ОТ ЧАКАРАКА ДО ГОРЕЩА ТОЧКА

Румен ВОДЕНИЧАРОВ
Печат

В години на смяна на икономическия модел и революции напред излизат личности, които не си показват  дипломите, но безпогрешно се ориентират по силните на деня или стават активисти на “печеливш политически проект”. Българският преход, на който краят му така и не се види, ни предостави достатъчно такива екземпляри. Като започнем с Гошо Тъпото и Свободка Стефанова и завършим с Лъчо Мозъка и Калинка Илиева.

Както писа Радичков, сред виковете Кой? Ах! Мамка му! Всички се втурнаха в суматохата. И докато едни подскачаха по площадите, други се догодиха да купуват стоки на държавни цени и да ги продават на съседите ни на европейски такива. Или се докопаха до управлението на банки, които да управляват парите на общински или държавни монополи, но почти без да ги олихвяват, а да отпускат кредити на същите срещу големи лихви. Кой на входа, кой на изхода, и да живей югоембаргото! Така се раждаше българският капитализъм.

Така се родиха и българските олигарси, които имат общо с руските само защото също като тях искат освен пари и власт. Олигарсите рядко рискуват с производство, те повече купуват и продават. Най-вече акции. И не дотягат на онези, които ограбват, с физиономиите си от екрана. Колко пъти сте видели Цветан Василев, Иво Прокопиев, Васил Божков, Огнян Донев, Любомир Павлов, Валентин Златев, Христо Ковачки, Сашо Дончев, тимаджиите или Гриша Ганчев?! Техните рупори обаче ни събуждат всяка сутрин, защото олигарх без средства за масова информация е като оса без жило. От друга страна, и властта се нуждае от олигарсите, т. е. от собствениците на медии, за да внушава на читатели и слушатели своята непогрешимост, независимо че 30 % от българите вече са изпаднали под прага на бедността.

Кръгът „Глобална България” бе създаден през 2002 г. като НПО (неправителствена организация) от банкери и „соросоиди”, свързани с правителството на СДС. Всички те бяха достатъчно богати, но се задаваха еврофондовете и те трябваше да бъдат засмукани. Знайно е, че глобалистите поставят своя материален интерес над обществения. Затова в техните крамоли не трябва да се търсят идейни различия. Причините са само и единствено пари, и то много пари. Никой вече ни ги пита за първия милион, защото битките между тях са за милиарди.

За хора като нас, които са убедени, че неолиберализмът трябва да се изостави, защото застрашава бъдещето на човечеството, всички олигарси са за затвора, защото се движат по ръба на закона и избягват да плащат данъци, като в сложни финансови схеми включват офшорки. Така че нека сме наясно - и собственикът на Тв 7 Цветан Василев, и тандемът на Огнян Донев и Любо Пъпката, които маскари неговата медиа, не са невинни. Разликата се състои във факта, че една част от „Глобална България”, а именно Бойко Борисов, е премиер и си има поръчков журналист. Николай Бареков, изхвръкнал от bTV за рекет, сега е директор на новините и актуалните предавания в телевизията на олигарха. Той има „карт бланш” да хули от екрана, когото си набележи, без да се страхува за живота си. Охраняват го 4-има служители на НСО.

Момчето е работохолик. Той не почива. Поставил си е високи цели. Вчерашните съдружници трябва да бъдат разгромени. Не трябва да има покой нито за Иво Прокопиев, нито за Донев и Пъпката. Никито се е заобиколил със симпатични журналистки, едната от които е твърде напориста и даже нахална. Диляна Гайтанджиева подхожда към обекта си за интервю като към доказан престъпник. Това не само не е етично, това опошлява замисленото журналистическо разследване, защото се долавя защо е поръчано и кой го е поръчал.

