ТЪЖНО Е, КОГАТО КАИН ПОСЯГА НА БРАТ СИ

Евгений ЕКОВ
Печат

Не мораше да ги кършите оковите!”, гневно заяви преди броени дни началникът на македонската Държавна сигурност и контраразузнаване за гр. Струмица, Република Македония, Блажо Чамински. Заканата е отправена към Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб - Скопие (БККС), а гневът му предизвикало проведеното на 21 юли 2012 г. честване на Илинденско-Преображенското въстание в с. Смилево. В него участваха около 400 граждани, общински съветници и общественици от всички краища на България и Македония.

Тази първа по рода си проява бе организирана в съответствие с препоръките на Европейския парламент за съвместно отбелязване на значими събития от общата история на Македония и съседните й страни.

Събитието предостави поредната чудесна възможност за проява на добросъседските отношения между двете страни, която и този път се натъкна на бойкот, омаловажаване и враждебност от страна на представители на македонските власти и медии.

Само седмица след събитието, преди още да увехнат цветята пред паметника на Дамян Груев, Чамински цитира пред Лазар Младенов обръщението на БККС пред народния събор в Смилево, че “ако целта на востаниците од 1903 г. беше да ги скинат робските окови, нашата цел е да ги скинеме оковите на една измислена история, коя ги дели люгето и насадува омраза”. Чамински грубо заплашва Лазар Младенов и семейството му заради пробългарската им дейност. Резултатът е, че г-жа Виолета Младенова, дългогодишна служителка на държавната фирма “Струмишки слив”, с 29-годишен трудов стаж, съпруга на председателя на БККС Лазар Младенов, вече е без работа. Изхвърлена е на улицата под благовидния претекст за съкращение на персонала на фирма в ликвидация (докато същевременно, с протекции на управляващата ВМРО-ДПМНЕ, почти всички останали служители са прехвърлени в нова фирма с паралелна дейност). Това уволнение всъщност се превърна във финал на неколкогодишния психически тормоз над г-жа Младенова и семейството й заради българското й гражданство и национално самоопределение, и особено заради активната обществена дейност на нейния съпруг като председател на БККС.

Неотдавнашната Резолюция на Европейския парламент относно напредъка на Македония практически е засекретена от македонските власти - не може да се намери неин официален превод, който да е достъпен за обществеността. Вместо това македонските медии посрещнаха резолюцията “на нож” и засега не се вижда никаква политическа воля за изпълнение на препоръките й на практика.

Тази есен предстои да излезе годишният доклад на Европейската комисия за напредъка на Македония по пътя към евроинтеграцията й, където със сигурност ще бъдат отразени тези действия на македонските власти.

А колкото и да се правят на безразлични към мнението на Брюксел, в Скопие едва ли цари самодоволство. Защото отговорът на въпроса „Кой е шефът на Балканите: Германия, Русия или Турция?”, който дава американският център за проучвания „Стратфор”, съвсем не е успокоителен. Дългогодишният въпрос в чия геостратегическа програма лежи регионът, беше цел на анализ на центъра. Подчертано е, че най-голямо влияние в региона в момента има ЕС. Десетилетие по-рано беше НАТО. Преди Алианса беше американско-съветската конфронтация, а преди това Австрия, Турция и Русия.

Заключението на „Стратфор” е, че на региона не може да се гледа като на самостоятелна геополитическа сфера, а като на граничен пояс, създаден от чуждестранните сили.

Според експерти в Македония, не е изненада, че ЕС е най-заинтересован от Западните Балкани. Центровете за анализи като „Стратфор”, който е близък до Пентагона, изпращат ясни послания: „Американците организират обяда, а Европа мие чиниите”.

Казано с други думи, конфликтите са приключили, Балканите са в европейския двор и Вашингтон не възнамерява да се връща отново, пише скопският в. „Дневник”. И тук неизбежно възниква другият въпрос - защо с такава настървеност македонските управници репресират всеки открито изявил се като българин?

Отговорът - че властимащите в Скопие явно няма вече какво да „предават” и „продават”, а албанците им дишат във врата и затова си намират набедени от години жертви, - може и да е част от обяснението, но не изчерпва ставащото край Вардара. Защото сърбомакедонизмът продължава да доминира близо до границата ни.

Българското общество трябва да приеме няколко неща отнасящи се до БЮРМ, които са факт. На територията на Бившата югославска република Македония (БЮРМ), както е международно възприетото име, по-голяма част от славянското население вече се самоопределя като „македонци”. Това е резултат от факта, че в продължение на няколко десетки години този край яростно е обезбългаряван.

В продължение на близо 100 години да се наречеш „българин”, в БЮРМ бе равносилно на самоубийство. Хората, които имат българско самосъзнание, отдавна са напуснали пределите на конструираната от сърбите държава. Поради това, връщането към българските корени на това население продължава да е трудно. Силен стопиращ фактор е и че политиците в БЮРМ (екс югоелитът) крайно мразят България и българите. И този факт едва ли ще се промени дори и при евентуално влизане на днешната македонска държава в клуба на 27-те. Напротив, влизайки в ЕС, острата риторика на Скопие спрямо България най-вероятно ще се засили. Нищо чудно Скопие да предяви и териториални претенции за Пиринския край, въпреки че в момента целият БЮРМ е колкото една София. Скопските политици са дотолкова обсебени от сърбомакедонизма, че само Белград може да мотивира евроинтеграцията им.

Не бива да се пропуска и друг факт – в момента водещо убеждение в обществените нагласи на населението край Вардара е, че днешните македонци са потомци на т. нар. антични македонци, което, разбира се, дори не е „свещена простота”.

Такива факти показват, че повечето от хората със славянски корени, които живеят в БЮРМ, вече не си и помислят да се определят като „българи”. България първа призна Македония, първа се отнесе с разбиране към проблемите на нейните въоръжени сили, безкористно помагаше и по време на югоембаргото, и ние, българите продължаваме да приемаме тези хора за братя. Това е напълно нормално. Днес ние не разказваме Соломоновата притча за истинската майка. Но е тъжно, когато Каин посяга на брат си...