В обединението е спасението

Йордан МАЛДЖАНСКИ, експерт по земеделие и животновъдство
Печат

Ще се опитам да ви запозная с Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и да ви насоча как да се възползвате от нея. Програмата е направена след подробен анализ на аграрния сектор в България. Какво прави впечатление, като четем статистическите данни?
1. Много дребното производство.
2. Фрапираща некомпетентност – само 1.8 % от занимаващите се земеделие имат средно или висше образование. Програмата отчита това и предлага решение на проблема.
По проблем 1 предлага две основни мерки. Това а мярка 121 и мярка 142. По мярка 121 може да се възползват фермери, които имат собствен обор и отглеждат над 30-40 крави. Тези, които се смятат за такива, бих ги посъветвал да не влагат свои средства, както и да използват банкови заеми, за да плащат на фирми да им разработват проекти. Бих ги посъветвал да ползват експерти от техни браншови организации.

За втората група, които са с малко животни, има два пътя. Единият е да увеличат броя на животните и да се занимават професионално, т.е. да минат в група А. Другият път е да си останат на същото ниво, но да започнат и друго производство (зеленчуци например). За тази категория в ПРСР е предвидена мярка 142 – за полупазарни производители в процес на преструктуриране. Мярката е много добре формулирана и дава добри възможности на дребните животновъди. Тази мярка не може да реши напълно проблема, затова към нея е заложена мярката 141 ”Подпомагане на сдружения на производители”, която показва какъв е замисълът. Това, което не можем да го направим сами, ще го направим заедно в сдружение.
Упреквам министъра на земеделието, който възложи на областните структури за съвети в земеделието да разработват тези проекти безплатно. Във всеки един проект се влага идея. Ако в едно село се направят 10 проекта, които не са с една и съща насоченост, не са отчетени природно-климатичните дадености на селото и бенефициентите не произвеждат един общ продукт, всички усилия на тези хора ще се окажат без успех. И направеният проект няма да им помогне, а само ще им удължи агонията. За да се избегне всичко това, трябва да се насърчи учредяването на браншови съюзи, както и тяхното финансово подпомагане, които да имат основна роля при разработването на проектите. Браншовата организация може да разработва проекти и по мярка 121 за придобиване на техника, инвентар, превозни средства и други пособия, които имат пряко отношение към дейността. Така малките и дребни производители ще могат да се възползват от общите придобивки, като подобрят качеството на своята продукция и намерят пазарна ниша за реализация. Към тези производствени структури трябва да бъдат насочени усилията на Министерството на земеделието. Засега наблюдаваме точно обратното действие. Министерството не позволява да се развие гражданската инициатива и гражданските структури. Министър Найденов изпраща негови верни и доверени лица, които да оглавят и контролират процесите. Същият отказва да изпълни ПРСР и се опитва да налага някаква друга, безумна, стратегия за преструктуриране на животновъдния сектор. Така определените пари от ПРСР няма да могат да се усвоят. Недоумявам защо трябва да обявиш критерии за допустимост в животновъдството, когато в анализа от 2006 г. се вижда , че 95 % от животновъдните ферми имат от 1 до 10 крави! Нали именно за тяхното преструктуриране искахме тези пари от ЕС! Сега Найденов казва, че не може да получават европейски средства тези, които имат от 1 до 5 крави. Тогава трябва да го запитаме какво ще стане с тези пари, които са отпуснати по ПРСР? Тези хора съвсем не са малко и произвеждат 60 % от млякото към днешна дата. По стратегията на министъра всички те трябва да се пренасочат към друга дейност. Това не може да стане без участието и помощта на държавата. Действията, които трябва да се предприемат от малките и дребни производители са обединяване и създаване на кооперации. Само обединени могат да се защитят и да оцелеят.