Вижте кой ще дупчи Майка България за шистов газ

Пабло Хименес де САНДОВАЛ “Ел Паис”, Мадрид
Печат

• Американският концерн “Шеврон” съди...
жертвите си като членове на престъпна организация

Краят на 80-те години. Хосе Фаярдо и Мария Мендоса напускат провинция Манаби, на океанското крайбрежие на Еквадор, за да търсят по-добър живот в североизточната част на страната. Там, заради интензивния добив на нефт, търсят работна ръка. Заедно с десетте си деца те се заселват в градчето Шушуфинди, в провинция Сукумбиос, в Амазония. Пабло Фаярдо е техният пети син. По време на преселването той е на на 4 години.

Трудно е да убедиш някого, който никога не е стъпвал тук, че нефтът е навсякъде. По полята, просмукан в почвата, в къщите и във въздуха. А също върху улиците, защото камионите на “Тексако” пръскат нефт по макадама, създавайки по тези начин кора, заместваща асфалта, която не позволява да се вдига прах. Пабло си спомня младостта, прекарана с крака, потопени в нефт, вечно лекьосаните си панталони и дори стените на жилищата. От тази гледна точка животът в Сукумбиос не се е променил с нищо.

По данни, представени пред съда от Фаярдо, концернът “Тексако” е изградил в Еквадорска Амазония 356 петролни кладенци. Освен това при всеки кладенец се копаели по четири-пет резервоара за отровните отпадъци. “Фирмата винаги прави резервоарите колкото може по-близо до реката, за да се отърве от тях евтино” – казва Фаярдо. Така петролът замърсява не само почвата, но и водата. После водата се изпарява и се излива върху горите на Амазония във вид на киселинни дъждове. Земята, водата и въздухът тук имат вкус на петрол.
“Тексако”, който е погълнат през 2001 г. от концерна “Шеврон”, започва да прави сондажи в Амазония, в провинциите Ореляна и Сукумбиос, Северен Еквадор, през 1964 г., получена е и концесия от правителството. “Тексако” се изтегля от този регион през 1990 г., преотстъпвайки правото на сондажите на държавното предприятие “Петроекуадор”.
Преди да тръгне голямата петролна вълна и приливът на работници, на тази територия живеят поне пет индиански племена. Две от тях, народите тетете и сансахуари, погиват безвъзвратно, защото отравянето на реките унищожава риболова. Останалите племена изоставят натуралното стопанство в джунглата и го заменят с мизерията на пазарната икономика, трудейки се за петролния концерн.
Пабло Фаярдо също е работил в “Тексако”. На трудовия пазар няма голям избор. Като тийнейджър работи каквото намери – например при аварийно засипване с пръст на петролните разливи. Започва да помага в религиозната мисия на монахините от капуцинския орден в Навара. Там ходи на училище. “По онова време единствената грижа на еквадорските власти бе охраната на “Тексако”” – спомня си Пабло. Той, от своя страна, основава в мисията група за съпротива, комитет за защита на човешките права, обединяващ индианци и селяни, на брой 50-ина души. Тогава Пабло е само 16-годишен.
Уволняват го и от петролния концерн, и от фирмата с плантациите, която е единственият друг работодател в региона. По нататък изкарва хляба си в мисията. Монахините успяват да му уредят стипендия за университета. Пабло записва задочно право.
“Това беше необходимост. Всеки път, когато се обръщахме към властите, отговорът бе: намерете си адвокат”. И Пабло решава самият той да стане правист. Малката група активисти непрекъснато се увеличава с нови членове от засегнатите селища. Делото придобива международна известност, след като американската адвокатка Джудит Кембърлинг публикува книгата си “Амазонско безобразие”.
Благодарение на мейдийния шум, в съда в Ню Йорк влиза първият иск срещу “Тексако”. Това става на 3 ноември 1993 г. по инициатива на трима американски прависти, които независимо един от друг се заемат с проблема. През 1994 г. Пабло, който организира движение на жертвите в Амазония, тепърва завършва средното си образование.
В началото “Тексако” се защитава, като поставя под съмнение правомощията на американското правосъдие, твърдейки, че дори да са причинени някакви щети, делото трябва да се гледа в Еквадор. “Имат подкрепата на политиците и бяха сигурни, че в съда могат да повлияят на изхода от процеса. И с право. Присъдата бе произнесена след 9 години.”
“Тексако” печели тази баталия на 6 август 2002 г. Впоследствие Апелативният съд в Ню Йорк дава съгласието си делото да се гледа в Еквадор при условие, че ищците ще имат една година, за да представят отново своя иск. В онзи момент концернът не оценява последиците от това решение.
