Важно е не какво правиш, а какво се вижда от синия екран

Людмил НЕДЯЛКОВ
Печат

• А вие какво направихте?!

Кабинетът Борисов прескочи и третия вот на недоверие, на 26.07.2011 г. Със 143 гласа „против”, 91 „за” и 1 „въздържал се”, правителството на ГЕРБ продължава „устрема си” към следващия, може би последен опит на парламентарната опозиция да го вразуми. Ако, разбира се, управляващите признаят, че не парламентът, а избирателят и улицата са тези, които държат ключа от килера... Съдейки по поведението им преди и след вота, не сме големи оптимисти.Защо? Защото на 21 юли видяхме как премиерът Борисов учеше своите съпартийци как „политически правилно” трябва да тълкуват мониторинговите доклади на Европейската комисия. Там, където опозицията вижда упреци към управлението, Би Би съзира само поздравления. Конгрятюлейшънс!Е, в Брюксел отбелязаха, че не е редно МВР да получава дарения от физически и юридически лица, но Бойко разпореди незабавно да се прекрати рекетьорската практика, въпреки уверенията на Цветан Цветанов, че даренията не дават никакви привилегии и не обвързват с нищо МВР. Обаче бюджетът на МВР ще набъбне догодина със същата сума, но за сметка на данъкоплатеца. Хем по-чисто, хем по-сигурно! Няма медийни сензации, няма опозиционни критики, че между дарителите били фирми на Христо Ковачки,  „Лукойл” и други крадци на ДДС, контрабандисти на горива и цигари и т.н. Защо ли трябва от чужбина да ни дават глупави препоръки, като знаят че властта у нас ги тълкува, както дяволът чете Евангелието...
Спомняйки си „отчета” на вицепремиера Цветанов пред Народното събрание и изказванията на депутатите, които го подкрепиха, у нас се засилва безпокойството за съдбата на тази страна, на която той е вицепремиер. Уж щеше да се отчете за свършеното, а пропиля час и половина парламентарно време, за да анализира греховете на всички, които се изредиха да властват през последните 20 години преди ГЕРБ. В това число „сестринските партии” в ЕНП (СДС и ДСБ), както и управлението на „триглавата ламя”. Все едно, че бе внесено предложение за вот на недоверие на правителството на Иван Костов, или Сергей Станишев.
Защитната пледоария на шефа на МВР бе такава, каквато е цялата му работа - скучна и хаотична между впрочем. Защитата на Цветанов, гарнирана с подходяща статистика, се свеждаше до задаването на един въпрос: „А вие какво направихте?”. Ето, няма отвличания, няма магистрални грабежи, „Килърите” са изправени пред съда в Шумен, заловени са повече контрабандни цигари, разбити са печатници за фалшива валута и лаборатории за амфетамини, „шокирани” са 57 фалшификатори на дебитни карти и т.н. На „гнусните инсинуации”, че премиерът Борисов имал в миналото общ бизнес с босовете на силовите групировки, Цветанов противопостави твърдението, че тези групировки са били създадени от СДС и БСП! Престъпният им сговор бил проличал и при дебатите по вота на недоверие. „Това показва, че вие винаги сте били заедно и ще продължите да бъдете”- отсече вицепремиерът. Ако човек прояви по-голямо въображение, би могъл да каже същото и за „новата тройна коалиция”, съставена от ГЕРБ, „Атака” и 12-те „независими”, които подкрепиха кабинета.
Вижда се, че има крака, които ритат футбол, и ръце, които режат ленти или правят първи копки, но щом устата започнат да бълват нелепици, се поражда усещането, че по-нагоре... няма нищо. Може и да има успехи в борбата с организираната престъпност, но обикновените граждани страдат най-вече от битовата, в това числи циганската престъпност, която не признава никаква частна собственост.
Страна, в която стотици селища се „къпят” в безводие и липса на поминък, здравеопазване и училища, само номинално е европейска. Всъщност България е Сомалия на Балканите. Преди да запрепускат с лъскави возила по новопостроените магистрали, българите трябва да се опаричат, нахранят и облекат. Сиреч, трябва да оцелеят от антикризисните мерки на Симеон Дянков. Вместо това, МВР ги рекетира за „доброволни дарения”. Без да се усети, с рекламата на пътното и спортното строителство Бойко Борисов напомня на крехките същества по магистралите. Дори водещият на предаването „Директно” по СКАТ Теодор Ангелов коментира, че това е „Луда работа в криза...”
