КРИЛАТИТЕ СЪРЦА НА ОТЕЧЕСТВОТО

Минчо МИНЧЕВ 2012 - Брой 15 (2012)
Печат

До тържественото събрание по случай 100 години българско въздухоплаване и военна авиация и в памет на нейния строител ген. Симеон Симеонов, с. Шейново, община Казанлък

В Балканската война преди 100 години изригва не само вековната храброст и твърдост на българина, тръгнал да освобождава брата роб, но и онова, удивляващо умовете чувство за новост, за откривателство в живота и в боя.
В патрондаша на годините 2012-а закръгля век и от рождението на българската въздухоплавателна и военна авиация. Но казват, орлите макар и на 100 години, са млади. Може би защото над тях е само бог, а орловите им очи не изпускат от поглед родните гнезда. Така от силата на небесата и твърдостта на земята се раждало могъществото на техните крила и непоколебимостта на сърцата им.
На 9 април село Шейново събра обветрените крилати сърца на отечеството - ветерани, офицери и гости, и един действащ четиризвезден генерал, самия Началник на отбраната на Р България Симеон Симеонов. Те се събраха със съселяните на строителя на българските военновъздушни сили, легендарния красный ас на България Симеон Симеонов, роден в с. Шейново на 9 април 1925 г. Пред приятелите и другарите на Монката представи своите книги за авиаторите и авиацията от близките години -  “Надживяното” и “Защо да загиваш”, техният автор Стефан Стефанов. Спомени за легендарния Симеон Симеонов разказа неговият другар, военен летец 1-ви клас Тома Ковачев. Вълнуващо слово произнесе и Симеон Симеонов, Началник на отбраната на Р България.
От името на редакционния съвет на в. “Нова Зора” и ПП “Нова Зора” приветствие прочете Минчо Минчев, главен редактор и председател на ПП “Нова Зора”.

Зора

От незапомнени времена българинът е мечтаел да полети като птица, да погледне от небесата своите и чуждите земи, но да кацне отново в родното гнездо, след като е прославил българското име.
Освобождението на България от турско робство буквално и в преносния смисъл на думата е дало криле на народа ни. По необяснимия каприз на съдбата, появата на българската авиация е свързана с Балканската война от 1912 г., чиято стогодишнина ще честваме наскоро. И с град Одрин, който за кратко след превземането му е бил в пределите на Отечеството. Одрин е градът, в който според легендата майстор Манол издигнал прочутата Султан Селим джамия, но отказал да добави още един към 999-те й прозорци заради обета да слага по хиляда и повече прозорци единствено на българските църкви, които ще построи в българското царство. Затворен в една кула, той изковал от сребърния си пръстен крила и полетял над главите на смаяните турци и арапи...
Същият Одрин възвестява на света през 1912 г., че внуците на майстор Манол не само са се научили да летят, но и са сформирали най-мощната и новаторска за времето си военна авиация. Вдъхновявани от една все още неопетнена национална кауза, пионерите в бойното използване на самолета като разузнавателно, бомбардировъчно и за психологическа война средство, записват имената си в златните страници не само на българската, но и на световната военна история.
Наред с имената на блестящите командващи на армии и началници на сектори прогърмяват имената на основателя на българското въздухоплаване и авиация майор Васил Златаров, осъществил първата планирана бомбардировка от въздуха в условията на реална война, на 17 ноември 1912 г.; на младшите офицери от Аеропланното отделение като Радул Милков, Христо Топракчиев, Продан Таракчиев и др. Дори покрусата от двете национални катастрофи след Междусъюзническата и Първата световна война не може да заличи спомена за подвига на военните летци – орлите на България. И когато години по-късно от небето над София и други български градове сипят смърт летящите крепости на днешните ни съюзници в НАТО, срещу тях в неравен бой политат нови герои като поручик Димитър Списаревски, поручик Неделчо Бончев, капитан Стоян Стоянов и други. В най-тежката в цялата 100-годишна история на българската авиация – 1944 г., във въздушните войски са извършени 40 998 полета, налетени са 22 267 часа, във въздушни боеве България губи 82 самолета, а със смъртта на храбрите загиват 74 български летци. Само в кабините на “Месершмит – 109” загиват 35 български пилоти. През този период, обвеяни с бойната слава, стават легенда бойците от 6-и изстребителен полк, 2-ри щурмови полк, 5-и бомбардировъчен полк. През 1945 г. се прославят, при прикриване частите на 1-ва българска армия, армейското изстребително ято, 642-ро изтребително ято на кап. Ковачев, подразделенията на поручик Емил Планински.
Паметниците, които народът е издигнал на своите крилати защитници, са израз на искрена почит и признателност към тяхната саможертва, към безкористната им служба на Отечеството. В годините от 1944 до 1989 г. България създаде мощни военно-въздушни сили, въоръжени с изстребители “МиГ-15,-17,-19”; “МиГ-21,-23,-29”;  “Як 21 и 23”, щурмови самолети “Ил-2”, “Су-22”  и “Су 25”, бомбардировачи “Ту-2”. Но най-мощното оръжие на българската военна авиация бяха блестящи поколения български пилоти, бяха хората, които знаеха какво е мъжество, храброст и чест и за които от небето на България по-свято и по-високо нямаше.
Тяхната слава, тяхното преклонение пред родината не могат да бъдат премълчавани, отричани и забравяни. И тази вечер тук е едно доказателство за живата памет на България. Имената на летците – космонавти Георги Иванов и Александър Александров, на пилотите 1-ви клас Тома Ковачев, Тодор Трифонов, Димо Димов, Желязко Желязков и на цяла плеяда железни мъже, ще останат завинаги записани в историята на Българските военно-въздушни сили, а наред с тях и преди тях като свистящо крило на дълга ще свети името на неистовия, единствен и неповторим “красный ас” генерал-полковник Симеон Симеонов, пример, архитект и строител на българската военна авиация, роден на тази земя, в това село Шейново, тук в полите на Балкана. Ако днешното състояние на военната ни авиация е повече от тревожно и трагично, причината не е само в бедността на опосканата ни държава, а и в липсата на обединяващ идеал, който да поражда желание за служба и подвиг. Съвместните чествания на Балканските войни, които управляващите политици пробутват като някакъв акт на балканско помирение, са не само неуместни, но и кощунствени към паметта на падналите за национално освобождение и обединение българи. Същото се отнася и за въвличането на български военни контингенти в съюзнически авантюри и коалиции на желаещите, представени като освобождение от диктатурите, “борба с тероризма”, “налагане на мир”, “установяване на демокрация” и т.н. Службата под чуждо командване обаче, на хиляди километри от Родината, при неясни аргументи и фалшиви “ценности” не може да породи патриотичен порив, колкото и високо платена да е тя.
Ето защо в годината, в която отбелязваме вековния юбилей на българската военна авмиация, ние, в “Нова Зора”, пожелаваме на вас, шепата останали военни летци, да получите не втора употреба “Ф-16” за 400 млн. лева, а най-модерни средства за защита на Отечеството. И всички ние да се сдобием с истински национален идеал, който да ни вдъхновява и ръководи през трудните изпитания на дълга в негово име!
Да живее България!
Да живеят нейните орли – крилатите сърца на нашето мило Отечество!

ЦИБ на ПП “Нова Зора”
Председател:
Минчо МИНЧЕВ
9 април 2012 г., София