ВОЕННАТА СТРАТЕГИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА ОБАМА

Христо МАЛЕЕВ
Печат


Барак Обама с пълно право твърди, че е наследил войните в Ирак и Афганистан, както и досегашната стратегия, от своите предшественици. Но новата доктрина е съставена под негово ръководство и отразява неговите идеи. Така той се дистанцира от човешките, материалните, финансовите и моралните жертви, които страната му понесе през изминалото десетилетие. Загубите не укрепиха мястото на Америка в света, а станаха израз (а донякъде и причина) на нейното постепенно отстъпление от позициите, които имаше в миналото. Затова главната цел на новата военна доктрина е недвусмислена: „запазване на американското лидерство в света, както и на американското военно превъзходство, което да продължи и в новото столетие”. Думите са на Барак Обама. Според него тази цел може да бъде постигната само ако страната му се промени по начин, съответстващ на новата обстановка на Земята.

 

 

Кое е същественото в тази нова обстановка?

Постепенното намаляване на относителното могъщество на Америка, укрепването на нови центрове на сила, най-вече икономическа, а като следствие от нея - и военна, и политическа, и морална. За първи път президентът на Съединените щати поставя възстановяването на икономическата и финансовата мощ на страната си като основа на нейната успешна външна и всякаква друга политика.
Някои коментатори смятат, че причина за новата военна доктрина на Америка е дефицитът на платежния й баланс, който определя огромния национален дълг, наскоро надхвърлил стойността на годишното производство на стоки и услуги. В желанието си да намали този дефицит, Барак Обама предвижда свиване на държавните разходи, в това число и по-слабо увеличение на военния бюджет, с което ще се спестят около 500 милиарда долара през идните 10 години. В действителност въпросите са по-сериозни. Спестеният половин трилион за 10 години не е чак толкова съществен - и с него военните разходи на Америка са по-големи от общата сума на следващите десет най-големи военни бюджети. Но по-важно е принципното значение на доктрината, която независимо от засилването на останалите държави трябва да увековечи авангардното място на Съединените щати в света, при това с по-малко човешки, материални и други жертви.
Тази грандиозна цел е равнозначна на възраждане на Америка, на ренесанс в нейната икономика, наука, национален дух и всичко останало, което в миналото определяше водещата й роля. Такава цел не може да се постигне със стандартни методи, с просто линейно развитие и количествени натрупвания. Доколко Америка ще успее, е въпрос на виждане, на съотношение на силите, на амбиции на другите държави. Не на последно място са моралните аспекти, които в новото време играят значителна роля. От тази гледна точка големите цели на новата доктрина изглеждат трудно осъществими, за да не кажем илюзорни.
Не може да се отрече, че Барак Обама усеща промените в света и се опитва да се приспособи към тях. Това доказва неговото изключително интелектуално равнище, което не се среща често във високите ешалони на властта - вижте само реакцията към новата стратегия на водещите политици от Републиканската партия. Те смятат, че Обама предава страната си, че Америка трябва и в бъдеще да е готова да води две големи сухопътни  войни едновременно (в доктрината тази цифра фактически е намалена до „една и половина”) , че трябва да се намесва със сила по всяко време и навсякъде, където интересите й го налагат. На този фон дори стандартните думи на президента за човешките права, за запазването на мира, за необходимостта Америка да решава най-напред вътрешните си проблеми и прочее, изглеждат като християнски проповеди.
В действителност Барак Обама предлага може би единствения възможен път за запазване на позициите на страната му в обстановката на сериозна конкуренция от различни посоки, най-вече от другата свръхсила - Китай. Затова бихме могли да твърдим, че новата стратегия на Съединените щати има и втори родител – въздигащия се „азиатски дракон”. Разбира се, сложното „сътрудничество-съперничество” между Америка и Китай не е от вчера и няма да привърши утре. Вероятно то ще определя световната политика за десетилетия, като всичко останало ще се върти повече или по-малко около него. Затова ключовата част на новата доктрина е разделът, където се говори за Азиатско-Тихоокеанския район. Идеите на Обама са

 

подготовка за бъдещия свят, в който големите играчи ще са Съединените щати и Китай


