Русия се съсредоточва

Владимир ПУТИН
Печат

• Предизвикателствата, на които трябва да отговорим


На 4 март т.г. гражданите на Русия ще отидат до избирателните секции, за да гласуват за президент на страната. Днес в обществото се разгръщат много дискусии. Смятам за необходимо да изкажа своята позиция по редица въпроси, които ми се струват важни за широко обсъждане. С какви рискове и задачи ще й се наложи на Русия да се сблъска. Какво място сме длъжни да заемем в глобалната политика и икономика? Ще вървим ли след развитието на събитията, или сами ще участваме във формирането на правилата на играта? Благодарение на какви ресурси ще успеем да засилим своите позиции, и подчертавам, да осигурим стабилно развитие? Между другото такова, което няма нищо общо със застоя, защото в съвременния свят стабилността е достояние, което може само да се заслужи, да се заработи с упорит труд, проявявайки откритост към промените и готовност за назрели, обмислени и пресметнати реформи.

Постоянно повтарящ се в историята проблем на Русия е стремежът на част от нейния елит към резки движения, към революция вместо към последователно развитие. Между другото, не само руският опит, а и целият световен опит показва пагубността на историческите скокове: избързването напред и разрушението без съзидание.
На това противостои друга тенденция, противоположното предизвикателство – склонността към застой, към иждивенчество, към неконкурентност на елитите и високо ниво на корупция. При това „разрушителите”, при всеки удобен случай, буквално пред очите ни се превръщат в „самодоволни господа”, които се противят на всякакви промени и ревностно защитават своя статус и привилегии. Или виждаме точно обратния процес – „господата” се превръщат в „разрушители”. Оттук следва и „краткия полъх” на политиката, нейната ограниченост по въпросите на текущото съхранение или преразпределението на властта и собствеността. Такава ситуация традиционно се пораждаше от слабия обществен контрол върху политиците, от неразвитостта на гражданското общество в Русия. Положението на нещата постепенно се променя, но засега все още твърде бавно.
Не е възможно да съществува реална демокрация без политиката да бъде припознавана от мнозинството, без да отразява интересите на населението. Да, възможно е за кратък период да увлечеш значителна част от обществото с гръмки лозунги, с обещания за прекрасно бъдеще; но ако след това хората не видят и себе си в това бъдеще, задълго ще се отвърнат и от политиката, и от обществените задачи. Така вече е било неведнъж в нашата история
Днес говорят за различни форми на обновление на политическия процес. Но върху какво предлагат да се договаряме? За това как да се организира властта? Да се предаде в ръцете на „по-добри хора”? А по-нататък какво ще правим?
Тревожа се, че у нас практически не се обсъжда въпросът какво да се прави извън рамките на изборите, след изборите. Според мен така не се отговаря на интересите на страната, на качественото развитие на нашето общество, на нивото на неговото образование и отговорности.
Руските граждани, струва ми се, са длъжни да получат възможността да обсъждат не само достойнствата и недостатъците на политиците, което само по себе си не е лошо, но най-вече съдържанието на политиката, програмите, които имат намерение да осъществят едни или други политически дейци, предизвикателствата и задачите, които трябва да бъдат в центъра на внимание на тези програми, как да подобрим нашия живот, да направим по-справедливо общественото устройство, какъв вектор на икономическото и социалното развитие ще предпочетем?
Нужен ни е широк диалог – за бъдещето, за дългосрочния избор, за националното развитие и националните перспективи. Тази статия е покана за такъв диалог.

Къде се намираме и накъде вървим?

Днес Русия по основните параметри на икономическото и социалното си развитие вече излезе от дълбокия спад, който последва краха на тоталитарния модел на социализма и последващия разпад на Съветския съюз. Независимо от кризата през 2008-2009 г., която „отписа” цели две години от нашите усилия, ние достигнахме и преодоляхме показателите на жизненото равнище от най-благополучните години на СССР. Например продължителността на живота в Русия вече е по-висока, отколкото в Съветския съюз през периода 1990-1991 г.
