ДЕСЕТ ДНИ ПРЕДИ ОТВАРЯНЕ НА ИЗБОРНИТЕ УРНИ

Мирослав ШОМОВ 2012 - Брой 16 (2012)
Печат

Последните проучвания на независимата гръцка социологическа агенция МАРС показват, че десет дни преди парламентарните избори, насрочени за 6 май, политическото разслоение и антиевропейските настроения сред гръцките избиратели се задълбочават, а бягството на привържениците от двете големи политически партии социалистическата - ПАСОК, и по-осезаемо при дясната - Нова демокрация (НД), към другите политически субекти продължава. От февруари, когато беше предишното социологическо проучване на агенция МАРС, доверието към НД е намаляло с 2 %, а предполагаемите места в парламента - със седем.

 

Новото допитване до членовете на двете най-големи политически сили показва, че десет дни преди изборите ПАСОК може да разчита само на 28 % от своите членове, а НД на 46.2 %. На въпроса какво правителство искате да ви управлява след изборите 22.6 % отговарят – правителство на левите сили; 16.2 % - коалиция между ПАСОК и НД; 14.3 % - правителство на НД; 5.5% - правителство на ПАСОК.При това положение целта, която лидерът на НД Андонис Самарас обяви - самостоятелно управление след изборите, съвсем основателно вече се определя от гръцките анализатори като „сън в лятна нощ”. Проучването показва, че в този момент двете големи политически партии биха могли да съберат едва около 40.1 % от общественото доверие, което в най-добрия случай би им осигурило около 158 места в новият гръцки парламент - твърде малко, за да управляват спокойно дори и да влязат в коалиция, което на този етап е само теоретична възможност.
На най-важния въпрос: ако изборите бяха днес, за кого бихте гласували, гърците  отговарят така: Нова демокрация - 22.3 % (110 места); ПАСОК - 17.8 % (48 места); „Независими гърци” (нова) - 9.9 % (26 места); СИРИЗА (крайно лява ) - 9.8 % (26 места); ГКП - 9.7 % (26 места); „Демократична левица” - 8.6 % (23 места); „Златна зора” (крайно дясна) - 5.7 % (15 места); ЛАОС (дясна) - 3.9 % (10 места); „Еколози” - 3.1 % (8 места); „Демократичен съюз” - 3.0 % (8 места); Други - 6.2 % (10 места)
Сравнителният анализ на проучванията от февруари и сега през април показва, че освен развитието на обичайните тенденции, за които става дума в началото, има нещо ново и съществено. Кризата, която гърците усетиха доста осезателно в началото на пролетта, извика на политическия хоризонт нови играчи, и то с определено антиевропейска насоченост.
В началото на април възникнаха два нови предизборни съюза на антиевропейска основа, единият от които – „Независими гърци”, с лидер бившият депутат и министър в кабинета на НД Панос Каменос е със сериозни претенции за трета политическа сила в новия гръцки парламент. Интересното в случая е, че при „Независими гърци” става въпрос за обединение на довчерашни идеологически противници, представители на ПАСОК и НД. Другото обединение с антиевропейска насоченост е между „Единният общонароден фронт” (ЕПАМ) на икономиста Димитрис Казакис, и партията „Демократично възраждане” на бившия депутат и министър в правителството на ПАСОК, Стаматис Папатемелис. Новият съюз носи емблематичното име „Охи” (Не), което силно напомня на движението „Охи”на диктатора Метаксас срещу окупацията на Гърция от Италия и Германия през Втората световна война. Характерното и за двете обединения, е, че с малки нюанси се обявяват против подписания меморандум с ЕС, приетите от сегашното правителство антикризисни мерки, спиране плащанията към кредиторите и оттегляне от договорите за заемите.
В. „Катимерини” съобщава интересния факт, че обединението между двете антиевропейски движения е било почти договорено предизборно, но в последния момент не се е състояло и въпреки че и двете страни се въздържат да съобщят причините, от думите на икономиста Димитрис Казакис става ясно, че едната страна е искала повече, а другата е не е дала достатъчно. След провала на обединението той буквално заяви: „Не бих искал да разкрия подробности около предложението за обединение, но ако бяхме приели, някои от нас щяха да забогатеят”.
Другата тревожна тенденция от проучването, която излиза на повърхността, е, че гърците, които имат претенциите за откриватели на демокрацията, са загубили доверието в политическия модел на страната, а песимизмът и омразата към политическата прослойка растат главоломно. Показателен за това е и фактът, че само 59 % от гърците считат парламентарните избори за важни за бъдещето на страната, докато 40 % са на обратното мнение, а 44 % твърдо заявяват, че вотът им за изборите ще бъде протестен.
Такава е картината на изборните нагласи в Гърция, тя е доста усложнена и почти непредсказуема. Определено е ясно едно, че под влияние на налаганите от ЕС рестриктивни мерки, които засягат болезнено бедните и средните слоеве от гръцкото общество, антиевропейските настроения в страната непрекъснато нарастват и ще се засилват. Катализатор с трудно предвидими последици за това най-вероятно ще стане и предложеното от Барозу за след изборите ново намаление на заплатите и пенсиите в Гърция. Въпросът кой ще управлява Гърция след предстоящите избори не е най-важният. По важно е как ще я управлява, защото новото правителство ще трябва да изпълнява тежки ангажименти и отговорности, които други са приемали, и то при една мощна антиевропейска опозиция в лицето както на новата политическа сила „Независими гърци”, така и на всички леви партии, открито заявили несъгласието си с дискриминационните и рестриктивни мерки на богата Европа по отношение на Гърция.
В заключение, ако трябва да направим паралел с действителността у нас, може съвсем сигурно да прогнозираме, че новото гръцко правителство, каквото и да е то, няма да бъде като нашето, което се изроди в колониална администрация на САЩ и безгласен васал на богата Европа.
Историята на Гърция показва, че гърците са последователни и признати националисти и вечната борба за защита на националните им интереси са техният modus vivendi. Нещо, което и днес е достойно за уважение и подражание.