РАЖДАНЕТО НА ОЩЕ ЕДНА ТИКВА...

Петко ПЕТКОВ
Печат

• А ВРЕМЕТО СИ ТЕЧЕ ЛИ, ТЕЧЕ

От ГЕРБ доказаха безусловно, че са в състояние целогодишно да раждат тикви и кратуни, и това доказва несмисленото им поведение в последните седмици, серията от вотове на недоверие, които се опитват да прокарат и елементарните им анализи на случващото. Внесоха в парламента нов, и също толкова безсмислен колкото и първия вот на недоверие към кабинета „Орешарски” - заради заради инфраструктурната политика на правителството, в резултат на която България щяла да изгуби европейски пари и трябвало да строи тунела под Шипка и магистрала „Хемус” с бюджетни средства. Олеле! Ами ако Бойко Борисов беше премиер, щеше сигурно да отмени световната криза и политиката на затягане на колана от страна на ЕС. А пък от Брюксел да се изпотрепят да ни предлагат пари за инфраструктурни проекти... Само че герберските твърдения, че ЕК спряла парите за инфраструктура на България бяха опровергани от ексминистъра на регионалното развитие Лиляна Павлова в предаването „Всяка неделя” (13 октомври). Тогава подсъдимият Цветан Цветанов, който огласи лъжата, призна, че бил подведен (!) от своите. Имало само една опасност - тези пари да бъдат спрени, ако до края на годината правителството не представи в Брюксел апликационна форма, като да осигури съфинансиране.

Оказа се, че ГЕРБ просто били „загрижени” за бъдещето на България, така каза г-жа Павлова. Затова внесли вот на недоверие към кабинета „Орешарски”.

Вотът бе обсъден и резултатите са известни – не мина. Друг резултат е безсмислено отлетялото парламентарно време.

Ако днешното правителство, което управлява под натиск от четири месеца, може да бъде обвинявано заради политиката на регионалното развитие и инфраструктурата, защо София, която от 2005 г. се управлява от ГЕРБ, все още няма завод за преработка на битовите отпадъци?

Едва наскоро Софийска община получи европейско разрешение и да възложи строителството на въпросния завод на гръцката фирма „Актор – Хелектор”. Подписването на договора с нея трябва да стане до края на ноември 2013 г., а изграждането на завода да завърши до края на 2015 г. Размерът на рушвета остава тайна... Обаче никой не поиска оставката на кметицата.

Друга „тиква” след двата вота на недоверие беше самохвалното твърдение на Борисов, че за 3,5 години ГЕРБ свършили повече работа, отколкото предишните за 20 години. Съдържанието на гербавото „добро” се състои в прословутите магистрали, пречиствателни станции и спортни зали, на някои от които Борисов продължава да реже ленти и като опозиционер, например спортната зала в Пловдив, само дето не прелита до мястото на ленторязането с правителствения „Авио отряд 28” или с военни хеликоптери. За изоставените след наводненията и земетресенията домове в с. Бисер и Пернишко – нито дума! Ето за това би трябвало да подведат Цветанов под съдебна отговорност - понеже като вицепремиер отговаряше и за преодоляването на последиците от стихийните бедствия. Прокуратурата също така би могла да се самосезира за некачественото пътно строителство по времето на Росен Плевнелиев и Лиляна Павлова. Доказателството е налице – разрушаващата се облицовка на тунела на АМ „Люлин” и пропадналите пътни участъци по магистрала „Тракия”. Но... млъкни сърце!

Вторият вот на недоверие, внесен от ГЕРБ, бе не само безсмислен и обречен на провал акт, но и твърде нахален опит за отклоняване на вниманието от тефтерчето на Филип Златанов с инициалите Б.Б., Ц.Ц., И.Ф, Р.П. и др. След като в продължение на два месеца „герберунгелите” (както наричат активистите на ГЕРБ по форумите) „протестираха”, събирайки тен по плажовете, да се упрекват тези, които все пак работят, е повече от нахалство! Дори гладната стачка на 39-те трая по-малко от тази „неочаквана ваканция” на ГЕРБ и имаше някаква що-годе формулирана цел. След нея СДС спечели „с малко, но завинаги” парламентарните избори и подпомогнат от „нашите приятели от ДПС”, сформира правителство, начело с Филип Димитров. След това и „нашите приятели”, и „сините люспи”, и президентът Желев изпързаляха аджамията Филип Димитров - той поиска вот на доверие заради албанската оръжейна афера, а получи... недоверие.

