СВИДЕТЕЛ НА ИСТОРИЯТА

администратор
Печат

Георги ЙОРДАНОВ

Заслужил строител на българската индустрия

Инж. Иван Пехливанов е сред заслужилите строители на модерната българска промишленост през втората половина на отминалия 20 век. Десетки високотехнологични производствени мощности са проектирани, изградени и управлявани ефективно с неговото решаващо участие. Жизненият път на Иван Пехливанов – от отличник на българската Политехника, специалист - проектант и инженер, до високите стопански, държавни и обществени длъжности, е убедителен пример за професионализъм, гражданска отговорност, родолюбив дълг, целеустремена предприемчивост.

Имам лични впечатления от неуморните усилия на Иван Пехливанов да се създават и организират конкурентоспособни производства, съизмерими с високи образци. Многобройни негови идеи и проекти станаха реалност и имат принос за превръщането на България в развита индустриална държава. Той остави трайни следи в машиностроенето, енергетиката, химическата и леката промишленост, в развитата система от малки и средни предприятия и кооперативни организации; осъществи се като голям специалист и отличен организатор. А резултатите в дейността му като заместник-министър на машиностроенето, председател на Централния кооперативен съюз и на други престижни длъжности са свидетелство за проникновени познания в областта на науката и техническия прогрес и на ползотворна опитност. Същностни изисквания за всяка длъжност, те все по-рядко се срещат в проявите на днешни управленци.

Чист и неуморен труженик, Иван Пехливанов не измени на идеала и дълга към Отечеството, не се втурна да трупа богатство и с това си спечели уважение и почит в обществото. За съжаление неговите познания и опитност на доказан съзидател влязоха в остро противоречие, сблъскаха се с ужасната действителност на разрухата и грабежа, която тресе държавата ни повече от две десетилетия. Хора без реален влог в развитието на българската икономика начаса се „разграничиха” от него, обявиха го за един от виновниците за измислената от тях и слугите им „национална катастрофа”. Всуе! Времето показа както същността на криминалния български преход, така и непреходните заслуги за Отечеството на именити личности като инженер Иван Пехливанов.

 

Проф. Трайко ПЕТКОВ

Иван Пехливанов - Човекът, Гражданинът, Инженерът
- съзидател във всяко направление!

За мен е щастие, че съдбата ме е срещнала, че сме най-близки приятели с него вече близо шейсет и пет години. И мога убедително да заявя, че и в трите посочени негови същности го поставям в десятката, даже в петицата на познатите ми люде.

А тези три същности у него удивително се обуславят взаимно. Човекът у него е генетично и възпитателно заложен. Били сме много пъти заедно, още повече пъти съм имал възможност да го наблюдавам и в трудни за хорските отношения моменти. И времето беше не леко. Почти не съм почувствал у него озлобление към човек, с който контактува или работи. И заради това почти не съм почувствал у някого озлобление към него. Най-показателни в това отношение бяха младежите ни години като състуденти в Политехниката и ръководители на младежката организация. Още тогава той показа удивителна способност да съчетава задължения и отговорности като оформен вече гражданин с дълбоко и чисто човешко отношение към хора и събития, свързани с тях.

Щастливо (и за него, и за всички около него) към човешката му и гражданска същност се прибави и третата негова същност - на инженер и творец. Тук може да се говори и пише изключително много. Защото и сътвореното с неговото решаващо участие, и лично от него е много. С неговото име е свързано най-непосредствено всичко, което трансформира селска България на 30-те и 40-те години на 20 век в модерната индустриална държава в края на 80-те години - машиностроене, металургия, електротехника, електроника, компютри.

Затова и името на инж. Иван Пехливанов е истински емблематично за страната ни и особено за втората половина на 20 век, както и за настоящето.

