ГЪЛФСТРИЙМ ИЗСТИВА

Зора
Печат

В близките години неведнъж е ставало дума за глобалните климатични промени, пред които е изправено земното кълбо. В различни списания, в пресата, по телевизията, в интернет може да се намерят публикации, свързани с теорията за глобалното затопляне (всъщност застудяване в обширни райони на Земята).

Понякога ситуацията напомня за онази притча, в която се разказва как един вижда опашката на животното и смята, че е тигър, друг вижда шията и главата и твърди, че това е жираф, трети вижда нозете му и казва, че сигурно е слон и т.н.

 

Така и по този изключително важен въпрос няма единно мнение на експерти, а различни възгледи, които в една или друга степен изследват фактите и стигат до различни заключения. Общото между всички тях е, че наистина протичат забележими и вероятно необратими процеси, които оказват влияние на климата на планетата и за които човечеството не е намерило решение. Все още.
И тъкмо в това “все още” се крие надеждата, че въпреки всичко решение може би ще бъде намерено.
В статията, взета от аналитичния сайт “Иракуор-мирър”, която предлагаме в превод от руски, е изложена гледна точка, която макар и неподкрепена с окончателни аргументи, се опитва да намери обяснение и да даде прогноза, макар и в доста тъмни краски, за близкото бъдеще. Дори и съвсем понятни, нещата изглеждат до голяма степен необратими. Но ние всички на нашата Земя знаем, че животът е чудо и се надяваме, че подобни текстове ще алармират притъпената чувствителност на общественото мнение и ще направят хората бдителни и активни в решаването на общата човешка съдба - днес, утре, вдругиден, и докогато трябва, тоест, винаги.
Не бива да забравяме, че колкото и неутешително да е, това все пак е само една част от големия пъзел на чудото, наречено Земя и човешка цивилизация. А иначе всички знаем - предупреденият е... въоръжен.

Според съобщенията на специалисти северноатлантическото течение Гълфстрийм е спряло. Първите пострадали може би ще бъдат жителите на страните от Северна Европа, а след това глобалните климатични промени ще обхванат цялата планета. Учените обявиха за най-голям виновник компанията „Бритиш петролеум” и властите на САЩ, които допуснаха гигантски разлив на нефт в Мексиканския залив и после прибегнаха към крайни мерки за решаването на проблема.

Надвисва ледников период

Европа е уникално място. Първо, ако видим „полукълбото на сушата” (каквото и да е то), ще се изясни, че Европа се намира в центъра му. Дори и французите не грешат кой знае колко, когато твърдят, че родината им се намира в центъра на Земята. Второ, природата грижливо топли Европа с течението Гълфстрийм. Без топлия Гълфстрийм животът в Европа става проблематичен и ще остане само на ниво чукчи и ескимоси...
Да вземем например град Петербург, това е град върху блата. Климатът тук е студен, но лятото е горещо, понякога температурата достига 40 градуса. Рекордът на положителните температури в Магадан пък, който е разположен на същата географска ширина като Петербург... е 26 градуса. И обратното – в Магадан зимите са студени и дълги. Ако усредним резултатите, в Петербург минусовите температури продължават от ноември до март, а в Магадан – от октомври до април, т.е. два месеца повече.
Ако се спуснем на юг, ще видим два града, разположени около 40-ия паралел – Рим и Пхенян. В Рим средната януарска температура е плюс 4 градуса, в Пхенян... минус 10 градуса.
Накратко, благодарение на Гълфстрийм в Европа е топло. И европейците дори обичат да се плашат едни други с различни ужасии на тема „какво ще стане, ако Гълфстрийм спре”. Защото Гълфстрийм регулярно спира през няколко хиляди години.
И така, минаваме към най-важното. Имаме възможност да наблюдаваме историческо събитие. Учените регистрираха спирането на Гълфстрийм, и това за съжаление, не е шега. Гълфстрийм е мъртъв. Корпорацията „Бритиш петролеум” уби Гълфстрийм. Ето цитат от сайта Warandpeace.ru: „Чака ни нов ледников период. По последни данни от спътниците северноатлантическото течение Гълфстрийм вече не съществува, заедно с него спряха и Норвежките течения... Всички реки от „топла вода”, която тече около страните от Карибския басейн до краищата на Западна Европа, умират заради Corexit, който администрацията на Барак Обама позволи на „Бритиш петролеум” да използва, за да се скрият мащабите на бедствието в резултат на взрива на платформата на компанията. Около 2 млн. галона Corexit, а също и няколко милиона галона други диспергатори (вещества, които притежават свойството да подобряват образуването на дисперсни системи, т.е. суспензии и емулсии, или т. нар. хомогенизатори), бяха добавени към повече от 200 млн. галона суров нефт, който се изливаше в течение на няколко месеца от нефтените кули на БП и близките обекти, и потъна на океанското дъно... Днес започна нов ледников период. Най-напред ще се оледенят Северна Америка, Европа и Азия, още през тази зима...”
В общи линии, ако се вярва на учените, още тази зима европейците ще усетят как е животът без Гълфстрийм.