Така СДС престоя в опозиция до април 1997 г., когато премиер стана Иван Костов и сложи кръст на коалицията СДС, заменяйки я с вождистка партия. Сиреч, дори седесарите не биха могли да твърдят, че целта оправдава средствата, но на 12 май 2013 г. бяха изхвърлени от НС и сега се опитват да излъжат десния избирател с някакъв тюрлюгювеч, наречен Реформаторски блок.

На какво ли разчитат ГЕРБ, внасяйки вотове на недоверие, без да участват в дискусиите и гласуването по някои от тях?! Оправдаваха се с отсъствието на „Атака”, но това е меко казано несериозно. Никоя нормална опозиционна партия не би пропуснала възможността да си направи безплатна реклама чрез участие в дебати по вота на недоверие, които се предават от националните медии.

А какво направи Борисов? Първия път обвини председателя на НС Михаил Миков, че не му осигурил необходимия кворум от 121 депутати и изведе цялата група на ГЕРБ вън. И понеже без „Атака” управляващите нямало как да осигурят кворум (и при отсъствието на ПГ на ГЕРБ), реши и обяви, че управлението разчита на подкрепата на Волен Сидеров, а пък неговата „Атака”, видите ли, я гледали с лошо око от ЕНП и ПЕС. Защо никой не се разсърди на „Атака”, когато две години подкрепяше ГЕРБ? А сега атакистите били ултраси и тем подобни... Не е нужно много ум, за да си обясни човек днешната позиция на „Атака”, не трябват нови избори и връщане на власт на Б.Б. и Цветанов.

Историята обаче е пълна с примери на коалиции между привидно несъвместими политически партии, коалиции от страх или по целесъобразност. Включително в Германия, където ХДС и ГСДП вече са управлявали заедно и пак преговарят за коалиция. Нима ако ЕС не беше заплашил Австрия с изключване, Партията на свободата на Йорг Хайдер нямаше да е съуправляваща?

Няма по сляп от този, който не иска да види и по-глух от този, който не иска да чуе.

Затова видни гербери и техните „присъдружни” журналисти, социолози и политолози опяват от телевизионните екрани за „зависимостта” на кабинета „Орешарски” от ПП „Атака”. А тази „зависимост” е двустранна и беше предопределена от избирателите. Приказките, че това НС и този кабинет били нелегитимни, понеже народът не бил гласувал за коалиция на трите партии, са за наивници. Съставянето на правителство е въпрос не само на идеологическа съвместимост, а и на парламентарна аритметика. Да не би избирателят през 2009 г. да е гласувал „Атака”, ДСБ, СДС и РЗС да подкрепят правителството на ГЕРБ, които имаха 117 депутати? Ако ГЕРБ искат НС да не зависи от „Атака”, сами щяха да осигурят необходимия кворум. Но как, след като лидерът им Б. Борисов смята, че ролята на опозицията е просто да пречи на управляващите независимо от цената?! Само че когато опозицията пречи на обсъждането и гласуването на собствените си предложения за вот на недоверие, някой трябва да се обърне към психотерапевтите. Обсъждането и гласуването на поредния герберски вот на всичко отгоре съвпадна с решението на Конституционния съд, че Делян Пеевски трябва да се върне в парламента. На практика КС отказа да се занимава с казуса, измислен от ГЕРБ. Така че няма защо герберите да осъждат позицията на КС, и нямаше защо да се възмущават, че КС не касира изборите от 12 май 2013 г.

Решенията на КС не се коментират, изпълняват се. Още повече, че съставът му бе попълнен тъкмо от парламентарното мнозинство на ГЕРБ, преди Борисов да абдикира. И главният прокурор си го „избраха” гербери, нали така?

След всичките си кадрови провали Борисов твърди: „Най-добрите професионалисти са в ГЕРБ”! Боже пази от такива „професионалисти”, които биват подгонени от собствените си креатури, щом изгубят изпълнителната власт! Такава опозиция е манна небесна за управляващите, но за страната е същинско природно бедствие.

