Върхът на айсберга

Христо ТЕПАВИЧАРОВ
Печат

Тези дни станахме свидетели на чествания, обругавания, побоища, молебени и „петъчни” молитви, възпоменателни речи и църковни канонизации, заявления на правителствени „фактори” и президентски заупокойни предупреждения и журналистически недоразумения по повод събития, заченати в залеза на турското робство по българските земи, занемарени след Руско-турската освободителна война и все още неродени след продължаващата почти век и половина бременност на българското общество.

Мъчениците от Батак обявихме за светци, но техният образ и пример никога няма да се превърнат в икона или пример за подражание за съвременния българин. Отказът на батачани да се покръстят, за да запазят живота си, не бе мотивиран от нежеланието да сменят един бог с друг или калпака с фес, а от нежеланието да заменят собствената си идентичност на българи с идентичността на поробителя и мъчителя – турчин, от непреодолимото желание да живеят, или да умрат на българска, а не на чужда земя, като българи! Това е величието на онези българи, които сочим за пример на бъдещите поколения, пример, който упорито отказваме да следваме днес!

 

Ако онези, които бяха турци или се идентифицираха с турците, по една или друга причина през 1878 г. бяха напуснали освободените български земи и бяха последвали башибозука, каймакамите, заптиетата, бейовете, валиите и цялата поддържаща робството администрация към Анадола, днес България щеше да бъде друга. Но освободеният българин, с пословичната си толерантност, не видя нищо лошо в нежеланието на десетки хиляди турци да напуснат родните си места по българските земи и от част от господстващата турска нация да се превърнат в част от освободената българска нация, а от верни поданици на Падишаха, да се прекръстят в поданици на Батенберга и Фердинанда! Опияненият от свободата българин великодушно опрости греховете на бившите поробители, прие избора им като естествен и продължи да съжителства с тях мирно, по комшийски! И може би с основание, защото обикновеният турчин притежава качества, които всеки би предпочел да вижда в своя съсед – честност, добронамереност, надеждност, вместо да съжителства със завистливи, лицемерни и користни съплеменници. От всички съседи на България турците притежават качества, които другите балкански народи постепенно губят – да уважават родителите си и по-възрастните, да се притекат на помощ на изпадналите в беда, да спазват дадената дума като закон! Това, разбира се, не се отнася до турската държава, чиито ръководители до днес не се ръководят от морала, а от интересите и амбициите, наследени от средновековните предводители на турски орди по нашите земи!

За съжаление продължаващото век и половина турско присъствие в свободна България е една от основните заплахи за самото съществуване на българската нация и държава като независима и суверенна част в европейското пространство. Бихме искали ясно да заявим, че въпросът не е в изповядващите исляма български граждани, нито в съвместното съжителство на други етноси наред с българския, а в използването на мюсюлманската религия, изповядвана от турско говорещите български граждани, за целите на агресивната великотурска държавна политика в отношенията с България. И ако това не се разбира от политици и журналисти, а по всичко личи, че е така, то крайно време е българското общество да въстане срещу престъпната политика на всички управлявали България през последните 21 години и да защити собственото си оцеляване! Христоматийна илюстрация на абсурдно мислене бе въпросът на Ана Цолова, в предаването „Тази сутрин”, в часовия пояс 8-8:30 сутринта на 25 май т.г., отправен към представителя на партия „Атака”, Димитър Стоянов, участващ в предаването, „Харесвате ли мюсюлманите?” Въпросът бе досадно повторен най-малко десет пъти и жалко, че Стоянов не поиска уточнения кои мюсюлмани има предвид журналистката – Осама бин Ладен и цялата армия от негови последователи ли, онези, които взривиха вагона за майки с деца пред с. Буново и поставяха бомби в хотели и по пътищата на България през 80-те години на 20 век ли, или съседа, с който си живеем в мир и разбирателство?
България има проблем не със своите граждани мюсюлмани, а със съседна Турция, която нарича тези български граждани свои сънародници, изисква от тях лоялност, подчинение и съдействие за провеждане на турската агресивна имперска политика за обединение на турския етнос от Урал до Адриатика, по думите на небезизвестния турски президент от близкото минало Тургут Йозал. Но Турция има проблеми не само с България или с другите си християнски съседи – Гърция и Армения, (Кипър е специален случай), но и с мюсюлманските си съседи Сирия, Ирак и Иран! И основният проблем, с който България се опитва да се справи в продължение вече на почти век и половина, засега безуспешно за съжаление, е да елиминира влиянието на турската пета колона на своя земя. Част от тези опити са десетките организирани и неорганизирани изселвания на турско говорещи български граждани, изповядващи исляма и демонстриращи лоялност към Турция, а не към България, от освобождението от турско робство до днес. И в това няма нищо лошо – ако някой не се чувства удобно в държавата, в която се е родил, ако не иска да проговори езика на народа, който му е предоставил гостоприемство с цената на компромис със собственото си чувство за справедливост и дълг, да потърси своя среда и възможности за утвърждаване и развитие в държавата, която счита за своя родина, закрилница, майка! Броят на тези български граждани, изселили се в Турция от Освобождението на България до днес, надхвърля милион. Колко са точно, едва ли има съществено значение, защото не те са проблемът на България. Те са само част от тактическия инструментариум в ръцете на турската държава в провежданата по отношение на България политика.

