„ЙЕЗУИТСКА ПРОЛЕТ” ВЪВ ВАТИКАНА

Олга ЧЕТВЕРИКОВА
Печат

Папа-латиноамериканец

На 13 март за нов понтифекс бе избран архиепископът на Буенос Айрес Хорхе Марио Берголио, взел името Франциск. Макар да не бе сред фаворитите на конклава, на изборите през 2005 г. той се оказа втори след Й. Ратцингер, така че изборът му не бива да се смята за неочакван. Съдейки по рекордно кратките срокове на работата на конклава, въпросът за новия папа вероятно е бил решен по-рано.

Новината в даденото събитие е, че Берголио стана първият понтифекс - латиноамериканец и първият папа йезуит.

Първият факт свидетелства за това, че в условията на резкия упадък на значението на католицизма в Европа нараства ролята на латиноамериканската църква. Въпреки това не си струва да изпадаме в илюзии. Развиващият се навсякъде процес на изместване на християнството обхваща и латиноамериканския континент, включително Аржентина. В този план е показателно, че Аржентина, където е провъзгласена пълна свобода на вероизповеданията, е единствената страна от Латинска Америка, в която са узаконени еднополовите бракове (това стана през юли 2010 г.) 6. Както заяви бившият епископ на Паленсия Николас Кастеланос, съгласно изследвания, проведени от католическото общество „Света Мария” сред латиноамериканската младеж, католическата църква в настоящото време не се ползва с никакво доверие 7. Самият Ватикан, по твърденията на добре запознати със ситуацията свещенослужители, днес не се явява авторитет за католиците в Латинска Америка, малцина му се доверяват. Така че избирането за папа на латиноамериканец не толкова свидетелства за силата на латиноамериканския католицизъм, колкото, напротив, призвано е да укрепи отслабналия авторитет на Светия престол на континента.

Особено символично е, че това се случи едновременно с кончината  на Уго Чавес, който въплъщаваше антиглобалистката Латинска Америка. Известно е, че самият Чавес предполагаше, че раковото му заболяване е предизвикано изкуствено, както и у други латиноамерикански политици лявоцентристи (в частност у аржентинския президент Кристина Фернандес), борещи се за ускоряване на южноамериканската интеграция в противовес на доминирането на САЩ 8. Що се отнася до отношенията на Чавес с църквата, то те бяха толкова напрегнати, че в бъдеще не бе изключен и разрив между Венецуела и Ватикана, поддържащ опозицията на президента. В една от своите речи Чавес се изказа за католическите свещеници по следния начин: „Те все още си мислят, че са господстващата сила в държавата. Забравете за това, пещерни обитатели!”. Известно е, че венецуелският президент оказваше подкрепа на „Реформираната католическа църква на Венецуела”, симпатизираща на неговия проект. А нейни свещеници се явяват клирици със забрана да служат от католическите епископи заради различни канонични нарушения: междувпрочем те се обявяват срещу задължителния целибат * , не считат хомосексуализма за грях, допускат развода и пр.

Затова идването на латиноамерикански папа трябва да ознаменува видимо „залеза” на епохата на Чавес и да символизира предаването на щафетата от „народните политици” към „народната църква”, и не случайно изпълняващият длъжността президент на Венецуела Николас Мадуро даже си позволи такова заявление: „Ние знаем, че нашият команданте достигна тези висоти, той се намира срещу Христа. Нещо е направил, щото папа да стане южнамериканец... и Христос каза – дойде времето на Латинска Америка9.

Фактически става дума за това католическата църква да прихване социалните лозунги на национално мислещите политици, но да им придаде такова съдържание, което да ги направи безопасни за глобалния елит.

Папа-йезуит

Сензационният характер на новината за първия латиноамериканец на престола засенчи все пак много по-важния факт, че за първи път в историята на църквата папа стана член на „Обществото на Исус” – най-влиятелната, най-могъщата, най-активната и добре структурирана католическа организация, отговаряща за формиране съзнанието на управленските елити, способни ефективно да действат в условията на новия световен ред.

Създаден в самия разгар на Реформацията заради спасяването на папската власт, Орденът на йезуитите се отличавал с това, че към обичайните три монашески обета добавил обет за безпрекословно послушание и вярно служене на папата. Свойствена му е най-жестока полувоенна дисциплина, шлифована система за управление и безпрекословно подчинение на началството. Така че не случайно наричат генералния предстоятел на Ордена „генерала” или „черния папа” (по цвета на облеклото). Главното изискване, предявявано към йезуита, е абсолютното послушание. Именно на това учи основателят на Ордена Игнатий Лойола в своите „Духовни упражнения”: йезуитът „трябва да гледа на по-старшия като на самия Христа, той трябва да се подчинява на старшия като труп, който може да се преобръща във всички направления, като пръчка, която се подчинява на всяко движение, като лоена топка, която може да се видоизменя и разтяга във всички посоки”.

