Един голям българин

Георги ЙОРДАНОВ
Печат

Всякога, когато мисля за одарени и заслужили българи, в съзнанието ми се откроява образът на академик Ангел Балевски (1910-1997). И ми е трудно да намеря най-точните думи, за да споделя възхитата си от големия родолюбец, от очарователния човек. Защото интелектуалната висота и нравствената чистота на забележителния учен, съчетани с ерудиция, достигаща енциклопедични измерения, го очертават като рядко срещаща се личност. Безспорно е: делото му не е мимолетно. И идни поколения ще тачат името му.


Съвременните средства за информация позволяват лесно да се проследи почти едновековния жизнен път на видния българин. Ще узнаем, че е роден в будния балкански град Троян, че има тежката съдба на хиляди български деца, изгубили в пламъците на Първата световна война бащите си. Майката-вдовица, въпреки оскъдицата, с двете си жилави ръце ще осигури на любознателното си момче достъп до високо знание. Мизерните условия няма да попречат на будния младеж да завърши Немската политехника в гр. Бърно, да специализира във Виена и с диплома на отличник да се влее в редиците на колцината български инженерни специалисти, ратуващи за технически прогрес на изостаналото ни, преживяло две национални катастрофи отечество.
Малката софийска фабрика за метали твърде скоро става тясна за професионалните мащаби на специалиста европеец. Едва 32-годишен Ангел Балевски е избран за професор в Софийската политехника, основава и бързо развива Катедра по механична технология и фабрична организация. Нека си представим какво означава усилието да се подготвят инженери за фабрична организация след разрухата от втория световен пожар през отминалия век. Но вдъхновеният млад специалист не спира дотук. Той основава катедра по Металознание и технология на металите, която ръководи цели четири десетилетия. Предприемчивият му дух и европейско мислене са в основата и на бързо развиващите се катедри по Технология на машиностроенето и металорежещите машини, Текстилна техника, Организация и икономика на машиностроителното производство, Автоматизация на дискретното производство и т.н.
Любимият професор на студентите пет години е заместник-ректор и 12 години ректор на добилия международна известност Висш технически институт - София, днешният най-престижен и голям Технически университет. Хиляди инженери и организатори на модерни и високотехнологични производства и дейности са признателни на своя преподавател и възпитател. Чувал съм учени, достигнали върхове в своята специалност, и висши ръководители в промишлеността и държавното управление да се обръщат към него с най-драгоценната дума - учителю. И ми е ставало мило, защото е прекрасно освен носители на тъй често срещаната неблагодарност, да има хора, които никога не забравят стореното за тях добро.
В летописа на жизнения път на Ангел Балевски е отбелязано, че през 1951 г. той е избран за член-кореспондент, а през 1966 г. - за академик на Българската академия на науките. В продължение на две десетилетия (1968-1988 г.) акад. Балевски оглавяваше тази най-голяма научна институция на България.
През този период служебните ми ангажименти ми даваха възможност да добия непосредствена представа за организаторската му дарба. Той бе установил искрени отношения с колегите си, намираше верния подход към всеки, независимо от личностните различия на хората от Академията и нейните институти и поделения. Участвал съм в не едно заседание на академичното ръководство, в сесии на Общото събрание на БАН. Всякога се впечатлявах от компетентното и ефективно ръководство на председателя на академията, който умееше да създава добронамерена и конструктивна обстановка при обсъждането и на най-сложни теми и програми. Колегите му, академици, член-кореспонденти, научни сътрудници, го обичаха и уважаваха. Авторитетът му сред учени, събеседници, дори и опоненти заслужено нарастваше. Не съм го виждал намусен, сърдит или груб. С лекота и свеж хумор обобщаваше и горещи спорове. Правеше верни изводи и предложения за решения. Мисълта му течеше като свеж ручей, говореше ясно, кратко, красиво. Служеше си с примери и образи от античната, българската, руската, немската литература и изкуство.
Спокойната творческа атмосфера, която цареше около него, допринасяше за ползотворно разгръщане на научния потенциал и за израстване на талантливи изследователи в многобройните научни институти. Мнозина сътвориха резултати, съизмерими с високи образци на науката. Няма никакво съмнение, че годините, през които акад. Балевски ръководеше БАН, са най-плодотворните в нейното развитие.

През това време академията, висшите училища и ведомствените институти и развойни средища извоюваха висок международен престиж на българската научна мисъл и практика. В БАН се подготвяха проекти и разработки за напредъка на страната. Неведнъж учените предпазваха правителството от вредни за бъдещето решения.