Истинският, стратегическият проблем е в създаването, отглеждането, напояването, обгрижването, осигуряването на чадър над ръководство на партия или движение, обединяващо „етнически турци”, български и турски граждани и поданици, чиято основна цел е създаване на управленски структури за участие в управлението на българската държава, които постепенно, под прякото ръководство на Анкара, в перспектива да поемат изцяло управлението й и да възстановят в България статута й на турска провинция.

Какво ни дава основание да твърдим това ли? Ако някой може по друг начин да прочете и обясни заявлението на Ахмед Доган в Джебел на 19 май 2011 г. „Без нас не може да се избере президент на Република България”, освен като израз на твърда увереност, самочувствие и сигурност за своята безопасност и ненаказуемост при провеждането на контролирана от външна сила антибългарска политика, да го заяви и оспори.
И това е само върхът на айсберга.

Разбира се, не очакваме отговор на този въпрос от некомпетентната и необразована българска журналистика, от амбулантни търговци, изживяващи се като народни представители и политици или от платени турски агенти и лакеи, заливащи българския ефир от сутрин до вечер с помия. Отговор даде довчерашният заместник на Доган и създател на ДПС, Касим Дал: ДПС е клика на централно ниво и клики по места. Хората са превърнати в крепостни селяни. (Касим Дал пред Ана Цолова и Виктор Николаев на 17. V. 2011).

И логично стигаме до въпроса какво е ДПС освен клика? Движение за права и свободи, състоящо се от ръководство – клика за управление, и крепостни селяни – стадо за доене. Едва ли тази организация и разпределение на ролите се различава от онази, която преди 150 години Падишахът беше установил по българските земи – местни феодали, отчитащи се финансово и чрез поддържане на военна сила пред султана, крепостни селяни - помохамеданчени българи, и някой и друг беден турчин, и роби – гяури. И всички те си знаят и правата, и свободите, но основно - задълженията и статута на безправен и безгласен източник за обогатяване на кликата!
За да отхвърлят 500-годишното иго Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и техните съмишленици и съратници, нашите бащи и деди, създадоха през 70-те години на 19 век Национално освободителна организация - Български революционен централен комитет. Целта бе ясна – отхвърляне на турското робство и възстановяване независимостта и суверенитета на българската държава. И това стана в края на 70-те години на 19 век.
През 1985 г., в края на 20 век, в свободна и независима България бе създадено Турското национално-освободително движение от Касим Дал и съмишленици, към което се присъедини идеологът Ахмед Доган. Създаването на организацията бе последвано от серия терористични актове в България, бяха осъдени много от дейците й за престъпления срещу българската държава и народ.

Ако направим елементарен паралел между българското национално-освободително движение срещу турската държава през втората половина на 19 век и Турското национално-освободително движение в България през втората половина на 20 век, едва ли някой би се осмелил да твърди, че етимологично понятието национално-освободително движение, предшествано от прилагателното „българско” има едно значение, а предшествано от прилагателното „турско” е съвършено различно и преследва други цели. Всяко национално -освободително движение, навсякъде по света и във всички времена е насочено срещу господстващата нация, която се възприема като поробител, натрапник, настанил се на чужда земя! И ако е така, би било престъпно нехайство от страна на всяка българска власт да не потърси отговор на въпроса какво цели и за какво се бори Турското национал-освободително движение в България? За своя държава ли, за автономия ли, за укрепване на българската държава срещу опитите на Турция да я дестабилизира, или за възстановяване на турската империя и отхвърляне на българското робство?