На 7 май 2003 г. ищците внасят нов иск в съда в Сукумбиос. Фаярдо започва сътрудничество с американски и еквадорски адвокати, които се заемат с делото. През 2004 г. завършва следването си и само година по-късно започва да защитава жертвите като главен адвокат. Разразява се война между експертите - извършени са 106 експертизи, 58 от които финансирани от “Шеврон”, а останалите от противната страна. Всички те показват наличие на въглеводороди във водата и почвата.
До това време делото се води от филаделфийската адвокатска кантора “Кон, Суифт и Граф”. За нея делото “Тексако-Шеврон” е своеобразна инвестиция: ако спечели процеса, ще получи процент от обезщетението, ако ли не – ще трябва да мине без възнаграждение. Въз основа на констатациите на противоречащите си експертизи жертвите на нефтената катастрофа настояват за 27, 3 млрд. долара обезщетение. “Не ни липсваха убедителни доказателства. Хора умираха и по време на процеса. Например една заболяла от рак жена и нейната дърщеря. Други свидетели разказаха пред съда как техни близки умрели след случайно падане в резервоар с отпадъчни течности”. Данните на ищците показват, че заболеваемостта от рак в региона е изключително висока.
През 2004 г., преди началото на експертната фаза на процеса, братът на Пабло Уилям Файардо Мендоса е намерен мъртъв. На 28 години. Преди да го убият, го подложили на жестоки изтезания. “Не мога  да твърдя, че зад това стои “Шеврон”, повтаря неизменно Пабло. По онова време и той е предупреден, че животът му е в опасност. Убеждава се в това със собствените очи, когато една вечер вижда двама въоръжени мъже да го причакват пред дома. Скрива се у съседите. Тогава вече има три деца съответно на 3, 7 и 14 години. С цел безопасност, семейството е разпръснато из страната.
Представляваните от Фаярдо ищци (днес групата наброява 30 хил. земеделци и хора от коренното население) са на мнение, че масовото отравяне в Еквадорска Амазония е сравнимо с Чернобил, изтичането на нефт от танкера “Ексон Валдес” или с аварирането на миналогодишната нефтодобивна платформа в Мексиканския залив. “С тази разлика обаче, че те са резултат на злополуки. В Еквадор “Шеврон” проектира системата така, че да замърсява” – обяснява Фаярдо. Целта е нефтодобивът да се осъществява при минимални разходи. Според оценката на един от експертите в продължение на 26 години дейност в Сукумбиос “Шеврон” си е спестила около 8,5 млрд. долара, погазвайки елементарните принципи на сигурността и работата с отпадъчни води.
От страна на “Шеврон” Фаярдо се е наслушал на какви ли не доводи. Например че “нефтът не замърсява” или че “щом Амазония е нефтодобивен терен, там не трябва да живее никой”. Защитниците на концерна твърдят също, че “случаите на рак могат да се обяснят с липсата на хигиена сред коренното население”. Може също така да се чуе, че “петролът подлежи на биодеградация и последиците от замърсяването изчезват в течение на няколко седмици”. Последният аргумент е издигнат през 2009 г.
“Най-накрая започнаха да разбират, че този процес е реална заплаха”. “Шеврон” е внесъл 4 отделни жалби в САЩ срещу цялата група на жертвите и всички, които им помагат да получат информация. И постига своето. “Те имат всички наши имейли. На първи февруари 2010 г. “Шеврон” дори се позовава на федералния закон, прилаган в САЩ в борбата с организираната престъпност.
Каква е новата теория на петролния концерн.? Ищците, видите ли, са членове на престъпна организация, чиято дейност се състои в рекетиране за печалба.
На 14 февруари т.г. бе произнесено историческото решение на съда в Лаго Агрио: “Шеврон-Тексако” е осъден да изплати 8,56 млрд. долара. Проблемът обаче е там, че концернът няма активи в Еквадор, така че отнемането им трябва да се извърши зад граница. А съдията Лис Каплан от Ню Йорк се произнася, че присъдата не може да се приложи в САЩ. “Той изобщо не познава проблема. По мое мнение е взел решение, което противоречи на закона, и въз основа на икономически, а не на правни основания” – смята Фаярдо. Понастоящем двете страни обжалват съдебните решения от Лаго Агрио и Ню Йорк. “Шеврон” заяви, че няма да плати. Но концернът притежава активи в 50 държави , а в съответствие с еквадорските закони присъдата за обезщетение може да се изпълни където и да било другаде, а не задължително в САЩ – настоява Фаярдо. “Трябва да бъдат заставени да плащат”.
Историята още не е приключила. Синът на неграмотни селяни от Еквадор ще бъде принуден още много пъти да застава със своята папка срещу десетките адвокати, които “Шеврон” ще наеме за това дело. И ще трябва и по-нататък да слуша, че нефтът не замърсява. Че проблемът на местните жители се състои в това, че не се мият, а самият той е ръководител на престъпна организация.
През последните 8 години “Шеврон” използва всички възможни начини да отрича, че земята,  водата и въздухът са наситени с петрол.