---------------------------------------

Проф. Трайко Петков е бил директор на ЦНИКА - Централен научен институт по комплексна автоматизация, създаден по негова инициатива; бил е зам.-министър на транспорта и съобщенията, отговарящ за автоматизацията и внедряването на изчислителна техника при оранизиране на Единна система за социална информация в България; създава курсове и чете лекции по идентификация на системи и изчислителна техника; един от създателите на факултет Автоматика в Техническия университет и на катедра, която днес се нарича Системи и управление

 

Чавдар ДОБРЕВ

Оригиналът на истината

Иван Пехливанов може би инстинктивно, а може би и съзнателно, вгражда себе си в темелите на свещената сграда, каквато за него представляват строителството на предприятията и заводите в периода 1944 – 1989 г., индустриализацията на страната, трудът на десетки хиляди инженери, техници, работници. В своята книга „Свидетел на историята” той привежда уникални данни. Документите въздействат не просто с количеството на реализираните индустриални мощности, а главно с качеството на живота, посветен на строителството.

Едно от най-ценните качества на документалистиката на Иван Пехливанов е именно смисълът на книгата му като история на един български период от близо четирийсет и пет години, подкрепен с необорими факти и аргументи: какво е построено през този период в България, какво е проектирано и осъществявано; в кои градове и селища; с какъв вид кадри е получавало плът и кръв; в какво съотношение с промишлеността и индустрията в социалистическите държави, на Запад, или в Япония се е променяло.

Иван Пехливанов е част от най-просветения отряд на нашата техническа интелигенция. Той цитира стотици имена на инженерни кадри, участвали в едно или друго строителство... Отнася се с респект към няколко обществени дейци, свързани с индустриалното развитие на България: Иван Попов, Ангел Балевски, Огнян Дойнов и други... Зад всички тези проблеснали мигове на една отишла си епоха стои образът на Иван Пехливанов като свидетел на историята. Неговата памет и оценки! Неговата болка, че преди да проговори разумът, бесовете, влезли в нашите тела и души, вече са се юрнали към блатото на безизходността и похотливата, крайно себична действителност.

Сега ситуацията у нас е твърде неустановена, вряща от пристрастия и едностранчиви идеологеми. Но утре, когато българинът поиска да научи какъв е бил оригиналът на истината, той ще се обърне към книгата на Иван Пехливанов, както днес прибягва до мемоари с патина, когато иска да научи какво е ставало в края на 19 век или през първата половина на 20 век.

Сполай ти, приятелю! На многая лета!

 

Никола КАЛЧЕВ

На Иван Пехливанов винаги може да се разчита...

С Иван Пехливанов сме състуденти от първия курс по машиностроене в Държавната политехника – още от 1945 г. От първата година Иван се прояви като отличен студент, активно участващ в младежката организация, като добър организатор и един от първите завършили с отличен успех машинни инженери в България . Това беше през 1951 г.

Започна работа като проектант и конструктор в новосъздадената проектна организация „Машпроект”, където се прояви като добър специалист и бързо бе издигнат в длъжността главен инженер, а впоследствие стана директор – от 1960 г. Инж. Пехливанов активно участва в проектирането на новосъздадените заводи и в усвояването на нови машини и изделия. Със създаването на Министерството на машиностроенето бе назначен за зам.-министър – през 1963 г.

Високо образован, с организаторски опит, Иван Пехливанов имаше голям дял за създаването на нови машиностроителни заводи в първите години на развитието на българското машиностроене и електроника. Стана инициатор на нови идеи за усвояване на нови технологии и машини, на нови производства. И за разлика от мнозина, успяваше във всяко начинание. Това му качество предопредели и неговия път. Иван Пехливанов бе изпращан на редица възлови места като ръководител. По правило това бяха ключови места за индустрията и народното стопанство. Бе високо ценен специалист, мъдър ръководител и неуморим организатор. И някак съвсем естествено инж. Иван Пехливанов стана инициаторът за създаването на Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА) и бе нейният първи председател. Приемаха го по достойнство и в научните среди, той успешно участва и в създаването на нови технологии в черната и в цветната металургия. За своите високи заслуги е награждаван с първостепенни държавни отличия.

Книгата му за развитието на машиностроенето и водещите отрасли на икономиката по време на социализма е безценна и негов личен голям принос. Иван Пехливанов посвети сили и енергия, воля и непримиримост за икономическото преуспяване на България. Затова бе обичан ръководител - на неговите знания и мъдрост хората винаги можеха да разчитат. А помощта му бе безкористна и вдъхновяваща.

Пожелавам на Иван Пехливанов здраве – от мое име и от името на неговите колеги и приятели.

* Никола Калчев е бивш министър на машиностроенето