Когато България имаше сигурни съюзници, до разпадането на Варшавския договор, Турция не можеше и да помисли да наруши българо-турската граница. Затова тя създаде Турско национално освободително движение в самата България. Днес, когато „най-добрите” български съюзници наложиха подмяната на наименованието Турско национално-освободително движение в България с евфемизма ДПС, ръководено от същите съдени за антидържавна дейност лица, атлантическите ни съюзници продължават да ухажват Турция така, както се ухажва само английската кралица и не биха си мръднали пръста дори ако кипърската трагедия се повтори в България, макар днес и България, и Турция да са членки на НАТО!
Анкара положи не малко усилия да създаде и укрепи ДПС. Вашингтон ултимативно заповяда регистрацията на т.нар. вече партия ДПС, а Ж.М.Ж. изпълни заповедта. Доган пое управлението и покорно откупи младежките си увлечения по тайните служби с предателство към бившите си колеги – предаде списъка на българското разузнаване на Турция! В коя държава такъв предател не се разстрелва веднага? Само в Булгаристан!

В момента две имена имат значение за Анкара – Доган и Касим Дал. Всички други, гравитиращи около тях, са част от миманса. Доган, човек на миналото, изпълнил възложените задачи блестящо, изчерпан и дискредитиран, безполезен за бъдещите планове на Анкара по отношение на България, и Касим Дал, човекът, с когото Анкара свързва провеждането на бъдещите си планове по отношение на България в три направления: изолиране на българските мюсюлмани от останалите български граждани в самостоятелна група под ръководството на „обновеното” ДПС, разширяване на връзките и зависимостите между живеещите в България турско говорещи български граждани и изселилите се в Турция техни роднини, и системно изкупуване на всякакви активи в България, основно недвижима собственост – земя, сгради, курорти, казина, предприятия.

Доган даде тон на оценките на Анкара за значението на турския фактор в българската политика: без ДПС няма печеливши избори в България, т.е. без ДПС не може да се управлява България! Касим Дал очерта насоката на предстоящото настъпление: „...правим усилия да променим ДПС. Затова минахме на друга тактика – срещаме се с хората по места почти нелегално”! Преведено на български език, това означава разширяваме дейността си в две направления: легална парламентарна и възстановяване на нелегалната структура: Турско национално освободително движение в България!
Трудно е без чувство на досада и презрение да се подмине приноса на съвременните хаджипенчовци Росен Владимиров, Йордан Цонев, Христо Бисеров и други известни и не толкова известни „прави” политици, както биха казали сърбите, за прехода от държавност и ред към анархия, безвластие и опустошително разграбване на народното богатство през изминалите 20 години. Но не те са основните виновници, те са най-видимите опортюнисти.
Началният тласък за това плачевно, невиждано от освобождението през 1878 досега състояние в българската политическа действителност дадоха идеолозите на политическите промени в България – Петър Младенов, Андрей Луканов и Александър Лилов в самия край на 1989 г.!

Впоследствие всички правителства и политически сили, изредили се на държавното кормило, дадоха своя принос за колонизацията на българската политическа сцена от наемниците на Анкара в България. А те не са стотиците хиляди български граждани, изповядващи исляма и затънали във вековната си неграмотност, невежество и нищета, а няколкото стотин изявени „политици” и „бизнес деятели”, добре изучени в българските университети през омразното тоталитарно минало, участващи в българския политически и стопански живот чрез фирмата ДПС, българско юридическо лице с чуждестранно участие!

Едва ли би могло да се приведе по-достоверно доказателство за тези наши констатации от публикуваните и в българската преса неотдавна извадки от доклада до Държавния департамент на Нанси Макълдауни, бивш американски посланик в България, силата, която под натиска на Анкара, наложи регистрацията на ДПС във връзка с парламентарните избори през 2009 г., спечелени от ГЕРБ: за Доган тя пише: ”Сега той ползва партията си (ДПС – бележка моя) като машина за пари”. За политическата атмосфера в страната: „Мошеници и чудаци задръстват българската политическа сцена”. За качеството на участващите в изборите стари и нови кандидат-политици: „Един боклук излиза, друг боклук влиза”. Нейно превъзходителство се изразява деликатно, дипломатично, максимално безобидно - нарича ги само мошеници и боклуци. Но съгласно българския наказателен кодекс много от тях, главно участвалите в управлението на държавата, са престъпници и трябва да бъдат съдени за държавна измяна, злоупотреба с власт, унищожаване и разграбване на националното богатство. Алчността, некомпетентността, лицемерието и умишлената подмяна на професионализма с безотговорна партизанщина доведоха до ликвидиране на имунната система на държавата, за да бъде безнаказано унищожена, разграбена и продадена! Ако някой се почувства засегнат от тези квалификации да го заяви ясно, ще му отговорим лично и аргументирано.
Месец май се оказа богат на събития, а датата 19 май – забележителна в българската история.

