СТАТИСТИКАТА КАТО ОПИУМ ЗА НАРОДА

Людмил НЕДЯЛКОВ
Печат

Доколкото прилага математически инструменти, статистиката може да се причисли към семейството на точните науки. Но тъй като борави с извадки, а не с цялата съвкупност на изследваните обекти, може да изкривява действителната картина, особено когато нагласява своите заключения според вкуса на управляващите, или пък на опонентите им. От тази гледна точка словосъчетанието „точна статистика” е нонсенс, за което свидетелства и понятието „статистическа грешка”.

Европейската статистика също греши. Но когато правителството у нас като цяло, или отделни министерства, започват да „насочват в правия път” Националния статистически институт (НСИ), или да водят собствена „статистика на успехите”, положението става трагикомично.

Гражданите изнемогват от безработицата, престъпността и скъпотията, а „политическите статистици” ги уверяват, че живеят все по-добре. Не наука, а шарлатания на квадрат и опиум за народа! – това е поръчковата статистика. Хората употребяват опиума като болкоуспокояващо, но той все пак не лекува, нали?

 

Статистическата служба на Европейския съюз - Евростат, буквално започна да конкурира (по лъжливост и преднамереност) врачките и социологическите агенции, които предсказват и тълкуват резултатите от предстоящите избори, и то преди да са обявени имената на всички кандидати. След като неведнъж европейски медии ни класираха на челни места по не тъй престижни показатели като корупция, бедност, неграмотност, престъпност и ниска ефективност на правораздавателната система, ето че Евростат ни сюрпризира с ново двайсет. Преди месец Статистическата служба на ЕС разпространи най-шантавото заключение - че в България заплатите нараствали най-бързо в целия Съюз! Управляващите в София, разбира се, не възразиха срещу тази дезинформация. Тя чудесно обслужва тезата на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за „финансова стабилност” чрез замразяване на доходите, подозираме дори, че точно той е източникът на неверните данни, въз основа на които Евростат е стигнал до погрешния извод.

Щом заплатите у нас са нараствали най-бързо в ЕС, и то във време на криза, значи има още мегдан за затягане на коланите... Ерго, не са прави тези, които искат увеличаване на заплатите и пенсиите. Елементарно, Уотсън... Противоречието между европейската „стъкмистика” и реалността у нас направо боде очите! Как може заплатите ни да нарастват най-бързо в ЕС, след като правителството ги „замрази” преди две години, оправдавайки се със световната финансова и икономическа криза? И след като отложи за септември 2011 г. нищожното увеличение на минималната работна заплата с 30 лева? Не ни се вярва и българските капиталисти да са развързали кесията, та нали държавата “води хорото” и дава обратния пример. И също така по-високи заплати изискват и по-големи здравни и пенсионни вноски, а знаем, че една част от тях се плаща от работодателите.

Вместо по-високи заплати и пенсии, на 1 юли т.г. гражданите на България получиха по-високи цени на газта, електричеството и парното (които и през следващата година ще се увеличават). Дори и планираното септемврийско увеличение на минималната работна заплата от 240 на 270 лева е обвързано с толкова „ако”, че изобщо може да не се случи. Просто защото кризата в България няма да свърши, докато ГЕРБ управлява.

Кризата се превърна във вълшебното оправдание за Дянковия „пакт за финансова стабилност”, който той настоява да бъде записан и в Конституцията на Република България, уж за да се вържели ръцете на евентуални „популистки” правителства.

Полемиката, която се развихри по повод искането на синдикатите за вдигане на минималната работна заплата и пенсиите, заслужава да бъде описана в роман. На два пъти лично премиерът Борисов обявяваше 1 юли като ден за въвеждане на „новата” по-висока минимална работна заплата и повишените пенсии, а министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов дори беше „намерил” за целта няколко милиона лева. Но щом министърът на финансите Симеон Дянков започна да прави разчети, излезе, че увеличение (на минималната работна заплата и на вдовишките пенсии) не е възможно по-рано от месец септември.

Задачата е ясна: до изборите на 23 октомври 2011 г. „ощастливените” трябва да помнят на кого дължат „сладкия” живот. Покрай тях с по-високи държавни субсидии ще се облажат и политическите партии, а милиони обикновени пенсионери ще трябва да плащат на джипитата по-високи потребителски такси и по-скъпи газ, ток, вода, парно... Но за България това е в реда на нещата: ЕРП-тата и топлофикационните монополисти си „изстудиха шепите” още на 1 юли 2011 г.

