Добър ден, криза!

Петко ПЕТКОВ
Печат

Големият бял брат, вдъхновителят на цялото прогресивно човечество, дарява на света нова „милост”: втора финансова и икономическа криза. И виновникът за нея, разбира се, съвсем не е Белият дом, а една агенция за оценка на платежоспособността на държавите. Само преди месец САЩ едва избегнаха фалита, вдигайки с 2 трилиона долара тавана на огромния си вътрешен дълг, но бяха ударени не от някой конкурент, а от агенцията „Стандард енд Пуърс”, която понижи кредитния им рейтинг. Това се случва за първи път в цялата история на Щатите и означава, че все по-трудно ще могат да вземат кредити и да живеят на вересия. Либералната мантра за пазара като единствен регулатор е на път да се срине окончателно. За съжаление, ще си изпатят и „финансово дисциплинирани” страни като България.Нищо че не са печатали необезпечени долари и ценни книжа като САЩ, нито са живели разсипнически и паразитно на гърба на другите, плащайки 13-а и 14-а заплата или пенсия и осигуровки на покойници.Никаква утеха не е и че България, както твърдят някои икономисти, щяла да пострада не толкова от дълговата криза в САЩ, колкото от тази в страните от еврозоната, като Италия, Испания, Португалия, Гърция, Ирландия, Белгия и други. Има ли значение чии грехове ще изплащаме, тънейки в мизерия?
Преди време руският премиер Владимир Путин изказа гласно една истина, която американофилите у нас бяха готови да отричат до второ пришествие. А именно, че САЩ са паразит, който живее на гърба на останалия свят. След това Китай, най-големият кредитор на Щатите, притежател на американски ценни книжа за над 1 трилион долара, каза втората част от истината: американският долар е загубил доверието на света и трябва да бъде заменен с друга резервна валута. Когато по аналогични причини Саддам Хюсеин предлагаше петролът и газта да се търгуват за евро или друга валута, вместо за долари, САЩ и „Коалицията на желаещите” окупираха Ирак. Днес, на фона на задаващата се нова кризисна вълна, известни американски телевизионни водещи се упражняват бясно в черен хумор. Например Джими Кимел от Ей Би Си предлага САЩ просто да дадат на Китай Флорида в замяна на своя дълг, а Бил Махер от Ен Би Си казва: „Май вече знаем защо окупирахме Ирак – в случай, че се наложи да продадем Америка и да се преместим в по-малка страна”.
Но Китай и Русия не са Ирак, нали? Затова Вашингтон не рита срещу ръжена, а срещу рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс”, обвинявайки я в липса на професионализъм и безпристрастност. Известният с критиките си към Белия дом по времето на Джордж Уокър Буш документалист Майкъл Мур дори призова Барак Обама да арестува ръководството на агенцията.
Вината на „Стандард енд Пуърс” всъщност е, че хвърли сянка на съмнение върху американския неолиберален финансово икономически и политически модел, който Вашингтон се опитва да наложи на останалата част от света. И който той нарушава в собствената си страна винаги, щом изпадне в затруднение.
Белият дом, главният виновник за американската свръхзадлъжнялост, не се бои от размера на държавния дълг, а от невъзможността да взема нови кредити, заради приетия таван на дълга. Иначе Федералният резерв винаги може да пусне “печатницата”, за да спаси потъващите частни банки. Същите банки, за които още през 1802 г. третият президент на САЩ, Томас Джеферсън, е написал в писмо до своя секретар на трезора: „Ако американският народ позволи един ден частни банки да контролират парите му, банките и всичките институции, които ще разцъфтят около банките, ще лишат хората от всякакво притежание: първо чрез инфлацията, после чрез рецесията, до деня, в който децата им ще се събудят без дом и без покрив, на земята, която техните родители завладяха.”
Пророчески думи!
А днес Вашингтон, посредством двата най-големи финансови кожодери - МВФ и СБ, налага на гладуващите страни въздържание и финансова дисциплина, вдигайки тавана на собствения си държавен дълг.
„Което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола”, казва латинската поговорка. Дълговите проблеми на САЩ и някои страни от еврозоната пораждат атмосфера на несигурност и недоверие в света.
Що се отнася до България, заради разсипничеството на другите ще се свият и без това ограничените външни пазари на българските фирми и ще намалеят чуждите инвестиции у нас. Последиците са известни: изнасяне на бизнеса в други страни, съкращения на работници, намаляване на доходите, фалит на фирми, от които НАП „ще вземе на босия цървулите”, орязване на социалните разходи, замразяване на всякакви проекти за растеж и т.н. Но тъй като няма по-сляп от този, който не иска да види, правителството на Бойко Борисов продължава да излъчва самочувствие и оптимизъм, граничещи с непукизъм, въпреки тревожните сигнали.
Скъперникът Дянков дори заговори за ново увеличение на минималната работна заплата в началото на 2012 г. Още първото не се е осъществило, а министърът „развърза кесията” заследващото, обвързвайки го уж с бюджетната процедура, а всъщност с резултатите от изборите наесен. „Доживяхме керемида масло да пусне!”- би казал Чудомир.