Народното събрание отхвърли втория вот на недоверие срещу кабинета “Орешарски” за провал в регионалната политика. “За” гласуваха 93 депутати, “Против” - 118, въздържали се - 20. След гласуването депутатите на ГЕРБ започнаха да скандират “Оставка”...

„Ще продължим да работим за по-балансирано развитие на регионите - каза премиерът Пламен Орешарски след отхвърления вот. - Регионалните различия се задълбочават. Регионалната политика е една от политиките с много дългосрочни параметри. Днешната регионална политика има предпоставки в последните години. Дори и да реализираме всичките си програмни намерения по балансирано развитие на регионите, едва ли ще успеем да заличим изцяло различията... Важното е да обърнем тенденциите и да спре раздалечаването между големите центрове и малките населени места”, подчерта Пламен Орешарски.

И като си припомним резултатите от първия вот, който бе отхвърлен на 2 октомври, като видим и отхвърления на 17 октомври вот на недоверие за регионалната политика, стана ясно, че ГЕРБ щели да внесат на 18 октомври, в петък, и и трети вот на недоверие по темата за българския Лувър... В навечерието му обаче бе обявено, че нямало да го внесат, „понеже има много теми, по които правителството заслужава вот на недоверие, първо ще се съобразя с колегите, защото по различни теми искат вот”, заявил Борисов. Пред журналисти обяснил, че ще изчака няколко дни, преди да обяви поредната тема за вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски. Чакаме, но с досада.

Дали пък ГЕРБ няма да поиска и вот на недоверие заради кризата с бежанците? Това ще бъде „черешката на тортата” наистина, защото несвършеното от Цветан Цветанов ни остави извън Шенген. Нищо чудно и за проникналите у нас активисти на „Ал Каида” Борисов и Цветанов да обвинят сегашното правителство... Само че кой беше първи и вице при атентата на летище „Сарафово”? Б. Б. и Цв. Цв. или Пламен Орешарски и Цветлин Йовчев? Нима за 3-4 месеца което и да е правителство би могло да осигури пари и за вдигане на доходите, и за социалните помощи, и за хотелски условия на прииждащите бежанци? Кое пречеше на г-жа Фандъкова да предвиди тази криза още по времето, когато шеф на българите беше Бойко Борисов? Нищо. Ама нали прерязването на лентата на някое училище, подготвено за настаняване на бежанци, не е достатъчно атрактивно за Бойко Борисов? Друго си е да „открива” еднокилометрови участъци от софийски булеварди или магистрали, спортни зали и т.н.

Позоваването на Борисов на онези 20 години, през които предишните управляващи са направили по-малко, отколкото ГЕРБ за 3,5 години, наподобява думите на Георги Димитров, че „за 15-20 години трябва да постигнем това, което други народи, при други условия са постигали за столетие”. Но имаше и друг крилат израз от времената на Тодор Живков, че цялата пара отива в свирката (на локомотива сиреч). Следователно, на Бойко-Борисовите сентенции следва да се гледа като на обикновена пропагандна пушилка, целяща да накара избирателя да забрави поразиите на Б. Б., Дянков, Цв. Цветанов, Тр. Трайков, Дел. Добрев, Серг. Игнатов, Рос. Плевнелиев, Иск. Фидосова, Д. Атанасова...

Когато бивш пожарникар, силов охранител и полицай, стигнал до поста премиер, или бивш физкултурник, станал вицепремиер и шеф на МВР, говорят за професионализъм, вижте дали слънцето не е изгряло от запад... В интернет, на когото повечето хора се доверяват, има данни и за произхода на герберските министри, депутати, кметове, общински съветници или директори на държавни агенции, като едни от тези върли демократи от най-ново поколение са деца и внуци на членове или началници на отдели в ЦК на БКП, на секретари на ОК и ГК на БКП... други са били щатни партийни и комсомолски секретари, трети - чеда на щатни служители на ДС, толкова хулена от гербавите първенци. Днес, разбира се, те са обхванати от амнезия за своя произход, превърнали са се в яростни „демокраДци” и любители на меда в трите каци, за които говори президентът Р. Плевнелиев. За четвъртата каца – кипърските, сейшелските, малдивските и други офшорки, да не говорим...

Вярно е, че от тикви се раждат тикви, а от кратуни - кратуни, но тези синковци са надминали далеч своите деди. Наглостта им е направо космическа.