Впрочем пак на 1 юли 2011 г. Евростат огласи резултатите от най-новото си изследване, според което България е на челно място в ЕС по темпове на нарастване на безработицата. Само през май се увеличила от 10,2% на 11,2%. По-висок темп на нарастване в ЕС има само изправената пред фалит Гърция: от 11% на 15%. От птичи поглед се вижда, че нашата страна не е особено далеч от „гръцкия сценарий” въпреки уверенията на Симеон Дянков, че имаме най-добрия бюджет в ЕС. Но, о, чудо на чудесата! Според ведомството на министър Тотю Младенов от няколко месеца безработните у нас намаляват, а безработицата се колебае около 9%. Този “новоговор” никак не бива да ни смайва, министрите може би също са дали “съпътстващи щети” покрай летните жеги и магнитните бури и бомбардират населението със серия добри новини...

Тук е „заровено кучето” на стъкмистиката. Ако Министерството на труда и социалната политика изчислява процента на безработицата, съпоставяйки броя на безработните с този на всички български граждани, сметката излиза. Но изглежда, Евростат пресмята безработицата спрямо трудоспособното, а не спрямо цялото население, така че нейните заключения също са верни. Освен на „политически правилната”, но иначе заблуждаваща методика, прилагана от МТСП, противоречието между неговите заключения и тези на Евростат се дължи на факта, че ведомството на министър Тотю Младенов води за безработни само регистриралите се като такива в бюрата по труда. Обаче тази регистрация има смисъл, само докато безработните получават помощи. Изтече ли този срок, никой не им предлага подходяща работа и те отиват да си я търсят в „сивия сектор” например, като се „отчисляват” доброволно от армията на безработните. След това МТСП отчита „спад” на безработицата и всички са доволни. Както гласи една поговорка: „Когато у нас колят прасе, всички са доволни, освен прасето”.

Дори контролираният от правителството Статистически институт обаче, предупреждава, че икономическото положение ще се влоши още повече, предвид застаряването на населението и стремежа към ранно пенсиониране, преди да е вдигната пенсионната възраст. Според последното проучване на НСИ у нас в момента 100 работещи издържат 81 пенсионери, а само преди три месеца били 79. Подплашени от перспективата да бъдат съкратени при поредното „преструктуриране” и да останат без препитание, българите разчитат дори на малката, но сигурна пенсия. Как да работят на 3-4 места, както правят в САЩ, като не могат да намерят и едно работно място? Пък и щом заплатата от 3000 лв. (плюс още неясно колко) на „народните представители” им се вижда малка, та дават извънредни „консултации” (като Ахмед Доган или Лъчо Мозъка), какво да кажат хората, които получават по 300 лева месечно? Не ни се мисли какви шашми щяха да измислят депутатите, ако получаваха само една, а не три средномесечни заплати за бюджетната сфера?! Дали пък не си вярват, че ги търсят като „консултанти” само заради специалните им познания в области, за които нямат хал хабер? Нали философът Доган се оказва „специалист” по хидрология, физкултурникът Ц. Цветанов „консултира” по въпроси на криминогенната обстановка, а гинекологът Лъчо Иванов „съветва” срещу заплащане частни застрахователи и охранители. В действителност, знае се, че всички те лобират, възползвайки се от властовите си позиции. Както го формулира самият Доган, „разпределят порции”...

Интересното е, че още през 2010 г. МВФ и Световната банка прогнозираха свиване на българската икономика с 3,5 %; също така има и допълнителен натиск върху България заради външните финансови условия. Анализатори на МВФ очакват страната ни да се обърне с искане за помощ към международната институция. С една дума България бе сложена в редиците на най-застрашените държави в Източна Европа.

Официалната ни статистика обаче се оказа способна на чудеса и възприе като „политически правилни” точно определени заключения, „потвърдени научно”. Например към 1 юли, неизвестно как, Евростат нареди България сред най-работливите в ЕС! Не по производителност на труда, а по продължителност на работната седмица – 41,1 часа. По този показател сме на равнището на Чехия и малко зад Великобритания и Австрия, които имат работна седмица от 42,2 часа и респективно 42 часа (в. „Стандарт”, 1 юли 2011 г.). Датчаните пък работели само по 37,7 часа седмично. Защо ли не вземат да се преселят в България, та хем да си починат, хем да се радват на “най-евтиния живот в целия ЕС”? Сигурно и това ще стане, но чак когато Бойко Борисов открие всички магистрали, реставрира крепостите, църквите и манастирите, разкопае тракийските гробници, събори кокошарниците в курортите по Черноморието и ги оборудва с пречиствателни станции. Тогава България ще стане туристически рай (сега е само данъчен такъв) за западняци, араби, турци и китайци, понеже „лошият човешки материал” ще е поумрял или избягал в чужбина и няма да загрозява пейзажа.

