Изборите за президент са вододел за съдбата на България

"Зора"
Печат

Не малко наши сънародници подценяват значението на президентските избори, понеже излизат от факта, че пълномощията на българския президент по конституция са ограничени и че изпълнителната власт притежава фактическите пълномощия. Редакцията на в. “Нова Зора” обаче има различно мнение по въпроса поради няколко причини. На първо място, президентът влияе не единствено върху ориентацията на външната ни политика, на регулирането на проблемите на националната сигурност в качеството му на главнокомандващ на армията, той е в състояние да бъде и най-вече обединител на нацията, разкъсвана днес от тежки конфликти и конфронтации. На второ място, днес у нас основните власти – законодателната, изпълнителната, медийната и в голяма степен съдебната (сектора следствени органи към МВР и фактори от прокуратурата) са овладени и дирижирани от една партия.ГЕРБ със своето парламентарно мнозинство (с помощта на Волен Сидеров и “Атака”) прие Закон за изборите, който “подпечатва” перспективата на Бойко Борисов и неговата клика за спечелване на местните и президентските избори. Ако това се случи, за първи път след 1989 г. една партия ще узурпира всички без изключение власти, еволюирайки до ниво партия–държава! Подобен ход на събитията предоставя Отечеството ни на откуп на хора, обременени с криминално и дълбоко неморално минало.
За какво става въпрос? Става въпрос за биографията на водещи държавни мъже от ГЕРБ, важни фигури в криминалните групировки на прехода; за безлични и кариеристично настроени субекти, за които няма мило и драго - сменили са вече няколко партии, преди да се присъединят към герберите; за новата, червена по произход, имуществена каста (тази на олигарсите – банкери, икономически диктатори, медийни монополисти), която избра Б. Б. за охранител на техните необуржозни интереси; за елита на ГЕРБ, който е безроден, антипатриотичен, поставил се изцяло в служба на САЩ. Единствен аналог на такъв вид колаборационизъм в новата българска история са царедворците около Борис Трети, направили родината ни сателит на нацистка Германия.
Партия “Нова Зора” се опита да изправи срещу това “цунами” на разрухата и държавния разврат свой кандидат за президент - Жан Виденов (и кандидатът за вицепрезидент Валентин Вацев). Но Виденов си направи отвод, което предизвика масово огорчение у всички, които го уважават като политик и борец за българската кауза. Решението е негово и ние, след статията – политическо заявление на Минчо Минчев – не възнамеряваме да се връщаме назад към причините за отказа на Виденов.

Сега архиважната задача пред нацията е да спре похода на ГЕРБ към президентската институция. На тази задача в. “Нова Зора”, а не се съмняваме и ПП “Нова Зора”, ще посветят сили, пориви, страсти и воля. Защото тревогата е не просто за бъдещето, а и за сегашната участ на родната ни земя, която поетът Георги Джагаров оприличи с човешка длан...
Наясно сме, че лумпениадата на България, размножила се благодарение на масовото разпространение на лъжи и клевети в обществения живот, поддържа днешните управляващи, че съзнателно се манипулират, оглупяват и опростачват народните маси, че Б. Борисов и Цв. Цветанов най-многото, което могат да направят, е да смъкнат ореола на народа до унизителното клеймо на тълпа. Наясно сме също, че зад управляващата върхушка и лично зад лидера й стоят и червени олигарси с техните капитали и медийните им ресурси, че самият Борисов е син на един от знаковите номенклатурчици на ГК на БКП-София от Живково време. Че и Цветан Цветанов няма как да отрече контактите си със Седмо управление на ДС, а също пъпната връв със своя баща, шофьор за специални поръчки в МВР до 1989 г., предимно на Григор Шопов. Че и Плевнелиев не би могъл да забрави спомена за своя родител, платен и толериран функционер на Окръжния комитет на БКП в Благоевград (и собствения си опит като един от най-перспективните младежки лидери на Пиринския край).