Тази йезуитска техника за достигане на пълно подчинение на личността предизвикала най-голям интерес у ръководителите на нацистка Германия. По признанието на Валтер Шеленберг, шеф на службата за безопасност на СС, именно според принципите на Ордена на йезуитите Химлер е изграждал организацията на СС. За него на свой ред Хитлер казвал: „Аз виждам в него нашия Игнатий Лойола”. Орденът е послужил и като основа за формирането на различни спецслужби.

Своята дейност Орденът е концентрирал изначално върху три направления, които и днес определят неговото направление: образование, мисионерска дейност и изповед. Съответно йезуитите са се прославили и се славят и досега като учители, мисионери и духовници, действайки едновременно в качеството им на агенти на Ватикана и на спецслужбите. За успеха си в своята мисионерска дейност те са задължени на изработилите уникалния, характерен само за тях метод на културна адаптация и мимикрия, позволяващ им да проникват в организациите на всякакви религиозни конфесии и да се приспособяват към каквито и да е социално-културни условия. Именно те са разработили най-гъвкавите методи за работа с Православните църкви. Особено на това поприще се е прославил френският йезуит Михаил д’Ербини, застанал начело на Комисията Pro Russia, създадена през 1925 г. при Конгрегацията за Източната църква с цел подготовка на кадри от свещенослужители, приемливи за Съветска Русия. Особено значение се придавало на криптокатолицизма (тайния католицизъм), в съответствие с което на патриаршеския престол в Русия се планирало да се възкачи епископ, тайно положил клетва пред папата, тоест тайно преминал към католицизма. Криптокатолицизмът е удобен с това, че не изисква формален разрив с Православната църква. Той предполага негласно приемане на духовно лице в същински сан в лоното на католицизма, тоест в евхаристично общение и йерархична връзка с римския епископ, и продължаване на неговото служение в Православната църква с цел постепенно насаждане сред енориашите на симпатии към Светия престол и католическото учение.

С оглед ефективност в дейността им, на йезуитите се разрешава да водят светски начин на живот, да не афишират своята принадлежност към Ордена, да се ползват с широки привилегии и да носят отговорност само пред своето ръководство. Така че те лесно проникват в масонски и други окултни структури.

Във визитна картичка на Ордена се превърна знаменитият йезуитски морал, основан на приспособителната теология. Това позволява произволно да се тълкуват основните религиозно-нравствени изисквания и да се вграждат във възгледите и нравите на хората във всяко време и място, оправдавайки всяка безнравствена постъпка, ако такава не противоречи на главната цел – на положението, известно като „Целта оправдава средствата”.

Именно в системата на „нравственото богословие” на йезуитите, възпитали цели поколения представители на европейския католически (и не само – да си спомним за известни просветители) елит, могат да се намерят източниците на този „двоен морал”, превърнал се в един от ключовите принципи на западната дипломация и удобно оръжие за отстояване интересите на западните управляващи кръгове в световната политика. Именно затова думата „йезуит” е придобила преносно и крайно негативно значение в съзнанието на руския народ ** . И колкото и да са се опитвали отделни привърженици на православно-католическия „диалог” да преодолеят исторически създали се сред православните вярващи крайно отрицателни представи за йезуитите, те никога няма да го постигнат.

Водеща сфера в дейността на йезуитите е образованието

Тук те са постигнали най-високо ниво в развитието й и благодарение на него контролират интелектуални елити, държавни дейци от висш и среден ранг. Днес те издават повече от 1100 списания, които се четат от повече от 40 млн. души по света, ръководят 195 университета в цял свят 10, сред които Папския Грегориански университет в Рим, Сент-Луиския, Фордъмския и Джорджтаунския университети в САЩ (последният е единствената в САЩ дипломатическа школа) и др. Това им позволява да издигат свои хора на ключови позиции в държавните структури не само в Европа, но и в САЩ.

Достатъчно е да напомним, че йезуитски частни висши учебни заведения са завършили бившите ръководители на ЦРУ Уилям Кейси (Фордъмския университет), Джордж Тенет (Джорджтаун), Робърт Гейтс (Джорджтаун) и Леон Панета (университетът „Св. Клара”). Випускник на Фордъмския университет е и днешният директор на ЦРУ Джон Бренън.

Укрепването на позициите на Ордена и неговия генерал, разглежадани като най-важен инструмент в ръцете на Светия престол, с времето е позволило на йезуитите да придобият автономия и да започнат да контролират вече и самия Свети престол и решенията на понтифекса, да проникват в правителствените структури на различни страни и в наднационални сенчести организации, осъществявайки под формата на приспособяване на католическото учение към реалностите на живота формиране на единна световна религия.

