ИКОНОМИКАТА, ГЛУПАКО!*

Юлиан ВОЙНОВ Медиапул
Печат

Българинът свикна с мястото си на дъното на всякакви класации и разкриването на подобна информация дори се е превърнало в повод за шеги и закачки. Разбира се, това е тъжно, но българинът успява да се примири със съдбата си, защото илюзиите за някакво по-добро развитие отдавна се изпариха.

Всяко правителство през периода на прехода ни към пазарна икономика е допринасяло по някакъв начин за натрупване на разочарование У българите от политическите процеси в страната. Проблемът на настоящото правителство обаче е, че то не само не предприе елементарни мерки за оздравяване на обществената среда в България, въпреки прокламираните обещания в предизборната кампания, но с действията си допълнително утежни съществуващата обстановка, като към проблемите, свързани с нереформираните системи - осигурителна, образователна и здравеопазваща, се добавиха и напълно неадекватните мерки в икономическата област.

Много е писано за грешките в икономическата и финансова политика на правителството на ГЕРБ. Основният проблем обаче е, че правителството постави държавата в услуга на монополите и неотклонно защитава техните интереси, накърнявайки драстично обществените. Това деформира напълно и без това изкривената пазарна среда в страната и постави много сериозни пречки пред развитието на нормалните конкурентни отношения.

От друга страна, основна характеристика на управлението на ГЕРБ е значителното влошаване на качеството на държавната администрация чрез неподходящи назначения на некомпетентни хора на ключови длъжности, което се отрази негативно на аналитичната компетентност на критично важни звена и в крайна сметка доведе до неадекватна оценка на политическата и икономическата ситуация, включително и на тези, свързани с националната сигурност. Този дефицит на подготвени хора се отрази на изготвянето на важни документи, регулиращи работата на правителството и учрежденията, като например държавния бюджет и съпътстващите го закони.

Поради неадекватните очаквания за развитие на икономиката, данъчната администрация се превърна от структура, изпълняваща законовите изисквания за събиране на данъци, в организация, извършваща незаконен, но официализиран държавен рекет върху бизнеса и гражданите с основна цел запълване откриващите се една след друга дупки в държавния бюджет.

Всичко това задълбочи допълнително влиянието на глобалната икономическа криза.Статистическите данни безжалостно разкриват сериозно влошените параметри в страната ни. Само за първото тримесечие на настоящата година, за което има официални данни от националната статистика, броят на лицата, наети по трудово и служебно отношение, е намалял с приблизително 11 000 души. Основният спад е регистриран в частния сектор, където той е приблизително 10 000, докато в обществения сектор броят на заетите намалява с около 1 500 души. Според Българска стопанска камера броят на изгубените работни места за първото тримесечие в частния бизнес е 56 000, което означава, че приблизително 2 800 фирми са фалирали. Ако в статистическата информация се включат всички заети над 15 години, то само за последните две пълни години, през които управлява правителството на ГЕРБ, а именно 2010 г. и 2011 г., заетостта в страната е намаляла с 304 000 души, което представлява спад от 9.3%.

Според Евростат заетостта в страната през 2011 г. се е върнала приблизително с 6 години назад, към средата на 2005 г., когато в България тепърва предстоеше сериозният икономически бум от последните годините преди кризата, която започна да се усеща едва в средата на 2009 г.

Правителството на ГЕРБ непрекъснато изтъква изключително добрите показатели на страната по отношение на държавния дълг и бюджетния дефицит. Сравнение по тези показатели се наложи, от една страна, защото беше важно за управляващите да има индикатори, които да изпъкват в положителна светлина на фона на разразилата се криза в Европа, а от друга, защото това са два от основните параметри, по които Европейската комисия отчита финансовото състояние на държавите-членки. Управляващите обаче избягват да говорят за непрекъснато увеличаващата се безработица и дори хитруват при обявяването на безработицата, като представят данните от регистрираните безработни в бюрата по труда, а не от НСИ. Ясно е, че регистрираните безработни в бюрата по труда са значително по-малко от общата маса безработни.

