Краят на икономическия растеж IS COMING?!

Пол ГИЛДИНГ
Печат

Растящи цени на храните и енергията, световна финансова криза, дълговите проблеми на Гърция. Отделни случаи ли са това? Не и според бизнесконсултанта по въпроси, свързани с околната среда Пол Гилдинг, който смята, че това са само малки сътресения, преди светът да бъде връхлетян от голямата криза. Гилдинг е автор на книгата “Големият разпад” (The Great Disruption) и отправя просто послание: твърде много се забавихме, за да избегнем сериозното въздействие на климатичните промени и на вредите за природата, след като се опитахме да тласнем световния икономически растеж далеч отвъд капацитета на системата и на ресурсите. Вследствие на това рискуваме екологична катастрофа, която ще постави началото на внезапен крах на световната икономика и ние трябва да сме готови да посрещнем “социалния и икономически ураган”, който ще последва, твърди Гилдинг. “Ако сте си мислили, че финансовата ситуация през 2008 г. е била кризисна и че климатичните промени са само културно, икономическо и политическо предизвикателство, тогава се дръжте здраво”, пише Гилдинг, който е и бивш председател на “Грийнпийс”. “На път сме да станем свидетели как човечеството ще се изправи пред най-голямата криза, която е изживявало някога, нещо, което ще го разтърси из основи - краят на икономическия растеж”, добавя 52-годишният австралиец, е арестуван пет пъти по време на протести. След като се разочарова от начина, по който най-популярното екодвижение се бори неговото послание да бъде чуто, Гилдинг основава своя фирма, която консултира компании от Би Ейч Пи Билитън (BHP Bilitton) до Дюпон (DuPont) за устойчивото развитие. Научните изследвания показват, че вече достигаме лимита на покачването на растежа, твърди той, а голямото повишение на цените на петрола и храните, на което станахме свидетели през 2008 г., последвано от финансова криза, отчасти причинена и от отчаяното усилие да се даде тласък на растежа, бяха само предупреждение за това, което предстои.
Гилдинг се позовава на модел на група учени - “Глобъл Футпринт Нетуърк”, който показва, че през 2009 г. ние вече сме експлоатирали световната икономика на 140 процента от капацитета й, а плановете да правим това още по-бързо и по-здраво, докато населението на Земята се увеличава, ще ударят на камък. Колективното отричане на факта, че климатичните промени и натискът за ресурси ще ни се отразят, ще спре, след като ги усетим сериозно... по портфейлите си, добавя той. “Ние няма да реагираме на климатичните промени или на устойчивото развитие дори и да е ясно, че рискуваме 50 процента от разнообразието на видовете на Земята. Ще реагираме, когато бъдат заплашени икономиката ни и начинът ни на живот”. Гилдинг прогнозира серия от екологични, социални и икономически сътресения, причинени от климатичните промени, включително екстремни метеорологични условия, топящите се ледници и повишаване на цените на селскостопанската продукция. Ще има големи спадове на финансовите пазари, а предизвиканите от това икономически и политически кризи ще са с огромни мащаби и ще продължат с десетилетия.
“Статуквото е нарушено. Ако наистина накараме икономиката отново да расте с бързи темпове на запад и в развиващите се страни, тогава цената на петрола непременно ще скочи, а ако цената на петрола скочи, то това би подкопало икономическия растеж”, казва Гилдинг. “Мисля, че ще станем свидетели на още една голяма финансова криза до няколко години”, добавя той. Неотдавнашните политически събития, в това число и Арабската пролет, също може да са свързани със скока на цените на храните, казва той. “Съществува много ясна взаимовръзка между скока на цените на храните в Египет и Тунис и политическите вълнения, които доведоха до движението Арабска пролет”. По-високите цени на храните бяха свързвани с провалената житна реколта в Русия заради неблагоприятните климатични условия и Гилдинг смята, че ако това се бе случило със зърнодобива в Средния запад на САЩ, щеше да причини още по-голяма катастрофа на световните пазари за зърнени храни. Той не изключва грандиозни технологични успехи, но вярва, че реално погледнато е твърде късно да спрем кризата.
Какво трябва да направим? Гилдинг казва, че непоколебимото становище, че вече е твърде късно да се избегне криза, отначало го накарало да се чувства отчаян – спомня си как се разплакал през 2007г. по време на презентация по въпроса пред бизнес аудитория в Ню Йорк. Но въпреки смутовете и геополитическите съперничества, с които според него бихме могли да се сблъскаме, той е оптимист, че човечеството ще реагира бързо веднага щом осъзнае мащабите на опасността. Като примери Гилдинг дава мобилизирането на голяма част от света през Втората световна война и дори колко решително реагираха световните лидери на “сравнително по-малкия проблем, който представляваше световната финансова криза”. Авторът предвижда мащабни индустриални и икономически промени, за да се намалят последствията от климатичните промени, включително премахване на нетните емисии на въглероден диоксид до 20 години, като през първите пет години те бъдат намалени с 50 процента. Сред серията от мерки предвижда и затварянето до пет години на 1000 замърсяващи централи, работещи на въглища, както и изграждане на големи вятърни и соларни ферми. Гилдинг предполага, че може да се наложи половината от самолетите в света да бъдат спрени от експлоатация, за да се намалят вредните емисии. Любопитното е, че той посочва Китай, където емисиите на вредни газове се увеличават непрестанно, като подобие на модел в борбата с климатичните промени заради инвестициите в зелени технологии.
“Те пропуснаха индустриалната революция. Пропуснаха технологичната революция. Но няма да пропуснат енергийната революция”. Гилдинг вижда света след кризата като място, където цар-петрол може да умре, но ще се появят големи възможности за иновативни компании. Освен това ще трябва да изоставим нашата привързаност към гоненето на растеж и мотивирана от потребителство световна икономика. Според Гилдинг че резултатите в крайна сметка ще са позитивни, че ще има възможност за “по-гъвкав начин на живот”, включително по-голяма равнопоставеност на доходите и по-малко работни часове.