РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ – ОТ БЕН ГЪН ДО БЕН ТЪРПИН

Атанас СТОЙЧЕВ
Печат

„В момента виждате как Бен Търпин прескача по-малката локва, за да попадне в по-голямата“

(текст към видеозаставката на популярния през 70-те години комедиен сериал „Тези луди филми“)

Нашият президент Росен Плевнелиев е ненадминат в таланта си постоянно да цопва във все по-големи локви, без да се усети, че е вече до гуша в тресавището на политическата си несъстоятелност. Но странно! Очевидно лишен от всякакви верни ориентири, той продължава да твори гаф след гаф. Всичко би било много забавно, ако си бе останал само експерт, учен дори, който не иска и да чува да се занимава с политика, както твърдеше безспирно месеци наред, преди да го назначат за кандидат-президент. Но не би.

Типинг-пойнтовците, неговите повратливи приятели от т. нар. кръг “България 2020” Цветелина Бориславова, Иво Прокопиев, Иван Кръстев, му определиха друга съдба още при първите признаци, че техният проект ГЕРБ се пропуква, даже срутва, че регистрираната като политическа партия клиентела все повече се утвърждава в масовото съзнание като организирана престъпна група. Някой спешно трябваше да смекчи този образ на управляващите “граждани за европейско развитие на България”, да го замъгли до неразпознаваемост, да отложи неизбежното.

Тук няма да изброяваме дата по дата какви ги стори и изговори у нас и по света назначенецът на “Дондуков” 2 само за година и осем месеца президентстване. “Календарът на успехите” му е достоен за самостоятелно изследване. Само ще отбележим, че до навечерието на зимните протести от 2012/13 г. Плевнелиев безгрижно топлеше стола на държавния глава, заплют от наставника му за след пет години, броеше дните до края на мандата както стар войник-артелчик срока до уволнение. И управляващи, и медии снизходително му прощаваха като на неразумно харчещ хлапак в сладкарница.

Но се случи “повратната точка”. “Наставникът” панически хвърли оставка, и на “гения” му се наложи да поработи, нещо повече, да поеме и отговорност. Парламентарните избори сложиха край на безгрижието, казионните медии му обърнаха гръб, приятелите му от ГЕРБ се хванаха за гушите. Така както далаверата ги събра навремето, така пак далаверата и ги раздели, някои даже изокаха “Баста!”. Пък и хегемонът неблагодарно обърна гръб към туземния администратор. Мъка!

В резултат държавният ни глава днес е един самотник, достоен в известен смисъл за съжаление. Това обаче не му пречи да продължава с глупотевините си с повод и без повод. Само от началото на септември досега ги изприказва едни, че човек недоумява има ли система в неговата лудост.

Да се вгледаме хронологично и тематично в по-впечатляващите.

На 2 септември, в кулминацията на сирийската криза, с типичния рефлекс на комсомолски секретар, Плевнелиев заяви, че позицията му по отношение на кризата в Сирия съвпадала с тази позицията на президента на САЩ Барак Обама. Ще припомним, че тогава Обама все още нямаше избистрена позиция относно това дали да предприеме военна операция срещу режима в Дамаск, военната му реторика имаше информационен характер с адрес предстоящата среща на Г-8 в Санкт Петербург, където големите в геополитиката търгуваха други неща помежду си. Случаят с изявлението на нашия президент обаче е показателен за неспособността му за външнополитически анализ, пример за международна изолация, за дефицит на лично мнение. Последното е нечувана за него привилегия. А ако случайно го има, обикновено не е съгласен с него. И дума не може да става пък да калкулира националния интерес в световния гамбит.

Пак във външнополитически аспект, на 11 септември Плевнелиев, с цел да напомни за себе си на Вашингтон и целокупната евроатлантическа общност, направи впечатляваща по неправомерност аналогия между американския 9/11 и атентата срещу израелските туристи през м. г. на летище “Сарафово”. „Ние също изпитахме нашия “Nine Elevenи това стана с атентата в Сарафово... когато сме интегрирани, сме силни”. Нали още в началото на мандата си декларира човекът, че само на Запад ще гледа, само там ще ни интегрира. Пропусна обаче като главнокомандващ да обяви война на “Хизбула”. Те са от Югоизток.