Според националната статистика през първото тримесечие на 2012 г. безработицата достигна връх от 12.9 % в сравнение с 11.4 % в края на 2011 г. Това достатъчно ясно показва, че икономическата ситуация в страната продължава да се влошава въпреки добрите показатели за дълг и дефицит. Дефакто по размер на безработицата България се нарежда сред страните в Европейския съюз, които изпитват изключително сериозни икономически проблеми и които получават помощи от ЕС, за да се справят с кризата. Например съгласно данните за месец март 2012 г. България се нарежда на осмо място по размер на безработица, като преди нея са само проблемните държави в съюза като Испания, Гърция, Ирландия, Португалия и Латвия, всички те са обект на международни помощи. Единствената държава извън тази група с по-лоши показатели от България е Словакия. Дори Унгария, която вече на два пъти получава международна помощ в подкрепа на своите финанси, както и Румъния, която също е “на системи” от ЕС и от МВФ, имат по-ниска безработица от българската. Негативното икономическо развитие се отразява и на емиграционните потоци от България. През 2009 г. и 2010 г. се наблюдава взрив на емигранти от България, като броят на напускащите страната се увеличава не в проценти, а в пъти. Така например за разлика от 2008 г., когато България напускат около 2 000 души, през 2009 г. емигриралите от страната са вече повече от 19 000, а през 2010 г. това число достига почти 28 000 души.През 2011 г. нови 10 000 души напускат страната в опит да намерят по добри условия за съществуване. Това представлява огромна загуба на човешки капитал. А страната ни и без това е в изключително трудно положение по отношение пазара на труда и квалификацията на кадрите си. Трети сме в ЕС по отношение на влошаващи се показатели на своята демографска картина, като преди нас са само Латвия и Литва. Румъния също има по-добър демографски профил. В останалите бивши социалистически страни демографската картина е значително по-добра.

Бъдещото демографско развитие е особено тревожно. В своя последен доклад за демографско и социално развитие, публикуван през месец май, Европейската комисия прогнозира, че България е държавата, която ще изпита най-силно и дори драстично свиване на нейното население към 2060 г., като прогнозираното свиване е 27 % за периода. Дори Латвия и Литва остават по този показател след нас.

Сериозно негативно влияние ще окаже и фактът, че се променя и възрастовата структура на населението, като хората в работоспособна възраст (15-64 години) ще се свият с 42 % и през 2060 г. техният брой ще достигне малко по-малко от 3 милиона души. Същевременно делът на пенсионерите ще се увеличи почти двойно до близо 33 % от населението спрямо 17.6 % понастоящем, което ще окаже негативно влияние на разходите за пенсии. Ниският коефициент на фертилност, който остава далеч под нивото на възпроизводство на населението, е друга негативна характеристика на демографската картина в България.

Всички тези проблеми ще доведат до промяна в нормалната пирамида на населението в страната. С течение на времето населението в млада и трудоспособна възраст ще става все по-малко, докато пенсионерите ще се увеличават. Това сериозно ще затрудни възможностите за растеж на икономиката. С течение на годините потенциалният ръст на икономиката ще става все по-малък, докато към 2050 г. достигне 0.8 %. С такъв икономически ръст България ще продължи да изостава значително от средното ниво на икономическо развитие на ЕС. От тази гледна точка обещанията на правителството, че в следващите няколко години България ще стане средно развита европейска икономика звучат повече като заклинание и краен популизъм, отколкото като реално постижим резултат. Неглижирането на икономическите проблеми в страната не представлява краткосрочен проблем, свързан само и единствено с настоящата криза. Кризата рано или късно ще свърши, най-вероятно в следващите 10 години, но вредата, която ще бъде нанесена върху възможностите на страната за икономическо развитие и върху нейната демографска картина, ще има изключително дългосрочно, ако не перманентно негативно влияние.

Има някои основни икономически закономерности, които това правителство отказва да разбере. Икономическият растеж привлича имигранти, което се отразява благоприятно на пазара на труда като увеличава хората в трудоспособна възраст и оттам влияе положително върху дългосрочният икономически растеж. От друга страна, една държава, която е в продължителна икономическа рецесия или стагнация, губи част от населението си, тъй като безработицата се увеличава, което пък намалява потенциалния икономически ръст. В крайна сметка дългосрочната заетост се понижава.

Ако правителството продължи да не провежда правилна икономическа политика, все повече хора ще предпочетат да напуснат страната и ситуацията се превръща в омагьосан кръг. Точно това се случва в момента в Латвия. В крайна сметка, ако възрастта на напускащите страната е по-ниска от средната възраст или ако нивото на тяхното образование е по-високо от средното, то тогава качеството на работната сила и заедно с това нейната потенциална производителност намаляват.

От тази гледна точка ниските нива на бюджетен дефицит и държавен дълг нямат никакво значение за дългосрочното икономическо развитие на държавата. Напротив, ситуацията се влошава, тъй като по-малко млади хора означава по-малко нови семейства, по-малко деца и по-голяма здравна и пенсионна нестабилност в дългосрочен план. Всичко това е толкова очевадно, че е изненадващо как не може да бъде разбрано от управляващите. Некомпетентността в днешното управление ще има много негативно влияние в дългосрочен план и ще се отрази и на бъдещите поколения българи. В крайна сметка всичко е в ръцете на българските избиратели. Ако те желаят да живеят в една добре подредена и организирана държава, трябва да изберат тези, които могат да направят това. В противен случай България още дълги години ще остане най-бедната и слабо развита страна в ЕС, дори и след приемането на нови държави-членки, което ще представлява повод за шеги и закачки. За съжаление, не само у нас, но и по света.