Гълфстрийм спря

Първи би тревога италианският учен Джанлуиджи Зангара, физик от института „Фраскати”, в Рим. От няколко години той се занимава с мониторинг на Мексиканския залив. На основата на спътникови данни д-р Зангари установил, че течението Гълфстрийм, на което се дължи мекият климат в Европа и което стабилизира времето на цялата планета, почти изцяло е изчезнало. Причината за това той вижда в нефтения разлив в Мексиканския залив. Именно нефтът разруши границата между слоевете топла и студена вода, в резултат подводното течение се забави, а на някои участъци е спряло.
Човечеството не познава начин да неутрализира последиците от такава катастрофа. Прилагането на хомогенизатори на мястото на аварията само прикрива мащабите на нанесените вреди. Една част от залива бе очистена от нефтеното петно, но в дълбочина нефтът не може да бъде неутрализиран. Според някои експерти нефтът продължава да изтича в Мексиканския залив, следователно с всеки изминал ден намалява вероятността Гълфстрийм да се самовъзстанови. Изчезването на най-голямото топло течение на Земята вече повлече след себе си аномалии във времето според Джанлуиджи Зангара. Това бяха наводненията от 2011 г. в Европа и в Китай, сушата в Русия и в Азия. По-нататъшните заплахи са сливане на сезоните по цялата планета, лоши реколти и масова миграция. Най-страшното обаче е, че вече започна нов ледников период. Още през юни (2011 г., б.р.) Зангари публикува научна статия, която се базира на данни от спътниците на Федералната агенция за океанографски и атмосферни наблюдения в САЩ. Зангари твърди, че спътниковите данни ясно показват коренни промени в структурата на Гълфстрийм – своеобразната „река” с топла вода, която се движи в средата на Атлантическия океан от юг на север и е причина за относително топлия климат в Северна Европа. Благодарение на Гълфстрийм Британските острови не са сковани от лед, в Скандинавия се запазва подходящ жизнен климат, а в Холандия растат лалета, докато на същата географска ширина в Сибир е вечен лед.

Гълфстрийм носи топла вода към бреговете на Северна Европа

Зангари твърди, че „оледеняването, чиито мащаби засега не могат да се предвидят, е неизбежно”. Статията на Зангари предизвика огромен резонанс сред учените. Но така и не бяха получени потвърждения на изнесените данни, тъй като оперативните данни на спътниковите карти от сървърите на агенцията по неизвестни причини по-късно бяха променени. В началото на август Зангари обяви, че официалните данни от спътниците вече не бива да се приемат за надеждни и изводите му за заплахата от спиране на Гълфстрийм не се промениха. „Няма прецедент в историята, когато природни промени от такъв мащаб да са настъпили след намесата на човека. Изключение правят последиците от опити с ядрено оръжие и Чернобилската авария от април 1986 г.”.
Зангари твърди, че причината за катаклизма е катастрофата в Мексиканския залив. Огромното количество нефт, което постоянно се уголемява, обхваща толкова големи територии от океана, че нарушава системата за терморегулация понеже разрушава граничните слоеве на топлия воден поток. Според Зангари спътниковите данни ясно сочат, че вече няма единен Гълфстрийм. Северноатлантическото течение се е разделило на части. Преди това потоците топла вода минаваха през по-хладните слоеве на океана и влияеха не само на общата температура на океана, но и на горните слоеве атмосфера – във височина до 10 километра. Днес топлото течение е изменено, нарушени са и нормалните атмосферни потоци, вследствие на това се променя атмосферният фронт в източната част на Северния Атлантик. Вследствие на тези промени миналото лято имаше суша и наводнения в Централна Европа, екстремно високи температури в Източна Европа и в много страни на Азия, както и наводнения в Китай.
Според Зангари „нефтеният вулкан” в Мексиканския залив от 10 април, направен от хората, „уби сърдечния стимулатор на световния климат на планетата”. Основният инструмент на убийството е нефтеният фонтан от морското дъно и веществото Corexit, което нефтодобивната компания БП използва за решаване на проблема със замърсяването на Мексиканския залив.
Отрова в „спасението”
Диспергаторът Corexit бе използван за пръв път през 1989 г., когато трябваше да се ликвидират последиците от катастрофата на танкера „Ексон Валдес”.
Тогава в океана бяха изсипани 260 хил. т нефт. Този мощен разтворител е произведен от Nalco Holding Company, компания, свързана с „Бритиш петролеум” и „Ексон”. Веществото се използва за разтваряне на нефтени петна във водата и свойствата му са секретни. Редица експерти обаче смятат, че Corexit е четири пъти по-токсичен за живите същества в сравнение с нефта. По официални данни в Мексиканския залив са използвани повече от 1 млн. галона Corexit (около 3,7 млн. литра), а някои еколози смятат цифрата за доста занижена. Corexit е забранен за употреба в Англия и редица европейски страни, но властите в САЩ не възразиха, когато „Бритиш петроеум” обяви, че използва отровно вещество, за да ограничи нефтеното петно, заплашващо да обезлюди крайбрежието на няколко щата. Зангари твърди, че милиони барела нефт, излети в океана заради пробойна в нефтената кула на „Бритиш петролеум”, и Corexit, използван да ограничи нефтеното петно, заедно са навредили на течението Гълфстрийм. Нефтът и химикалите са променили температурата, вискозитета и солеността на водите в Мексиканския залив и са спрели течението, което съществува от милиони години.

