ТАЙНАТА НА ГЕРМАНСКАТА ХАРМОНИЯ

Ж. Зайферт, М. Илчева
Печат

Докато почти навсякъде по света редовно се стига до междупартийни караници и битки, в Германия всичко върви спокойно и хармонично. Тук политиците предпочитат да си разменят усмивки, вместо да се впускат в грозни кавги.

В германската политика всичко изглежда много хармонично. Политиците от различните партии не се обиждат един другиго. След избори не се стига до мръсни битки между победители и победени. А коалиционните преговори се водят в изключително спокойна атмосфера.

Така е и този път. “Официални снимки от сондажните разговори в Берлин няма, но пък поне менюто е известно: преговарящите са вечеряли картофена супа, а за десерт е имало сладкиш със сини сливи“ - така една германска телевизия започва репортажа си от последните сондажни разговори между християндемократи и социалдемократи. Малко след това пред камерата застава генералният секретар на Християнсоциалния съюз (ХСС) и казва със съвсем спокоен глас: “Сондажните разговори може и да доведат до коалиционни преговори. Но пък може и да не доведат дотам“. Генералният секретар на Християндемократическия съюз (ХДС) добавя на свой ред: “Преговаряхме интензивно и успяхме да развием добър усет за другата страна“. И всичко това само броени дни след предизборната битка, в която християндемократи и социалдемократи бяха изправени едни срещу други.

Корените на хармонията

ХДС и ХСС проведоха сондажни разговори дори със Зелените - партията, която до неотдавна бе един от най-големите врагове на мнозина християндемократи. Вярно, разговорите със Зелените завършиха без успех, но въпреки това всички участници в тях не пропуснаха да подчертаят, че атмосферата е била изненадващо приятна.

През това време светът наблюдаваше с недоумение случващото се в Германия. Защото в повечето други страни при подобни ситуации обикновено хвърчат искри. Когато в Италия или в Гърция има избори, Европа трепери обикновено до последно. Истинско щастие е, ако в тези две държави се стигне до сформирането на стабилно правителство, което да се задържи поне няколко месеца, в Украйна, Русия или Южна Корея обаче нерядко се стига до сбивания в парламента.

А в Германия? Там провеждат сондажни разговори. Съвсем спокойно и без бързане. Тази година политическите наблюдатели са убедени, че в крайна сметка ще се стигне до широка коалиция, като и двете партии ще твърдят, че са се наложили по най-важните за тях точки.

“Германската готовност за компромиси има дълга традиция“, казва Едгар Шолфрум от университета в Хайделберг. “Покрай германската история, която е пълна с обрати, обществото изпитва силна необходимост от сигурност и компромиси. Именно това обуславя специалната ни политическа култура“, добавя историкът.

И наистина: от основаването си Федералната република винаги е била управлявана от коалиции. В периода 1953-1955 християндемократът Конрад Аденауер дори кани три по-малки партии в правителството, макар че неговата партия има абсолютно мнозинство. Християндемократите и Либералите дълго време бяха смятани за “най-естествените“ коалиционни партньори, но Либералите са били в коалиция и със социалдемократите, които пък от своя страна са управлявали и със Зелените. Общо два пъти се е стигало до широка коалиция - тоест, до коалиция между християндемократи и социалдемократи. Почти всички коалиционни кабинети са изкарвали мандата си докрай - и са били успешни.

Германският манталитет

“Германският манталитет се различава доста от манталитета в другите страни“, смята писателят и психолог Щефан Грюневалд. “Ние, германците, нямаме ясно изразена национална идентичност и това ни прави неспокойни. Именно поради тази причина все търсим стабилност“, добавя той. Така че не е никак учудващо, че в Германия политиците предпочитат да си разменят усмивки, вместо да се впускат в кавги. Те знаят много добре, че мнозинството германци иска точно това.

В тази страна никой не обича конфронтацията. При наличието и на най-малките наченки на някакъв по-сериозен спор, съответната партия веднага бива наказвана от две страни: от медиите и от избирателите.

Вярно, че всичко това води до политическа стабилност и много по-ефективна политика, отколкото другаде по света. “Само че в една демократична държава компромисът трябва да идва винаги накрая, а не още в началото. Продуктивните спорове са част от демокрацията. Те я поддържат жива“, казва историкът Едгар Волфрум.

И все пак: твърди се, че по време на вторите сондажни разговори между християндемократи и социалдемократи се е стигнало до сериозни противоречия. А и за вечеря е имало не картофена супа, а наденички...

 

Ж. Зайферт, М. Илчева

Дойче веле

17.10.2013