, отсъстващо в дадения момент. Това благо или съвършенство, мислещият е длъжен да има като потенциал, който се осъществява чрез волята. Движението в космически мащаб също се явява резултат от съчетанието на всички тези моменти: „неподвижният двигател” е абсолютното съвършенство на всичко в космоса като цяло. Волята е фундаментално свойство, изначално присъщо на всичко. Истината - това е източник на „добра воля”, Лъжата е източник на „зла воля”.

Проблемът се свежда към възможността за различаването им. Геноновският традиционализъм оставя правото на Знание на истината само за особена каста посветени, способни на интелектуална интуиция за трансцедентното Благо, в пълно съответствие с Платон и в противоречие с Аристотел.

Сложността на решението на въпроса за Абсолютната Истина и нейното знание заставят да се търсят решения на проблемите в други проекции на Абсолюта, в частност в Красотата.

В най-общото определение познаването на Красотата се свежда към категорията Форма. Доколкото самите категории, определени от Кант, са „форми на познание”, то Формата е условие за познание. В съвременния научен жаргон е прието с повод и без повод да се употребяват термините „структура”, „схема”, „форма” (Gestalt), които актуализират универсалната идея за Формата. Хегел определя художественото творчество като удвоение на себе си във формите на външния свят. В отличие от прагматично направената стока - настоящото творчество е насочено към универсална потребност, към Красотата, която е следствие от обективно съществуващи универсални естетически форми. Но естетизираната Красота, така нареченият „гламур”, откъсната от Истината, не може да бъде част от Архе.

За Аристотел пределна красота притежава Космосът, като противоположност на Хаоса, което свързва естетиката с категорията „ред”.

Социалният порядък и хармония е основното съдържание на понятието Справедливост. Ако Красотата я определяме чрез Формата, то Справедливостта трябва да се определя чрез Нормата.

Обсъждайки социалния хаос, Генон дава някои важни определения:Чисто социалните трансформации никога не могат да доведат до установяване на истинска стабилност и ако се изпусне необходимостта от изначално съгласие по отношение на основополагащите и абсолютни принципи, (отнасящи се до чисто социалната действителност) - в тази област се налага всеки път да се започне наново. За това ние сме дълбоко убедени, че политическото ниво на цивилизациите не е нищо друго, освен външно колективно изразяване на общоприетия в даден период тип мислене.”

Когато говорят за Норма в теория на вероятностите, разбира се кривата на разпределение на вероятностите. Типът на социално мислене задава колективно действие, като набор от постъпки, съставляващи кривата на нормалното разпределение на Гаус. Числото на нормативни постъпки е винаги максимално, именно затова те са нормативни и следователно справедливи. Ако социалното действие не съответства на социалните норми, настъпва Хаос.

Кой задава типа мислене и норми на поведение? Генон е абсолютно убеден – елитът. „Истинският елит може да бъде само интелектуалнитя елит. Затова и съвременната демокрация може да възникне само там, където истинската интелектуалност не съществува, което се наблюдава в съвременния свят. Обаче никакво равенство на практика не съществува и независимо от опитите да се доведе всичко до едно ниво, различията между хората никога не изчезват докрай. Това заставя (въпреки самата логика на демокрацията) да се изобретяват различни лъжливи или псевдойерархични висши нива, често претендиращи за това да се считат единствен истински елит.

Лъжливите йерархии се градят винаги на относителни и условни основания от чисто материален характер. В качеството на единствено социално различие съвременните демократични общества признават само различието в материалното положение. Тоест - параметри чисто материални и количествени, и това се явява единствената форма на неравенство, допускана от демократичните режими, материални и количествени сами по себе си в своята основа. Даже тия, които се застъпват против такова положение на нещата (подобно на нашите „борци” против олигархията - бел. прев.) са неспособни да предложат някакво действено средство за изправяне на съществуващата аномалия, дължаща се на отсъствие на обръщането към принципите на висшия порядък и даже непрекъснато задълбочават в негативен план актуалната ситуация. Тук борбата се разгръща между различни аспекти на демокрацията, които в голяма или малка степен акцентират върху егалитарната тенденция (при нас се заговори за „пряка демокрация” - бел. прев.), точно както в други случаи е ставало дума за борбата между различни аспекти на индивидуализма.

Фактически демократизмът и индивидуализмът в края на краищата съвпадат. Всички тези съображения позволяват ясно да се разбере същността на социалната ситуация в съвременния свят и заедно с това показват единствено възможния изход от хаоса в социалната система, както и във всички останали: този изход е възстановяването на истинската интелектуалност, която е длъжна да доведе до поредното формиране на новия, истинския елит.”

 

Превод: арх. Чавдар ЙОТОВ

 

Бележки на преводача:

 

1. Архе – от гр. начало, принцип

2. Неподвижен двигател – в учението на Аристотел за “ентелехията”, за “формата на всички форми”, за световния разум, за бога - се разкрива неговият идеализъм, който прераства в теология. Световният разум, наричан “първият двигател”, е формата, която съвсем не е свързана с материята. Същевременно това е крайната причина, целта на всички природни явления и тяхната произвеждаща причина. Според Аристотел “първият двигател”, бидейки сам неподвижен, привежда целия свят в целесъобразно движение.

3. Гламур - очарование, обаяние, основано на принципа на хедонизма, естетически феномен, свързан с културата на масово потребление, модата и шоубизнеса; гламурът е характерен с акцент на разкоша и външния блясък.

4. Рене Генон (Renй Guйnon, 15 ноемри 1886, Блуа, Франция - 7 януари 1951, Кайро , Египет), е френски философ, най-влиятелната фигура в областта на метафизиката и традиционализма. Автор на трудове, чиято тематика варира от метафизиката и изследване на традицията до символизма и инициацията. Най-известни негови книга са: „Кризата на съвременния свят” – 1927 г.;  „Царството на количеството и знаците на времето” – 1945 г.