Спътниковите данни сочат, че има разрив в Гълфстрийм

Генерал Тед Алън, шеф на Националната служба за извънредни ситуации, се опитва да убеди американците, че лошото вече е отминало, че нефтените петна са изчезнали сами по себе си благодарение на природните процеси. Обаче спътниковите данни свидетелстват друго. Милионите галони Corexit позволиха на САЩ и „Бритиш петролеум” само леко да успокоят общественото мнение. Логиката е проста – ако няма нефтени петна, няма и криза. Само че да се обере нефтът от повърхността и да се смеси с дебели пластове вода, не е въпрос на пи-ар. Това е трагична грешка.
Просто е да си представим какво точно се случи с Гълфстрийм. Казано иначе, вижте какво ще се получи, ако смесите зехтин и оцет за салата. Поставете бутилка с такова „съдържимо” на рафта и след малко ще видите течностите сами да се отделят една от друга. Защото плътността им е различна. Но ако добре ги разбъркате, ще се образува вещество със съвсем друга плътност и то ще тече съвсем бавно. Нещо подобно се е случило в Мексиканския залив.

А вдругиден?

Гълфстрийм вече е спирал и преди. През 2004 г., в американската касова кинопродукция „Денят след утре”, температурата в Ню Йорк стремително пада до смъртоносно за хората ниво заради спирането на Гълфстрийм. „Системата Гълфстрийм се променя по непредсказуем начин, което може да предизвика сериозни последици с планетарен мащаб.”
Филмът се базира на реални научни изследвания, а авторите му показаха, че Гълфстрийм е жизнено важен за климата на Земята, защото течението носи топла вода от екваториалните ширини, надолу по Източното крайбрежие на Америка, през Атлантика към Северна Европа. Вярно, че сега водата не е толкова топла. Днес температурата на Гълфстрийм е 10 градуса по-ниска, отколкото по същото време преди година. Учените го обясняват с пряката зависимост между спирането на течението и понижаването на температурата на водата. Но не бързат да прогнозират по-нататъшното развитие на нещата. Според тях това е направо безполезно, защото „явлението има непредсказуем характер” – уверява Джанлуиджи Зангари. Но все пак ще се наложи да попитаме „какво ни очаква в бъдеще”. Засега Зангари отговаря само едно – „системата Гълфстрийм се променя непредвидимо, което може да има сериозни последици в планетарен мащаб”.
Все още няма официално потвърждение на теорията на Зангари от страна на научните среди. Редица известни американски еколози подкрепиха теорията му, например Пол Ноел и Стърлинг Алън, основателят на организацията New Energy Congress, който публикува статията „Течението Гълфстрийм спря заради нефтения разлив от компанията „Бритиш петролеум”.
А ето и реалният сценарий на живота след рязкото спиране на Гълфстрийм:
1. Зимата на 2011 г. – начало на спирането на Гълфстрийм. Първоначално времето е топло, както винаги. В средата на годината започва рязко застудяване, до минус 30 градуса. Зимните насаждения (зимниците) загиват. Пристанището в Мурманск замръзва. Замръзва Финският залив. Масови аварии по тръбопроводите.
2. Пролетта на 2011 г. е късна и хладна. Снегът се топи през май, следва рязко затопляне през юни. Няма особени тревоги сред обществото.
3. Лятото на 2011 г. е почти нормално, но много сушаво. През юли – масови горски и степни пожари. През август – рязко захлаждане и проливни дъждове. В края на август – първи сняг. Реколтата е съсипана.
4. Есента на 2011 г. е хладна и ранна. Всички сили се хвърлят за подготовка за зимата. Обществото започва да се вълнува. Обсъждат се проблемите за изхранването и миналогодишните аварии. Засега няма паника и всичко се приема като „каприз на времето”. През ноември – истинска зима със сняг и минус 20-градусов студ. Проблемът с изхранването се решава за сметка на натрупаните валутни резерви. Също така резкият скок на цените на нефта и газа частично компенсира продоволствените проблеми.
5. Зимата на 2012 г. е много студена. Температурата достига до -50 градуса (в района на Москва). Масови аварии по трасетата на топлопроводите. Претоварване на електрозахранването. Големи аварии в местонаходищата на нефт и газ. Газът и нефтът в нефтопроводите замръзват. Мурманското и балтийските пристанища отново замръзват. Нарушено е електроснабдяването в цели региони. Започва частична евакуация на някои региони. Няма бензин по колонките на бензиностанциите. Цените на жилищата стремително падат. Извънредно положение в някои региони. Идеята за начало на ледников период започва да генерира паника и води до масова психоза. Всички надежди са отправени към идването на пролетта...