заобиколени от съюзници, приятели и партньори.
В доктрината ясно се казва, че Америка преориентира центъра на вниманието си към района на Източна Азия и западната част на Тихия океан. Това пространство се разширява още повече с добавката за Индийския океан и Южна Азия, които оформят гигантската „дъга на американските икономически и военни интереси”. Казано иначе, Съединените щати искат да блокират Китай от Изток и Юг, като му оставят „свободна посока” за експанзия по азимутите на Север и Запад, тоест - към Русия. Но с днешен Китай не може да се разговаря грубо, затова в стратегията на Обама става дума за общи интереси. Условието е Китай да спазва „правилата на поведение и международните норми”, а нарастването на военната му мощ да се съпровожда от „по-голяма яснота на стратегическите му намерения”. Америка ще укрепва връзките си със съседните на Китай държави, които иска да обедини в една обща възпираща верига. Макар че президентът Обама в интервю за списание „Тайм” от 18 януари т.г. отрича, че провежда политика за „възпиране” на Китай, военната му доктрина е именно такава. Известният коментатор от английския „Файненшъл Таймс” Гидеон Рахман предполага, че става дума за „меко възпиране”, но мекотата не променя твърдата същност на американската политика към азиатския колос.
В съответствие с принципите за „баланс на силите”, които Съединените щати спазват, откакто съществуват, новата доктрина обръща специално внимание на Индия и я разглежда като „дълготраен стратегически партньор”, казано иначе – като противотежест на Китай. По времето на президента Никсън Америка предложи на Китай ролята на противотежест на Съветския съюз. Сега имената на играчите в схемата са отчасти променени, но логиката си остава същата. Вашингтон ще развива всестранни отношения с Индия, ще укрепва въоръжените й сили (както това прави и Русия), за да отвлече част от вниманието и енергията на Китай от себе си. Показателно е, че на никой друг регион, както и на никакви други държави, доктрината на Обама не отделя подобно голямо внимание.
Разместването на пластовете в американската военна стратегия отслабва донякъде досегашното водещо място на Средния изток, но все пак го поставя непосредствено след Азиатско-Тихоокеанския регион. Америка очаква все по-голяма част от усилията за „опитомяването” на Средния изток под формата на икономически, човешки, морални и прочее жертви да бъдат поети от европейските съюзници от НАТО, които според нея са се превърнали от „консуматори” в „производители” на сигурност.
Затова и броят на американските войски в Европа вероятно ще бъде намален с около 10 хиляди души към 2015 г. (сега те са 41 хиляди, а през 1989 г. са били 213 хиляди). Доколко народите в тези страни ще са готови да участват във военни операции извън Европейския континент, замествайки американските войници, си остава неизяснен въпрос. Що се касае до нас, може да се предполага, че тринадесетте жертви от войната в Ирак, както и неотдавнашната жертва от войната в Афганистан, няма да са единствените българи, загинали в чужди земи и за чужди интереси, ако бъдещите ни управници са на същото равнище, на което бяха досегашните.
Това зависи и от видовете локални войни, за които Съединените щати се подготвят. Новата доктрина отдава предпочитание на „войните срещу терористите”, а не на „войните срещу бунтовниците” - Америка ще унищожава вдигналите оръжие срещу действията й бойци, а няма да изгражда страните им по свой образ и подобие с цената на продължителни усилия. Сухопътните войски и морската пехота на американската армия ще бъдат съкратени, а бойните действия срещу утрешните противници ще се водят главно със специални сили, с удари от море и от въздуха, като особено място се отделя на прословутите безпилотници.
Между другото, този въпрос си остава спорен. Американските висши военни не са склонни да се отказват от масовите армии, от присъствието на десетки хиляди „ботуши” на бойното поле. Те приемат новата доктрина със скептицизъм и това проличава дори от снимката, показваща намръщените им лица около вдъхновения проповедник Обама. Не е трудно да се предположи, че те до последния миг са се съпротивлявали на своя главнокомандващ и са приели доктрината му едва след като в нея е било записано, че при необходимост тя може по всяко време да бъде преразгледана. Ако след година генералитетът на Америка получи нов върховен командир, сегашната доктрина би могла да претърпи уточнения, икономиите - да бъдат отменени, надпреварата във въоръженията - да получи нов импулс, а Америка, отчаяна от нежеланието на съюзниците си за допълнителни военни авантюри - да се подготвя наново за две големи войни по суша едновременно.

И тук проличава значението на президентските избори в Съединените щати. През тази и идната година подобни избори ще има и в Русия, и във Франция, и в Китай. Наред с Британия, тези страни са „законните” ядрени държави. Всяка от тях може да ускори гибелта на човешката цивилизация. Затова ние имаме интерес начело на великите държави да застанат разумни, спокойни и благородни ръководители. Имаме интерес всяка държава да държи войските си на своя земя. Имаме интерес доктрините да не подготвят армиите за една и половина или за две войни едновременно, а да изключват войната като средство на политиката. Защото ако продължаваме да си играем с ядрения огън, рано или късно този огън ще погълне всички ни.