СПОМЕНИ И РАЗКАЗИ

Йоаким БАКАЛОВ
Печат

137 години от Априлското въстание

“В училището и в града [Севлиево] се носеше тайно мълва, че скоро ще има въстание, че се очаква голяма някаква разправия между турци и българи, че в Херцеговина, в Сърбия, във Влашко и в Русия се правят големи приготовления за борба с турците. /.../ Тогава имах случай да виждам често пъти габровеца Цанко Дюстабанов. Той имаше воденица зад моста, по пътя за Търново. Много често пъти, когато бивахме в училището, Цанко дохождаше при учителя Захария Даскалов от Трявна, преподавател по френски език, който живееше в източната стая на х. Стояновото училище, в долния етаж. Между другарите се знаеше, че Цанко е свършил образованието си в Цариград и знаел отлично турски и французки. В м. априлий мълвата за въстанието толкова се беше засилила, че уроците в училището се прекратиха от само себе си. С Първана решихме, че в Севлиево има по-голяма опасност от турския гняв, отколкото в Батошево /.../ и като си взехме само по една риза за преобличане, стигнахме пеша в Батошево /.../ Прекарахме у дома два дена и две нощи и от всичко, каквото можеше да се знае в Батошево, стана явно, че нещо лошо се очаква; но отгде? Кога? Никой не можеше да каже.

В Батошево се разчу, че Ст. Пешев е избягал някъде и турците, страшно разярени, го търсят. След няколко дни пристигнали хора от Севлиево и донесоха известието, че Ст. Ив. Пешев, предаден от някого си, бил уловен в Севлиево и затворен в конака. Всички в Батошево, като чуха това, уплашиха се много. Знаеше се вече, че турците се готвят да избият българите. Очакваше се само кога ще започне клането. Всички явно вече говореха за това и не знаеха какво да правят /.../ На 28 априлий в Габрово вече знаели за въстанието в Панагюрище. Тук по работа в този ден бил батошевецът Боньо Боньов Шипката. Той узнал тая новина, преписал от някой свой познат песента на панагюрските въстаници “Боят настава, тупат сърца ни” и вечерта тя вече се пееше в Батошево. Същия ден, 28 априлий 1876 г., както се знае, излезе и четата на п. Харитона, тръгна към Балкана и пристигна, като в капан, в Дряновския манастир. А на 22 априлий 1876 г. по предложение на Димитра Денчев Видинлиев Цанко Дюстабанов бил избран от Хр. Топузанов, Хр. Конкилев, Екима Цанков, Г. Бочаров, Тотя Ив. х. Досьов и Н. Саранов за войвода на габровските въстаници. На 30 априлий вечерта в Габрово се взело решение да въстанат и габровчани под предводителството на Цанка Христов Дюстабанов.

Така на 1 май 1876 г. четата на Цанко излязла от Габрово и се отправила за Габровския манастир. /.../ След обсъждание въпроса от всички, събрани в четата, накъде ще трябва да отидат и защо, Цанко решил: “Аз мислех да отидем да помогнем на въстаниците в Дряновския манастир, но сега виждам, че това е невъзможно, защото ние сме малко, а отнигде няма известие за помощ. И от Севлиево нищо се не чува... само едно ни остава: да се навъртаме около балканските села и да гледаме по-дълго да се закрепим в Балкана. Който е съгласен с мене, да върви подире ми!” “Всички сме с тебе, войводо!” -  извикали въстаниците.

 

* Йоаким Георгиев Бакалов (1860 г., с. Батошево, Севлиевско, 1952 г., София) Завършва Петропавловската духовна семинария и Киевската духовна академия (1888 г.), учителства повече от четвърт век (1888-1922 г.) в Самоковското духовно и богословско училище и Софийската духовна семинария