Как Европа е интегрирала циганите

Иво БРАТОЕВ
Печат

Първото писмено сведение за присъствието на цигани на нашия континент е от 1378 г. и се отнася за гръцкия град Науплион, в Пелопонес. Оттогава Европа все “интегрира” техните съплеменници. Причината за това над шествековно постоянство разкрива британският вестник “Гардиън”: “Безделието и скитническият им живот дразнели трудолюбивите, уседнали европейци. Склонността на циганите към кражби и мошеничества принуждавали останалите хора да избягват съседство с тях”.
Пак според същия източник европейците се опитвали да разрешат циганския въпрос по три начина - чрез асимилация, чрез прогонване или унищожение. В периода 1470-1560 г. 12 западноевропейски държави приемат драконовски закони срещу циганите. През 1554 г. например английската кралица Мери Тюдор ги обявява извън закона. Декретът нарежда безусловното им изселване от страната в 40-дневен срок - в противен случай “всеки срещнат на пътя циганин трябва да бъде обесен”.


Както и става.
Благодарение на тези и други “интеграционни” начинания в днешна 55-милионна Великобритания са останали само 10 хил. цигани, повечето от които са си стопроцентови чергари. Така че и в началото на 21 век появата на караваните на крадливите катуни хвърля в паника обитателите и вдига на крак полицията в британските селца и градчета - точно така, както е било и при политически неправилната кралица Мери.
Във Франция също “интегрират” циганите чрез прогонване от страната, чрез обесване за скитничество и кражби, както и с изгаряне на клада за магьосничество (спомнете си циганката Есмералда от “Парижката Света Богородица” на Юго). Французите обаче не са ефикасни като народа на Шекспир. В съвременна Франция има около 500 хил. цигани (0,8 % от населението). Мнозинството от тях продължава да скитори из обширната страна. Насочените срещу циганите нормативни актове обаче са факт и днес - техните возила могат да спират само на специално отредените за тях места край пътя. Достъпът на циганите до френските селища е ограничен до един ден. При най-малкото нарушение върху гърбините на така “интегрираните” чергари се стоварват полицейските палки и целият останал арсенал на френското правораздаване. (Ако такова нещо се практикуваше някъде в Източна Европа, официален Париж незабавно щеше да го обяви за дискриминация, сегрегация, расизъм, ксенофобия и какво ли не още въпиещо потъпкване на човешките права.)
Но да преминем към другите народи от цивилизования Запад. Освен с бесилките и кладите на техните деди и прадеди съвременните датчани и норвежци обогатяват инструментариума за “интеграция” на циганите с насилствена стерилизация. Кастрирането се извършва до 70-те години на 20 век. Наред с държавата и обществените организации (в които се изявяват най-изтъкнатите граждани) в Норвегия в лова на цигани участва и официалната църква. И понеже Дания и Норвегия са правови държави, всичко това се върши в изпълнение на съответните закони. Поради тази именно “законност” броят на циганите в съвременна Скандинавия също е нищожен.
В по-далечното минало и германците прореждат циганите със средствата на своите западноевропейски съседи. При тях обаче пълната “интеграция” настъпва едва при Хитлер, който унищожава 450 хил. цигани (от общо 500 хил). Освен това народът на Гьоте и Бетовен се стреми да умъртви най-прилежно и циганската популация в Австрия, Чехия, Полша и други окупирани държави.
С изключение на газовите камери на Хитлер циганите в Източна Европа практически не познават масовите гонения. Така е в Унгария, Чехия, Словакия и Полша (в рамките на Австро-Унгарската империя и след нея), така е в Белорусия, Украйна, Русия и т.н. Нещо повече, още през средновековието във Влашко и Молдова циганите са напълно равноправни по закон с коренното население. Но най-големият парадокс е Османската империя - в нея приелите исляма цигани принадлежат към “правоверните” и като такива се ползват с огромни привилегии пред българите, сърбите, гърците и т.н.). И те добре се възползват от това положение, за да издевателстват над съответната “рая”. Неслучайно при обявяването на Априлското въстание изтормозените жители на Копривщица посягат именно на циганите.
През буржоазната и комунистическата епоха циганите в Източна Европа също не са преследвани.
Изключенията само потвърждават правилото - например погромът срещу тероризиращите полското население цигани в района на град Конин през 1981 г. В повечето комунистически държави дори се полагат значителни усилия за тяхната интеграция. Може би най-плодотворни бяха мерките на Тато в България - който циганин пожела да го направи, действително успя да се интегрира (и то без всякакви кавички).
Тъкмо тази вековна толерантност на източноевропейските държави и техните народи сега се обръща срещу тях. Тук ще посочим само България, Румъния и Словакия, където лумпенското поведение и плодене сред циганите вече заплашва непосредствено техния бит, ценности и държавност. Лесно е на Запада да настоява за интеграция на циганите в Източна Европа, когато самият той не е успял да направи това дори след вековете кървав геноцид. Но въпросът си има и обратната страна. Как мислите, ако източноевропейците бяха действали спрямо циганите по прословутите западни стандарти, щеше ли днес да се чудят как да се справят с предизвикваните от тях общонационални бедствия?
Но и това не е всичко. Въпреки тежкото положение и до ден-днешен търпимостта на източноевропейските народи към циганите е по-голяма от тази на Запад. Това не са голословни приказки - дори официалните данни на ЕС потвърждават, че българите, словаците или румънците пак са по-толерантни към циганите от французите, испанците, белгийците или британците.
А ако трябва да обобщим с няколко думи вековните взаимотношения на циганите с жителите на Европа, можем спокойно да кажем, че и в това отношение не остана нито добро ненаказано (на Изток), нито зло невъзнаградено (на Запад).