Блестящи перспективи се откриват пред спа-туризма и селския туризъм в България, благодарение на чистата ни природа. Някой в Европа разтръби дори, че сме имали най-чистото морско крайбрежие. Само дето роденият в България руски поппевец Филип Киркоров изрева, че се минал, купувайки апартамент с изглед към плажа в комплекса „Емералд” (на 3 км от Несебър и на 5 км от Слънчев бряг). „Водата ви вони!”, роптае Киркоров, обяснявайки как внезапно пред апартамента му израснал строеж, а въздухът се „ароматизирал” от близката свинеферма и от пречиствателната станция.

Противоречието между тези твърдения и европейските оценки за чистотата на родното море бързо намери разумно обяснение. Оказа се, че замерванията за чистотата на водата в нашето Черноморие са правени рано напролет, преди да започне туристическият сезон. И преди от многобройните хотели (някои незаконни) към морето да са потекли непречистени фекални води. Сиреч, преди „рибата да изплува”...

Е, с какво тогава ще привличаме богатите чужди туристи? И с какво ще задържим собствените си младежи да не избягат от този „рай”? С реставрирани старини и чудотворни мощи на светци, изглеждащи странно на фона на рушащите се и обезлюдяващи села и градове? С презастроени, екологично обезобразени и безбожно скъпи курортни, лечебни, туристически и спортни комплекси? С боядисани в стил „попарт”, или нашарени с графити „паметници на комунизма”? Или с подправени „оптимистични” статистики, напомнящи поразително за бодрите отчети за млеконадоя и залесяването на баирите в едно близко минало!? Например отчетите на Цветанов за „успехите” в борбата с престъпността, които будят недоумение на фона на ежемесечните обири на банки, са си жива стъкмистика. Виновни, разбира се, са не само съдиите, а и всички други по веригата, както и лекарите, които освидетелстват задържаните и им издават фалшиви медицински за сериозни заболявания. Благодарение на всичко това отявлени рецидивисти се разхождат на свобода и вършат нови престъпления. Някои от тях дори успяха да осъдят България в Страсбург. Но нали Цветанов не плаща от джоба си за изгубените дела, лесно му е да се оправдава с леките присъди и мерки за неотклонение, определени от съда. „Ние ги хващаме, те ги пускат!” - тази песен вече се изтърка, защото я слушаме още от времето, когато Борисов бе главен секретар на МВР, а Цветанов кадруваше в същото ведомство.

Да се върнем към статистиката. Тя използва така наречената средна статистическа величина, която в действителността не съществува. Например средната работна заплата (СРЗ), въз основа на която се определя месечното възнаграждение на депутатите, се определя като средноаритметична от всички заплати в определена извадка. Едни получават по 3000 лева, други – 240, а СРЗ излиза към 400 лева. Ликуй, народе! СРЗ е статистически въпрос, който политиците „четат” както дяволът Евангелието. Същото е с продължителността на работната седмица: едни работят по 14 часа без почивен ден, други си почиват на работното място! И си гласуват дъъъъълги Новогодишни, Великденски и летни ваканции и големи „материални поощрения”, извън допълнително заработените „консултантски хонорари”. Накрая Евростат обявява, че българите работят по 41,1 часа на седмица. Кои българи? Поговорката „Залудо работи, залудо не стой!” наистина е измислена от  По повод отчетите за продуктивността на животните, да напомним, че след ликвидацията на ТКЗС (при правителствата на СДС) и последвалите „демократични промени”, до управлението на Бойко Борисов включително, три четвърти от овцете, кравите, козите и свинете бяха изклани, а хиляди бяха унищожени заради шапа в Странджа, който върлува неколкократно през годините.

 

Скоро от четириногите домашни животни в „тази страна” ще останат само „страхотните” кучета на премиера Борисов. Защото само те го разбират, подкрепят, умилкват му се, не му противоречат и не го критикуват. Поговорката: „Храни куче да те лае!” днес е валидна по-скоро за неблагодарните журналисти. Първо пълнят страниците на вестниците и телевизионните репортажи с премъдри „шменти капели”, а после подкрепят инициативи във фейсбук „Един ден без Бойко Борисов”. На вратовете на славните Бойкови псета, а не на магистралите, пречиствателните станции и катерушките трябва да се окачат табели с надпис: „Оставено от правителството на ГЕРБ!” На новите цени на газта, тока и парното няма как да се окачат подобни възпоминателни надписи, но може да се поставят подходящи текстове в месечните и изравнителните сметки за тока и парното. Впрочем, за този съвет не искаме хонорар. Нека да го дадат на бедните „народни избраници”, та да не им се налага да се трудят „извънредно”...