ИСТОРИЯТА ПРЕДУПРЕЖДАВА2

Петко ПЕТКОВ
Печат

продължение от бр. 29

„ Още веднъж за „майчиния език”, османската „толерантност”
и „взаимното обогатяване на различни култури”

Шесто, от самото си начало историята на Османската династия е пълна с жестокости, братоубийства, убийства на близки роднини, везири, придворни, военачалници и др. Например, основателят на империята Осман I застрелял с лък 90-годишния си чичо Дюндар, който придружавал баща му Ертугрул при всички митарства от Хорасан до Мала Азия. Осман убил стария ветеран уж заради предупреждението му, че заграбвайки още земи, ще обедини срещу себе си ревнивите съседни владетели. Истинската причина може би е бил страхът на Осман, че чичо му като най-възрастен мъж от рода ще предяви претенции за престола. След тази жестокост не е чудно, че когато през 1288 г. в боя за ромейската крепост Караджахисар паднали брат му Саръятъ – Савджъ и най-малкият брат на ромейския командир Каланос, Осман посочил трупа на ромееца и наредил: „Пробийте му корема!” Защо тогава резюмето на „Историята” твърди: „Осман починал, неопетнен със зверства и убийства”?..

Когато бил на смъртен одър, Осман завещал на Орхан: „Бъди справедлив, добър, милостив, пази равенството на поданиците си и разпространявай по земята ислямската вяра”. За завоевателите това са несъвместими изисквания. Точно от Караджахисар започва и развенчаването на мита за „религиозната толерантност” на османците: превърнал крепостта в център на своя бейлик, подарен му от селджукския султан Аляеддин III, Осман обърнал в джамия местната църква! Дори Сюлейман Великолепни, влизайки на 2 септември 1541 г. в Будапеща (Будин), превърнал в джамия църквата „Света Мария” и там отслужили намаз. Тази странна „почит” към чуждите храмове ще продължи до края на империята, а и след това. Както и жестокостта.

Например докато баща му Мурад I берял душа в палатката си, пронизан от камата на Милош Обилич, Баязид I уредил да удушат брат му Якуб в съседната палатка, за да няма съперник за престола. А Якуб бил проявил не по-малки пълководчески способности и храброст от него. Някои историци твърдят, че прозвището си Светкавицата Баязид получил заради бързината, с която ликвидирал брат си. За човек, готов да убие брат си, избиването на търновските първенци не ще да е било никак обременително. Историята сякаш потвърдила правотата на братоубийството, защото след пленяването и смъртта на Баязид I, синовете му подели кървави войни за овакантения престол. В крайна сметка надделял Мехмед I (1414-1421), но първо ликвидирал всичките си съперници.

Що се отнася до братоубийството, Мехмед II Фатих - Завоевателят (1444-1445; 1451-1481), го узаконил като първо задължение на най-големия престолонаследник.

Пример за „етническата толерантност” на османлиите към завладените народи е обсадата на Видин през 1396 г. Неговите защитници се предали при условие, че ще могат свободно да се изтеглят, но когато минавали пред Фируз бей, били обградени и изклани. А когато пратениците на унгарския крал Сигизмунд попитали с какво право османците са заграбили земите на българския княз, показали им окачените по стените пленени български  лъкове и стрели. Така че унизителният край на Баязид е напълно заслужен, както и този на Фируз бей: неговата глава Тамерлан отсякъл след опита за спасяване на Баязид, с който заедно били в плен. След смъртта на султана цели 10 години се водили междуособни войни за трона, а победителят Мехмед I се провъзгласил за султан чак през 1414 г.. Заради борческите му наклонности бил наречен Пехливан или Гюрешчи Челеби. Именно той преселил татарите от района край Бурса в Румелия, където основали град Татар пазаръ, днешният Пазарджик.

Мехмед I не убил единствения си оцелял брат Касъм, само му избол очите и му отредил град Акхисар като място за живеене и източник на доход. Сестра си Фатма омъжил за един санджак бей. Когато през 1421г. получил удар и бил на смъртно легло, повикал великия везир Баязид паша и му дал следните нареждания: да служи вярно на сина му Мурад, по това време валия на Амасия; да остави под закрилата и настойничеството на византийския император двамата му малки сина (за да не ги убие Мурад). Докато престолонаследникът отиде от Амасия в Бурса и седне на престола, цели 41 дни крили от народа и армията вестта за смъртта на падишаха. За да успокоят войската, която трябвало да замине от Одрин в Азия, сложили мъртвеца на трон в един кьошк със затворени прозорци и неколцина придворни мърдали ръкавите на кафтана му, уж че е жив.