В деня за дебати по вота премиерът Борисов бил дошъл в Народното събрание, но тъй като нямало дебати, отишъл да си гледа работата, обяви Цветанов. Да не би под дебати Борисов да разбира аплодисменти?! Завалят ли критики, депутатите му стават противни за гледане и слушане и той отива да реже ленти.
Това е философията на управлението ни: важно е не какво правиш, а какво се вижда от синия екран. Другото, в това число и парламентарната подкрепа, може да бъде купена, докато има контрабанда и правителството я „овладява”, ще има и пари за поддръжници - практиката е стара, колкото и “демокрацията”.
Вотът на недоверие бе обречен на неуспех, също както и борбата с организираната престъпност под формата на контрабанда. Да сте чули посланик Джеймс Уорлик или друг западен посланик да коментира ежедневните посегателства срещу имуществото на обикновените българи? Не, интересуват ги само  фалшификаторите на валута и банкови карти, понеже бъркат в джоба на техните сънародници. Които обаче не са търпеливи и примирени като българите.
Седмица преди вота за два дни бяха намерени два женски трупа, в Борисовата градина и Перловската река. Нищо ли не говори това за състоянието на сигурността в България? Кого пази, как и кога го пази “родната полиция”?
Цветанов оцеля. Не защото работи добре (провалът с Шенген показа обратното), а защото се скри в правителствения окоп, който няма как да падне. И да не беше подкрепата на „Атака”, гласовете на отцепниците от различни партии пак щяха да спасят кабинета. Интересно е все пак по каква логика Сидеров не може да гласува срещу правителството на ГЕРБ заедно с БСП, ДПС и „Синята коалиция”, но може да го подкрепи заедно с отцепниците от собствената си партия, които го обвиниха във финансов шантаж?!
Няколко неща развълнуваха политическото блато около вота на недоверие: големият брой гласували “против” кабинета, явяването в Народното събрание на Ахмед Доган и Бойко Борисов и отсъствието на депутата от ДПС Делян Пеевски. Последният очевидно се разкъсва между предаността си към Доган и благодарността към Бойко Борисов, чието управление подари на него и майка му цяла медийна империя.
Защо все пак бе похабено толкова парламентарно време? Много просто, наближават избори за пореден път те ще поставят въпроса за лидерството в отделните партии. Разбира се, всички ще отчетат резултатите от тях като „успех”. За Сидеров успех ще е и третото място в президентската надпревара, но нищо не му пречи да си припише заслугата и за евентуален успех на кандидата на ГЕРБ; за Иван Костов провалът на “Синята коалиция” на президентските избори и достигането до балотаж на Прошко Прошков на кметските избори в София ще е повод да натрие носа на Мартин Димитров; за БСП е важно Ивайло Калфин да стигне до балотаж на президентските избори; за ДПС е важно да улучи печелившия отбор и ако може да прокара своя кандидат за вицепрезидент; Кунева ще играе „граждански кандидат”, на който ЦИК пречи да се регистрира.
Има и такива, които участват, за да не бъдат забравени техните партии. Денят след вота показа колко капризна е съдбата. Вицепремиерът Цветанов получи коварен удар в гърба: митничари запечатаха данъчните складове на любимата му „дарителска” фирма „Лукойл” и на същата бе отнет лицензът. Симеон Дянков взе реванш заради подслушването на телефонните му разговори с шефа на митниците, а Бойко Борисов, очевидно натиснат отвън, подкрепи мерките срещу рафинерията. Която, впрочем, още не е монтирала измервателните уреди, които изисква законът и не ги е свързала с НАП. Борисов би трябвало сега да покаже жълт картон на Цветанов и да се извини на министър Трайков, когото наруга преди време, заради критиките му към неясното ценообразуване на „Лукойл”. Най-вероятно всичко ще завърши в ущърб на собствениците на МПС и на пътуващите с обществения транспорт - независимо дали камъкът ще удари гърнето, или обратното, винаги се чупи гърнето. Ще остане само споменът за един посредствен театър с главни участници правителството и рафинерията, където гражданите са зрители и плащат за пошлостта.
За управляваните, разбира се, не е без значение кой, защо и докога ще ги „в робска люлка люлее”. Вярно е, че ужасният край е за предпочитане пред ужаса без край, но това важи и за правителството. Справка – бунтовете в Гърция. Не гражданите, управляващите се боят от гръцкия сценарий.
Правителството на Борисов няма голям избор: или ще понесе оръжието на критиката, или върху му ще се стовари критиката на оръжието.