На 14 септември т.г., в обичайната си рубрика във в. “Дума”, видният журналист, наш автор и приятел Тодор Коруев влезе в спор с Георги Пирински по следния проблем. В отговор на текст, написан от Тодор Коруев, че днес най-главното и жизнено необходимо е да се “спаси България от ГЕРБ”, Пирински излязъл с контрааргумент: най-главното е да се подкрепи борбата за “социална държава”. Без да отрича значението на борбата за “социална държава”, Коруев твърди в своята рубрика, че с подобен похват перестроечните политици отклоняват актуалната тема за съпротива, сега и в този момент, срещу режима на ГЕРБ, разчертавайки междувременно “светли хоризонти”. Коруев заключава с основание нещо, с което сме напълно съгласни: не е възможно да се отстоява идеята за социалната държава извън контекста на “разобличаване на варварската, депресивна и популистка политика на ГЕРБ”. Този пример е съвсем уместен, ако трябва да се види, че дори и задкулисно, с лява фразеология, може да се отбраняват предни позиции на герберската политика, угодна за отвъдокеанските сили, но пагубна за българите.
В същото време сме наясно, че Б. Б. има подкрепата и на новия криминален капитал, сплотен в групировката “Глобална България”, която още от 2002 г. започна да осъществява “плана” за идване на Б. Борисов на власт. Начело с олигарсите Цветан Василев (с “подопечните” му Ир. Кръстева и Д. Пеевски) и Огнян Донев (в съдружие с Любомир Павлов), плюс мощните монополни интереси на медийния магнат Красимир Гергов, бе създаден информационен октопод, който твори фиктивна действителност в услуга на режима на герберите и лично на Б.Б.
Не се и съмняваме, че посланик Джеймс Уорлик докрай ще поддържа лидерите на ГЕРБ и преди всичко Б. Борисов и Цв. Цветанов (заедно със своя пълномощник в кабинета – С. Дянков), за да могат да свършат работата, заради която са “назначени”: да провалят икономическите и енергийните проекти с Руската федерация; да реализират антибългарските интереси на определени американски енергийни и пр. гиганти като проекта на “Шеврон” да добива шистов газ в Североизточна България, преръщайки житницата ни Добруджа в “изгорена земя”, в територия с отровени води и мъртъв пейзаж.
Знаем също, че политиците от Западна и Източна Европа, които са се втурнали да изпълняват реваншистка политика спрямо комунизма и Русия, нямат по-добри съглашенци от правителството на ГЕРБ, за да сложат знак на равенство между “нацизма и комунизма” (с организирането на бъдещ системен терор върху милиони европейски граждани).
От друга страна, нужно ли е да обясняваме, че сега ни управляват дилетанти, неграмотници, които ни на йота не са запознати с начина на управление на икономиката, но в замяна на това разширяват корупцията и грабежа на националното богатство. Нужно ли е да припомняме отново най-новите случаи на преминаване на сивата в черна икономика, невероятното разрастване на контрабандата и наркотрафика, рекорда в състезанието по корупция през последните две десетилетия: приватизацията на “Булгартабак” за двеста хиляди лева?
Изводът е един: няма как да се гарантира развитие на производствените мощности в страната, да се работи за ръст на потреблението и доходите, за преодоляване на демографската катастрофа, за разхлабване на примката около последните остатъци от суверенитета на държавата, ако “не се спаси България от ГЕРБ”, ако не се ликвидира нейната “варварска, депресивна и популистка политика”.
Правим още един извод: единствената политическа сила, която понастоящем може да се противопостави ефективно на ГЕРБ, това е “Коалиция за България”, партиите, които съставляват гръбнака на тази коалиция: БСП, “Нова Зора”, “Рома”, земеделците, социалдемократите, в съюз с всички останали леви и национално отговорни граждани на републиката. Това ни мотивира не само да подкрепим кандидат-президентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов, но и да спомогнем за разобличаване на мутантите на Бойко Борисов: Плевнелиев-Попова, кандидати на ГЕРБ за президент и вицепрезидент.
Както сме убедени, че Калфин е отличен политик международник и икономист, патриот, който от левите държавници най-безкомпромисно разкритикува Закона за досиетата, така няма да се уморим да задаваме на Р. Плевнелиев “неудобни” въпроси, които никнат в обществото и медиите. Откъде той е придобил крупното си богатство от много милиони лева? Вярно ли е, че съпругата му е една от най-заможните дами на България след Цветелина Бориславова? Удрян ли му е “черен печат” в Германия като незаконен износвач на работници в тази държава? Седем или девет са къщите, които притежава?