Знайно е, например, че години наред Николае Чаушеску натискаше да се строи голяма ВЕЦ на р. Дунав. Някои колеги угоднически възприеха проекта. Но под ръководството на Ангел Балевски учени от БАН доказаха, че това би било беда за крайдунавски селища, че хиляди хектари плодородна мизийска земя завинаги ще бъде изгубени или опустошени. Внесохме доклада им в Политбюро на ЦК на БКП и фаталното намерение беше осуетено. Това е само едно от доказателствата за незаменимата роля на създадената преди повече от 140 години Българска академия на науките.
Акад. Балевски беше високо организиран и отговорен ръководител. Той продължи научноизследователската си дейност и я увенча с новаторски резултати; продължи умело да ръководи Института по металознание, станал известен и извън пределите на страната. Плод на дълбоко и оригинално научно познание и на огромно творческо усилие стана създаването на метода за обработка на металите с противоналягане, патентован като световно постижение под името “Метод на Балевски-Димов”. Много изобретения и патенти на сътрудници в института произтичат от този уникален метод и са осъществени под ръководството на акад. Балевски, наречен още приживе “баща на българското металознание”.
Принос в световната наука и технология, методът “Балевски-Димов” успешно се прилагаше в десетки водещи в технологиите държави и беше реализиран в най-големи производствени мощности.
За съжаление, в последните години поради немара и късогледи действия на някои учреждения, страната ни не използва огромните възможности и ползи от този забележителен научен и технологически подвиг. А и работата на Института по металознание “Академик Ангел Балевски” се препъва във финансови и организационни пречки, които управляващите създават в живота на БАН - най-влиятелната ни научна общност.
Научните и художествените ценности придобиват особено значение, когато предизвикват благоприятен отзвук и признание извън родните предели. Пример за това е творческото дело на акад. Балевски. Той бе уважаван, ползваше се със заслужен международен авторитет. Чужди академии и престижни университети го избраха за свой почетен член или доктор. Това бе оценка и за ролята и мястото на българската наука. Под ръководството на своя уважаван председател БАН разви значими фундаментални изследвания и развойна дейност, в резултат на които страната ни зае предни позиции в електрониката, биотехнологиите, металокерамиката, космическото приборостроене, атомната енергетика, информационните технологии...
Големият учен Ангел Балевски бе и отговорен общественик, и държавник. Две десетилетия той беше избиран за член на Държавния съвет на републиката, участва активно в ръководството на основните обществени организации, в законотворческата работа на няколко български парламенти.
Заразителен бе неговият патриотичен жар. Той насърчи учените българисти и славяноведи, създаде условия да се издадат многотомната история на България, десетки академични публикации и енциклопедии с непреходна стойност, организира важни международни научни форуми. Мъжествено и аргументирано, заедно с видните ни историци, отстояваше историческата истина за 13-вековния път на държавата ни, за световноисторическото значение на делото на Кирил и Методий и на българската писменост, мотивирано отблъскваше всякакви посегателства върху изконните ценности на единната ни нация; противопоставяше се на опити на македонизма и негови поддръжници да изопачават историческите факти.
Многообразната народополезна дейност на акад. Балевски е още едно потвърждение на дълговечната истина: хуманистът е и добър гражданин на своята държава, верен следовник на предците, изковали нейната мощ и слава.
Съвременният прогрес ограничава възможностите на люде с многостранни интереси да се проявяват едновременно и в науката, и в техниката, в производството и в изкуството. Някои смятат, че след Алберт Айнщайн и Антоан дьо Сент Екзюпери е много трудно да се появят енциклопедисти със световна значимост. Това може би е вярно. Ала има даровити личности, които за чест на съвременниците си, проявяват качества на енциклопедичност. Такъв е акад. Балевски. Разбира се, това мое убеждение би било без значение, ако не е част от оценката на най-авторитетни личности. Интелектуалните, духовните, научните, общочовешките интереси на Ангел Балевски проникваха дълбоко в знанието по история, философия, социология, естествени и хуманитарни науки. Той говореше чист, звучен и богат български език и с това даваше пример, че да се ползват чужди езици, е предимство, само ако си овладял до съвършенство свещения език на майката, на велики предходници.
Колчем стане дума за човешките качества и характерните особености на личността на Ангел Балевски, всички, които го познаваха или са общували с него, могат да разкажат безброй любопитни факти, раждащи легенди. Наистина той беше невероятен събеседник, верен приятел, мъдър оптимист, сладкодумен разказвач на поучителни истории, езоповски словосъчетания, вицове, забавни анекдоти за човешки странности. Край него винаги се тълпяха хора, които го слушаха в захлас и дълго споделяха чутото от него, твърде често обогатено и развито. Думите - “както казва академик Балевски”, - се чуваха толкова често, че започнаха да стават нарицателни, а в някои случаи му носеха и неприятности...