Икономиката се развива, а това е преди всичко хората, тяхната работа, доходите им, техните нови възможности. В сравнение с 90-те години бедността днес е намаляла повече от два и половина пъти. Практически останаха в миналото „зоните на застойната бедност”, когато в големите градове дееспособни и активни хора не можеха да си намерят работа, или пък с месеци не им плащаха заплати. Според независими изследвания реалните доходи на всеки четвърти от петима руснаци превишават нивото от 1989 г. – „пик” в развитието на СССР, след който започна падение и дебалансиране на целия социално-икономически организъм на страната. Повече от 80 % от руските семейства днес имат по-високо ниво на потребление в сравнение със средното ниво на потребление на съветското семейство. Обзавеждането с битова техника порасна 1,5 пъти, достигна нивото на развитите страни. Всяко второ семейство притежава автомобил – тук ръстът е три пъти. Значително се подобриха и жилищните условия. Не само средностатистическият гражданин на Русия, но и пенсионерите потребяват днес повече основни хранителни продукти, отколкото през 1990 г. И което е особено важно – в Русия през последните 10 години се формира значителен слой хора, които на Запад отнасят към средната класа. Това са хора с доходи, позволяващи избор в достатъчно широки граници. Тези хора могат да избират работа, която им харесва, притежават и определени спестявания.
И накрая, средната класа – това са хора, които могат да избират политика. При тях по правило нивото на образование е такова, че им позволява осъзнато да се отнасят към кандидатите, а не да „гласуват със сърцето си”. Буквално средната класа започна реално да формулира своите въпроси и очаквания в различни направления.
През 1998 г. средната класа представляваше между 5 и 10 % от населението, т.е. по-малко, отколкото в късния СССР. Днес средната класа по различни оценки съставлява между 20 и 30 % от населението. Това са хора, чиито доходи повече от три пъти превишават средната заплата през 1990 г.
Средната класа трябва да се развива и по-нататък. Да се превърне в социално мнозинство в нашето общество. Да се попълва за сметка на тези, които теглят страната – лекарите, учителите, инженерите, квалифицираните работници. Главната надежда на Русия това е високото ниво на образование на населението и преди всичко на нашата младеж, дори и при всички познати проблеми и упреци към качеството на отечествената образователна система.
Сред нашите граждани във възрастта 25-35 години висше образование притежават 57 %. Такова ниво освен в Русия е отбелязано само в три страни на света: в Япония, Южна Корея и Канада. Взривният ръст в образователните потребности продължава: при следващото поколение (15-25 години) е възможно да се говори за всеобщо висше образование – него го получават, или се стремят да го получат, повече от 80 % от юношите и девойките.
Навлизаме в нова социална реалност. „Образователната революция” кардинално променя самия облик на руското общество и руската икономика. И ако към настоящия момент на нашата икономика може да не са й нужни толкова работници с висше образование, не можем да се върнем вече назад. Не хората трябва да се престрояват под съществуващата икономическа структура и пазар на труда, а икономиката трябва да стане такава, че гражданите с високо ниво на образование, с високи критерии, да намерят своето достойно място.
Основно предизвикателство за Русия е това, че сме длъжни да се научим да използваме образователната насоченост на младото поколение, да мобилизираме повишените изисквания на средната класа и нейната готовност да носи отговорност за своето благосъстояние за осигуряване на икономическия ръст и устойчивото развитие на страната.
Повече образовани хора – това означава и по-висока продължителност на живота, това означава по-ниско ниво на престъпност, на асоциално поведение и по-рационален избор. Всичко това, само по себе си, създава благоприятен фон за нашето бъдеще. Но само това е недостатъчно.
Повишението на благосъстоянието през изминалото десетилетие в много отношения се извършваше за сметка на действията на държавата, в това число за сметка на справедливото разпределение на приходите от природни богатства. Нефтените доходи използвахме за ръст в доходите на населението, за да извадим милиони хора от нищетата. А също така и за да имаме национални спестявания в случай на кризи и катаклизми. Днес потенциалът на „суровинната икономика” пресъхва, а главното е, че няма стратегически перспективи.
Още в базовите програмни документи от 2008 г., приети непосредствено преди кризата, като главна задача бе поставена диверсификацията на икономиката, създаването на нови източници на растеж.
