ИЗМЪКВАЩОТО СЕ ПРОГРЕСИВНО МНОЗИНСТВО

"Зора"
Печат

Един ден мнозинство на малцинствата може да постави перманентно демократите на върха. Но не веднага. В бокса това се нарича приказката за финалната лента. Преди да е започнало състезанието, феновете и менажерите сравняват височината, теглото, обсега и спортната история на състезателите... Такова в общи линии е и състояние на американската политика в момента.
Една година до президентските избори е отправната точка за преценка кои са големите стратегически решения, или също така какъв е форматът на предстоящата битка. Това е и времето, когато лошите стратегически решения могат да се превърнат във фатални. Дали кампанията за преизбиране на Барак Обама ще направи подобна грешка? Една от личностите, според която това може да се случи, е Бил Галстън, бивш обитател на Белия дом от времето на Бил Клинтън. Защо мисли така, той наскоро обясни в доклад на “Бруклингс инститюшън”, където заема ръководна длъжност. Но за да са разбираеми неговите притеснения, трябва да се хвърли поглед назад, в историята, преди повече от година, както и към аргументите на политическия анализатор Руй Тейкстейра, малко преди републиканците да завладеят Камарата на представителите през ноември 2010 г. Тогава г-н Тейкстейра твърдеше, че ако републиканците не променят подхода в политиката си, големите „тектонични” пластове на американското общество могат да се раздвижат в посока срещу тях. Гледната точка на Тейкстейра тогава беше, че републиканците стоят от грешната страна на демографията. Просто казано, свива се обемът на повечето от онези части на американското общество, които традиционно гласуват за републиканците.
В 2050 г., при сегашните тенденции, в Съединените щати няма да има повече бяло мнозинство. Делът на латиноамериканците, които живеят в САЩ, ще се удвои - от 15 на 30 %, а делът на афро-азиатските американци ще нарасне от 19 на 24 %. Така американските малцинства, в пропорционално отношение, ще надхвърлят 50 % от населението на Съединените щати в средата на сегашния век.

Тъй като малцинствата не гласуват пропорционално за демократите (80 % гласуваха за Обама през 2008 г.), в дългосрочна перспектива това би било лоша новина за Голямата стара партия, освен ако не се променят приоритетите им.
Ако се направи анализ на населението по възраст и заетост, ще се види, че и перспективите за републиканците не изглеждат по-добре. До края на десетилетието 90 милиона души ще бъдат така наречените хилядолетници (т.е. генерацията, родена между 1978 г. и 2000 г.), почти четири на всеки десет души. През 2008 г. тази кохорта поддържаше Обама от 66 % до 32 %. Обама изгреба също и симпатичното мнозинство на гласовете на неомъжените жени и жените, получили образование в колеж, на белите възпитаници на колежите с „професионални” кариери и религиозно неангажираните, светски, гласоподаватели. Общото между тези групи е, че те се разрастват много бързо като дял от общия брой на населението във време, в което традиционният прорепубликански електорат от рода на бялата работническа класа и бялото консервативно християнство, се свива бързо.
Докладът на г-н Тейкстейра на практика бе дългосрочна прогноза за това как “тектоничното” движение на масите в Съединените щати поставя демократите в по-благоприятна позиция отколкото републиканците. Но за да се изцеди в най-висока степен това предимство, ще е необходим по-голям ефект от работата на Обама в правителството. Засега, поне в очите на много американци, това не се забелязва. Повече от половината от тях не одобряват ефекта от неговите действия. Нещо повече, подобна констатация не просто обръща „независимите” гласоподаватели срещу него - паралелният ефект може да е отслабване на поддръжката сред някои от най-бързо разрастващите се социални групи, които му помогнаха да спечели през 2008 г.
Младите са нагледен пример. Преди десетина дни “Пю рисърч център” съобщи, че възрастовото раздалечаване, което се прояви на изборите през 2008 г., продължава да остава голямо. Поколението на “хилядолетниците” още фаворизира Обама - от 61% до 37% като цяло (макар че Обама и неговият най-вероятен опонент Мит Ромни имат равни позиции при младите белокожи). Въпросът е ще гласуват ли те?
Младите много по-бързо загубиха вярата в политиката, отколкото възрастните. Според ПР Център ангажираността на хилядолетниците е доста изтъняла. По същото време преди четири години 28 % заявяваха, че мислят много повече за президентските кандидати, а 24 % - че следят новините отблизо. Тези проценти сега са паднали на 13 % и съответно на 17 %. По всичко личи, че ентусиазмът на латиносите също намалява. В същото време ПР Център твърди, че съществуват симптоми на увеличаване на интереса, показан от старите републиканци.
Но да се върнем при г-н Галстон. Той се страхува, че Обама, който доста рязко направи движение в „ляво”, за да вдъхне енергия на партийната база, твърде много се фокусира в две направления: това към изкушаващото, но далечно бъдеще, описано г-н Тейкстейра, от една страна, а от друга страна, към собствената си победа от 2008 г. Тази победа беше постигната на база електорат, формиран от създаването на нова коалиция на малцинствата, младите хора и белокожите представители на нежния пол, възпитаници на различните американски колежи. Подобна коалиция преизбра демократ сенатор в Колорадо на междинни избори миналия ноември, противопоставяйки се на националната тенденция. Това беше победа, която Давид Акселрод, един от близките политически съветници на Обама, който напусна Белия дом, за да работи за къмпанията, определи като ”специфично поучителна” в интервю пред „Нешънъл джърнъл” през януари. Какво би станало, ако Обама се опита да спечели през 2012 г., разчитайки повече на тази нова коалиция от прогресивни гласоподаватели в щатове като Колорадо, отколкото на щатовете - „бойни полета” в Средния Запад като например Охайо, където живеят гласоподавателите, представляващи голяма част от белокожата работническа класа? Мнозина смятат, че те са много по-малко ревностни този път към Обама, отколкото бяха през 2008 г. Това - казва Галстон, - може да се окаже грешка с епични пропорции. Обамаманията свърши. На теория Обама може да загуби в Охайо и няколко други щата на Средния Запад, но все още събира достатъчно електорална подкрепа в други щати, за да бъде преизбран. Охайо, със своята все по-недоволна белокожа работническа класа, е далеч по-представителен от останалата част на Америка.
Г-н Галстон обръща внимание на факта, че последният демократ, спечелил Белия дом без Охайо, е Кенеди. Обаче той спечели голяма част от южните щати, включително Южна Каролина и Тексас, които днес са извън обсега на демократите.
Вероятно един ден демографията ще облагодетелства някоя „прогресивна коалиция”. Обаче този президент се нуждае от Охайо и такива като Охайо, което означава, че трябва да се обърне към проблемите на гласоподавателите и да се върне обратно в политическия център.
Сп. ”Економист”
18.11.2011 г.
Превод Енчо ЕНЕВ