На 6 септември, в Деня на Съединението, реално осъзнал вътрешнополитическата си изолация, Плевнелиев призова да бъдат прекратени “всякакви братоубийствени послания” като “София не е България”, “Богати срещу бедни”, “Красиви срещу грозни”, “Протестиращи срещу контрапротестиращи”. Внушената му от недоброжелатени душеприказчици и провалилили се политически инженери стилистика бе завоалиран опит да се признае провала на вувузелстващия от юни насам срещу кабинета “Орешарски” протест. Който в началото бе безрезервно подкрепен от актуалния ни президент. Без да му мисли много-много. Късият му политически хоризонт му изигра лоша шега в амбицията му да се хареса на “красивите и образованите”, за сметка на останалия “кофти матреял”.

И за да бъде абсурдът пълен, на 21 септември, т. е. само две седмици по-късно, в навечерието на Деня на независимостта, бодряшки декларира: „Българският народ не е разединен и всеки, който се опитва да го разделя, няма да успее”. Успяхте, г-н Плевнелиев, и Вие, и тези преди Вас, и тези, които стоят зад Вас! Това не може да не ви се признае.

И това не е всичко, както се казва в популярните телевизионни реклами. Оказва  се, че докато българският народ, който е в “братоубийствена война” и в същото време “не е разединен”, „в момента в страната ни има политическа и парламентарна криза, защото това Народно събрание не функционира съобразно очакванията на гражданите“, заяви на 3 октомври президентът Росен Плевнелиев. За собствения принос за институционалната вина у нас на Негова скромност – нито дума. Иначе се прави на помирител, но никой не го иска вече, защото по-скоро го играе политически комисионер, живеещ все още с инерцията на остатъчния си авторитет, нуждаещ се спешно от презареждане.

Да, ама глупостта е като кашлицата, не можеш да я скриеш.За мен “у дома” е Югоизточна Европа“, заяви президентът ни на 15 октомври. „Радвам се на всяка фабрика в Хърватия, на всяка фабрика в Сърбия, защото това означава заетост и у нас. Регионът никога не е бил в по-добра форма за просперитет, сътрудничеството ще изведе страните ни от тежката икономическа криза.“ Да се смееш ли, или да плачеш на несресаните мисли на държавния ни уж глава? Скромен марсианец. Домът му, значи, бил Югоизточна Европа, от Халкидики до Дубровник един вид, с междинна спирка Неврокоп.

Така логично стигаме до „черешката на тортата“ – скандалът от миналата седмица относно „скромния“ му имот на Халкидики, платен кеш, в брой и на ръка за 700 хил. евро. Което си документирано надлежно от гръцкия нотариус. Колкото и купувачът да твърди обратното, пък бил той и държавен глава. Временен.

Казват, че като ученик съучениците на Росен го наричали Бен Гън, имайки предвид онзи нещастен пират от „Островът на съкровищата”, изоставен там заради някакви грехове от другите корсари. Днешният зрял Росен, отново е изоставен от същите такива „пирати“, които го внедриха в Голямата къща на „Дондуков“ 2. Той обаче предпочита са се държи като персонажите на Бен Търпин от доброто старо време на немите кинокомедии - да прескача по-малката локва, за да попадне в по-голямата; по няколко пъти да настъпва една и съща мотика. Това обаче не ни разсмива.

Откъснат от всякаква реалност, в състояние на свободно падане, за президента-андроид животът е ресторант на края на Вселената, офшорна зона, в която зад гарантирана платена в кеш анонимност можеш да скриеш собствените си комплекси, да изхвърлиш ненужния вече баласт от индивидуалната си биография, отписвайки години, роднини и себе дори като лош пасив от баланса на затънала в дългове фирма. Е, няма такъв одитор, който да завери сенчестия ти отчет. Сметката е представена, падежът е скоро. Обратното броене до оставката започна.