Формирането на нова икономика е необходимо за образованите и отговорни хора в различните им измерения - професионалисти, предприемачи или потребители. В близките 10 години в икономиката ще навлязат още 10-11 милиона млади хора, от тях 8-9 милиона души ще бъдат с висше образование. Още днес на пазара на труда 5 милиона души с висше образование са неудовлетворени не само от заплащането, но и от характера на своята работа, от липса на перспективи. Други 2-3 милиона са специалисти от бюджетни учреждения, които искат да си намерят нова работа. Освен това 10 милиона души са заети в производства, основани на архаични, изостаналаи технологии. Такива технологии трябва да отидат в историята – и не само защото са губещи на пазара, но част от тях са просто опасни за здравето на работниците и за екологията. Така че създаването на 25 милиона нови, високотехнологични, добре платени работни места за хора с високо ниво на образование не е просто красива фраза, а насъщна необходимост, минимално ниво на достатъчност. Около решаването на тази общонационална задача трябва да се гради държавната политика, да се консолидират усилията на бизнеса, да се създава най-благоприятен делови климат. Убеден съм, днешният и особено утрешният кадрови потенциал на нашата страна ще позволи да претендираме за трайни позиции в глобалната икономическа конкуренция.
Бъдещата руска икономика трябва да отговаря на обществените потребности. Тя трябва да осигури по-високи трудови доходи, по-интересна, творческа работа и да създава широки възможности за професионален растеж, да формира социални лифтове. Именно това, а не само цифрите на БВП, обемите на златно-валутни резерви, рейтингите на международните агенции и високото място на Русия в числото на най-крупните световни икономики, ще бъде критично в предстоящите години. Преди всичко хората трябва да почувстват положителните промени, и на първо място, чрез разширяване на своите собствени възможности. Но двигател на растежа трябва да бъде, и ще бъде, именно инициативата на гражданите. Ние съзнателно ще загубим, ако разчитаме само на решенията на чиновниците и на ограничен кръг големи инвеститори и държавни компании. Ние съзнателно ще изгубим, ако се опираме на пасивната позиция на населението. Така че ръстът на Русия в предстоящото десетилетие означава разширяване на пространството на свобода за всеки от нас. Благополучие от ръцете на когото и да е, благополучие без отговорност за своите решения в 21 век е просто невъзможно.
Пред нас стои още едно предизвикателство. Зад общите фрази за съгласие и полза от благотворителността се открива недостатъчно ниво на доверие един към друг, нежелание да се занимаваме с обществените дела, с грижата за другите, неумение да се издигнем над частните интереси, и това е сериозна и затвърдена болест на нашето общество.
В руската култура съществува дълга историческа традиция на уважение към държавата, към обществените интереси, към това, което е нужно на страната. Абсолютното мнозинство от руснаците искат да видят нашата страна велика и силна, уважаваща героите, отдали живот за общото благо. Но за съжаление, гордостта или обидата за държавата далеч не винаги се реализират във всекидневния живот като участие в местното самоуправление, готовност да застанеш в защита на закона, в реална благотворителност. По правило, зад това ни най-малко не стоят равнодушието и егоизмът, а елементарното неверие в собствените сили или недоверието към ближния. Но и тук през последните години ситуацията започна постепенно да се променя. Гражданите все по-често не се ограничават до справедливи искания към властта, а сами се заемат с множество прозаични, но много нужни дела: благоустройство на дворовете, грижа за инвалидите, помощ за нуждаещите се, организиране на свободното време на децата и много други.
От 2012 г. държавата ще започне да подпомага такива начинания: на федерално ниво и в много региони са приети програми за подкрепа на социално ориентирани недържавни нетърговски организации. По-нататък ние значително ще увеличим мащабите на такива програми. Но за да заработят истински, е необходимо твърдо да противостоят на жилавото предубеждение по отношение на обществениците в чиновническата среда. Зад това предубеждение стои нежеланието да се делят ресурсите, стремежът да се избегне конкуренцията, а и страхът от реално търсене на поръчаната работа.
Неоценима роля в социалното служене, в преодоляване разединението на хората, във формирането на доверие и готовност за мирно разрешаване на конфликтите, неизбежни в бързо развиващото се общество, играят традиционните религии – православието, ислямът, юдаизмът и будизмът. Много в това отношение могат и са длъжни да направят училището и средствата за масова информация, телевизията и интернет общността.
