„Псетата“ на глобализма

Проф. д.ф.н. Нако СТЕФАНОВ брой 42
Печат

Наемничеството има изключително древни корени. Още от древността е известно, че египетският фараон Рамзес II използва значителен брой наемници. В античната епоха то е било разпространена практика на Римската империя, която широко използва наемници от така наречените федерати, т.е. от подчинени съюзници - страни и народи.
Днес в условията, когато сме свидетели на действията на нова изключително хищническа форма на капитализма, наричана „турбокапитализъм“, „казино-капитализъм“, „корпокрация“ или „глобокапитализъм“, дошла на смяна на т.нар. държавно-монополистически капитализъм, се наблюдава рязко разширяване на наемничеството в специфичните форми най-вече на т.нар. частни военни компании (ЧВК).

Днес, в обстановката на глобална криза и разширяваща се турбулентност, като следствие от създавания „управляван хаос“, темата за ЧВК става все по-актуална и важна... Какво представляват тези, както все по-често ги наричат, „псета на глобализма“, каква е целта на тяхното възникване и функциониране?

 


За „войната“
и за „наемничеството“

Войната, за съжаление, съпътства човешкия род от самото начало на неговата еволюция, та до ден-днешен. При което, като се изхожда от текущия момент, може да се прогнозира, че в обозримо бъдеще тя не само ще присъства активно в живота на човечеството, но ще видим, изглежда, доста нови форми и „иновационни“ приложения на насилствените и унищожителни сблъсъци между хората и различните човешки общности.
Естествено, не бива да се забравя, че има различни войни, които може най-общо да класифицираме в два основни типа – справедливи и несправедливи. Като правило, една ключова особеност, независимо от това дали е справедлива или не една война, е фактът, че участието в нея се е разглеждало и разглежда като дълг.
В условията на война се залага най-ценното, което притежава отделният човек – неговия живот, който практически не може да се заплати, и задължението да се участва във войната като правило се поставя на идеална основа. Даже когато става дума за професионалистите в армията – офицери и войници,  получаващи пари за своята служба, последните са такива само в мирно време. Те следва да се подготвят максимално добре, за което именно получават пари. Но в случай на война следва да са готови да отдадат всичко от себе си, включително и живота си, от идеални подбуди – дълг, любов към отечеството, народа си и т.н.  
В това отношение войната си прилича с любовта. Тя също е идеална. Когато за нея започва да се плаща, това вече не е любов, но продажба на тяло и достойнство, т.е. проституция. А последната, както и да я разглеждаме, даже и да сме Дюма-син с неговия образ на „невинната проститутка“, се смята за унизително и опорочаващо човека занятие. Е, друг е вече въпросът кой в дадения случай е „по-виновен“ - личността, заела се с проституция, или обществените условия, тласнали човека – жена или мъж, към подобен тип занимания.
Но и при войната, както по-горе се спомена, от доста древни времена присъства и заплащането. Когато обаче се воюва за пари, тогава и отношението към „наемника“, т.е. човека, който воюва срещу пари, е вече друго във всеки един случай на военна ситуация и воинско изпитание.
Храбрият воин, изпълняващ своя дълг, т.е. воюващ от идеални подбуди, даже когато каузата на войната е несправедлива, може и да не го признаем за герой, но уважаваме неговия кураж. Обаче смелият наемник не само не може да бъде признат за герой, но понеже жертва не само своя живот, но и този на другите за пари, в най-добрия случай ще го признаем за авантюрист. Като такъв заслужава ако не пълно презрение и отвращение, то най-малко „отблъскване“ и дистанциране от него от страна на всеки нормален човек, бил той мъж или жена.
Следва да се каже, че даже т.нар. закони на войната правят сериозни различия между войника и наемника. Т.нар. Допълнителен протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и имащия към него отношение Протокол за защита на жертвите на международни въоръжени конфликти от 8 юни 1977 г. заявява в член 47 под наслов „Наемниците“ в алинея 1, че последните „Нямат правата на воюваща страна и да бъдат третирани като пленници“. В член 2 се казва, че „Наемник е всеки един, който (с) е мотивиран да участва във военни действия  от желанието за частна изгода и фактически му е обещано от или от името на страна в конфликта материална компенсация значително по-голяма, отколкото такава се дава на бойците със същия ранг или функция във въоръжените сили на тази страна“.


Частните военни компании
(ЧВК) – новите формати на
наемничеството

През последните 10-15 години едно ново и засега не добре изучено явление се появи на международната арена – частните военни компании, които като правило са американски по произход. Така например известният неоконсервативен журналист Макс Бут (Max Boot), в статия в известния неоконсервативен рупор “Уикли стандарт (“Weekly Standard”) пише, че “Частните военни компании се появиха като главни играчи във войните в следсептемврийския период (има се предвид 11 септември 2001 г., когато бяха взривени кулите-близнаци в Ню Йорк, вж. The Weekly Standard 012, No14, 2006).

