В КУБА БЪЛГАРИЯ Е МНОГО ПОЗНАТА И ОБИЧАНА

Инж. Светослав КАЛЧЕВ
Печат

От 5 до 26 септември т. г. в галерията на “ФотоСинтезис Арт Център” (бул. В”Васил Левски” 57, в София), бе организирана благотворителна фотоизложба “Куба. Животът е радост”, чийто автор е Светослав Калчев .

Светослав Калчев пътува и снима из Острова на свободата почти месец. Прекосява Куба от Пиняр Дел Рио, където се правят най-качествените пури в света, чак до Баракоа, първото колониално селище, основано от испанците през 1511 година. През обектива му Куба напомня декор от филм. Шарени старинни фасади, огромни розови кадилаци и едно безкрайно синьо-зелено море. Засмени и безгрижни хора, които се радват на простите неща в живота. Именно това го вдъхновява за посланието на изложбата: Куба е радост. Всички средства от закупените фотографии ще бъдат предоставени на българските деца с онкохологични заболявания.

Инж. Светослав КАЛЧЕВ пред в. “Нова Зора” в разговор с Мариана АНГЕЛОВА

- Г-н Калчев, фотоизложбата Ви „Куба. Животът е радост”, бе посрещната с голям интерес. Какъв беше маршрутът Ви?

- Посетих Острова на свободата през март т.г. Бях в столицата Хавана, градчето Винялес и околностите му, в тютюневите полета близо до Пинар дел Рио, в Матансас, също и в световноизвестния курорт Варадеро; разгледах и мавзолея на Че Гевара в гр. Санта Клара. Сиенфуегос, колониален Тринидад, Олгин (където са работили много български машиностроители), Гуардалавака – на северното крайбрежие, също станаха обект на моето пътешествие. Стигнах до Сантяго де Куба и до в гр. Баракоа, първото селище, основано от испанските колонизатори през 1511 г. Въобще, пребродих Куба от изток до запад.

 

-  Знаем, че повече от 60 години Куба е под блокада, наложена от САЩ, и без съмнение народът й живее трудно. А Вие сте дали на изложбата си оптимистичния надслов „Радостта от живота”. Кое прави ежедневието на кубинеца радостно?

- Най-дълбокото преживяване за мен си остава общуването с хората в Куба. Направи ми впечатление липсата на агресия в обществото. Разбира се, трудности има, но мнозинството кубинци са невероятно мили, общителни, интелигентни. Според мен кубинеца го правят щастлив и природата, слънцето, танцът – сон, салса, болеро. А усмивки хората раздават щедро и искрено на всеки. В България това го няма, за съжаление.

- Разговаряхте ли с обикновени хора и какво мислят те за международното положение? Спомнят ли си за България – допреди 25 години двете държави поддържаха тесни икономически и културни връзки…

- Разговарях с много хора. Кубинецът е доста предпазлив, когато говори за политическата ситуация. Определено се забелязва негодувание срещу блокадата на САЩ, главната причина, според мнозина, за недоимъка. Но и духът на промяната се носи навред. Обикалял съм по света не малко и за пръв път срещам толкова далеч от родината ми хора, които не само знаят къде е България, но поназнайват и няколко български думи.

В Куба страната ни е много позната и обичана. Запознах се с кубинка, носеща името Йорданка, на нашата популярна естрадна прима.

- Изложбата има благотворителен характер – подпомагане лечението на онкоболни деца у нас. Отзова ли се софийската общественост на тази кауза?

- Галерията се оказа тясна да побере всички съпричастни към почина на сдружение „Деца с онкохематологични заболявания”. Със сдружението ще търсим начин за продажба на останалите. Децата са нашето бъдеще, ала за съжаление България не разполага с възстановителен център за невръстните онкоболни. Борим се за създаване на такъв, търсим и съдействието на медиите. Включително чрез “Нова Зора” призоваваме за съдействие. Не е нужно да чакаме Коледа и тогава да помислим за децата. Желаещите да се присъединят към благородното дело могат да се свържат и лично с мен за закупуване на фотографии.

- Какво най-силно привлече обектива на фотокамерата Ви?

- Очароваха ме хълмовете край Винялес, многоликата и старинна Хавана, безкрайните плажове на Варадеро и Гуардалавака, живописните улички на Сантяго де Куба, сухите възвишения край Олгин. Сигурен съм, че ако отида отново в Куба, ще открия за себе си поне още толкова неща, заради които си струва човек да посети Острова.

 

Светослав Калчев е роден през 1977 г. в гр. Пловдив. Завършва руска гимназия, а после Технически университет. Специализирал е в Американския университет, Благоевград. Любимите му занимания са пътешествия и фотография. Работи в областта на информационните технологии. Интернет страницата на инж. Светослав Калчев е bgspace.com