Общество от свободни хора съвсем не е тълпата от самотни пресметливи егоисти, безразлични към общото благо. Ние никога не сме били и няма да бъдем такава тълпа. Личната свобода е продуктивна, ако помниш и мислиш за другите. Свободата без нравствена основа се превръща в произвол.
Доверието между хората е възможно само тогава, когато обществото е скрепено от общи ценности, хората не са загубили способност за вяра, честност, чувство за справедливост. А уважението към закона възниква само тогава, когато той е един за всички, съблюдава се от всички, и в неговата основа е правдата.
Социалният портрет на нашето бъдеще ще бъде непълен, ако не се каже за още един, най-важен праблем. 10-11 % от нашите граждани по доходи все още остават под прага на бедността. Причините са различни. Към края на текущото десетилетие ние трябва да решим този проблем. Да се преодолее бедността, неприемлива за развита страна, да се изпозват и ресурсите на държавата, и усилията на обществото, на неговата заинтересована, активна част, да се придаде целеви характер на системата за социална помощ и да се подкрепя движението за благотворителност.
В Русия в пълен обем трябва да бъде формирана система за социална мобилност, социални лифтове, съответстваща на съвременното общество. Трябва да се научим да компенсираме негативните социални последствия на пазарната икономика и органично поражданото от нея неравенство, така, както са се научили да го правят страни, които отдавна живеят при капитализма. Това е специалната, особена подкрепа, която получават децата от бедни семейства с цел образование; това е социалното жилище за семейства с най-ниски доходи; това е пълното преодоляване на каквато и да е дискриминация на инвалидите, осигуряване на равен достъп до всички жизнени блага и добра работа. Обществото ще бъде успешно само когато у нашите граждани няма да има съмнение в неговата справедливост.

За новия етап в глобалното развитие

Световната криза, разразила се през 2008 г., засегна всички, подлагайки много неща на преоценка. Вече за никого не е тайна, че икономическата буря бе провокирана не само от циклични фактори и провали в регулациите. Коренът на проблема е в натрупаните дисбаланси. Навлезе в задънена улица моделът, построен върху необузданато нарастване на заемите, на живот в задължения и подяждане на бъдещето, на виртуални, а не на реални ценности и активи. Освен това генерираното благосъстояние крайно неравномерно се разпределяше и се разпределя между отделните страни и региони. И това също понижава глобалната устойчивост, провокира конфликти, намалява способността на световната общност да се договаря по наболелите и принципни въпроси. Фалшиви същности се появяват не само в икономиката, но и в политиката, в социалната сфера. Тук също възникват своего рода илюзорни „деривати”.
Кризата в развитите страни прояви една опасна и според мен чисто политическа тенденция: към безогледно, популистко нарастване на социалните задължения на държавите извън всякаква връзка с ръста в производителността на труда, с формиране на социална безотговорност в отделни слоеве на населението на тези страни. Все пак на мнозина вече им става ясно: ерата на държавите на всеобщото благоденствие „на чужд гръб” приключва. Никой няма да може да живее по-добре, отколкото работи. Такова изискване в пълна мяра се отнася и за Русия.
Ние не играхме лекомислено, нашата икономическа политика бе премислена и предпазлива. В докризисния период съществено увеличихме обема на икономиката, избавихме се от дълговата зависимост, увеличихме реалните доходи на гражданите, създадохме резерви, които ни позволиха да преминем кризата с минимални загуби за жизненото ниво на населението. Нещо повече, в разгара на кризата успяхме значително да повишим пенсиите и други социални плащания. А нали твърде много хора, особено в средите на опозиционерите, ни подтикваха по-скоро да изхарчим това, което ни донесоха нефтените приходи. Какво би станало с тези пенсии, ако се бяхме повели по акъла на популистите?
За съжаление популистка риторика звучеше и в неотдавнашната кампания за избор на депутати. Вероятно ще я чуем и в хода на президентската кампания от тези, които съзнателно не се надяват да спечелят, а смело раздават обещания, които няма да им се наложи да изпълняват. Ще заявя съвсем откровено: трябва и по-нататък да се използват всички възможности за подобряване живота на нашите граждани, но както и преди, не бива да се действа „на сляпо”, за да се сблъскаме, за разлика от някои западни страни, с необходимостта да се отнеме от хората много повече, отколкото лекомислено им е раздададено.