Зомбиран от своя финансов корифей, премиерът Борисов продължава да възхвалява финансовата стабилност на България, да ругае популизма на опозицията и на президента Първанов и да прогнозира ново повишение на кредитния ни рейтинг. От същата агенция, която Вашингтон разследва („Стандард енд Пуърс”), Бойко очаква до един месец да повиши кредитния рейтинг на България.
Всъщност за него няма значение дали „Муудис” или „Стандард енд Пуърс” ще вдигнат този рейтинг, важното е, да отворят вратите за по-лесно получаване на нови заеми. В предизборен период всяка външна похвала налива вода в мелницата на управляващите, дори когато е само обещание за заем.
Но за какво се радват Борисов и Дянков на повишения кредитен рейтинг на България, след като нямат намерение да се подвеждат по популистите и да натоварват бъдещите поколения с изплащането на заеми? Може би все пак ще прибегнат до услугите на МВФ, СБ или някой европейски кредитор, за да попълнят опоскания финансов резерв? Или за други „целеви разходи”? Както твърди в. „Стандарт” (10.08.2011), от Българската стопанска камара навивали министър Дянков за заем от 1,5 млрд. евро. С тези пари държавата трябвало да пусне електронно правителство, подобно на установеното в Естония. БСК предлага да се поканят експерти от балтийската държавица, които да ни направели електронно правителство, както са го направили в Естония, според специалисти - страна с един от най-високите темпове на растеж и най-ниска корупция в Европа. У нас, където няколко правителства похарчиха над 2 млрд. лева за електронно правителство и единна информационна мрежа в администрацията, електронните услуги се броят на пръсти, а ведомствата така и не се свързаха в обща мрежа. За растежа и корупцията да не говорим, след като ни нарекоха „столицата на корупцията в Европа”.
Правителството на ГЕРБ прави онова, за което две години критикува управлението на тройната коалиция: отрича и пренебрегва надвисващото цунами. И просто използва „новата” криза като оправдание за замразяването на доходите. На някои обаче. Понеже отнякъде и у нас се пръкнаха 60 нови милионери, пестеловници явно, иначе как ще станат толкова заможни?!
Всъщност кризата у нас е перманентна и няма да свърши, докато управлява ГЕРБ. Единствените „антикризисни” мерки на кабинета са бюджетните орязвания на социалните разходи и шумните инфраструктурни проекти. Икономическият ефект от тези показухи засега е нулев. Икономиката буксува, фирмите фалират или преминават в „сивия” сектор, а постъпленията в бюджета и доходите на населението намаляват въпреки операциите на МВР и Агенция „Митници”. Борбата с корупцията, както и тази с контрабандата стигна до под кривата круша, един директор на държавна фирма вече ще може да управлява неограничен брой други държавни дружества и да получава допълнително възнаграждение, независимо от компетентността си в съответната област. Обратното, според вносителите на „лекото облекчение” (сиреч поправката в приетия през 1994 г. „Правилник за упражняване правата на държавата в предприятията”) демотивирало чиновниците да участват в бордове. Вносители на предложението за отмяна на ограниченията, както научихме, са министрите на регионалното развитие и на транспорта - Росен Плевнелиев и Ивайло Московски.
„Лекото облекчение” ще има тежки последици, понеже ще отвори вратите за назначаване в управителните органи на държавните фирми на млади парашутисти и активисти на управляващата партия. Премиерът Борисов се направи на отсъстващ от заседанието на МС, на което бе прието спорното „облекчение” и обеща до една седмица то да бъде отменено на втори подпис. Вносителите със сигурност ще потърсят обходни маршрути за прокарване на „новаторските” си идеи. И като нищо ще успеят.
Кьорав карти не играе!
В. „Сега” обяви, че надвисва нова световна криза, която отлага битката с ниските доходи у нас. Че кога ли управляващите от ГЕРБ са имали намерение да я водят?! Там, където икономистите виждат депресия и инфлация, премиерът Борисов съзира възможност за вдигане на кредитния рейтинг на България. А от Министерство на финансите направо изключиха вероятността за нова криза, опровергавайки новината, че е създаден специален антикризисен щаб.
Няма щаб, значи няма и криза! Дори отливът на чужди инвестиции нямало да се усети, понеже и без това били малко. (По-малко от нулата не могат да станат, нали?)
Поне в едно отношение Бойко Борисов се оказа реалист: призна, че България няма да влезе в еврозоната. Само че и тук не изневери на навика си да стоварва вината другиму. Размириците в Англия, Швеция и Гърция може би ще му свършат работа? Защото докато всички страни не си оправят вътрешния ред, няма да се натискаме и ние за шенгенско пространство. Току-виж ни заразили с „народна революция”.
Лисицата, като не могла да стигне гроздето, казала, че е кисело. Но кой сега чете басни! Те са си жива истина...