Нима можем да отминем блестящите човешки добродетели на учения и гражданина. Той бе образец на почтеност, вярност, безкористие, на солидарност и отзивчивост. Този чист човек никога не си изми ръцете, за да злепостави други, поемаше и чужди грехове, бранеше своите колеги от неоснователни укори и хули. Колко различен е той от днешни самозванци, заели случайно отговорни постове, за да ги ползват чрез нечисти деяния за лични облаги. Някои от тях са сложили над бюрата си светлия лик на Апостола. Клетници, забравили неговия морален вик: “Който не е чист, убивам го!”
Ангел Балевски има всички основания да бъде наричан следовник на възрожденци. Не съм чувал да проявява личен интерес, да е злопаметен, завистлив, да се възползва от високото си обществено положение. Ако бе сторил злочестина, тя отдавна би се разнесла от недобронамерени и предубедени лица. Защото, както пише Уилям Шекспир: “И вдън земя да е зарито даже, злочестието пак ще се покаже”. Правил добрини, а не злочестини, Ангел Балевски продължава да ни удивлява с нравствената си висота.
Чужд на ласкателства пред силните на деня, той отстояваше убежденията и достойнството си. Спомням си как веднъж в присъствието на академиците Георги Джагаров, Пантелей Зарев и други каза в очите на всесилния Първи за един негов двуличен съветник: “Другарю Живков, той ходи с мръсни обувки по гърба ви...” Тодор Живков се сепна, смути се, но не се обиди, защото знаеше, че Бачо Ангел говори само истината.
А се намериха нещастници, които огорчиха последните години на тоя светъл човек. “Разграничиха” се от него, обсипаха го с клевети, отстраниха го от любимата му научна и обществена работа. Но на развихрилите се мними перестройчици и това им се стори недостатъчно. Още през 1990 г. недостойни хора в правителството, които доскоро раболепничеха пред учения и държавника, отказаха да внасят скромните вноски, за да се поддържа международният патент “Балевски-Димов”. “Наши и чужди гости” се възползваха от това безумие и безотговорност, докопаха се до патента и сега печелят от него стотици милиони долари. За страната ни остава утехата, че забележителното технологично откритие е сътворено в лоното на българската наука. Това е само един от примерите на уродливия преход, който повече от две десетилетия тресе държавата ни.
Ала акад. Балевски не склони глава, не се поддаде на потрес, остана си все същия стоик. Възприе обективните промени и допринесе за тях, но не се отрече от добрите дела, с които е съпричастен, не направи врази свои довчерашни другари. Заживя със скромна пенсия, с която се грижеше и за болната си съпруга, но отказа благодеяния от хора, които бързо забогатяха благодарение на негови научни усилия. Страдаше от старо заболяване и безсъние, но продължи да бъде все така обществено ангажиран. Вля се в полезни дела на БАН, на Техническия университет, на Научно-техническите съюзи. Не се умори да милее за бъднините на отечеството. Пишеше искрени стихове и размисли, пълни с поуки от древни и нови времена.
Бяхме в дома на покойния ни приятел, класика на литературното творчество, академик Емилиян Станев. В присъствието на вдовицата на писателя, учителката по литература Надя Станева, и на блестящия литератор, академик Петър Динеков, Бачо Ангел извади една овехтяла тетрадка и започна да ни чете свои стихове, изписани с красив почерк. Петър Динеков ахна: “Ангеле, та това са много добри стихотворения! Защо си крил досега и от мен, че пишеш поезия? Това, което ни прочете, а и друго написано напоследък от теб, трябва да се издаде”. И с приятелска подкрепа бяха отпечатани книгите на Ангел Балевски “Тревоги” (1995), “Настроения” (1997) и др. От тях блика мъдрост, човеколюбие, патриотичен плам, усмихната мечта, красота... Но кой ли днес знае за тия и други книги на забележителния интелектуалец?
Жал ми е, че Бачо Ангел, с когото ме свързва десетилетно бистросърдечно приятелство, не е сред живите. В това настръхнало противоречиво време, когато и некадърници се блъскат да стоят начело на държавата ни, хора като него са тъй потребни на отечеството!
Вече 14 години мястото на големия българин зее празно. Казват, че няма незаменими хора. Не вярвам! Поне аз не съм срещнал и едва ли до края на дните си ще срещна подобна слънчева личност с умствената възвишеност, душевната чистота и доброта, с всеотдайното родолюбие на българина-академик Ангел Балевски.