Следва да се признае, че по своя мащаб днешните глобални дисбаланси са такива, че едва ли могат да бъдат отстранени в рамките на действащата система. Да, конюктурните лъкатушения могат да бъдат преодолени. И в мнозинството страни сега е разработен набор от тактически мерки, който позволява в една или друга степен успешно да се реагира на острите прояви на кризата.
В по-дълбок, дългосрочен смисъл сегашните проблеми съвсем не са конюнктурни. В крайна сметка това, с което се сблъсква днес светът, е сериозна системна криза, тектоничен процес на глобална трансформация. Това е видимо проявление на прехода към нова културна, икономическа, технологическа, геополитическа епоха. Светът навлиза в зона на турбулентност. И безусловно, този период ще бъде продължителен и болезнен. И за това не трябва да храним илюзии. Очевиден е и финалът на системата, създадена за 20 години след крушението на Съветския съюз – включително феноменът „еднополярност”. Сега предишният единствен „полюс на силата” вече е неспособен да поддържа глобалната стабилност, а новите центрове на влияние още не са готови да го направят. Рязко нарасналата непредсказуемост на световните стопански процеси и военно-политическата обстановка в света изискват отговорно сътрудничество на държавите и преди всичко на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, на страните от Г-8 и Г-20. Необходими са постоянни усилия за преодоляване на взаимната подозрителност, идеологическите предубеждения и късогледия егоизъм.
Големите икономически центрове вместо да служат като локомотиви на развитието, да придават устойчивост на световната икономическа система, сега във все по-нарастваща степен пораждат проблеми и рискове. Стремително се увеличава социалното и етнокултурното напрежение. В редица региони на планетата „се развъртат” и агресивно заявяват за себе си деструктивни сили, в крайна сметка застрашаващи сигурността на всички народи на Земята. Обективно техни съюзници често стават тези държави, които се опитват „да изнасят демокрация” с помощта на силови, военни методи.
Даже най-благите цели не бива да се оправдават с потъпкване на международното право и държавния суверенитет. Също така опитът показва, че първоначалните цели, по правило, не се достигат, а разноските са по-големи от очакванията.
В тези условия Русия може и е длъжна достойно да изиграе своята роля, продиктувана й от цивилизационния модел, великата й история, география, от нейния културен геном, в който органично се съчетават фундаменталните основи на европейската цивилизация и многовековният опит на взаимодействие с Изтока, където сега активно се развиват нови центрове на икономическа сила и политическо влияние.
В какво състояние Русия посреща надигащата се ера на глобална трансформация?
През 90-те години страната преживя истински шок на разпад и деградация, огромна социална цена и загуби. Тоталното отслабване на държавността на този фон бе просто неизбежно. Ние действително се приближихме до критичната линия. Самият факт, че няколко хиляди бандити, макар и при подкрепата на определени външни сили, решиха през 1999 г. да нападнат държава с многомилионна армия, говори за трагизма на тогавашната ситуация. На твърде много хора им се струваше, че нас могат окончателно да ни доубият.
Добре си спомням текста на прехваната по това време от ФСБ информация, която изпратил на своите съратници зад граница един от най известните и кървави международни терористи, убиващ наши хора в Северен Кавказ – Хатаб. Той писа: „Русия е слаба както никога. Днес имаме уникален шанс: да отнемем Северен Кавказ от руснаците”.
Терористите сбъркаха: руската армия, при поддръжката на чеченския и другите народи на Кавказ, отстоя териториалната цялост на нашата страна и единството на руската държава. Обаче това ни струва огромно напрежение на силите, мобилизация на всички ресурси, за да се измъкнем от ямата. Да съберем страната. Да върнем на Русия статута на геополитически субект. Да наредим социалната система и да повдигнем повалената икономика. Да възстановим елементарната управляемост на властта. Трябваше ни да възродим авторитета и силата на държавата като такава. Да възраждаме, без да притежаваме дълбоко вкоренени демократични традиции, масови политически партии и зряло гражданско общество – и при това, сблъсквайки се с регионалния сепаратизъм, засилването на олигархията, корупцията, а често и с присъствието на откровено криминални лица в органите на властта. Най-близката задача при такива обстоятелства бе възстановяването на реалното единство на страната, с други думи, установяването върху цялата й територия на суверенитета на руския народ, а не господството на отделни лица или групи.