Когато Мурад II станал султан, бил едва 18 годишен. Той не дал братята си на императора, но и не се наложило да ги убива: двамата му батковци умрели преди баща си, докато управлявали в Амасия, а малките починали от чума. Наложило се Мурад II да воюва с т. нар. Дюзмедже Мустафа (Лъже Мустафа), който се представял за изчезналия на бойното поле при Анкара син на султан Баязид I. След това Мехмед I потушил бунта на Бьорклюдже Мустафа и Бедреттин Симави, избягал от заточение в Изник след потушаването на метежа на Муса по време на междуособиците след смъртта на Баязид I. Любопитното е, че срещу бунтовниците, укрепили се на планината Стилариус (днес Карабурун на о-в Самос, в южната част на Измирския залив), бил изпратен валията на Сарухан, Шишман, описан като син на сръбския крал. Той паднал убит в планинските проходи. Вероятно става дума за Иван Асен III, синът на цар Иван Шишман, който през 1395 г. приел исляма и станал валия на  Самсун. Що се отнася до бунтовниците, техните призиви за равенство, общност на имуществото (с изключение на жените) и скромен живот силно напомнят за ранните християнски принципи. Очевидно са се опитвали да помирят различните религии, за ужас на султана, чиято религиозна и етническа нетолерантност е доказана. Когато през февруари март 1428 г. Мурад II превзел Солун, войниците му отвели над 7000 пленници, навързани един за друг. Понеже Солун се обезлюдил, падишахът наредил пленниците да бъдат върнати, но те вече били продадени. Затова преселил в Солун част от населението на Енидже Вардар. Що се отнася до „уважението” му към чуждите религиозни храмове, то е описано в „Историята” така: „Най-напред църквите, като въпросната „Св. Дева” и няколко манастира като „Св. Йоан Кръстител” бяха превърнати в джамии. Другите постройки бяха оставени така, както са си. Задоволиха се само да вземат мраморните плочи от някои църкви, за да ги използват за направата на изграждания от султан Мурад хамам в Одрин. Обаче след като населението на Енидже Вардар се настани в Солун, ромеите, които по едно време мислеха, че и Мурад II, подобно на султан Мехмед I, е милостив и обича добрините, бяха разочаровани в своите надежди. Някои големи конаци се дадоха на турски офицери, манастирите се обърнаха на кервансараи, а църквите, с изключени на четири – в джамии. Камъните от разрушените църкви послужиха за направата в центъра на града на един турски хамам”. Когато през 1433 г. Мурад II превзел Смедерево, османците взели толкова много пленници, че на летописеца Ашък Пашазаде се паднали пет, а един войник (нефер) разменил най-красивата си робиня за чифт ботуши! Преди това от похода в Трансилвания османлиите довели 70 000 пленници.

За първи път Мурад II предал трона на сина си Мехмед II през 1444 г., когато той бил едва 14-годишен, но и два пъти го свалял: първия път, заради битката при Варна с полския крал Владислав и унгарския войвода Янош Хунияди (1444 г.); втория път, заради бунта на еничарите край Одрин (1445 г.). За „храбростта” на Мурад II говори намерението му да избяга от боя при Варна, когато Хунияди помел лявото крило на османската армия. Тогава бейлербеят на Анадола Караджа хванал коня му за юздите, не му позволил да се опозори и почти го принудил да спечели победата. Младият полски крал платил за авантюризма си със собствената си глава: отсечена с ятаган и набучена на копие, тя била пренесена чак до Бурса.

Султан Мурад II живял и властвал до 5 февруари 1451 г. Още не седнал на престола, 21-годишният престолонаследник Мехмед II започнал да мисли как да премахне брат си Ахмед, още бебе, за да си гарантира властта. По негова заповед Евренос Заде Али удушил принц Ахмед в хамама на харема, а на следващия ден султанът го осъдил на смърт за това, че си е опръскал ръцете с детска кръв!? За участта на майката на Ахмед, както и за другите две майки на султан Мехмед II, вече писахме. Един Господ знае какъв е бил „майчиният” език на този падишах. Така или иначе, той обсаждал Константинопол 53 дни и на 29 май 1453 г. влязъл в него през Топкапъ. Три дни еничарите навързвали пленници, сваляли от стените на храмовете изображенията на християнски светци, влачели църковна утвар, правели от църковните одежди чулове за добитъка, рушели статуи и къртели скъпи мозайки. На третия ден от Златния рог потеглила цяла флотилия, натоварена със скъпи трофеи. Безценни книги били изпратени към анадолските провинции, а както пише в „Историята”: Десетте тома на Платон и Аристотел се продаваха за една монета. От богато украсените Евангелия бе измъкната цялата позлата, а рисунките се хвърляха в огъня”. Лично султанът превърнал построената от император Константин и възстановявана след пожари от императорите Юстиниан  и Теодосий църква „Света София” в джамия. В знак на уважение, така да се каже! Останалите църкви в Константинопол нямали този късмет, но и „Света София”, както пише цитираният в „Историята” Франсез, станала място на ужаса... Така 1125 години след основаването си от Константин Велики, Византия престанала да съществува. Градът на градовете Константинопол бил превзет за втори път след 29 обсади, 5 от които османски. По ирония на съдбата, последният византийски император, Константин Драгаш – седмият Палеолог,  сърбин по майчина линия, загинал в бой срещу седмия османски султан Мехмед II, който също имал майка сръбкиня! След цялото зло, което причинил, падишахът се заел да контролира избора на нов патриарх. Поради превръщането на църквата „Света София” в джамия, патриаршеското седалище било преместено в църквата „Свети Апостоли. Новоизбраният патриарх Гергиос Холариус, наричан още Генадиос, поискал и получил разрешение да се премести в църквата „Света Мария”, но по-късно и тя била превърната в джамия, наречена „Фетхие”.

следва