ЕДИН СМРАЗЯВАЩ “ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА С ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ”

Ангел БАРУСОВ
Печат

В днешния сръбски град Ниш има смразяваща историческа забележителност. Наричат я Челе кула, сиреч Кулата с черепите.

На 31 май 1809 г. в планината Чегар, недалеч от Ниш, тамошните въстаници са разгромени от турския аскер. По заповед на Хуршид паша убитите бунтовници са обезглавени, а черепите им са вградени в страховитата кула. Така поробителите искат да сплашат свободолюбивото местно население. Жестокостта им е толкова голяма, че одраните от черепите кожи са изпратени за разтуха на правоверните в Цариград. Днес Кулата с черепите е за сърбите “паметник на културата с историческо значение”.

 

Онова, което не казват белградските историци (и за което нашите историци мълчат или се ослушват), е, че този скръбен “мемориал” на мъченичеството е повече български, отколкото сръбски. Знае се, че още от времето на Аспарух цяла днешна Източна Сърбия влиза в пределите на българската държава. Нещо повече – населението също е българско. В наши дни тези земи са почти напълно дебългаризирани, но в миналото далеч не е било така. Неслучайно Ниш, Пирот и много други градове и села в поречието на Морава принадлежат към учредената през 1870 г. със султански указ Българска екзархия.

Решителната дебългаризация на региона се провежда в няколкото десетилетия след възстановяването на сръбската държава през 1817 г. Това означава, че през 1809 г., когато турците избиват въстаниците, чиито черепи са взидани в Нишката кула, мнозинството от тях са били с български произход и българско самосъзнание. В края на 18 и първата половина на 19 век нашите сънародници в земите на днешна Сърбия вдигат множество въстания срещу турската тирания. Френският геолог Ами Буе (1794-1881), който е пребродил основно тези земи, много добре знае народността на своите домакини. Именно за това той пише в своите научни трудове, че българите в Поморавието са най-бунтовното население в цялата Османска империя. Но най-тежкото доказателство за всичко това са заглавията в белградските вестници, които съобщават за сраженията в Нишко и Пиротско със заглавия от рода на: “Устанак у Бугарской “ (“Въстанието в България”).

Сърбите могат да наричат Кулата с черепите както си искат, но точно по тези причини наш дълг е да им напомняме, че освен фалшиви “научни” съчинения има и неопровержими исторически истини.