За парлама Тв 7 разследва и чисти криминали като Митьо Очите например. Но големият удар е насочен към другите олигарси – врагове на Бойко Борисов (Алексей Петров - Трактора) или кандидати за неговия пост (Огнян Донев). Бареков си позволява неща, които показват, че след осребряване на неговия демократизъм и срастването му с управляващите, нещо в журналистическата му етика и морал е започнало да куца. Той е много горд, че е бил водач на пловдивските студенти в „демократичната революция” през 1997 г. Има и шансът, който му е дала младостта и не е сколасал да стане информатор на ДС, нещо, което пречупи кариерата на неговия конкурент Георги Коритаров. Сега може да раздава квалификации и да произнася присъди от екрана, изпреварвайки съда. Така например той внушава на следствието да задържи на бул. “Г. М. Димитров” олигарсите Донев и Пъпката, защото били наели най-добрите адвокати и ще извъртят някакъв номер. Обяви в Хасково, че левият кмет Георги Иванов (четвърти мандат) е „напълно луд”. Даде ефирно време на обвиняемите братя Галеви (казват, срещу тлъста сума), след което те изчезнаха и направиха за резил българското правораздаване. Сипе хули срещу протестиращите арендатори, пристигнали с тракторите си в София. „Не искам разюздани селяни да ми пречат да си изкарвам хляба… Време е да си ходят и да работят на полето… Иначе ще режем гуми и ще палим трактори”. (!?). Раздава присъди и осмива и политическите конкуренти на Бойко Борисов, като за целта използва и велеречивия проф. Вучков.

С две думи, насреща имаме феномен, който е описан от Алеко в разказа „Пази Боже, сляпо да прогледа”. Човек с качества, но със слугински манталитет. Пръкнал се от чалготеките на Филибето и живеещ в пълна заблуда, че неговите силни в момента покровители Делян Пеевски и Бойко Борисов ще бъдат вечни. Самият Бареков вече не се отличава и външно от мутрите и Доган. Той също като тях се вози в лъскави коли, заобиколен от многобройна охрана.

Колегите му от гилдията обаче са безпощадни в оценките си.

„Бареков има сериозни отклонения, които стават опасни (за Тв 7)... Зомбито Николай Бареков се е превърнал в клиничен случай” - каза Сашо Диков от Канал 3. „Всеки журналист, който работи за това управление и го обслужва – работи за мафията” - заяви Явор Дачков пред радио К - 2 (15.02.2012). „Николай Бареков е дъното на отходна яма” – съвсем в неговия стил отговаря на Бареков в „Горещо” Венета Райкова.

Бареков не спира да манипулира всяка сутрин зрителите на Тв 7, че Огнян Донев и Любомир Павлов са извършили престъплението на века. За сведение на читателите, ще припомним, че в. „Нова Зора” разкри част от триковете на „фармацевтичния октопод” още през август 2011 г. Защо атаката срещу тях не бе подета тогава?

Но Бареков мълчи, разбира се, за статията на Джефри Стайн в „Congressional Quarterly”, в която авторът директно напада експрезидента Джордж Буш за това, че “общува с криминални типове като Бойко Борисов, за да ги използва”. Мълчи Бареков и за публикациите в “Тагесцайтунг“ (Австрия) и „Ди велт” (Германия), в които се твърди, че Б. Борисов има връзка с 30 поръчкови убийства по времето, когато беше главен секретар на МВР, при правителството на „секач Рилски”.

Да беше го защитил вербално. Между другото и опозицията премълча тактично всичко това по време на последния дебат за вот на недоверие на правителството.

Бареков обаче явно се нуждае от усмирителна риза. Кюляфът (шапката) му е скроен, но се пита кой ще му ушие ризата по размер. Дали няма да бъде пък с твърде широки ръкави, като тази в чалготеката в началото на неговата шеметна кариера, та да извади след провала на Б. Борисов някое зайче и да започне да слави следващия премиер. Свидетели сме как в българската политика вече не за първи път (Слави Трифонов, Георги Коритаров) поръчкови журналисти с нокти и зъби драскат да преминат границата от добре платен обслужващ персонал в олигарх. Примерът на Силвио Берлускони явно е заразителен. „Менлива е съдбата на кралете”, написа Шекспир в „Макбет” и изглежда, е бил прав. Добре е Бареков да си припомни тази сентенция.

Вредата, която хора като Николай Бареков нанасят на свободното слово, е голяма. Българските зрители, благодарение на такива като него, постепенно престават да различават доброто от злото, обхваща ги апатия, махват с ръка и започват да се спасяват поединично. Някои спират да гледат телевизия въобще. А достигне ли това състояние статистическа значимост, може да се поръча опело и за българската държава.