Ще напомним, че именно йезуитът кардинал Августин Беа, влизащ в кръга на най-близките съветници на папата и оглавяващ партията на прогресистите, изигра решаваща роля в икуменическия преврат на Втория Ватикански събор (1962-1965 г.). Благодарение на личните връзки и контакти на този влиятелен масон и теолог-модернист (оглавяващ йезуитския Международен изследователски център към Папския Грегориански университет), се извърши сближаването на Светия престол с юдейски организации (Световния еврейски конгрес, “Бней Брит”), завършил с цялостна преоценка на християнското учение за юдаизма, означаващо фактически преход на позициите на юдео-християнството.

Специални работи, посветени на сенчестата страна на дейността на Ордена при Павел VI и Йоан Павел II, бяха написани от бившия йезуит Алберто Ривера и бившия епископ Жерар Буфар, отговорящи в продължение на шест години за преписката между папата и ръководителите на йезуитите и нарекли Обществото „истинският духовен контрольор” на новия световен ред, работещ за създаването на сенчесто транснационално правителство. За това също така говорят и изследванията на автори като Бил Хюс („Разобличеният враг” и „Тайната на терористите”) и Ерик Джон Фелпс („Убийците на Ватикана”) 11.

Разбира се, трябва да се вземе под внимание, че посочените работи са написани от позициите на защита на интересите на протестантите, но те много добре разкриват целите и методите на Ордена на йезуитите, позволяващи им ефективно да изпълняват поръчките на т. нар. световно задкулисие.

Мисията на новия папа

Избирането на папа-йезуит доказа, че цялата предшестваща титанична работа, насочена към изместването на Бенедикт XVI, не е била напразна. Промените започнаха и тяхната същност се свежда към следното. Ако по-рано ключовите католически ордени, осигуряващи взаимовръзката между различните представители на световната управляваща класа, са действали на тъмно, то днес те излизат на ниво пряко управление на Ватикана със съответстващото им разпределние на функциите, което ще позволи по най-ефективен начин да вградят католическата църква в създаващата се система на новия световен ред. Финансите на Ватикана преминаха под контрола на малтийците (те се заеха с „най-мръсната” работа по „избелването” на финансите), а Светия престол – под прекия контрол на йезуитите, които ще могат да се концентрират върху „мисионерската” дейност. И тук главната интрига се крие в нюансите.

Генералът на „Обществото на Исус” *** се подчинява непосредствено на понтифекса. Но ставайки папа, Берголио си остана член на Ордена, така че неговото поведение ще се определя от фактическите му отношения с ръководството на йезуитите, което ще бъде и реалният му „помощник”.

В лицето на Франциск се извърши фактическото сливане на властта на Ордена и църквата, така че самостоятелността на понтифекса е твърде относителна, и неволно се поставя въпросът: а кой папа реално ще управлява – „белият” или „черният”?

Самият Николас отбелязва, че характерна черта на Ордена е „особеното единство” с римските папи, с които йезуитите са свързани „с връзките на любовта и служенето” и че избирането на Берголио „открива за Църквата етап, пълен с надежди12.

Главните си усилия Орденът ще концентрира върху преустройството на системата на управление на Светия престол с цел освобождаването му от влиянието на старите вътрешноцърковни кланове, неспособни да реагират адекватно на ветровете на световните промени. В плановете на йезуитите влиза реформирането на Римската курия, което се заключава в децентрализация на властта, в интернационализацияа на ръководството, считано досега за „твърде римско”. Вероятно е курията да бъде съкратена, а структурата й опростена (и да бъде създаден нещо като Министерски съвет), което на свой ред ще способства за укрепването на позициите и самостоятелността на низовите католически организации, намиращи се под контрола на Ордена.

Главната задача на новото ръководство е

ускорена „нова евангелизация”

Зад красивата формула се скрива старо съдържание, чиято същност е в икуменическа откритост и междурелигиозен диалог, чиято цел е по-нататъшното размиване на християнството в „единна световна религия” под ръководството на римския папа, който самият пребивава под контрола на „по-големия брат”. В този план е показателно как топло приветства новия папа Световният еврейски конгрес (СЕК), чийто президент заяви, че те познават Франциск, който нееднократно е посещавал междуконфесионалните срещи, организирани от СЕК и латиноамериканския клон на конгреса. Също така подчерта, че новият папа е винаги открит за диалог и е способен да гради мостове между католичеството и другите религии, че както те се надяват, понтифексът ще вземе мерки по отношение на тези свещенослужители, които отричат съществуването на холокоста и че той ще заздрави връзките между Ватикана и Израел. Приятелят на папата Барух Теменбаум се изказва още по-топло: „Това е много обикновен човек, много скромен и духовен. Както никой друг, той е участвал във всички междурелигиозни срещи. Има много приятели равини, с които е публикувал свои книги. Той е посещавал много синагоги. Казвам го, не защото съм юдей, а защото това е човек, вдъхновен от дълбоко уважение към всички личности, които имат право на различия13. По-добре едва би могло да се каже.