6. Пролетта на 2012 г. идва късно. Едва през май снегът се топи и ручеите заромоляват...
7. Лятото на 2012 г. в началото е хладно. Температурата е положителна през деня, но снегът още не се е стопил, понеже нощем градусите са под нулата. Никой не разчита на реколта. Всички разбират, че по-нататък ще става по-лошо. Мнозина са наясно, че ще трябва през лятото да заминат някъде. Срив на цените на имотите. Има и такива, които се надяват, че нормалното време ще се върне, и купуват имоти на ниски цени, които обаче стават жертва на нарастващия вандализъм... Проблеми в енергийния сектор. Срив на европейските доставки. Валутни трудности в Русия. Паника на пазара за храни. Магазините са пусти. Държавата се опитва да регулира цените, въвежда купони. Държавната комисия по хидрометеорология се опитва да успокои населението. Чиновниците са притеснени, но се опитват спешно да изпратят близките си някъде в Испания. Еврото и рублата рязко падат. Доларът също. Златото поскъпва. Поскъпват много нефтът и храните. Държавата приема извънредна програма и се опитва да подсигури следващата зима. Обаче дезинтеграционните процеси растат. Има нечувана корупция. Хората във властта се опитват да решават преди всичко своите лични проблеми. Масово преселение на хората на юг. Цените на билетите, бензина, имотите в Южна Европа и Азия растат. Новият сняг пада в края на юли - август, а старият още не се е стопил.
8. Есента на 2012 г. е като нормалната зима от 60-70-те години на 20 в. (студове до -20 / -30 градуса). Европейската част на Русия обявява извънредно положение. Има опити да се организира евакуацията на хора от най-пострадалите региони. Правителството се премества в Ростов на Дон. Украинската столица се премества в Херсон. Въведен е режим на строги икономии и купонна система. Корупцията е неудържима. Хората, които не са успели да заминат (а такива са много), се готвят за най-лошото. Бизнесът с направата на печки за дърва и въглища процъфтява. Хората масово се запасяват с дърва. Най-напред изсичат горите около населените места и градските паркове. По градските пазари се търгува с въглища. Месото е сравнително евтино, защото масово се колят животни, понеже няма храна за тях.
9. Зимата на 2013 г. Силни студове (до -40 / -50 градуса). В домовете е студено. Всички градове със „съветска” инфраструктура за отопление остават без централно парно. Обстановката напомня блокадата на Ленинград. Всички искат да заминат другаде, но няма пари. Цените на жилищата и имотите достигат почти до нулата. Спестяванията в рубли и в долари са се обзценили заради инфлацията. Еврото е напълно обезценено поради разпадането на Евросъюза. Държавата успява да сдържа недоволството на населението, понеже бунтовете са почти невъзможни в подобни условия на студ. Големият проблем са престъпността и мародерството, понеже много домове са пусти. Възникват организирани банди на мародери. В тях участват и хора от властта и органите на реда. Засега все още няма масова гибел на хора.
10. Пролетта на 2013 г. е като обичайната зима от 60-70-те години на 20 в. Държавен (военен) преврат в Русия. Война в Европа и в света. Никой нищо не засажда по полето. Военните обещават да осигурят евакуация, да укротят мародерите и да нахранят всички за сметка на стратегическите запаси. Хората живеят с надежди за евакуация.
11. Лятото на 2013 г. е като обичайните зими от последните години (1990-2008 г.) – понякога има плюсови температури, но снежните преспи са все по-високи заради миналогодишния сняг. Ледените висулки вече не звънят, по покривите неподвижно са застинали сламени ресни, блестят хладно и са се вледенили като през зимата.
12. Есента на 2013 г. навсякъде пламват въоръжени конфликти. Крах на световната политическа система. На прага е Четвърта световна война.
13. Накрая ще се срине властта и на световните паразити. Драконът си захапва опашката.

12.02.2012 г.
www. http://www.iraqwar.mirror-world.ru