„19 май не е нещо завършено, заяви Ахмед Доган в Джебел, това е модел за това как човек се бори за свободата и правата си. Това е един модел, който винаги ще го има. Моделът, наречен ДПС, е уникален”.
Вярно, че 19 май не е нещо завършено. То започна през 1934 година и очевидно и днес имаме нужда от този модел, а не от заченатия през 1989 г. процес на етнически сепаратизъм, насочен срещу единството на българската държава.
Ще припомним само няколко факта, които достатъчно красноречиво илюстрират насоката на развитие на този уникален модел, наречен ДПС. Медиите почерняха от вайкания по т.нар. етнически мир в България. Какво означава това в представите на говорителите на ДПС? Доган го казва в прав текст: борба за свобода и права! Свобода и права за кого и от кого? Очевидно свобода за българските граждани, изповядващи исляма, от задълженията да се съобразяват с българските закони, гарантиращи на всеки български гражданин равни права и свободи! И когато гарант и организатор на борбата за свобода и права е Турското национално освободително движение в България, преименувало се в ДПС, то тази свобода и права, търсена извън схемата на равноправието, гарантирано от закона за всички, не биха могли да се проявят в нищо друго освен в сегрегация, отделяне на „етноса”, борба за привилегии  и подчертаване на различията, узаконяване нарушението на Българската конституция и законите на страната, потъпкване на принципите, вдъхновили създаването на обединена Европа.

И ако смятате, че така мисли само Ахмед Доган, то влезте в интернет и напишете в “Гугъл” Касим Дал, името на довчерашния заместник и днешен съперник на Доган, напишете името му на български. Изберете първата появила се страница и съм сигурен, че не може да не ви смае наглостта на този български патриот, борец за етнически мир, който ежедневно шества из българските електронни медии. Ще се насладите на турски маанета, турска реч и атмосфера, като въведение към политическата му биография и политическа платформа в клетата Първаново-Борисова България!

И когато някакви измислени политици от измислена политическа партия „Атака” въстанаха срещу молитвените килимчета, постлани на тротоара между обществената тоалетна пред Централната баня и Централните хали, пред една недействаща от столетие, но възкръснала по модела ДПС за нов живот напоследък джамия, всички храненици на прехода гракнаха в един глас: посегателство срещу етническия мир, покана към ислямския фундаментализъм, нарушение на обществения ред! Разбира се, в Анкара размаха пръст на българските власти, както министър-председателят, така и турското външно министерство, с искане за наказване на виновниците! Причината? В. “Хюрриет” в броя си от 21 май 2011 обяснява: “Грозно нападение срещу турците”, по време на петъчната молитва в София!

Това, дами и господа, не е вмешателство във вътрешните работи на суверенна и независима държава, сами разбирате, че е единствено грижа за сънародниците в провинция Булгаристан!
19-стомайците от 1989 г. се кичат със заслуги за падането на комунизма в България и строят паметници на падналите в борбата свои съратници. Но ако искат наистина да останат в историята със собствен принос, по-добре би било да издигнат паметник на най-големия подпалвач на 20 век – Михаил Сергеевич Горбачов. Маринус ван дер Любе подпали Райхстага и пожарът обхвана Европа! Горбачов подпали собствената си Родина и пожарът заля целия свят!
А в тъй нареченото медийно пространство продължава философският спор кое е първо: ДПС или “Атака”, кой предизвика сблъсъка, коя е причината и кое следствието? Въпроси все с повишена трудност за могъщата българска прокуратура, която усилено търси неизвестния извършител, за да даде правилния отговор!

Можем ли да виним Турция за всичко, което става в България? Не, разбира се! Турция преследва целите си, не крие амбициите си, използва мощното си разузнаване в рамките на установената търпимост между разузнавателните служби в целия свят за вмешателство във вътрешните работи на България. Обстоятелството, че България унищожи разузнаването си, позволи на Турция да работи свободно на широк фронт и да оглави открито своите паралелни властови структури в българската политика чрез бивши агенти на ДС, останали без работа, преквалифицирали се в агенти на МИТ, би могъл да бъде единствено урок за подражание за начинаещи политици, каквито са всички покатерили се на българската политическа сцена през последните 21 години!

Способните и можещите, а такива има в България, не биха могли да участват в провеждането на подобна антибългарска политика! А докога ще наблюдават безучастно случващото се? Може би до следващия 19 май?..