Не бива да се забравя, че същността на йезуитизма е в неговото фарисейство, в неговия приспособителен морал, приучващ вярващите под вида на изпълнение на нравствения закон всъщност да го нарушават, неподозирайки за това. Както писа Ю. Ф. Самарин, йезуитският орден извърши велика „световна сделка”, сключвайки „уния между истината и лъжата, доброто и злото, Божията правда и човешката неправда”. Ако Православието се стреми към съхранението на вечното в нашия суетен свят, то йезуитизмът приспособява вечното към света, и извращавайки го, го вгражда в съвремеността.

Много показателна в това отношение е беседата на сегашния „черен папа” на йезуитите испанецът Адолфо Николас в студиото на сибирската католическа телевизия „Кана”, в която той разказваше за същността на служението на йезуитите в съвременното светско общество 14. Николас дълги години е работил в Япония, той е един от активните привърженици на сближаването на различните култури и отделя особено внимание на Изтока. В своето изявление той даже не спомена името на Христа, затова пък подчерта необходимостта от „контекстуализация” и „инкултурация” на благовестованието, които се явяват негови главни форми, способстващи за диалога с различните култури. Тъй като именно в този диалог върви „търсенето на цялата истина”, както към това призовава римският папа. Николас спомена и за необходимостта за свидетелстване и вяра. Свидетелстване с оглед на това, че „нашият живот – това са жизнените реалии”, а вярването - във „възможността да се съхрани пълнотата на човешкия живот”. И накрая, доколкото главна роля играе фактът, че ние се намираме в глобализиран, многообразен и взаимосвързан свят, светът, според мнението на Николас, се нуждае от такава система на управление, която да бъде ефективна непосредствено днес.

Трябва да се каже, че такава гъвкава позиция на йезуитите би усложнила техните отношения с Бенедикт XVI, който предпочиташе да се опира на консервативната конгрегация на „Легионерите на Христа”. Йезуитите оставаха на втори план. Известно е даже, че бяха съставени “черни списъци” от 250 йезуитски теолози, на които бе забранено да преподават в някои университети. И само падането на авторитета на „Легионерите на Христа” (като следствие от вече посочения скандал) и усилващата се „затвореност” на „Опус деи” способстваха за определено възстановяване на позициите на „Обществото на Исус”, което се прояви в назначаването на директора на Радио Ватикана - йезуита Фредерико Ломбарди, за шеф на пресслужбата на Светия престол през 2006 г. Както признават някои йезуити, те все едно „не преживявали себе си като швейцарски гвардейци” и не били склонни да разглеждат своя традиционен обет за вярност към папата като синоним на сляпо подчинение.

С избирането на Франциск Орденът не просто взе реванш, но постигна пълна победа. Новият папа, гъвкав и йезуит, подхожда за изпълнението на икуменическата мисия идеално. Та нали този непривичен нов стил на поведение на понтифекса, от когото се възхищават медиите, с неговата показна скромност и демократичност, неофициалност и даже фамилиарност, е съставна част от йезуитската методика на поведение, предполагаща максимално „потапяне” в обкръжаващата реалност.

В условията на повсеместно назряване на социален взрив, на силните от мира сего е много нужен „беден папа”, приспиващ нравствената бдителност на вярващите. Главната задача на йезуитите е да осигурят укрепването на властта на транснационалната класа собственици по пътя на създаването на илюзията за неговото чудесно прераждане в спасител на човечеството. И докато папата ще създава „бедна църква”, богатите са длъжни да завършат ограбването на народите с цел установяването на своето тотално господство над света.

Франциск на Светия престол – това е и soft power ****  по йезуитски.

 

Превод от руски език:

Атанас Стойчев

* обет за безбрачие. Бел. прев.

** може да се каже на практика в съзнанието на всички православни народи. - Бел. прев.

*** Адолфо Николас, генерален настоятел на Ордена на йезуитите. - Бел. ред.

**** „мека сила”

 

Бележки:

6. В Мексико и Бразилия хомосексуализмът е легализиран само в някои щати.

7. http://m.newsru.com/arch/religy/03mar2011/castelyanos.html

8. http://www.fondsk.ru/news/2012/01/10/rakovye-eksperimenty-cru-na-prezidentah-latinskoj-ameriki-12174.html

9. http://www.ntv.ru/novosti/518796

10. http://www.gazeta.ru/social/2013/03/14/5057333.shtml

11. http://revelation2013.canalblog.com/archives/2012/12/12/25830595.html

12. http://ru.radiovaticana.va/news/

13. http://www.catholique-sedevacantiste.com/categorie-10478482.html

14. https://www.youtube.com/watch?v=YFWLKazIvsM