Сега малцина си спомнят колко трудна бе тази задача, колко усилия изискваше нейното решаване. Малцина си спомнят, че най-авторитетни експерти и много международни лидери в края на 90-те години бяха единодушни в прогнозата си за бъдещето на Русия: банкрут и разпад. Сегашната ситуация в Русия – ако гледаме на нея с очите на 90-те години – би изглеждала за тях просто свръхоптимистична фантастика. Но тъкмо такава една „забрава” и днешната готовност на обществото да пробва спрямо Русия най-високите стандарти на живот и демокрация са най-добрите свидетелства за нашия успех.
Именно заради това, че през последните четири години всички ние, народът на Русия, постигнахме много в решаването на първостепенните, най-неотложните задачи, страната устоя пред ударите на глобалната криза. И днес у нас е съхранена самата възможност да се говори за перспективи и стратегии.
Предиодът на възстановяване е извървян. Постсъветският етап в развитието на Русия впрочем, както и в развитието на целия свят, е завършен и изчерпан. Създадени са всички предпоставки за движение напред – на нова основа и в ново качество. Между другото, дори в по-твърди, съвсем не комфортни външнополитически и външноикономически условия. В същото време необратимата глобална трансформация се явява за нас и колосален шанс.
И тук бих искал отново да кажа защо дадох съгласието си да се кандидатирам през 2012 г. за поста президент на Русия. Не искам и няма да принизявам чиито и да било други заслуги за създаването на новата страна. Те не бяха малко. Но си остава фактът, че през 1999 г., когато станах министър-председател, а след това и президент, нашата държава се намираше в състояние на дълбока системна криза. И именно тази група единомишленици, на която бе съдено да сформира и оглави авторът на тези редове, опирайки се на подкрепата на абсолютното мнозинство граждани, на националното единение около общите задачи, изведе Русия от задънената улица на гражданската война, пречупи гръбнака на тероризма, възстанови териториалната цялост на страната и осигури в продължение на 10 години един от най-високите в света темпове на икономически растеж и повишение на реалните доходи на руските хора.
Днес виждаме какво е направено успешно, кое сработи ефективно. И обратно – какво трябва да се коригира, от кои неща съвсем да се откажем.
Нашата задача за предстоящите години виждам в това да премахнем от пътя на националното развитие всичко, което ни пречи да вървим напред. Да завършим създаването в Русия на такава политическа система, на такава структура на социални гаранции и защита на гражданите, на такъв модел на икономиката, които заедно съставят единен, жив, постоянно развиващ се и едновременно устойчив и стабилен, здрав държавен организъм. Способен безусловно да гарантира суверенитета на Русия и процъфтяването на гражданите на нашата велика държава за десетилетия напред. Да отстояваме справедливостта и достойнството на всеки човек; правдата и доверието в отношенията между държавата и обществото.
Имаме още много нерешени задачи. Възникват и нови сложни проблеми, но ние сме в състояние да ги преодолеем в името на благото, на ползата за Русия.
Русия не е страна, която отстъпва пред предизвикателствата. Русия се съсредоточава, събира сили и достойно отговаря на всички предизвикателства. Преодолява изпитанията и винаги побеждава.
У нас израсна ново поколение от творчески и отговорни хора, които виждат бъдещето. Те вече идват и разбира се, и за в бъдеще ще попадат в ръководствата на предприятията и цели отрасли, в правителствените учреждения и по цялата страна.
Само от нас зависи как ще отговорим на днешните предизвикателства и как ще използваме своя шанс, за да укрепим себе си и своето положение в бързо променящия се свят.
В близките седмици имам намерението да представя за обществено обсъждане по-конкретните си съображения в това отношение.
в. Известия”, 16.01.2012 г.

Превод от руски Атанас СТОЙЧЕВ