Плевнелиев ли управляваше министерството, за което досега отговаряше, или заместникът му, предишен негов бивш бизнеспартньор, който, в отличие от дилетанта Плевнелиев, е строителен експерт? Колко километра магистрали и отделно пътища построи Плевнелиев за две години и дали голямата част от тези магистрали и пътища не са планувани, подготвени за строителство (с отчуждаване на земите, с разработване на терена, с отводняване на площите и пр.) от предишното/предишните правителства?! Вярно ли е, че в магистрала “Тракия” са наслагани органични материали от “табани” край Димитровград? Участвал ли е Плевнелиев и под каква форма в корупционни афери? Самостоятелен политик ли е, или подлога на Борисов? Последният довод ни подтиква да повторим нашия девиз от предишните парламентарни избори (5 юли 2009 г.): когато гласуваш за Бойко Борисов, избираш Иван Костов, само че в нова редакция: “Когато гласуваш за Росен Плевнелиев, избираш Бойко Борисов”. Значи, избираш човека на СИК (от високите му етажи), който не разбира от икономика, външна политика, обслужва директно Вашингтон и не толкова ЕС, стои зад “тъмни дела”, някои от тях описани от журналиста Григор Лилов в документална книга. Избираш субекта, който се погаври с хората на науката и културата, пъчейки се с мнимия си черен пояс на каратист. Избираш охранителя, довел народа до просешка тояга с лъчезарната си усмивка на класически площаден демагог. Избираш мъжа от Банкя, който не владее (при него е обяснимо) нито един чужд език, камо ли език на народите от Западна Европа.
Нямаме намерение да се поддаваме на опита – чрез “оплюването им” с клишета от лявата фразеология – да се налива вода в мелницата на гробокопачите на България от партия ГЕРБ. Напротив, именно като българи, именно като граждани със съвест, именно като родолюбци, осъзнато поддържаме Ивайло Калфин и Стефан Данаилов за президент и съответно за кандидат президент на Р България.
Немалко наши привърженици не приемат една подробност от биографията на Калфин – това, че през 1997 г. напусна редиците на БСП. Това наистина е грешка на Калфин като политик и човек. Но веднага би трябвало да добавим: той никога не е действал срещу интересите на българската левица. Като съветник на президента Г. Първанов, като вицепремиер и министър на външните работи в кабинета на С. Станишев, беше едно от най-кадърните, най-можещите и най-почтени висши длъжностни лица. И сега като евродепутат продължава да отстоява националните интереси. Показателно е, че освен острата критика, която упражни по отношение на Закона за досиетата, Калфин се противопостави ясно и безапелационно на провокативните актове на политици и държавници от Скопие.
До този момент президентите на прехода се избираха от най-тесни кръгове на партийните централи – до един бяха дотогавашни лидери на съответната политическа формация: и Желю Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов. За първи път, а това е добър вариант, изпъкна оформен политик – Ив. Калфин, който легитимира себе си преди всичко като експерт в няколко области на живота: най-вече в икономиката и външната политика. Ивайло Калфин освен това е определено подготвена за държавническа дейност личност. Умее да комуникира, да излъчва доброжелателност и деловитост, да не се заиграва с витиевата фразеология. Безспорно, той най-пълноценно, в сравнение с останалите кандидати за президент, би могъл да изпълни високата мисия на национален обединител.
Едва ли е нужно да бъде представян специално Стефан Данаилов – големият български актьор, любимеца на народа, създателя на сценични образи, влезли в историята на българския театър. През последните двайсет години той доказа, че за него лявата идея е ценност, която всякога ще защитава. Лява България тачи и обича своя бати Серго, своя филмов герой, прославил периода на социализма у нас. Помним го от митингите на БСП в най-тежки времена, когато Ст. Данаилов разкриваше морална последователност и призвание да вдъхва вяра на трудовите хора. И сега Ст. Данаилов прояви чувство за дълг пред своята партия и лявото движение: отказал да го кандидатират за президент, но даде съгласие да е кандидат за вицепрезидент, включвайки се активно в изборната кампания. Така нарастват шансовете на БСП и “Коалиция за България” за изборен успех. Като министър на културата от предишния кабинет Ст. Данаилов доказа, че може да е не само превъзходен актьор и любим професор в Театралната академия, не само предан деец на левицата, а и държавник с несъмнени достойнства.
В борбата за спиране на националната деградация и упадък, за възвръщане на националната чест, за скъсване с практиката хора от “подземието” да оглавяват държавата, за спасение на народа и нацията от “бедствието” ГЕРБ, в “Нова Зора” се солидаризираме с кандидатите за президент и вицепрезидент – Ивайло Калфин и Стефан Данаилов в името на неунищожимата лява и социална идея.