Както пише по този повод Стив Файнару (Steve Fainaru) в статията „Иракските наемници се изправят пред нарастваща паралелна война“ ( Iraq Contractors Face Growing Parallel War”) във “Вашингтон пост” от 16 юни 2007 г. “Никога в своята история на водене на съвременни войни САЩ не са разчитали в такава степен на частните военни компании (Private Military Companies/Contractors или Private Security Companies) за изпълнение на критично важни задачи, които обикновено са били функция на въоръжените сили“.
В този материал журналистът съобщава за повече от 100 такива компании, които действат в Ирак на основа на правителствени лицензи. „Индустрията, свързана със сигурността, бележи извънреден ръст, подпомаган от американските военни, които използват от 20 000 до 30 000 наемника с цел да компенсират хроничния недостиг на жива сила“. Цитират се сведения на офицер от такава ЧВК, който заявява, че „Цялото лице на частната сигурност се промени с Ирак и нещата никога няма да се върнат там, където са били“.
Частните военни компании предоставят най-широк набор от „военни бизнес услуги“: водене на бойни действия; тайни операции и разузнаване; стратегическо планиране; оперативно и материално-техническо снабдяване, както и техническо съдействие; провеждане на психологически и информационни операции; военна подготовкаи т.н.
ЧВК могат да бъдат класифицирани в два основни типа: големи многопрофилни ЧВК, изпълняващи най-широк ръг от задачи; едно, или тяснопрофилни ЧВК, които се специализарт в тесни направления и могат да се групират в три насоки:
а. военни бизнес услуги с оперативен характер;
б. военни консултации със стратегически характер (стратегически съветници);
в. осигуряване с военни материали или логистика.
„Наемниците на смъртта“ -  
базови параметри на
военния „бизнес“
За размера на предоставяните военни бизнес услуги, особено от страна на големите ЧВК, може да се разбере от хвалбите на заместник-президента на една такава компания “Блекуотър САЩ („Blackwater USA”) Кофър Блек, който заявява, че неговата компания може да прати частни войници във всяка страна и може да осигури сили в размера на една бригада.
Новото лого на ЧВК “Blackwater USA“ , която днес се нарича по новому – „Xe Services LLC“
За мащаба на сумите, които получават ЧВК за своя бизнес, може да се разбере от факта, че Пентагонът е сключил само за периода 1994 - 2006 г. 3 601 договора с ЧВК на обща сума, само по открити данни, около 300 милиарда долара. При това става дума само за 12 компании, базирани в САЩ и попаднали в центъра на внимание на един американски аналитичен център (вж. в Грачева Т. Невидимая Хазария. Рязан, Зерна-Слово, 2010, с.101).
В доклад за Конгреса на САЩ под наслов „Private Security Contractors in Iraq: Background, Legal Status, and Other Issues“, т.е. „Частните компании за сигурност в Ирак: Основания, легален статут и други въпроси“, изготвен през август 2008 г., се съобщава, че само за периода 2003-2007 г. САЩ са изплатили суми от 3 до 4 млрд долара на такива компании (вж. http://www.fas.org/sgp/crs/natsec/RL32419.pdf).
Те като правило действат по поръчка на Министерството на отбраната (DOD - Department of Defense) или Държавния департамент, т.е. Министерството на външнитге работи. Особено в  случая с последното това говори за тревожна тенденция на милитаризация на външната политика на страната.
Териториалният обхват на ЧВК се разпростира върху всички открити и закрити конфликти по света – Босна и Херцеговина, Ирак, Афганистан, Пакистан, Либия, Сирия и т. н.
В рекламата на една ЧВК – Cubic Corporation, базирана в САЩ, се провъзгласява, че тя действа в 46 страни по целия свят. За ролята на ЧВК може да се съди и от факта, че например в Босна съотношението между регулярни части и наемници първоначално е 10:1, за да достигне след време стойностите 1:1, т.е. половината от операциите са извършвани от ЧВК.
В споменатия по-горе доклад до Конгреса на САЩ се съобщава, че граждани от над 30 страни са наемани в ЧВК, използвани от американците. Следва да се каже, че сред тези наемници има и такива от България, при което има случаи на жертви, чиито имена световната преса съобщи, но по морални съображения предвид техните близки, тук няма да ги цитираме. Нещо повече, твърди се, че нашето Министерство на отбраната е наемало ЧВК в качеството им на консултанти и за обучение на български военни структури!?
Важно е да се подчертае, че в този доклад се подчертава факта, че наемниците „нямат имунитета на бойци според международния закон, ако те биват въвлечени във военни действия (have no combat immunity under international law if they engage in hostilities – вж. Summary на споменатия доклад).
Вместо заключение
Частните военни компании /ЧВК/ в никакъв случай не са нещо частно. Те представляват една опасна тенденция във воденето на войни.
По своята същност, тъй като са извън международните закони и извън морала и правото, те представляват престъпни криминални структури, насочени срещу световния мир. ЧВК се превръщат в един от ключовите инструменти на политиката на „глобокапитализма“ за „управляем хаос“, на която сме свидетели през последните години.
В отличие от държавните военни машини, които са заинтересувани от победоносно завършване в кратък срок на военните действия, ЧВК имат интерес от непрекъснато разширяване на пространствата и сроковете на водене на въоръжени конфликти, тъй като именно това максимизира печалбите за техния бизнес.
Самият факт, че са извън всякакви международни закони за осъществяване на военни действия, ги прави способни на най-страшни жестокости и крайни форми на безотговорно поведение в зоната на въоръжени конфликти.
В крайна сметка може да се каже, че „псетата на глобализма“ са меко казано тревожно явление, за което трябва да се говори, тяхната дейност следва да се „осветява“, за да може чрез общественото осъзнаване на феномена да се създаде нетърпимост по цял свят за по-нататъшното му съществуване.